Решение по дело №1170/2015 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 248
Дата: 21 юли 2016 г. (в сила от 25 септември 2018 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20155310101170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2015 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                             гр. Асеновград, 21.07.2016г.                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ІV  гр. с-в на  тринадесети юли  две хиляди и шестнадесета  година  в публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

секретар Д.М.   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1170  по описа за 2015г. и като обсъди:

 

               Предявени     искове       с правно основание чл.124  ГПК.

      Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 9 и  „Бътерфлай  -2003“ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36  молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Бачковската ставропигиална Света Обител „Успение богородично – Бачковски манастир“, с. Бачково,   че последният не е собственик  към датата на одобряване на КК на с. Бачково  със Заповед  от 08.11.2004г,   на ПИ 02974.12.31 с площ от 2,116дка , при съседи: ПИ с идентификатори -  12.36, 12.28, 11.577, 11.575, 11.571, 12.32 и 12.38, който към настоящия момент попада в ПИ 02974.11.654 с площ  567кв.м.  и нтп - за местен път, и ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв.м. и нтп - за друг обществен обект, както и че не е собственик понастоящем на имота   със същите граници и площ, попадащ  в имоти ПИ 02974.11.653, с площ 1377кв.м и  ПИ 02974.11.654,  с площ  567кв.м.    Твърдят, че първият ищец е собственик на ПИ 02974.11.654 по КК на с Бачково  с площ 567кв.м. и нтп - за местен път, имотът е образуван вследствие две кадастрални промени на КК  след 2004г, първата промяна през 2009г, представляваща разделяне на имот 02974.12.31 на два имота   - 02974.12.52  собственост на Държавата и 02974.12.53 -  собственост на община Асеновград,    на основание Заповед КД -14-16-408/24.06.2009г, и през 2010г когато имот  02974.12.53 е разделен на два имота – имот с КИ  02974.11.654 - за местен път  на Община Асеновград и другата част  в имот КИ 02974.11.653 на „Бътерфлай – 2003“ ЕООД , въз основа Заповед КД-14-16-1499/15.07.2010г . Вторият ищец е ползвател по Разрешение за специално ползване на пътища № 5-О-Е от 03.05.2011г от ОПУ при АПИ в имот с КИ 02974.12.52 , и собственик  на   имот 02974.11.571, а вследствие на кадастралните промени, записан като собственик на имот 02974.11.653 по КК на с Бачково. Понастоящем имотите се ползват от първия и втория ответник, а в рамките на две съдебни производства по адм. д. 3429/2014г и адм. д. 3428/2014г  на АдмС Пловдив ответникът оспорва двете заповеди  от 2009 г и 2010г , относно промените извършени досежно имот с КИ 02974.12.31. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответникът   оспорва исковете като  неоснователни .  Твърди, че е придобил правото на собственост върху ПИ 02974.12.31 в с Бачково с площ 2,116дка  на основание давностно владение с начален срок 1083г, когато е основан манастира. Твърди , че осъществява пълна и непосредствена власт върху имота до настоящия момент, не е губил владението върху него, като отдава под наем площи за търговска дейност, имотът съвпада напълно с описания в КК от която черпят правата си, не е бил отчуждаван, не попада в обхвата на пътя и няма пречка  да бъде придобиван по давност. Когато са разбрали за изменение на  КК,  са обжалвали заповедта на Началника на СГКК Пловдив и с  решение по адм. д. 3429/2014г на АдмС  Пловдив е отменена.    Твърди, че липсва придобивно основание в цялата документация.  Твърди, че няма неправилно заснемане на границите на имот с КИ 02974.12.31 по КК, същият е собственост на ответника и предназначението му е за религиозна дейност. Първия ищец е разполагал с право да обжалва заповедта за одобряване на КК и регистри на с Бачково от 2004г и не го е направил, а твърденията, че упоменатият имот представлява общински път са ирелевантни за делото . Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

 След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :  Със Заповед № КД -14-16 -408  от 24.06.2009г на Началник СГКК Пловдив е заличен ПИ 02974.12.31 и са нанесени нови по регулация и на основание ЗП и ПРЗП нови имоти с идентификатори 02974.12.52 с площ от 1410кв м  нтп - за местен път собственост на Държавата, и 02974.12.53 с площ 704 кв м  нтп за местен път собственост на община Асеновград. Със заповед № КД-14-16-1499/15.07.2010г на Началник  СГКК Пловдив  е одобрено изменението на КККР на с Бачково , представляващо изменение на имотни граници и нанасяне на тонови сграда, като са нанесени нови обекти в КККР ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв м нтп за друг обшествен  обект собственост на „Бътерфлай“ 2003 ЕООД , ПИ 02974.11.654 площ 657 кв м нтп за местен път собственост на община Асеновград и е заличен   ПИ 02974.11.571 на „Бътерфлай“ 2003 ЕООД с площ от 1160кв м нтп за друг обществен обект, и ПИ 02974.12.53 с площ 704 кв м нтп за местен път собственост на община Асеновград. Така постановените заповеди са    обжалвани от Бачковска ставропигиална  света обител Успение Богородично Бачковски манастир с. Бачково пред Административен съд Пловдив, като с    Решение № 701/03.04.2015г по адм.д. 3429/2014г по описа на Адм Съд Пловдив(в сила  от 02.12.2015г) е отменена Заповед № КД -14-16 -408  от 24.06.2009г на Началник СГКК Пловдив. На 14.04.1999г между Пътно управление гр. Пловдив от една страна и ЕТ „Кипарис 56“  гр Асеновград,   представлявано от Г.П. в качеството на ползвател е сключен договор, по силата на който Пътно управление е предоставило на ЕТ „Кипарис56“ правото да ползва прилежащата квадратура пред ресторант „Водопада“ и градинката към него,   състояща се от 200 кв. м. и трасето на стария републикански път , като ползвателят се е задължил да поддържа предоставеният му терен добросъвестно.  Въз основа подадена молба и след изразено становище от ОПУ Пловдив относно молба за съгласуване на технически проект за обект изграждане на паркоместа, чрез специално ползване на прилежаща част от път ІІ-86  Асеновград, Бачково Смолян  в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км 35 + 608, на „Бътерфлай -2003“ ЕООД е издадено разрешение № 5-0 –Е от 03.05.2011г на основание чл. 18 ал.1 вр чл 26 ал.3  ЗП и чл. 11 от Наредба за специално ползване на пътищата  за експлоатиране обект паркоместа  и пътна връзка към него в обслужващата зона на път ІІ-86  Пловдив Смолян при км. 35 + 608 вляво .      В полза на  „Бътерфлай 2003 “  ЕООД е издадено разрешение за строеж № 27/27.01.2011г за изграждане на паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път ІІ-86 Асеновград Бачково граница Гърция в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52  на км. 35 + 608 вляво  растящия километраж., въведено  в експлоатация съгл. У-ние № 51 от 12.04.2011г. На 12.12.2005г  ПК „Наркооп“ гр Асеновград, представлявано от Атанас Иванов Галчев е продал на „Бътерфлай -2003“г ЕООД гр Асеновград имот с площ от 1.330дка  по документи за собственост и по регулационен план на с Бачково, заснет като ПИ 02974.011.571 с площ 1.160дка по КК на с Бачково,   ведно с построената в същия имот двуетажна масивна сграда ресторант с площ 300 кв. м.  с КИ 02974.011.571.1 , масивна сграда с площ 48 кв. м  с КИ 02974.011.571.2.  и масивна сграда  с площ 45 кв. м с КИ   02974.011.571.3  (НА 89 том 4 дело 651/2005г на нотариус Тонева). Г.П. е бил уведомен с писмо от 09.01.2007г от Областния управител на област с административен център Пловдив, че сключеният договор на ЕТ „Кипарис“ и ПУ Пловдив е нищожен, тъй като теренът предоставен за ползване по силата на цитирания договор  е изключителна държавна собственост, и е поканен   да освободи доброволно терена, тъй като го ползва без основание (л.42). КК на с Бачково е одобрена със Заповед № 300-5-67  от 08.11.2004г  на АК гр София.  Представя се от ответника в заверен препис списък на манастирските покрити и непокрити имоти в Конушката и Рупчоската околии(л.110-122вкл).  Въз основа на подадена декларация от Бачковската света обител Св. Богородица,  и след извършена обстоятелствена проверка от  Станимашки мирови съдия е съставен НА 124 том І дело 338/1932г,  с който е призната  Бачковската  св. обител Св. Богородица за собственик на 20.9 дка   в местност „Узунъ чаршия“ при съседи Сотир Шоповь, Атанас Фетов , път и гора, нива в същото землище местност „Горна баба“ от 27.9 дка при съседи Т. Вълчев, Апостол Христев, Атанас Фетов и общинска гора, нива от същото землище местност „Курията“ от 4.1 дка   при съседи Филип Тонев, Стояна Русева и от двете страни манастирска гора,  и нива от  същото землище  местност „Долна баба“ от 6.5 дка  при съседи път, гора и Панайот. Представят се в заверен препис поемни условия   за отдаването под наем чрез търг с явна конкуренция за стопанската 1939г на нива в местността „Вигла“ от 1.471дка , нива  в местността „Петрича“  с площ 19.020 дка, празно място разделено на 21 парцела от 46.097 дка  нива    с  площ 3.486 дка. С протокол от  07.май 1976г назначената   със Заповед на заместник председателя на комитета за изкуство и култура  от 24 април 1976г  комисия  е  определила границите на национален паметник на културата Бачковски манастир.  От община Асеновград  е изпратено писмо до министерството на околната среда и водите  изх № А -92 -912/22.10.2001г  относно законността на строежите    в района на възникналия пазар от източната страна на пътя към Бачковската света обител. От игумена   на Бачковски манастир Успение Богородично е  изпратено писмо от 12.07.2004г до Изпълнителен директор на Пътища ЕООД гр Пловдив,        в което се сочи че при прокарването на новия път Пловдив Смолян е отнета земя от бившата манастирска ливада, а отсечката разклона от Водопада до манастира е отстъпена на манастира като компенсация за отнетия имот, и е поискано потвърждение,  че Пътища ЕООД няма претенции за този път, в отговор на което са били уведомени  че посочената отсечка от път ІІ-86  Пловдив Смолян до Бачковската ставропигиална света обител не е включена в Републиканската пътна мрежа.  На 03.02.2006г  след извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.483 ГПК (отм) е съставен НА № 26 дело 21/2006г на нотариус Буюклиева с който Бачковска света обител успение Богородично Бачковски манастир Света Богородица е признат за собственик на недвижим имот,  придобит по давностно владение, а именно – ПИ 02974.012.025 по КК на с Бачково, с площ по КК 3.068 дка трайно предназначение земеделска територия , нтп  друга селскостопанска територия, при неполивни условия ,при съседи по КК вътрешна река,  - 015.030 на Държавата , друга селскостопанска територия – 012.022 на Бачковски манастир Света Богородица, път І клас – 012.047  на Държавата, улична мрежа – 011.527 Общинки.   Кметство с Бачково е издало у-ние на ответнека в уверение на това какви имоти има записани в регистъра на с Бачково от 1911-1913т  стр.62 парт. № 62.   Бачковски манастир успение Богородично   са били уведомени с писмо  от 13.12.2007г,  че  отсечка от разклона на път ІІ-86 която минава покрай ресторант „Водопада“ и води до Бачковски манастир не е включена в Републиканските пътища  . От директора на ОПУ Пловдив също  е било изпратено писмо от 14.12.2007г в уверение на това,  че участъкът от разклона на път ІІ-86  Пловдив Асеновград Смолян,  който води до манастира не е включен  в списъка на републиканската мрежа.   Представеното Решение № 54 по гр.д. 414 / 1999г на АРС е в незаверен препис, поради което не се коментира. В  изпратения до МРРБ  гр София списък на общинските пътища в община Асеновград под т.7 е описан местен път ІІ-86 Пловдив Смолян Бачковски манастир Клувията 3.0 км,   който осъществява връзката от главен път ІІ-86  Пловдив Смолян до Бачковския манастир след което продължава до обектите на  Бачковската обител  Костницата , Аязмото и параклиса при Клувията, Манастирските имоти и водохващането за Манастира и за гр. Асеновград . С решение  № СБ -7 от 29.юни 2006г  на постоянната комисия за защита на населението при бедствия аварии и катастрофи на община Асеновгард  са отпуснати 47 523 лв,   от които 21 170лв за преодоляване  на последиците от интензивните валежи през април май 2006 г,   възстановяване на укрепваща стена на пътя  за Бачковския манастир Успение Богородично, след което  между община Асеновград и ЕТ „Любен Божиков  Стар“   с. Чешнигирово е сключен договор за строителство от 29.08.2006г с предмет на  договора възстановяване на укрепваща стена на пътя за Бачковски манастир Успение Богородично.  Съгласно изпратената от Министерство на културата до община Асеновград  извадка от справочника за недвижимо  културно историческо наследство в област Пловдив в която е посочен  параклисът Св Г. намиращ се по средата на поклонническия път към м Клувията и двете чешми с каменна пластика до манастира от южната страна на пътя към него и останките от моста на р Асеница. От представеното и прието по делото   удостоверение изх №  РД -05-288/22.04.2016г  в ОС „З“ Асеновград няма данни за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или ЗГВСГЗГФ на ПИ02974.12.31 по КК на с Бачково.   

От заключението на допуснатата по делото СТЕ, неоспорено от страните , което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, се установява че   съгласно списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 о на МС от 01.12.2004г пътят Пловдив Асеновград Бачково Смолян Рудозем граница Гърция е второкласен път 86, новото трасе е построено около 1990г . Вещото лице е установило след  проверка документацията в община Асеновград и в кметството на с Бачково се съхраняват два плана на с Бачково, първият е от 1928г,  а дворищната регулация е одобрена със Заповед от 1929г . Съществуващото трасе на шосето към 1929г  е заснето до днешния ресторант „Водопада“, докъдето е достигала и регулацията на с Бачково . Експертът е посочил, че в   този план няма заснети имоти в обсега на кръстовището  съответно няма извършени записи за собственици  в разписната книга. Старото трасе е било заградено непосредствено до коритото на река Чепеларска, като в плана е отразена чакълеста повърхност , а следващият регулационен план  който е действащият и към настоящия момент одобрен със Заповед от 1993г .  Регулацията е променяна на два пъти в обхвата на кръстовище при км 35 + 608 , а със заповед от 01.04.1996г е одобрено попълване на кадастралната основа с нов имот пл № 602 по границите на новото трасе на шосето Пловдив Смолян , изменение на уличната регулация и образуване на нов квартал 49  с отреждане на УПИ І - паркинг, а втората промяна е извършена със Заповед от 19.06.2014г  с  която е одобрено изменение на ПУП ПРС   за УПИ І-  ресторант, УПИ ІІ - обществено обслужване от кв. 39 и улична регулация , като се образува нов УПИ ІІ-676 обществено обслужване. Съгласно този план старият път е отразен до о.т 184 както и след моста, източно от    о т 102 А от осовата линия на новия път. На изток от моста е нанесен бордюр от южната страна на пътното платно, продължаващ в крива по пътя направление от Смолян за Бачковски манастир и е оформено кръстовище, като от второкласния път 86 се отделя местен път за Бачковския манастир . Експертът е посочил,  че границата между кръстовището и местния път за Бачковския манастир е ясно видима на място, кръстовището е с асфалтова настилка, а местния път е павиран, представляващ пътно платно с два тротоара от двете му страни, по които са разположени преместваеми съоръжения,  сергии и маси. Вещото лице е посочило,  че след оглед на место е установил че в асфалта на кръстовището има  две фуги които съвпадат с мислените линии свързващи бордюрите от двете страни на пътното платно, като въз основа на това изразява предположение че там са били разположени бордюрите на стария път. Посочил е освен това, че единственият имот,  заснет по този кадастрален план  е с пл.№ 555 и в разписната книга към плана той е записан на ПК „Наркооп“ на основание Заповед № 68  от 02.02.1981г е протокол № 62 от .01.01.2004г,  а видът на имота е  определен като ресторант . В резултат на това е  направил извод,  че  пътното платно на републикански път ІІ-86  в обсега на кръстовището при км 35 + 608 е заснето в КК, частта включена в регулация е ПИ 02974.11.511, частта извън регулация е ПИ 02974.11.527. Старото трасе към плана от 1993г включва части от ПИ 02974.11.677, 02974.12.52, 02974.11.28, 02974.11.511, 02974.12.24   и 02974.12.47 а обхватът на този път включва допълнително имоти  с идентификатори 02974.11.574 и 02974.11.520, мостът попада в ПИ 02974.11.511, 02974.11.28 и 02974.12.52, водостокът попада в ПИ 02974.12.52 и 02976.11.653, подпорните стени са били изградени в ПИ 02974.12.52. В заключение е посочено, че трасето  на стария път ІІ-86  попада в бивш ПИ 02974.12.31  в частта от него, от която е обособен имот  02974.12.52, в този имот е било изградено кръстовището на  старото трасе на второкласния републикански път  86 с местния път за Бачковския манастир. Вещото лице е направило категоричен извод, че в рамките на ПИ 02974.12.52 попадат пътното платно на стария републикански път  ІІ-86,  както и кръстовището му с местен път за Бачковски  манастир, тротоара граничещ с ПИ 02974.11.654 , зелени площи, терени заключени между пътното платно с откосите или подпорните стени на реката отпреди корекцията  на речното корито, както и терени попадащи в самото речно корито. Посочено е че   местността „Долна  баба“ не е отразена  в цитираните планове от    1928  и 1993г,   а след справка в  ОС „Земеделие“ Асеновград се оказало,  че няма карта на възстановената собственост за с Бачково , в землището на селото не е извършвано коопериране или отчуждаване на земеделски земи, не е съществувало ТКЗС . Установил   е,  че не е отчуждавана земя  от Бачковска Света обител Успение Богородично  съответно и не е възстановявана.  Заявява, че от представените документи по делото не  могат да се  идентифицират границите на местността „Долна баба“. Вещото лице е посочило, че няма възможност да отговори на поставения въпроси дали  ПИ 02974.12.31 попада в местността „Долна баба“ , както и какви са границите и докъде се простира местността,  въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства.  Посочено е освен това, че в рамките на ПИ 02974.12.31 не е имало нива, а в удостоверението издадено на ответника от  кметство с Бачково е  записана  на името на  Бачковски манастир  в регистъра на с. Бачково от 1911-1913г нива в местността „Долна баба“  заявява, че    ПИ 02974.11.653 и 02974.11.654  не са заснети в първия план от 1928г,  в плана от 1993г ПИ 02974.11.653 е заснет като имот с пл  № 555 за който е отреден  УПИ І-ресторант от кв  39, ПИ 02974.11.654 не е  нанесен в този план. Изслушано в съдебно заседание  заявява, че по представения от ответника нотариален акт в т 4 е въпросната нива, за която се предполага че части от нея или цялата влиза в процесния имот, но не се установява че въобще е имало такава нива в това кръстовище .   Уточнява освен това,  че имот 02974.12.31 изцяло съответства на имот 02974.12.52 , имот 02974.11.654  както и част от имот 02974.11.653 която е  между бордюра. Заявява категорично,че паркингът е част от стария път, който после е реконструиран на кръстовище, в част  местния път в частта в която е в имот 02974.11.654 и 02974.12.36 и на двата тротоара има разположени преместваеми съоръжения.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св  Атанас Ников  (работил като секретар на Бачковския манастир от 1960г до 1992г , роден в Бачково и там има къща) твърди, че е запознат с имотите на Бачковския манастир,  землището на манастира се простирало от с Бачково подминава се водопада, има разделителна граница и продължава напред, ресторант Водопада не е на манастира, бил е на с Бачково и после го продали на „Наркооп“, мястото до градината на ресторанта в момента е паркинг, а преди когато е минавал стария път покрай ресторанта и отбивката за Бачковския манастир е било ливада, като там хората от Бачково продавали смокини, идвали и търговци от града. Тази ливада била собственост на манастира, и имало обособено като малко пазарче, е а после тези които са имали павилиони си оставяли колите. Свидетелят не знае ливадата да е имала име, казвали й „Манастирската ливада“, простирала се до завоя на манастира, където по-рано минавал стария път , отсреща на    ресторант „Водопада“ минавало шосето, имало един голям чинар и там имало и градина, а там където се дели и пада водата е на манастира. Свидетелят твърди, че са взимали  наем  манастира,  до стената има павилион на който продават сладка, който също е на манастирска земя и за него се плаща наем на манастира, на храмовия празник 28.08 косяли ливадата и я освобождавали за хората от околните села ,   една част от ливадата в момента е оградена. Сочи, че  старият път от Пловдив за Смолян минавал оттам,  където сега са павилионите, минавал  пред ресторант Водопада и продължавал към мостчето, а за манастирската ливада границата е била самата река, новият път минава от моста, където е входа за квартала нагоре. Според свидетеля са отчуждили от ливадата на манастира и корекцията е по пътя от Асеновград за Чепеларе това е било 1966-67г , най-старият път бил каменен коларски път, никой не го е ремонтирал той и сега съществува. Св. Василка Попова  (работи в манастира продава свещи), 18 години работи в манастира,   от с Бачково е , живее там откакто се е родила,   твърди че ресторант водопада се намира срещу квартал „Перивола“ срещу въжения мост, но преди манастира, спомени за ресторанта има откакто отдавна, тъй като съдържател на Водопада е бил баща й до 1946г. Заявява, че  пътят от Асеновград  за Чепеларе е минавал през ресторанта, пътя за манастира се е отбивал имало манастирска ливада и покрай манастирската ливада се отбивал пътя за манастира, ползвал се е от всички посетители на манастира, а покрай ливадата хората от „Перивола“ са изнасяли зеленчуци, плодове и продавали там, това е продължило докато се обособят павилионите , около 60-70 години , старият път е правен също около 60-те години, минавал покрай ресторант „Водопада“ и манастирската ливада, а новият път минава покрай реката, по-рано ливадата не е имала ограда, имало струпани речни камъни , даже давали под наем лехи на хората за отглеждане на тютюнен в разсад , а сега павилионите са покрай пътя за манастира. Св. Атанас Димитров(  работил  в ресторант „Водопада“ от 1999 до 2012г)  запознат е с ресторант „Водопада“ и площта пред него, спомня си стария път за гр. Смолян, минавал е там от 1969 до 1974г  докато учил в гр. Смолян,   но от периода когато е работил в ресторант водопада твърди,че района е поддържан от Г.П., имало назначени работници, които чистили, имало свлачище и всичко се е чистело от него, къртили са асфалта.  Сочи,  че е имало договор за ползване с ОПУ ,   старият път не е коригиран, а само новият, който е направен, и в момента стария път се ползва като паркинг от Г.П., имало нещо като открит бар преди около пет шест години, направен от   П., който бил разположен върху паркинга, за паркинга  твърди, че е част от стария път който не се ползва в момента. Свидетелят  не е виждал служители на Бачковския манастир да  поддържат този път, виждал е само да минават по пътя но не е и да работят по него.   На предявената му скица приложение № 7 към заключението на вещото лице  заявява,  че не може да посочи на скицата стария път, а мястото което се ползва като паркинг пред ресторант „Водопада“ е между линията в червено с подпорните стени и северната пунктирна линия в синьо, като продължава от подпорна стена 0.8 до подпорна стена 1.6  надолу.  Св. Богдан Тачев(  работи в надзорна фирма и към експертен съвет при община Асеновград) , работил 28 години в община Асеновград  в дирекция „Благоустрояване“, началник отдел ТСУ , твърди ,че   са отпуснати пари на община Асеновград  за пътя за Бачковския манастир от МРРБ, и този   път е бил включен в инвестиционната програма на община Асеновград, там е направена и корекция, път направен е 1982г  свидетелят е участвал в комисията, били придошли пролетта водите на реката и бил застрашен квартал „Перивола“ на с Бачково,  след което са изградени подпорните стени.  На предявената му скица към заключението на вещото лице приложение № 7 заявява, че пътят е минавал преди корекцията по черната линия към подпорната стена 0.8 където има един чинар и продължавал надолу и се включвал към пътя за гр Смолян  

   Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявени са  обективно и субективно съединени  искове   с правно основание чл. 124 ГПК – за      признаване за установено по отношение на ответника,       че не е собственик  към датата на одобряване на КК на с. Бачково  със Заповед  от 08.11.2004г,   на ПИ 02974.12.31 с площ от 2,116дка , при съседи: ПИ с идентификатори -  12.36, 12.28, 11.577, 11.575, 11.571, 12.32 и 12.38, който към настоящия момент попада в ПИ 02974.11.654 с площ  567кв.м.  и нтп - за местен път, и ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв.м. и нтп - за друг обществен обект, както и че не е собственик понастоящем на имота   със същите граници и площ, попадащ  в имоти ПИ 02974.11.653, с площ 1377кв.м и  ПИ 02974.11.654,  с площ  567кв.м.      

 По допустимостта:   С оглед твърденията в ИМ, че  имотите, в коипо попада процесният имот, за които ищците претендират да са собственици, а вторият ищец ползвател,    са  образувани вследствие две кадастрални промени на КК  след 2004г, първата промяна през 2009г,   и през 2010г съдът намира, че за ищците не е налице интерес от установяване към датата на одобряване на КК – 2004г, че ответникът не е бил собственик на процесния имот, тъй като към този    минал момент  не е било налице правоотношение, от чието установяване ищците да имат интерес.  Липсват   твърдения за   непълнота или грешка в КК, нито пък се  сочат други обстоятелства, от които да се направи извод, че за ищците е налице интерес от установяване  че към одобряване на КК  ответникът не е бил собственик на имота.   Ето защо производството в тази му част като недопустимо   ще следва да се прекрати.

   Предявеният иск   за установяване, че ответникът не е собственик на имотите на твърдяното основание към настоящия момент е допустим. 

 Разгледан по същество е и основателен.    В тежест на ответника в настоящото производство е да докаже основанието на което основава претендираното право, отричано от ищеца. Последният не успя да стори това. Ответникът твърди да е собственик на имота на основание давностно владение, отпочнало 1063г., като представя  НА 124 том І  дело 338/1932г на Станимашки мирови съдия, както и НА № 26 дело 21/2006г на нотариус Буюклиева с който Бачковска света обител успение Богородично Бачковски манастир Света Богородица е признат за собственик на недвижим имот,  придобит по давностно владение, а именно – ПИ 02974.012.025 по КК на с Бачково.  Съгласно заключението на допусната по делото СТЕ, имот 02974.12.31 изцяло съотвества на  имот 02974.12.52,02974.11.654, както и 02974.11.653. Освен това в съдебно заседание изслушан  заявява, че  на скица № 7 към заключението по червените линии е бил каруцарският път, на место има фуги, които преминават през това пространство, което сега е паркинг, а на времето е било кръстовище, категоричен е в заключението си , че  паркинга  е част от стария път Пловдив Смолян, който после е реконструиран на кръстовище. Или не се доказаха твърдениета на ответника, че това е било манастирска нива. В тази насока са единствено показанията на свидетелите на ответника(всички работили или понастоящем работещи при ответника) които не се подкрепят от други ангажирани по делото доказателства, поради което съдът не кредитира. Недоказани останаха и твърденията за обекти, отдавани под наем от Бачковски манастир, в обхвата на спорния имот( в тази връзка отново са единствено показанията на свидетелите на ответника, неподкрепени от други доказателства по делото). Още повече, че  вещото лице заявява при изслушването му, че от представените писмени доказателства може само да се предположи че  т 4 е въпросната нива, за която се предполага че части от нея или цялата влиза в процесния имот, но не се установява че въобще е имало такава нива в това кръстовище           освен това е посочил че няма данни да е отчуждаван имот на Бачковския манастир  за корекцията на пътя Пловдив Смолян.   Ето защо съдът намира недоказано твърдението на ответника да е собственик на спорния имот на основание давностно владение, поради което ще следва да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на      ПИ 02974.12.31 с площ от 2,116дка , при съседи: ПИ с идентификатори -  12.36, 12.28, 11.577, 11.575, 11.571, 12.32 и 12.38, който към настоящия момент попада в ПИ 02974.11.654 с площ  567кв.м.  и нтп - за местен път, и ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв.м. и нтп - за друг обществен обект      

       

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените разноски съобразно уважената част на иска. Ответникът също има право на заплащане на направените разноски при прекратяване на делото(ал.3 с.з.). Ето защо, предвид изхода на делото, направеното искане следва да бъде осъден  ответникът   да заплати на  първия ищец  разноски по производството в размер на  300лв,  на втория ищец - разноски по производството в размер на 485лв, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по производството в размер на 425лв.

             Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. 1170/2015г по описа на АРС в частта му касателно предявения иск от ОБЩИНА АСЕНОВГРАД ЕИК *********, гр. Асеновград, пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 9, представлявана от кмета Емил Викторов  Караиванов и  „БЪТЕРФЛАЙ  -2003“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36  , представлявано от Г.А.П. ,  че  БАЧКОВСКАТА СТАВРОПИГИАЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ  Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ БУЛСТАТ *********, с. Бачково, представлявана от Архимандрит Симон – Игумен на Бачковски манастир,  не е собственик  към датата на одобряване на КК на с. Бачково  със Заповед  от 08.11.2004г,   на ПИ 02974.12.31(нула две девет седем четири точка едно две точка три едно) с площ от 2,116(два декара сто и шестнадесет кв м)дка , при съседи: ПИ с идентификатори -  12.36, 12.28, 11.577, 11.575, 11.571, 12.32 и 12.38, който към настоящия момент попада в ПИ 02974.11.654 с площ  567кв.м.  и нтп - за местен път, и ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв.м. и нтп - за друг обществен обект

    

   Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД ЕИК *********, гр. Асеновград, пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 9, представлявана от кмета Емил Викторов  Караиванов и  „БЪТЕРФЛАЙ  -2003“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36  , представлявано от Г.А.П. ,  че  БАЧКОВСКАТА СТАВРОПИГИАЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ  Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ БУЛСТАТ *********, с. Бачково, представлявана от Архимандрит Симон – Игумен на Бачковски манастир  не е собственик   на ПИ 02974.12.31(нула две девет седем четири точка едно две точка три едно) с площ от 2,116(два декара сто и шестнадесет кв м)дка , при съседи: ПИ с идентификатори -  12.36, 12.28, 11.577, 11.575, 11.571, 12.32 и 12.38, който към настоящия момент попада в ПИ 02974.11.654 с площ  567кв.м.  и нтп - за местен път, и ПИ 02974.11.653 с площ 1377кв.м. и нтп - за друг обществен обект

    ОСЪЖДА БАЧКОВСКАТА СТАВРОПИГИАЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ  Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ БУЛСТАТ *********, с. Бачково, представлявана от Архимандрит Симон – Игумен на Бачковски манастир  да заплати на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД ЕИК *********, гр. Асеновград, пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 9, представлявана от кмета Емил Викторов  Караиванов разноски по производството в размер на  300(триста)лв

            ОСЪЖДА БАЧКОВСКАТА СТАВРОПИГИАЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ  Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ БУЛСТАТ *********, с. Бачково, представлявана от Архимандрит Симон – Игумен на Бачковски манастир  да заплати на БЪТЕРФЛАЙ  -2003“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36  , представлявано от Г.А.П. разноски по производството в размер на  485(четиристотин осемдесет и пет)лв

            ОСЪЖДА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД ЕИК *********, гр. Асеновград, пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 9, представлявана от кмета Емил Викторов  Караиванов и БЪТЕРФЛАЙ  -2003“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36  , представлявано от Г.А.П. да заплатят на БАЧКОВСКАТА СТАВРОПИГИАЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ  Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“ БУЛСТАТ *********, с. Бачково, представлявана от Архимандрит Симон – Игумен на Бачковски манастир   разноски по производството в размер на 425(четиристотин двадесет и пет)лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: