Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 18.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на осемнадесети август две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 316/2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът А.Д.А., непълнолетен, действащ със
съгласието на своя баща и законен представител Д.А. Ф.твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 08.06.2014 г. в гр. Ловеч,
вина за което има водачът на л.а. „Деу”,
с рег. № ******Р.З.Д.. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.и.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
настъпилото травматично увреждане – травматично счупване на диафазата
на лява бедрена кост с разместване на фрагментите, повърхностна травма на носа,
множество повърхностни травми на главата и открита травма на други части на
подбедрицата. Сочи, че след инцидента му е извършена операция чрез открито
наместване на фрактурата с поставяне на вътрешна фиксация, като травмата е
довела до затруднения движението на левия крак с период на възстановяване поне
6 месеца, а на 10.06.2015 г. е постъпил за нова операция с цел отстраняване на
имплантите. Твърди, че за дълго време е изпитвал болки, трябвало да се
придвижва и да ходи на училище с патерици, както и се срамувал от белезите по
лицето. Твърди, че произшествието му се е отразило негативно и в психически
план – влошил се сънят му, станал по-унил, изолирал се, имал агресивни изблици.
Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 50 000лева и претендира същите,
ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и разходи
за лечение в размер на 840,00 лева, представляващи стойност на права бедрена
плака и киршерова игла. Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска. Прави
възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът като пътник на
велосипед, управляван от Р.И.И.не пропуснали движещия
се по главна пътна артерия лек автомобил, не са се огледали и не са съобразили
с посоката, скоростта на движение и отстоянието на моторното превозно средство.
Сочи, че собственото поведение на пострадалия обективно е способствало за
настъпване на произшествието, което е било непредотвратимо за водача на лекия
автомобил. Оспорва и интензитета на твърдените от ищеца болки и страдания и
размера на претендираното обезщетение като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване. Оспорва началния момента на лихвата за забава. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост, при съобразяване критериите на ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия, в причинна връзка с което е настъпило
произшествието и вредоносният резултат.
С влязло в сила присъда по н.о.х.д. № 48/2015г.
по описа на Районен съд гр. Ловеч, ІІІ- ти наказателен състав, подсъдимият Р.З.Д.
е признат за виновен за това, че на 08.06.2014г., около 11,50ч., в гр. Ловеч, на
ул. Цар Иван Александър при кръстовището с ул. Синчец , при управление на л.а. Деу
Матиз, с ДК № ******, е нарушил правилата за движение
по пътищата на чл. 15 ЗДвП, като не се е
движел най-вдясно на платното за движение и чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП не е намалил
скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност
за движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, едно от които А.Д.А., изразяваща се в счупване на диафазата на лява бедрена кост с разместване на фрагментите
с последващо оперативно лечение и обуславяща затруднение на движението на ляв
крак за период от 5-6 месеца.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия по делото са събрани първоначална,
допълнителна и две повторни експертизи с основни задача на изследване предотвратимост на
произшествието и причини за настъпването му, в това число и изправност на
спирачната система на велосипеда с оглед възможностите за предотвратяване на
произшествието. В тази следва да се отбележи, че макар съдът подробно да се е
запознал със заключенията на експертизите, намира, че не следва да обсъжда
подробно същите, а само във връзка с релевантия към
възражението въпрос относно наличието на противоправно поведение на ищеца,
което да е в причинна връзка с настъпване на произшествието и/или е допринесло
за настъпването и/или степента на противоправния резултат.
Съдът не кредитира приетата първоначална,
допълнителнателната и първата повторна автотехническа
експертиза, тъй като в по-голямата си част тези заключения се основават на
изводите, до които в мотивите си е достигнал наказателният съд (първоначалната
и допълнителната експертиза, почти изцяло), както и на недопустими
доказателства – събраните в наказателния процес гласни доказателства, без вещите
лица да извършат самостоятелен анализ на поставените въпроси на база събраните
по делото допустими доказателства, относно конкретните обстоятелства при
настъпване на произшествието. Съдът кредитира заключението на приетата втора
повторна автотехническа експертиза, изготвено от доц.д-р.инж. А.А., тъй като същото е обосновано, с посочване на конкретна
литература, посочване на конкретните обстоятелства и методи на изчислени, въз
основа на които вещото лице е достигнало до своето експертно заключение.
Предвид наличието на влязла в сила присъда
съдът приема за установено по делото, че произшествието е настъпило в следствие
противоправното поведението на Р.З.Д., като водач на
лек автомобил с ДК № ******, който е нарушил правилата за движение по пътищата
на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП не е намалил скоростта и в случай на необходимост
не е спрял, когато е възникнала опасност за движението. При обвързващата сила
на присъдата на наказателния съд относно наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил в
следствие, на което е настъпило произшествието, гражданският съд не може да
пререшава въпроса за вината.
Установено е с влязлата в сила присъда,
че ПТП е настъпило в гр. Ловеч, на ул. Цар Иван Александър при кръстовището с
ул. Синчец. От заключението на приетата втора повторна автотехническа
експертизи се установява, че лекият автомобил се е движел по ул. Цар Иван
Александър, която е централна улица в град Ловеч, някога междуградски път,
а ищецът се е возел на рамката на
велосипеда, управляван неговия приятел Р.И.. Велосипедът е детски, без конкретни данни за
състоянието на спирачките (стр. 10 от втората повторна експертиза), но
най-вероятно с работеща задна спирачка. Според заключението на втората повторна
автотехническа експертиза при приближаване на кръстовището лекият автомобил се
е движел със скорост около 45 км.ч., когато в същото време от дясно на ляво се
е приближил велосипедът, по низходящ наклон от 8% спускане, като скоростта на
велосипеда е контролирана чрез задна спирачка на около 10 км.ч., с насока завой
на ляво на предстоящото кръстовище. При конкретния механизъм и скорост на
движение на двете превозни средство ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил. За водача на велосипеда, при работеща само задна спирачка
ударът също е бил непредотвратим, а при работеща и предна спирачка велосипедът
е имал възможност да спре преди да достигне коридора на движение на лекия
автомобил. Според заключението на вещото лице, мястото на произшествието не е
регулирано с пътни знаци. Съдът не обсъжда възможността за предотвратяване на
произшествието от страна на водача на лекия автомобил с оглед завиването му,
тъй като в тази част е налице влязло в сила присъда. Вещото лице анализирайки
уврежданията по лекия автомобил, велосипеда и травматичните увреждания на двете
деца прави извод, че велосипедът се е движел срещу автомобила, от дясно на ляво,
под ъгъл и се е ударил в предната му, дясна част. В изчисленията си на стр. 10
вещото лице сочи, че скоростта на велосипеда в конкретния случай се определя и
от наклона, който придава инерционно движение, така и от тежестта на велосипедиста.
Вещото лице сочи, че в случая върху ускорение влияние е оказало и наличието на
пътник – ищеца А., което е повлияло и върху възможността на велосипедиста за
въртене на педалите.
По възражението за съпричиняване.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
като в константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, създадената
по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК (решение № 45/15.04.2009 г. по
т.д. № 525/2008 г. на ІІ т.о., решение № 159/24.11.2010 г. по
т.д. № 1117/2009 г. на ІІ т.о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по
т.д. № 286/2010 г. на І т.о., на ВКС др.) Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване следва
поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
В постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по
т.д. № 93/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. и решение № 44/26.03.2013 г. по
т.д. № 1139/2011 г. на ВКС,ІІ т.о. също е прието, че вината на пострадалия
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността
на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици
от своите действия и бездействия са ирелевантни.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, т.4 ППЗДвП на водачите на велосипед е забранено да превозват,
теглят или тласкат предмети, които пречат на управлението на велосипеда или
създават опасности или пречки за другите участници в движението. Същевременно
нито Закона за движение по пътищата, нито Правилника за неговото приложение
регламентират превозването на велосипед на пътници. От обстоятелството, че
законът изрично регламентира правила за превозването на товари от страна на
велосипедист, но не и на пътници, съдът намира, че нормативните актове,
регламентиращи правилата за движение по пътищата, не допускат превозването на
пътници на велосипед. Съдът намира, че в настоящия случай ищецът обективно е
способствал за настъпване на противоправния резултат като е бил пътник на
детски велосипед, без това да е било разрешено, като това е затруднило
движението на самия велосипед, което е в причинна връзка с конкретния
противоправен резултат.
При преценка приносът на ищеца А.А. съдът не обсъжда поведението на самия велосипедист – Р.И..
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че самият А.А. е дължал поведение във връзка с управлението на
велосипеда – той не е бил негов водач, поради което не е следвало да съобразява
скоростта и посоката му на движение.
При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и
пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира
нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да
се отбележи, че законът с по-голяма строгост подхожда към противоправното
поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите
участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява
дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и
несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо
/ в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и практика
на ВКС - решение № 33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия
случай нарушението на водача на моторното превозно се изразява в не предприемане
на своевременно спиране на моторното превозно средство с оглед възникналата
опасност от ПТП с идващия от дясно на него велосипед. Съдът съобразява и
конкретните обстоятелства относно пътната обстановка – произшествието е
настъпило в населено място, при добра видимост, както и обстоятелството, че
водач на велосипеда е бил не ищецът, а друго дете. Предвид изложеното съдът
намира, че приносът на пострадалия в настъпване на произшествието и
вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 1/5.
Не е спорно между
страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на делинквента.
Предвид изложеното
съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебномедицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелките М.Д.и И.Ф..
Според показанията на свидетелката Д.тя
е съседка на ищеца А. и на втория ден след произшествието го посетила в
болницата, преди операцията, като кракът му бил вдигнат и много подут и бил на
подлога. Плачел, бил стресиран и притеснен. В болницата престоял около седмица,
където за него се грижели майка му и баща му, а след изпитването около два
месеца бил на инвалидна количка и докато бил обездвижен не ходел на училище.
Свидетелката сочи, че след произшествието на е виждала А. да кара колело, като
и към момента на депозиране но показанията се оплаквал, че го боли крака и като
тича замята крачето. Според свидетелката ищецът има
дълъг белег на крака по дължината на бедрото.
Според показанията на свидетелката И.Ф.тя
е съседка на А., като нейното дете Р.И. (на 13 години към момента на
произшествието) е пострадало при същата катастрофа и децата били заедно в
болницата. Според Ф.А. престоял 11 дни в болницата, а след това 2 месеца в
инвалидна количка, като имал постоянно нужда от чужда помощ и майка му и баща
му му помагали. На 15 септември не тръгнал на училище редовно, тъй като още не
бил напълно възстановен. Според Ф.към момента на депозиране на показанията А.
има разлика в походката, като леко куца с едното краче.
След катастрофата А. станал тъжен, уплашен не се движел сам, има страх от коли.
За произшествието знае, че баира на който станало произшествието е стръмен,
като сина й за пръв път кара колело там, иначе карал само дома им, но този ден
отишли да берат череши.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза от настъпилото на пътнотранспортно произшествие ищецът е получил диафизарно счупване на лява бедрена кост, повърхностна травма
на носа и кръвоизлив на носа, множество повърхностно травми на главата, открита
рана – 1,5 см. На вътрешна, средна част на дясна подбедрица.
Извършено е открито наместване на счупената лява бедрена кост и стабилизиране
на костните фрагменти с метална плака, винтове и киршнерова
игла, била извършена и антибиотична и обезболяваща
терапия. Предписан е контролен преглед за махане на имплантите
след четири месеца. На 12.06.2015 г. ищецът е приет за нова операция за
отстраняване на металната плака и винтове на зарастналата
бедрена кост. Вещото лице сочи, че общият оздравителен процес на счупването на
лявата бедрена кост е около 6 месеца (като в този период е включена и втората
операция), като през първите 4 ищецът не е трябвало да натоварва крайника, а
след това е започнал процес на раздвижване и рехабилитация. Мекотъканните
увреждания са възстановени за срок от 2 седмици. Вещото лице сочи, че възстановителния
период е приключил, а бедрената кост е зараснала окончателно, а движенията на
лявата колянна става са придобили пълен обем и сила,
като детето се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална
походка. При детето е останал голям траен козметичен белег 11 см. по външната
област на лявото бедро от извършената костна операция. В о.с.з. вещото лице
сочи, че винаги при разваляне на времето и когато е студено може да се получи
болка в мястото на счупването. Според заключението сторените от ищеца разходи
за закупуване на метална бедрена плака и Киршнерова
игла са били необходими за провеждане на лечението и не се покриват от
Здравната каса.
Съдът счита, че
справедливият размер за обезщетяване на претърпените от А.Д.А. болки и
страдания в следствие на ПТП е сумата от 45 000лева. За да определи размера
съдът отчита общият оздравителен период от 6 месеца, през който детето е
претърпяло две операции, както и заключението, че е налице пълно оздравяване. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че първите
четири месеца от лечението са съпроводени с невъзможност за самостоятелно
придвижване на ищеца. Съдът отчита и възрастта на пострадалия към датата на
произшествието – 8 години, както и че
невъзможността за самостоятелно придвижване му е попречила да започне
присъствено учебната година. От значение при определяне на обезщетението е и
обстоятелството, че след операцията е останал траен голям белег на бедрото на
детето, както и че произшествието му е причинило стрес. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура
в страната към датата на деликта, както и
предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 36 000,00
лева, при отчитане приноса на пострадалия и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 50 000,00 лева, а предявеният иск за имуществени вреди, при
отчитане приноса на пострадалия, следва да бъде уважен за сумата от 672,00 лева
и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта - при
неимуществените вреди и от датата на плащане – при имуществени вреди, т.е.
отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) /от деня на уведомлението
застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице
вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава за
периода от датата на деликта - 08.06.2014 г. до
окончателното плащане върху обезщетението за неимуществени вреди и от 10.06.2014г.
върху обезщетението за имуществени вреди.
По разноските:
Ищецът не е сторил
разноски в производството.
При този изход от
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.С.Ч. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1778,95
лева, с ДДС.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 267,53 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1466,88 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 61,30 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на А.Д.А., ЕГН: **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д.А. Ф,
ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 36 000,00 лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 08.06.2014г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение
на Р.З.Д., като водач на л.а. „Деу”, с рег. № ******,
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило травматично счупване на диафазата на лява бедрена кост с разместване на
фрагментите, повърхностна травма на носа, множество повърхностни травми на
главата и открита травма на други части на подбедрицата,
ведно с лихва за забава, считано
от 08.06.2014г. /датата на деликта/ до плащането,
както и сумата от 672,00 лева – обезщетение за имуществени вреди за разходи по
фактура № 54104/10.06.2014 г., ведно със законната лихва от 10.06.2014 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата до пълния
предявен размер от 50 000лева, както и иска за имуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 840,00 лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК:
*******да заплати на адв. С.С.Ч. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1778,95
лева, с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1466,88 лева
– държавна такса и разноски за депозити
за вещи лица в размер на 61,30 лева.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща
и законен представител Д.А.
Ф, ЕГН: ********** да заплати
на З. „Л.И.”
АД, ЕИК: ********, на
основание чл. 78, ал.3 от
ГПК сумата в размер на 267,53
лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: