№ 4311
гр. В., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110110217 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Б.М.“ ООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „А.М.” № 17 срещу „З.А.” АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Б.” № 51 иск с правно основание чл. 405, ал.1
КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 714,24лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско», клауза «Пълно Каско»
полица № ***** за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ Х5» с рег. № ***,
/установени на 22.06.2025г. след измиване на л.а./, и изразяващи се в увреждане на заден ляв
панел, преден капак, лайсна дясна пред колона и горен заден капак, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. на л.а «БМВ Х5» с рег. № ***. С ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица № *****, със срок на действие на
застрахователното покритие 30.06.2024г.- 29.06.2025г.
На 22.06.2025г. след измиване на л.а. установил по него увреждане – вдлъбнатина в
горната лява задна част. Ищецът веднага уведомил застрахователя за събитието, който
образувал 2 бр. щети и изготвил опис- претенция № ***** и № *****. Твърди, че не е
получил застр. обезщетение, а нужната сума за възстановяване на увреждането е 714,24лева
съгласно оферта от 06.08.2025г. на автосервиз. Ето защо, понастоящем претендира
застрахователно обезщетение в този размер, като сума действително необходима по
възстановяване автомобила в състоянието от преди, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
признава за основателен. Моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.
Оспорва искането за присъждане на адв. възнаграждение, а в евентуалност намира същото за
завишено и моли да бъде редуцирано предвид практиката на СЕС.
1
В с.з. ищецът чрез пр. си представител поддържа иска и желае постановяване на
решение при признание. Потвърждава, че търсената сума е заплатена от ответника.
Ответникът не се явява и не се представлява. Чрез нарочна молба поддържат
становището си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
При така заявеното признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като същевременно
не са налице пречките за това, защото признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда.
Изявлението за признание на иска, означава съдът да преустанови извършването на по -
нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска
и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. От друга страна с
оглед изявлението и на ищеца, че ответникът е заплатил изцяло претендираната сума по
заявения иск, респ. съдебното признание на исковата претенция от ответника, както и във
връзка с представените доказателства, вкл. доказателство за заплатена законна лихва и
държавна такса, следва да се приеме, че исковата претенция е изцяло удовлетворена. В този
смисъл искът следва да бъде отхвърлен, тъй като задължението на ответника е изцяло
погасено, факт който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки
неговата основателност.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК.
Доколкото искът следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното плащане
и към момента на завеждане на исковата претенция – 27.08.2025г., същата не е била
удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението е станало в един по - късен
момент на 16.10.2025г. съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия
иск.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за
исковото производство, от които 50лева - платена ДТ и 450лева адв.възнаграждение. Видно
от представените платежни нареждания и признанието на извършените плащания,
държавната такса за завеждане на иска е заплатена на ищеца. Направено е възражение за
прекомерност, което е основателно. В настоящия случай, адв. възнаграждение следва да се
определи съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се
присъди адв. възнаграждение в размер на 400лв. за предявения иск, съобразно чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата. Или общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
400лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.М.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „А.М.” № 17 срещу „З.А.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д.Б.” № 51 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
714,24лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско», клауза «Пълно Каско» полица № ***** за претърпените имуществени вреди на л.а
2
«БМВ Х5» с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на заден ляв панел, преден капак, лайсна
дясна пред колона и горен заден капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2025г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.М.“ ООД, ЕИК ***** сумата
от 400лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3