Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Л., 26.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 87 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № ***, издадено от П. на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на О.Л., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Л., улица „В.“ № **, представлявана от К.. на
общината, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1 000 лева, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите /ЗВ/, за нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон. Същото е
обжалвано в законоустановения срок от О.Л., чрез пълномощника – адв.А., като с
жалбата се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание за О.Л., редовно призована, се явява пълномощника
– адв.Д., която поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.
За
ответника по жалбата ДАМТН, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител. В писмено становище по жалбата от Т.Г. – старши експерт, юрист
към ДАМТН гр. София, са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и
правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
След
преценка на доказателствата по делото - показанията на
разпитаните по делото свидетели В.Х.Н., И.А.С., В.С.М., А.Б.В. и от
приложените към делото писмени доказателства: Наказателно
постановление № ***, издадено от П. на ДАМТН; Заверено копие на писмо от
началника на РУ Л. рег. № ***; Заверено копие на докладна записка от п. и. В.Д.
при РУ Л. рег.№ ***; Заверено копие на писмо от д. на ГД „НЯСС“ изх. № ***;
Заверено копие на покана за съставяне на АУАН № ***. с изх. № ***; АУАН № ***,
издаден от г.и. В.Н. при РО НЯСС СЗБ; Разписка за получен АУАН № ***; Заверено
копие на Констативен протокол № *** от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея; Заверено копие на Констативен протокол № *** от оглед на
язовирна стена и съоръженията към нея; Заверено копие на заповед № *** от П. на
ДАМТН; Заверено копие на възражение от К.. на О.Л. изх.№ ***; Заверено копие на
Експертен технически съвет от дата 03.04.2017г. при О.Л.; Заверено копие на акт
№ *** ведно със скица на поземлен имот № ***; Молба от Т.Г. – ст.експерт в ГД
„Разрешения за оценяване на съответствието“ при ДАМТН с изх.№ ***; Заверено
копие на заповед № ***; Заверено копие на длъжностна характеристика на В.Н.;
Заверено копие на заповед № *** на П. на ДАМТН; Заверено копие от АУАН № ***;
Заверено копие на АУАН № ***; Становище от Т.Г. – ст.експерт – юрист в Дирекция
„Разрешения за оценяване на съответствието“ при ДАМТН с изх.№ ***; Заверено
копие от технически доклад от 03.04.2017г. относно язовир „Т.“ О.Л. с
приложените към него 3 бр.снимки; Заверено копие на протокол от извършен
технически оглед на терен от дата 03.04.2017г., съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.07.2016г. е
извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Т.“, находящ
се в поземлен имот № *** в землището на гр.Л., Акт за общинска собственост № ***
собственост на О.Л., Ловешка област, от свидетелите В.Х.Н. и И.А.С. и двамата
служители на ДАМТН. На проверката присъствал и Ц.П.Ц. – З.К. на О.Л.. Съставен бил
Констативен протокол № ***, приложен като доказателство по делото, в който са
отразени констатациите от проверката и са дадени предписания на собственика на
съоръжението – О.Л. със срок за изпълнение – 15.10.2016г. Едно от предписанията
е да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние
на преливника на язовира.
На 20.07.2017г. от
свидетелите В.Х.Н. и И.А.С. отново била извършена проверка на язовир „Т.",
находящ се в поземлен имот № *** в землището на гр.Л., Акт за общинска
собственост № *** собственост на О.Л., за което е съставен констативен протокол
№ ***. По време на проверката е установено, че не е възстановено
експлоатационното състояние на преливника, същия е обрасъл с храстовидна
растителност, тоест, че не е изпълнено от собственика на язовир „Т."
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № *** на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", а именно: Да
се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на
преливника, със срок на изпълнение 15.10.2016г.
След изпратена покана с
изх. № ***, за съставяне на АУАН, на 14.09.2017г. в присъствие на упълномощен
представител от К.. на О.Л., е съставен АУАН № ***, за това, че О.Л., не e
изпълнила предписанията, в определения срок — 15.10.2016г., даден от длъжностно
лице към ДАМТН в Констативен протокол № ***. АУАН е връчен и подписан от
упълномощеното лице, което не е възразило срещу акта.
B тридневния
срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН
№ ***, което АНО възприел като неоснователно без да прави проверка на място по
фактите, изнесени в него.
На 24.11.2017г. въз
основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.190а, ал. 1,
т. 3 ЗВ, на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства -
акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните
доказателства по делото - показанията на свидетелите В.Х.Н., И.А.С. и А.Б.В.. Съдът
даде вяра и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия
между тях и други доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението,
поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно
верни.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя
е основателна, по следните съображения:
АУАН и издаденото въз
основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема,
че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне
на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които
и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
С обжалваното НП, издадено
въз основа на АУАН № ***, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 200,
ал. 1, т. 39 от Закона за водите – „Наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото
лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1,
т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.”, за извършено на 16.10.2016г. административно
нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон - „П.т на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица
по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение”,
изразяващо се в това, че общината, като собственик на язовир „Т.”, находящ се в
землището на гр.Л., не е изпълнил даденото му с констативен протокол № ***. предписание
в срок до 15.10.2016г., касаещ предприемането на действия за възстановяване на
експлоатационното състояние на преливника, със срок на изпълнение 15.10.2016г.
Следователно налага се
извода, че О.Л. е санкционирана за реализирано административно нарушение,
намиращо правната си основа в разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите.
С оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за доказано, че О.Л., в
качеството си на собственик на язовир „Т.“, съгласно Акт за общинска
собственост № ***, не е изпълнила в указания срок дадено предписание в
Констативен протокол № ***, а именно да се предприемат действия за
възстановяване на експлоатационното състояние на преливника, със срок на
изпълнение 15.10.2016г. Горното се доказва както с приложените по делото два
констативни протокола, с показанията на разпитаните в съдебно заседание двама
свидетели, извършили проверките - В.Х.Н., И.А.С., така и с показанията на
свидетеля А.Б.В. – представител на оператор язовирна стена и съоръжения „ТДП
Контрол“ ЕООД гр.София.
При така установеното
по-горе, съдът приема, че разпоредбата на
чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно
е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е
регламентирано едно право на П. на ДАМТН или на оправомощени от него лица да
извършват определени правни действия. Съдът счита, че това представлява
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са
нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, в АУАН и НП да се посочи законовата разпоредба, която е виновно нарушена.
Посочването на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, който не съдържа
фактически състав на административно нарушение, е равносилно на непосочване на
нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация
на нарушението е абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да
узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Следователно посочването като
нарушена на разпоредба, която не съдържа фактически състав на административно
нарушение, опорочава производството по налагане на административно наказание и
води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. определят
срок за тяхното изпълнение.
За да е налице
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то правна норма следва
да предписва задължително правно поведение, и при противоправно деяние,
изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието,
се приема, че лицето е извършило нарушение на тази норма. В тази връзка,
предвид гореизложеното, за съда се налага извода, че разпоредбата на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за
нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира
единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на
изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците,
неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече - тя изобщо не
е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я
нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от общината, не са
посочени нито в АУАН, нито в НП.
Неправилната правна
квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните
изисквания, визирани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото
засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно
законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита.
Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН от страна на АНО не
може да бъде санирано в по-късен етап от административно-наказателното
производство. Административно-наказателното производство е строго формално и
нарушения от рода на процесното са съществени, като опорочават производството
по налагане на административно наказание и водят до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Следва да се отбележи,
че неизпълнението на задължително предписание по чл.190а, ал. 1, т. 3 ЗВ като
фактическо бездействие, тоест като деяние нарушаващо установения ред на
държавно управление, е изведено като нарушение в друга разпоредба на Закона за
водите, но тя не е посочена като нарушена в АУАН и НП, а съдът не може да
замества волята на АНО и да променя цифровата квалификация на нарушението.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че е налице нарушение и на чл. 34, ал.1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на АНО още от 27.07.2016г. /датата на
Констативния протокол/, нарушението е извършено на 16.10.2016 г., както се
посочва и в АУАН, а самия акт е издаден на 14.09.2017г. – тоест, след изтичане
на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен срок. В тази връзка би
могло да се посочи, че след като с констативен протокол № *** са дадени
задължителни за изпълнение предписания на ответника със срок за изпълнение 15.10.2016г.
контролния орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след
изтичане срока на предписанията, а не след повече от девет месеца.
Ето защо, съдът приема,
че допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление
водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат
процесуалната му незаконосъобразност.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *** на П. на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на О.Л., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Л., улица „В.“ № **, е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от Закон за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: