Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. Русе, 11.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, II-ри касационен състав, на двадесет и трети август две хиляди
двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурор Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Басарболиева КАНД №
245 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Л.Т.Г., чрез адвокат С.М., против Решение № 388/01.06.2023 г., постановено по АНД №2250/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-003115/28.10.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. С наказателното
постановление на Г., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Касаторът
оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително във връзка с анализа на доказателствата под формата на
необоснованост. Иска решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателната
отговорност на касатора, с оспореното пред първата съдебна инстанция НП, е
ангажирана в качеството му на водач на МПС за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП, Л.Г. е санкциониран за
това, че на 08.10.2022 г., около 16,25 часа в гр. Русе на
кръстовището на ул. „Вега“ и ул. „Згориград“ – посока ул. „Шипка“, като водач
на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, управлявал посочения автомобил,
като отказал да бъде тестван с техническо средство DRUG TEST-5000 за
установяване употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Издаден е
Талон за изследване № 115803, като водачът не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози. За така
констатираното нарушение и на основание приложимата санкционна норма му било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Въззивната инстанция е установила от фактическа страна, че на
08.10.2022 г., около 16:00 часа, по ул. Вега, санкционираното лице било спряно
за проверка от патрул на Второ РУ – Русе. Поради
съмнения за употреба на наркотични вещества, на място да извърши изследване бил
повикан мл.автоконтрольор в сектор ПП – Русе. След покана за даване проба за
употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо
средство, жалбоподателят дал проба за алкохол, но изрично отказал проба за употреба на наркотични
вещества с DRUG TEST-5000. Съставен бил АУАН на място при проверката за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП поради отказа за проба с техническо средство. РРС е
приел за установено още, че на касатора бил издаден талон за медицинско изследване; след което той е бил задържан на мястото около
14 минути преди да бъде освободен; същият се
явил в УМБАЛ „Канев АД“ – гр. Русе със закъснение от около 10
минути след определения му срок и му е отказано
извършване на изследването в здравното заведение.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивната
инстанция е направила извод от правна страна, че както от обективна,
така и от субективна страна, Л.Г. е осъществил нарушението, за което е санкциониран. Съдът е обосновал извода си за
съставомерност на деянието с безспорно установения по делото отказ на касатора да му
бъде извършен тест с DRUG TEST-5000 за установяване употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози. Според съда, обстоятелството,
че жалбоподателят е закъснял и не се е явил в болничното заведение за даване на кръв и урина за изследване в
рамките на определеното му време с талона, не се отразява на обективните признаци на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като същото е довършено с отказа му да бъде
извършена проверка на място с техническото средство.
Решението на РС - Русе е
неправилно.
Настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон,
тъй като в него е прието, че с отказа да бъде извършена проверка за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство, е довършен съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно приложената норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП -
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
По силата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози се определя с наредба от
министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра
на правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /наричана оттук нататък за краткост „Наредбата“/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест. Нормата на чл.3а от Наредбата предписва употребата на
наркотични вещества или техни аналози да се установява с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване задължително в три хипотези, а
именно когато: 1. Лицето откаже извършване на
проверка с тест; 2. Лицето не приема показанията на теста; 3. Физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест.
Анализът на горецитираните разпоредби и
тълкуването им в тяхната взаимна връзка, налагат извод, че законът предвижда две
алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС, с цел да бъде установено дали управлява превозното
средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози: 1) проверка с тест или 2) медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване. Целта на закона е да се установи дали има
наркотични вещества в организма на водача при управление на МПС, независимо по
какъв способ – с тест или с медицинско изследване. По тази причина изброяването
на методите, с които се установява от контролните органи наличието на
наркотични вещества, не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС отказва да му бъде извършена проверка за наличието им,
независимо по кой метод. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените
в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен
случай същият подлежи на санкциониране именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал
качеството „водач“, както и че е отказал да му бъде извършена проба за употреба
на наркотични вещества с тест при проверката на място. Това е установено и от
показанията на свидетелите, които са разпитани в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция. Въпреки това, с оглед казаното по - горе,
поведението на касатора не представлява автоматично административно нарушение,
защото нормативно му е предоставено право на избор за начина на установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Така, настоящата инстанция приема за противоречащ на закона извода на първата
съдебна инстанция, че с отказа за проверката с DRUG TEST-5000 за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, нарушението, за което е
наказан касаторът, е довършено. От значение за разрешаване на случая и
ангажиране на отговорността на лицето, при направения от него отказ за проверка
на място с тест и издаден талон за медицинско изследване, е обстоятелството - налице
ли е неизпълнение от негова страна на предписанието за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Въззивната инстанция не е дала отговор на този въпрос. Не е извършила и проверка
на наведените от жалбоподателя доводи, че се е явил в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе,
но му било отказано извършване на изследване поради незначително закъснение /със
седем минути/, след указаното време в талона за медицинско изследване. В
жалбата си до РРС той обосновава забавата си с независещи от него причини, и
по-конкретно - с описани подробно действия на полицейските служители при
проверката, които твърди, че обективно са го възпрепятствали за навременното явяване
в лечебното заведение. В постановеното решение на РРС липсва установяване на причините
за евентуална забава на жалбоподателя, респ.
за това дали той обективно е бил препятстван за явяване в указания му срок в
лечебното заведение или сам се е поставил в положение да му бъде отказана проба за кръв и урина, явявайки се със
закъснение, поради което твърденията с посещението му в УМБАЛ "Канев“ АД, гр.Русе целят да оправдаят поведението му,
показващо единствено отказ да бъде проверен за
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Настоящата инстанция
намира, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е допуснал и
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е събрал
доказателства за горепосочените обстоятелства, а събраните такива за тях -
гласни, чрез разпит на свидетелката Г.К., изобщо не
е анализирал. Извършено е бланкетно позоваване на събрани доказателства и
необосновано е приел за установено, че след издаване на талона за изследване, жалбоподателят
е задържан на място от контролния орган около 14 минути преди да бъде
освободен, че се явил в УМБАЛ „Канев“ – Русе около 10 минути след определения в
талона срок и че от медицинско лице му е отказано вземането на кръв за
химическо изследване.
Пречка за решаване на спора от настоящата инстанция е
забраната за установяване на нови фактически обстоятелства съгласно чл. 220 от АПК,
която съчетана с липсата на установяване от въззивната инстанция на всички
относими факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон.
Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН и
това налага решението на Районен съд – Русе да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК
делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си
задължение да събере и оцени всички относими доказателства за изясняване на
горепосочените релевантни за спора факти, включително:
1) да изиска видеофайлове, при налично видеозаснемане в „УМБАЛ Канев“ АД – Русе, за
датата 08.10.2022 г. в часовия интервал 17.25 часа до 18.30 часа т.е. да събере
веществени доказателства; 2) да изиска данни от амбулаторния журнал на
лечебното заведение досежно има ли вписани дата и час на явяване на лицето Л.Г.,
съобразно изискванията на чл. 13 от Наредба № 1/19.07.2017 г.; има ли
вписан отказ за вземане на кръв и урина за изследване поради закъсняло явяване
на лицето; има ли вписан отказ на лицето да бъде изследвано, съобразно
изискването на чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г.; 3) да извърши повторен разпит на полицейските служители,
участвали в проверката на водача – св.Т. Т. и св.В. П., както и на свидетелката Г. К., пътувала с наказаното лице в лекия автомобил,
която е възприела извършената проверка от контролните органи; 4) да анализира
и приетата по делото техническа експертиза. Фактическата обстановка следва да бъде
обективно установена, включително по отношение на всички значими за спора
обстоятелства, посочени по-горе, чрез мотивирано обсъждане на всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и излагане на мотиви кои от тях
се кредитират, кои – не и защо. РС следва да установи действителните факти по
делото, да даде отговор и на възраженията, наведени от въззивния жалбоподател,
да формира извод за съставомерност или не на деянието, вменено на оспорващия, в
резултат на което да даде отговор на спорния въпрос -законосъобразно и
обосновано ли е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.,
респ. да изгради правни изводи относно законосъобразността на обжалваното НП.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
388 от 01.06.2023 г., постановено по АНД № 2250/2022 г. на Районен съд - Русе, с което e потвърдено Наказателно
постановление № 22-1085-003115/28.10.2022 г.
на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе при спазване на
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение
на касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.