Разпореждане по дело №449/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 97/30.10.2014 година, постановено по гр.дело № 702/2014г. година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Ю. А. Л. от гр. К. срещу ОД на М.- К. кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ– за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 623/15.05.2014 г. на Директора на О. Д. на М.-К., за възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност и за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 3 608.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 16.05.2014г. до 16.11.2014г., както и законната лихва върху тази сума, считано от прекратяване на трудовия договор до окончателното й изплащане, като неоснователни. С решението КРС е осъдил Ю. А. Л. от гр. К. да заплати на ОД на М.- К. сумата от 822.56 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Ю. А. Л. от гр. К. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно - незаконосъобразно, необосновано, постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата. Основният довод, който се развива е, че изводът на решаващия съд, че е спазена процедурата по чл. 333, ал.1 КТ от страна на ответника-работодател преди да пристъпи към уволнението на ищцата, е неправилен. В тази връзка се твърди, че липсва задължителното мнение на ТЕЛК съгласно чл. 333, ал.2 КТ, като не е изпълнена процедурата по чл.4 от Наредба № 5/1987г. на МЗ. Това правело уволнението незаконосъобразно. Жалбодателят прави възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение за ответното ОДЗ на М. и иска неговото намаляване. Моли въззвния съд да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба ОД на М.-К. чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Не претендира присъждане на ю.к. възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от Ю. А. Л. от гр. К. срещу ОД на М.-К. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 КТ: за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповед № 623/15.05.2014г. на Д. на ОД на М.-К. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата; за възстановяване на предишната й работа – на длъжността „продавач, бюфетчик в „У. на с. и с. д.” към ОД на М.-К. и за присъждане на сумата в размер на 3 608.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 16.05.2014г. до 16.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Не е спорно по делото, че със заповед № 623/15.05.2014г. на Д. на ОД на М.-К. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Ю. А. Л., на длъжност „продавач, бюфетчик в „У. на с. и с. д.” към ОД на М.-К., считано от 16.05.2014 година, на основание чл. 328, ал.1 т.2, предл. второ КТ - поради съкращаване на щата, връчена на ищцата лично на 15.05.2014 година.

Установено е по делото, че във връзка с предприетата процедура за съкращаване на щата, преди връчването на предизвестие по чл. 326, ал.2 КТ на 13.05.2014г., ищцата е представила пред работодателя медицинска документация, установяваща, че страда от онкологично заболяване. В тази връзка работодателят – ответник е предприел процедура по чл. 333, ал.1 КТ. Във връзка с доказване на обстоятелството, че последният е провел същата, по делото е представено писмо изх. № 0046-1258/17.04.2014 година на Д. „И. по т.” – гр. К., от което е видно, че е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Представено е и писмо изх. № 33/26.03.2014 година на МБАЛ „Д-р Ат. Д.” , ТЕЛК- Кърджали, с което ОД на М.-К. е уведомено, че видно от представените документи и Епикриза от ХО на КОЦ-Пловдив и след преглед на лицето Ю. А. Л., ТЕЛК по Общи заболявания, І-ви състав установила, се касае за: Карцином на дясна млечна жлеза; лицето е във временна неработоспособност до 17.04.2014 г. , след което с протокол на КОЦ-Пловдив ще бъде представено пред ТЕЛК. Заболяването е включено в Списъка на болестите по Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ. Представена е и служебна бележка за преглед на болен, изд. от КОЦ-Пловдив” ЕООД, която да послужи пред ОД на М. – Кърджали за особена закрила по чл. 333, ал.1 КТ и е посочено, че след приключване на съответните курсове на лечение, ищцата ще представи решение на ТЕЛК.

От заключението по назначената от първоинстанционния съд СЧЕ, неоспорена от страните, се установява, че размерът на месечното БТВ е 601,41 лв., а дневното БТВ, изчислено на база 21 работни дни, възлиза на 28,64 лв. Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ за периода 16.05.2014г. до 15.06.2014г. е в размер на 601,41 лв. и същото е изплатено на 25.06.2014г. Вещото лице допълва на поставените от страните въпроси, че допълнителните средства за дрехи и храна не са елемент от брутното възнаграждение. В месеците преди прекратяване на трудовия договор ищцата е била в отпуск по болест, поради което няма начислено възнаграждение. Посочените в заключението стойности са на база възнаграждение, което би била получавала за цял работен месец, ако не е в болничен. От извършената справка в съдебно заседание по трудова книжка № 6, серия Б, № 122735 на ищцата от първоинстанционния съд, се установява, че на стр.10 след положен печат “ТП на НОИ Г. Заявление с изх.№ 08100894/25.06.2014г с основание чл.54б, ал.1 от КСО“ няма последващо вписване.

При тези доказателства, предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват основателни и доказани и следва да бъдат изцяло уважени. Това е така поради следното: безспорно по делото е, че уволнената служителка се ползва с особената закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, като боледуваща от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването – онкологично заболяване по чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда на МЗ. В този случай, особената закрила изисква както дадено предварително разрешение на инспекцията по труда – чл. 333, ал.1 КТ, така и мнението на трудово-експертната лекарска комисия съгласно ал.2 на посочената разпоредба. Само при наличието на тези две кумулативни предпоставки, са изпълнени специалните императивни изисквания на закона за законосъобразно осъществена предварителна закрила, като липсата на която и да е от тях води до незаконност на уволнението. Доколкото в исковата молба не се релевира довод за издадено в нарушение на чл.5 от Наредба № 5/1987г. на МЗ предварително разрешение на инспекцията по труда /издадено такова без експертно решение на ТЕЛК по чл.4 от Наредбата/, въззивната инстанция намира, че формално такова е налице и се съдържа в документ с изх. № 0046-1258/17.04.2014г. на Д. „И. по т.” – гр. К. Спорът се свежда до това, дали е налице втората изискуема от закона предпоставка, а именно мнение на ТЕЛК, като в тази връзка ответникът твърди, че такова е налице и е обективирано в документ с изх. № 33/26.03.2014 година, ТЕЛК-К. при МБАЛ „Д-р Ат. Д.” , гр. К.. В тази връзка въззивният съд счита, че този документ не съдържа мнение на ТЕЛК, респ. не представлява експертно решение по смисъла на чл.333, ал.2 КТ във вр. с чл. 4 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно посочената разпоредба от наредбата, трудово-експертната лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация оформя мнението си в експертно решение за всеки работник отделно. В експертното решение по ал. 1 се посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Видно от съдържанието на посочения документ с изх. № 33/26.03.2014 година липсва както преценка на трудоспособността на уволнения служител, така и на останалите показатели, изброени по-горе. Т.е., макар и този документ формално да се именова „мнение” на ТЕЛК от ответника-работодател, то в същия липсва изразено такова, от което може да се направи какъвто и да е извод относно трудоспособността на уволнения служител, условията на труд и целесъобразността на уволнението. Или, изводът, който се налага е, че липсва експертно решение с оформено мнение на ТЕЛК, което представлява формално основание, за да се приеме, че не е преодоляна предварителната закрила на уволнената ищца, респ. същата се ползва от такава, поради което уволнението й като незаконно следва да се отмени.

Предвид основателността на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, работодателят дължи обезщетение на незаконно уволнената ищца съгласно чл. 225, ал.1 КТ за времето, за което е доказано, че е останала без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца. Установено по делото е, че след уволнението, ищцата не е започнала друга работа, както и че месечното й възнаграждение по трудовото правоотношение с ответника-работодател е в размер на 601.41 лева. С оглед направеното от последния възражение за прихващане на сумата от 601.44 лв., представляваща изплатено на 25.06.2014г. за периода 16.05.2014г.-15.06.2014г. обезщетение на основание чл. 222, ал.1 КТ, на ищцата се дължи обезщетение в размер на 3 007. 05 лева за времето от 16.06.2014г.- 16.11.2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 20.06.2014 година до окончателното й изплащане. В останалата част, над уважения до пълния предявен размер от 3 608.46 лв. и за периода от 16.05.2014г. – 15.06.2014г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени изцяло като неправилно, вместо което се постанови друго, с което уволнението на Ю. А. Л. от гр. К. се признае за незаконно и се отмени Заповед № 623/15.05.2014 г. на Директора на О. Д. на М.-Г., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване в щата трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 16.05.2014 година, като същата се възстанови на предишната й работа – на длъжността „продавач, бюфетчик в „У. на с. и с. д.” към ОД на М.-К.”; както и да й се изплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за времето от 16.06.2014г. до 16.11.2014г. в размер на 3 007.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2014 година до окончателното й изплащане, получено след извършено прихващане на сумата в размер на 601.41 лева, изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ от общия размер на дължимото обезщетение от 3 608.46 лева за времето от 16.05.2014г. – 15.06.2014г. Искът в останалата му част за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 3 608.46 лв. и за времето от 16.05.2014г.-15.06.2014 година, следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 840 лв., от които 500 лв. – пред първата инстанция и 340 лв.- във въззивната инстанция. ДТ върху уважените искове ответникът не дължи съгласно разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, освобождаваща го от заплащане на такива.

Мотивиран от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 97/30.10.2014 година, постановено по гр.дело № 702/2014 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА уволнението на Ю. А. Л. от гр. К., кв. „*. бл. *, вх. *, А., ЕГН * за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № 623/15.05.2014 г. на Д. на О. Д. на М.-Г., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване в щата е прекратено, считано от 16.05.2014 година трудовото й правоотношение.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. А. Л. от гр. К., кв. „*. бл. *, вх. *, А., ЕГН * на предишната й работа - на длъжността „продавач, бюфетчик в „У. на с. и с. д.” към ОД на М.-К”.

ОСЪЖДА О. Д. на М. – К., гр. К., бул. „Б. № *, ЕИК * да заплати на Ю. А. Л. от гр. Кърджали, кв. „*. бл. *, вх. *, А., ЕГН * обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение 16.06.2014г. – 16.11.2014г. в размер на 3 007.05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2014 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 3 608.46 лв. и за времето от 16.05.2014г.-15.06.2014 година, като неоснователен.

ОСЪЖДА О. Д. на М. – К., гр. К., бул. „Б. № *, ЕИК * да заплати на Ю. А. Л. от гр. К., кв. „*. бл. *, вх. *, А., ЕГН * направените по делото разноски в размер на 840.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, от които 500 лв. – пред първата инстанция и 340 лв.- във въззивната инстанция,

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.