Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260035
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7423/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-0438-000124/09.04.2020 г., издадено от Началник Трето
РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на А.Г.Х. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП и
,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от нея нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката
А.Х., чрез процесуалния адв. Т.Д. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че процесният АУАН не й е бил изпращан за
предявяване и връчване. Предоставената й декларация я поставяла в невъзможност
да разбере на коя дата се твърди, че е извършено нарушение с МПС, собственост
на жалбоподателката. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. П.
оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 17.03.2019
г. около 03:45 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Победа‘‘ № 21, като водач на лек
автомобил ,,Нисан микра‘‘ с рег. № ***, в качеството на собственик на лек
автомобил ,,Нисан микра‘‘ с рег. ***, извършва следните нарушения, а именно не
спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка, тип ,,МВР‘‘ от униформен
служител на МВР, както и не представя контролен талон към СУМПС.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Н.М., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Заяви, че работи като младши полицейски
инспектор към Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив. Жалбоподателката била призована
за явяване в Трето РУ, доколкото била налице преписка, че собственият й лек
автомобил не е бил спрял на подаден сигнал за спиране на указаната дата
17.03.2019 г. в 03.45 часа. А.Х. отказала да
попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, като заявила, че не знаела кой е
управлявал. Не представила СУМПС и контролен талон. Същата отказала да подпише
АУАН, поради което бил извикан свидетел за удостоверяването на това
обстоятелство.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран
по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установява, че на същия
му е било възложено да работи по преписка, образувана по повод не спиране на
стоп палка от МПС, собственост на жалбоподателката. Също така се установи, че
на жалбоподателката е била представена Декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
същата е трябвало да посочи, кой е управлявал притежавания от нея лек
автомобил.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представения АУАН с бл. № 947991 от 22.03.2019 г. се установява, че
същият е бил съставен от актосъставителя Н.М.. Видно от него се установява, че
жалбоподателката е отказала да го подпише, в подкрепа на което е свидетелят при
отказ Х. Р. С.. Неоснователно се явява наведеното възражение, че АУАН не е бил
представен на нарушителката за подпис, респективно връчван, тъй като
показанията на актосъставителя М. бяха в насока, че е тя е отказала това. Ето
защо, се достигна до извод, че същата сама се е поставила в невъзможност да
получи копие от същия. АУАН, щеше да й бъде изпратен за предявяване и връчване,
ако жалбоподателката не се беше явила и той беше съставен в нейно отсъствие.
Доколкото, обаче тя е присъствала при неговото съставяне й е отказала да го
подпише, правилно същият е бил оформен при отказ и не й е бил изпращан чрез
съответната служба или учреждение. По този начин, както се спомена, тя сама се
е поставила в невъзможност да получи екземпляр от него, а никой не може да
черпи блага от собствените си неправомерни действия.
От копие от Докладна записка от лицето Г. Д., посочен като очевидец в АУАН,
се установява, че на 17.03.2019 г. около 03:45 часа е работил като автопатрул,
като лек автомобил с рег. № *** не е спрял на ,,стоп палка‘‘, след което рязко
е ускорил. Впоследствие се установило, че процесното МПС е собственост на А.Г.Х..
От представената Декларация по чл. 188 ЗДвП се установява, че така е била
предоставена на жалбоподателката на 22.03.2019 г., когато е съставен и АУАН, в
която тя собственоръчно е написала ,,Не
знам кой е управлявал собствения ми лек автомобил. Не съм управлявала
автомобила си‘‘. Неоснователно се явява наведеното обстоятелство, че
нарушителката не е могла да разбере за кой ден и час става въпрос, доколкото
това си противоречи с показанията на актосъставителя М., който изрично заяви,
че й е обяснил за извършеното нарушение. Също така, Декларацията се попълва от
собственика, поради което неоснователно се явява наведеното възражение за липса
на определение реквизити в нея. Също, така въз основа на тази Декларация се
установява, че жалбоподателката е в състояние да разбере за кой лек автомобил
става дума, тъй като в нея изрично е изписала, че не знае кой е управлявал
собствения й лек автомобил. По този начин се установи собственикът на последния
и се попълни доказателственият дефицит, изразяващ се в липса на справка за
собственост на МПС. Тук е мястото да се отбележи, че в нито един етап от
производството А.Х. не оспорва обстоятелството, че тя е собственик на лек
автомобил ,,Нисан Микра‘‘ с рег. ***.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна
до следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 103 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
В конкретния случай жалбоподателката е собственик на лек автомобил с рег. №
***. Видно от наличната по делото Докладна записка от полицейски служител Г. Д.
се установява, че на 17.03.2019 г. около 03:45 часа в гр. Пловдив на ул.
,,Победа‘‘ е бил подаден сигнал за спиране на този лек автомобил със ,,стоп
палка‘‘. Вместо да спре, обаче лекият автомобил е продължил и дори е ускорил. Процесното
МПС не е било установено на място, поради което е бил издирен неговият
собственик – А.Г.Х..
Ето, защо действа законовата фикция на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
в насока, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай безспорно се
установи, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил с рег. № ***.
Установи, се също така, че този лек автомобил не е спрял на подаден сигнал за
спиране със ,,стоп палка‘‘.
Ето защо, правилно в АУАН и НП е описано, че същата е извършила нарушението
в качеството си на собственик на когото е регистрирано МПС-то, а не като негов
водач. По този начин, собствениците или ползватели на МПС са задължени да
полагат по-големи усилия, относно това на кого предоставят притежаваните от тях
автомобили, тъй като са наясно, че ще отговарят за извършените с тях нарушения
по ЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая.
Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е насока, че за извършено
нарушение по чл. 103 ЗДвП се предвиждат наказания ,,глоба‘‘ до 200 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок до 6 месеца.
В конкретния случай, на жалбоподателката са наложени в максимален размер.
Съдът намира, че същите трябва да бъдат намалени до минимално предвидените в
закона размери, а именно ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от един месец. По делото не са налице данни за други
извършени от жалбоподателката нарушения. Също, така обстоятелството, че същата
не е съдействала на актосъставителя и не е посочила кое лице е управлявало
МПС-то не биха могли да се вменят в нейна тежест, както и това какво е било
нейното държане в сградата на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е насока, че водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От разпита на актосъставителя се установи, че когато жалбоподателката е
била извикана в сградата на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив, а именно на
22.03.2019 г., същата не е носела контролен талон към СУМПС. На първо място, в
сградата на това учреждение, тя не е била водач на МПС. Също така, неправилно в
АУАН и НП е посочено, че тя не е носела контролен талон на 17.03.2019 г., което
се явява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото тя не е носела
контролен талон към 22.03.2019 г.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление трябва да се отмени.
По разноските:
Жалбоподателката обжалва процесното наказателно постановление с което е
била санкционирана за две извършени от нея нарушения. Представени са
доказателства за заплатени разноски в размер от 350 лева за адвокатско
възнаграждение. В нарочно становище до Съда от 08.12.2020 г., процесуалният
представител на въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Съдът намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение трябва да се намали до минимума предвиден в Наредбата, а именно
от 300 лева. За това се отчетоха обстоятелствата, че съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание с разпит на актосъставителя, като за
жалбоподателката не се яви процесуален представител. Ето защо, доколкото
наказателното постановление относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
беше отмено се дължи адвокатско възнаграждение в размер от 150 лева за него.
Относно нарушението по чл. 103 ЗДвП, въпреки, че наказанията по същото бяха
намалени до минимума предвиден в закона, то те не бяха отмени, поради което не
се дължи адвокатско възнаграждение. За него, обаче се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 40 лева за въззиваемата страна.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0438-000124/09.04.2020 г., издадено от
Началник Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив в
частта с която на А.Г.Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0438-000124/09.04.2020 г., издадено от
Началник Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив против А.Г.Х. с ЕГН: ********** в частта относно нарушението по чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложените административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца на ЕДИН
МЕСЕЦ.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-0438-000124/09.04.2020 г., издадено от Началник
Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на А.Г.Х. с ЕГН: **********
сумата в размер от 150 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА
А.Г.Х. с ЕГН: ********** да заплати на Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив
сумата в размер от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.