Определение по дело №795/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 20 февруари 2020 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20193001000795
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

  113/20.02. 2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     двадесети   февруари                                                   година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :  А.Братанова

                                                                                                   М.Недева

 

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 795 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от М.Й.Т. с ЕГН ********** против определение № 10320/14.10.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по тд. № 1706/2019г., с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 29867/10.10.2019г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 721/03.11.2017г. на ВОС по  т.д. № 1706/16г. Жалбоподателката счита обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено. Счита, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви досежно очевидната промяна на обстоятелствата, въз основа на които е следвало да направи преценката си за основателност на молбата за освобождаване от държавна такса, а именно – съществено намаляване на трудовото възнаграждение на съпруга й, съгласно представения нов трудов договор.

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

 

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване на решението по т.д. № 1706/16г. на ВОС е трета по ред, подадена при наличието на две влезли в сила определения на ВОС за оставяне на искането без уважение. За да  е допустима и да бъде разгледана по същество, тази трета молба следва да се основава на промяна в обстоятелствата, подлежащи на преценка от съда при установяване на основателността й, съгласно възприетото разрешение в  т.12 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Тази промяна в обстоятелствата, на която се позовава частната жалбоподетелка в подадената от нея частна жалба е свързана с доходите на семейството и по-конкретно – с намаляване на трудовото възнаграждение на съпруга й. Твърдението е, че според предходната молба за освобождаване и представената декларация за материално и гражданско състояние съпругът й е бил ангажиран по два трудови договора с по-високо общо възнаграждение от последната декларация, от която е видно, че е налице един трудов договор с по-ниско възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази следното :

          В представената с предходната молба по чл.83 ал.2 ГПК вх.№ 33665/19.11.18г.  декларация за материално и гражданско състояние молителката е посочила като доходи на съпруга си  два трудови договора с възнаграждение от 660лв и 300лв., или общо 960лв. В молбата от 20.12.2018г. са посочени два трудови договора на съпруга - № 30571/4.04.18г. с трудово възнаграждение – 840лв и № 31231/2.07.2018г. с трудово възнаграждение от 395лв, или общо 1 235лв. В декларацията към молбата за освобождаване от държавна такса, инициирала настоящото производство, молителката е посочила като доходи на съпруга си заплата от „Инфофудс” ООД от 1 212лв и 395лв, или общо 1 607лв. Посочила е, че от този доход се удържат 2 погасителни вноски към ДСК от 192,15лв и 76,55евро, или общо 344,14лв. След приспадане на удържаните вноски доходът на съпруга й от трудовото правоотношение се равнява на 1 262,86лв. Този доход, съпоставен с посочения в  предходната молба, не обосновава извод за намаляването му, респ. – за наличието на промяна в обстоятелствата, даващи процесуална възможност на администриращия съд да се произнесе по същество по третата по ред молба с правно основание чл.83 ал.2 ГПК.

          По изложените съображения обжалваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р    Е    Д    Е    Л    И    :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.Й.Т. с ЕГН ********** против определение № 10320/14.10.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по тд. № 1706/2019г., с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 29867/10.10.2019г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 721/03.11.2017г. на ВОС по  същото дело.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :