Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Р., 04.08.2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Р.нският административен съд, в
публичното заседание на първи август през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ГАЛИНА
КУНЧЕВА и като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 396 по описа за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба от Б.А. ***,
чрез пълномощника му адв. С.И. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 23-1085-000332 от 12.06.2023 г., издадена от
Началник група към ОДМВР – Р., сектор „Пътна полиция“ - Р., с която на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (Закон за движението по
пътищата) му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон. Иска се заповедта да бъде отменена
с присъждане на разноските по делото, за които е представен списък /л.30 от
делото/.
Ответникът – Началник група към ОДМВР
– Р., сектор „Пътна полиция“ - Р., представляван от гл. юриск. Г. Д., оспорва
жалбата. Счита обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен. Моли
съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, съгласно
представен списък /л.32 от делото/.
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал
1 от АПК срок.
Същата е процесуално допустима за
разглеждане.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 942339/10.06.2023 г. (л. 7
от преписката) за това, че на 10.06.2023 г. в 00:40 часа в гр. Р., местност „Х.“
управлява лек автомобил "Ф. Г." 1,9 ТДИ с рег. № *******, собственост
на А. Ш. Ш., като водачът Б.Ш. отказва да му бъде извършена проба с техническо
средство "Дръг Тест 5000", установяващ употребата на наркотични
вещества или техни аналози в слюнкотоделянето. Издаден е талон за медицинско
изследване № 104805 (л. 8 от преписката). Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Нарушителят е подписал акта, както и талона
за медицинско изследване без възражения.
Представена е Докладна записка рег. №
1085р-4594/12.05.2023 г. на мл. инспектор до впд началник сектор Пътна полиция
към ОДМВР – Р., от която се установява, че водачът Б. Ш. е отказал извършването
на проба за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо
средство "Дръг Тест 5000" /л.6 от преписката/.
В издадения на Ш. талон за медицинско
изследване № 104805 изрично е вписано,
че той отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство "Дръг Тест Дрегер", което е
удостоверено с подписите на полицейския служител и на водача. По делото няма
данни на жалбоподателя да е извършено предписаното с талона медицинско
изследване.
Поради отказа на Б. Ш. да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство "Дръг Тест Дрегер", началникът група в сектор ПП-Р. при
ОДМВР-Р. е постановил оспорената по делото Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000332
от 12.06.2023 г. (л.1 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Въз основа на изложените факти, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1,
изр. първо от ЗДвП – „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.
От приложената по делото Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на
ОД МВР-Р. е видно, че са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни
лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ от вида на процесната, между които
и началник на група към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на
МВР – Р.. Видно от представеното по делото Удостоверение рег. №
336р-21600/14.07.2023 г. ( л. 19 от делото) към датата на издаване на
оспорената заповед – 12.06.2023 г., издателят й - С. П. Й. е заемала ръководна длъжност - началник на група „Отчет
на пътно-транспортните произшествия, администартивно-наказателна дейности информационно-аналитичната дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Р.. Изводът е,
че оспорената заповед е издадена от оправомощен за това административен орган,
в условията на делегирана компетентност.
Спазено е изискването за форма на
индивидуалния административен акт по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Заповедта съдържа
всички реквизити, задължителни по силата на посочената правна норма.
Съгласно чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че ПАМ е постановена при неизяснена фактическа
обстановка. При издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения,
противно на наведения от страната довод. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл.35 от АПК като е установил всички релевантни по случая
обстоятелства, визирани в хипотезиса на приложеното правно основание за
издаване на заповедта. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Дръг Тест
Дрегер“ е признат от него в жалбата до съда и е потвърден от процесуалния му
представител в проведеното открито съдебно заседание по делото. Отказът се
установява категорично и от събраните по делото писмени доказателства – АУАН,
талон за изследване, докладна записка рег. № 1085р-4594/12.05.2023 г. на мл.
инспектор. Дали при проверката от контролните органи е имало и други действия -
обиск, както твърди процесуалния представител на жалбоподателя, е факт ирелевантен за настоящия правен спор.
При наличието на отказ за тестване с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, в
условията на обвързана компетентност, административният орган е длъжен да
наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца". Издадената заповед е в съответствие на материалния закон.
В конкретния случай с приложената ПАМ
се постига преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
ПАМ е законосъобразна и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.
На
ответника следва присъждането на своевременно заявените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ в размер на 100 лв. Разноските следва да се присъдят в полза
на ОДМВР – Р. – юридическото лице, в
чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт.
По изложените съображения и на осн.
чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Ш. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1085-000332 от 12.06.2023 г., издадена
от Началник група към ОДМВР – Р., сектор „Пътна полиция“ - Р., с която на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Б.А.Ш. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Р. сумата от 100,00 (сто) лева разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: