Решение по дело №218/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260021
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180100218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                            гр.Царево                       11.12.2020 год.

 

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви граждански състав, в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

       Председател: Мария Москова

 

при секретаря Петранка Бъкларова,

като разгледа докладваното от съдия  Москова  гр. дело № 218/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба на „***., клон България“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт Н.А.М., срещу: З.И.Б. с ЕГН: **********,***, с която е предявен иск с правно основание  чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Твърди се, че между ищеца „***“ като кредитор и З.И.Б. като кредитополучател на 22 март 2018 г. е бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***с максимален кредитен лимит  в размер на 1000 лева. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Сочи се, че в договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.

За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.

В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.

Твърди се, че на 22 март 2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването ***за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 6 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.10.2018 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски. Договорено е кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 6 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 121.94 лева.

Излага се, че за ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него. В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди се, че З.И.Б. е преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.02.2019 г., към която дата е последното плащане по заема.

Сочи се, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, като се твърди, че  на 05.07.2019 г. на длъжникът е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е бил обявен за изискуем, като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

С оглед на изложеното, ищцовото дружество моли да се приеме за установено, че има изискуемо и непогасено вземането към ответника по гореописания договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, както следва: сумата в размер на 907.05 лева - главница; възнаградителна лихва в размер на  176.34 лева  за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019 година; мораторна лихва в размер на 49.08 лева  за периода от 01 март 2019 г. до 19.01.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението по ***. на РС-Царево за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по настоящето дело в размер на 125.00 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и по заповедното в размер на 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предявен осъдителен иск, като се иска да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.. Ангажират се доказателства.

Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея и разпореждането на съда с указанията по чл.131 ал.1 от ГПК са връчени  на особения представител на ответника –адв.К., който в определения едномесечен срок е депозирал писмен отговор, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като предсрочната изискуемост не била доведена до знанието на длъжника.

         В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

В с.з.  ответникът чрез особения си представител адв.К. поддържа писмения отговор, като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не оспорва размера на задълженията, предвид представените от ищцовото дружество писмени документи.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна и правна страна  следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „*** ***“ с ЕИК *** в качеството му на кредитор  и ответникът З.И.Б.  с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател, на 22 март 2018 г. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***с максимален кредитен лимит  в размер на 1000 лева, въз основа на който е възникнала облигационна връзка между страните.

Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.

В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 22 март 2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването ***за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност 649.00 лева, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 6 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.10.2018 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски. Договорено е кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен от кредитополучателят на 6 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 121.94 лева, като последната падежна дата е на 01.10.2018г ./л.9 от заповедното производство/. За ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП в размер на 34.70 %  и ГПР в размер на 40.79%, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията – 751.64 лева, включваща главница и лихви. Падежът по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него.

Съгласно условията на договора, в случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.

След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Ответникът З.И.Б. не е изпълнила всички свои задължения по договора и е преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.02.2019 г., към която дата е последното плащане по заема, като към тази дата усвоеният от нея лимит е в размер на 907.05 лева.  

Съгласно условията на договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпратило на 05.07.2019 г. на длъжника покана за доброволно изпълнение, с която договорът за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е бил прекратен и кредитът е бил обявен за изискуем.

По делото не са представени доказателства, че  уведомлението за предсрочно прекратяване на договора  е било връчено на длъжника на.

На 03.02.2020г. ищцовото дружество е депозирало в РС-Царево заявление по реда на чл.410 от ГПК  срещу З.И.Б., въз основа на което е било образувано ***. и издадена заповед за изпълнение за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на ответника – длъжник в заповедното производство при условията на чл.47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената заповед.

В едномесечния срок ищцовото дружество е предявило установителния иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.

По делото не са представени доказателства, че ответникът е погасил задълженията си по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията на ищцовото дружество срешу ответника  по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, както следва: сумата в размер на 907.05 лева - главница; възнаградителна лихва в размер на  176.34 лева  за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019 година; мораторна лихва в размер на 49.08 лева  за периода от 01 март 2019 г. до 19.01.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението по ***. на РС-Царево за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

 Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради следните съображения:

Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент /в този смисъл решение от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС/.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на предсрочната изискуемост на вземането, направено с връчване на препис от исковата молба, поради което следва да се пристъпи към разглеждане по същество на  вземанията, предмет на настоящото производство.

Доколкото от представените по делото документи се установява, че  ответницата е усвоила по предоставения й кредит  сумата в размер на   907.05 лева, и няма данни да е заплатила на ищцовото дружество тази сума нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, то и искът за  признаване на дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен и доказан. Главницата е за лихвоносно вземане и с оглед на доказаната й дължимост, то съответно следва да се уважи и претенцията за  дължимост на възнаградителна лихва в размер на  176.34 лева  за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019 година; мораторна лихва в размер на 49.08 лева  за периода от 01 март 2019 г. до 19.01.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението по ***. на РС-Царево за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

Съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. 

С оглед изхода на спора,  в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 525.00  лева, представляваща разноски в настоящето исково производство, от които заплатена държавна такса в размер на 125.00 лв., разноски за особен представител в размер на 300.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв.,  както и  сумата от 75.00 лева, представляващи разноски в заповедното производство, от които 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „*** ***“ с ЕИК ***  има изискуемо вземане към З.И.Б. с ЕГН: **********,***,  по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***от 22.03.2018г.,  за сумата  в размер на 907.05 лева - главница; възнаградителна лихва в размер на  176.34 лева  за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019 година; мораторна лихва в размер на 49.08 лева  за периода от 01 март 2019 г. до 19.01.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението -03.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №***.  по ***. на РС-Царево.

ОСЪЖДА З.И.Б. с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „*** ***“ с ЕИК ***,  сумата в размер на  75.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр. дело № ***г. на РС-Царево, както и сумата в размер на 525.00  лева, представляваща  разноски по настоящото исково производство

.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Окръжен съд - Бургас,  в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

                                                                          

                                               Районен съдия: