Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград,
05.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 03.08.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 188/
2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.С.И. с ЕГН- **********, против
Наказателно постановление
№ 20- 0318- 000309/
01.07.2020г., издадено от Началника
на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на
същият е било наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 250 лева
на осн.чл.638 ал.1 т.1
от Кодекса за застраховане.
Със
подадената жалба се изразява недоволство от процесното
наказателно постановление, с което е наложена горната глоба на основание чл.638
ал.1 т.1 от КЗ, за липса на сключен договор за застраховка „ГО“ като твърди, че
при издаването са били допуснати съществени процесуални нарушение, както и
материалният закон е бил приложен неправилно /били посочени две основания за
нарушения- чл.481 ал.1 т.1 КЗ и чл.461 т.1 КЗ/. Заявява, че случаят е бил
маловажен, т.к. дълги години е бил чужбина и веднага след установяването на
липсата на застраховка е бил сключил такъв договор. Оспорва и компетентността
на актосъставителя и на АНО съгл.чл.647 ал.2 КЗ. Изтъкнатите
и развитите съображения за незаконосъобразност аргументират искането му за
отмяна на издаденото НП. Претендира разноски по делото.
В
съдебно заседание –жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, и се
представлява от адв.Р., който поддържа жалбата. Иска
отмяна на същото. Претендира разноски.
Ответната
страна. Административно-наказващият орган /Началник на
РУ към ОДМВР- Кърджали,/ не се явява и от същият е представено
писмено становище, със която се оспорва жалбата- чрез юриконсулт.
Намира, че жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното
постановление, претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адв.хонорар.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
17.06.2020г., полицейският служител от РУ- Кирково към ОДМВР-Кърджали- св.В.М.,
в присъствието на св.Н.К., е съставил АУАН
серия АА № 343, против жалбоподателят И., за това, че на същата дата в 10,00
часа в с.Кирково, ул.“Димитър Благоев“ – пред СУ „Кирково“, в посока на
движение от разклон- Кирково за център- Кирково, е управлявал собственият си л.а.„“******“
с рег. № ****, регистриран на
територията на Р.България, не спрян от движение, без да има сключена задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите. В акта е отразено, че посоченото
съставлява нарушение на чл.481 ал.1 т.1 КЗ. Със акта е бил иззет СУМПС и Свидетелство за регистрация
на МПС.
Актът
е бил връчен на жалбоподателят срещу подпис на същата дата, и последният не е
дал обяснения по него.
На
същата дата са издадени и два броя ЗППАМ /с посочените номера/, с които на осн.чл.171 т.1 б.“В“ и б.“Е“ от ЗДвП са наложени 2 бр.
принудителни адм.мерки- „временно спиране от движение
на МПС“, и „временно отнемане СУМПС“, до сключването на застраховка „ГО“. На
същата дата- 17.06.2020г. в 11,05 часа СУМПС и СРМПС са върнати на
жалбоподателя И. /поради представяне на полица от сключен застрахователен
договор „ГО“- който е приложен по
делото, и който е бил сключен на същата дата с ЗК „Лев инс“
с валидност за 1 година, считано от 17 юни 2020г. 12,00 часа. В тази насока е и
справка извлечение от Гаранционен фонд/.
Въз основа на посоченият по-горе акт, Началникът на
РУ- Кирково/ Упълномощен с Заповед № 292-з-245/18.02.2016г.- която не е приложена по делото/, е издал процесното №
20- 0318- 000309/
01.07.2020г., с което на жалбоподателят е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лева,
на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ за
нарушение на чл.481 ал.1 т.1 КЗ. В наказателното постановление е описана горната фактическа обстановка, и е изписан нарушеният законов текст
/лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р.България, и не
спряно от движение, без да има сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите/. НП е било връчено
на жалбодателя на 06.07.2020г.
По делото са събрани
следните писмени доказателства- АУАН , НП. 2
бр. ЗППАН- описани и обсъдени по-горе; Извадка от извършена проверка
в Гаранционен фонд за сключена застраховка
„ГО“ на МПС- процесното,
както и застрахователна полица- от която е видно, че към момента
на проверката на 17.06.2020г. в 10,00 часа за
управляваното от жалбоподателя МПС няма сключена застраховка, а
такава е сключена на същата дата с ЗК „Лев инс“ с
начален срок на действие- 17.06.2020г. 12,00 часа.
Не
е представена Справка от базата данни на КАТ, за да се установи дали
управляваното от жалбподателят МПС /описаното
по-горе/ е негова собственост или е на друго лице, но от останалите представени
доказателства, обсъдени по-горе може да се направи обоснован извод, че
автомобилът е собственост на жалбоподателят.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят
М. и свидетелят К., които потвърждават горната
фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и място жалбоподателят с
управляваното от него МПС- описаното, е бил спрян за проверка в Кирково, при
която се установило, че МПС е без валидна застраховка „ГО“. Жалбоподателят е
обяснил, че идва от Гърция и искал в Кирково да сключи такава застраховка. Било
иззето свидетелството на водача, което по-късно му върнали, т.к. представил
застрахователна полица.
Съдът,
като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, до въззивният първоинстанционен съд, чрез административнонаказващият
орган,
от надлежна легитимирана страна, имаща правен интерес
да обжалва издадените против нея актове на
административнонакзаващи органи,
поради което се явява процесуално
допустима за разглеждане, и разгледана по същество, се
явява основателна.
При
извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление
съдът установи, че не са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които да са
от категорията на съществените, и които да водят до отмяна на
атакуваното НП, а приложението на
материалният закон е правилно. Действително, както атакуваното НП, така и актът за установяване на административно нарушение въз основа
на който е издадено то, са
издадени от компетентни органи, на които им
е делегирано правомощие за това- в
този смисъл е цитираната в процесното наказателно
постановление административна заповед /което е ноторно
известно обстоятелство, а и на съда е служебно известно./. При извършена служебна проверка и по повод на направено възражение, съдът
установи, че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване
на административно нарушение по чл.
638, ал. 1 – 3
и 5
и чл.
639 от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП,
а съобразно ал. 2 наказателните постановления се издават от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е
установено нарушението, или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от посочената в нак.постановление
Заповед № 292з- 245/ 01.07.2016, началникът на РУ- Кирково е оправомощен да издава наказателни постановления за
констатирани административни нарушения по КЗ. В случая АУАН е съставен от
служител в РУ– Кирково, а НП – от Началник на РУ– Кирково при ОД на МВР- Кърджали.
По тази причина е неоснователно направеното в жалбата възражение, че
съответните актове изхождат от некомпетентни органи.
Процесното НП отговаря
на изискуемото по
закон съдържание, а именно, при определена
установена фактическа обстановка /с посочени дата, място на извършване на нарушението, и точно описано
нарушение със неговите обективни и субективни признаци, АНО за допуснатото
нарушение е посочил приложимата материално правна норма.
По
делото се установи, че жалбоподателят, като физическо лице, е собственик на
МПС, представляващо лек автомобил, същото е регистрирано на територията на
Р.България, и не е спряно от движение, и в този смисъл на думата за същият /за
физическото лице/ съществуващо
задължение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, изразяващо се в това управляваният
автомобил да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Предвид
изложеното съдът
достигна до извода, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН, както и че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения
акт на процесуално основание. След анализ на събраните по делото доказателства
и при извършена проверка относно правилното приложение на материалния закон,
съдът приема, че описаното деяние е извършено от лицето, сочено за нарушител,
че установените по делото факти покриват всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение по чл.
483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, за което правилно е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателят. Относно
законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание съдът е приема,
че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 вр.
чл.461
т.1 от КЗ, както и че на жалбоподателят е наложено предвиденото в нея по
вид и размер наказание, което е определено в абсолютен размер, съответстващ на
наложеният такъв с наказателното постановление – глоба в размер на 250 лева.
Отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото
доказателства. Същата покрива състава на нарушението по чл.483
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. Административното наказание за него
е предвидено в нормата на чл. 638 ал.1
т.1 от КЗ по абсолютен начин– „глоба“ в размер на 250 лв. В посоченият в
закона вид и размер, то е наложено на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.
чл.461
т.1 от КЗ, в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
Административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението
не е изложил съображения за възможността
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
При преценка на възможността
за приложение на тази разпоредба
следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв
начин не се отличава от другите случаи на извършено
такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите
по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за
реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат.
Формалният характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил
обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при
пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила и в този смисъл не би могло да се
твърди, че извършеното се явява маловажен случай. В случая процесното
МПС е било без сключена застраховка „ГО“ като се има предвид, че няма данни
преди 17.06.2020г. да е била налице такава застраховка.
Ето защо не са налице предпоставките за приложение нормата на чл.28 ЗАНН.
Съобразно това съдът приема, че
обжалваното нак.постановление е правилно и законосъобразно,
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Направено е искане от ю.к. на АНО за
присъждане на ю.к. възнагражедение, което е
неоснователно, т.к. по делото АНО не се представлява.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 20- 0318- 000309/
01.07.2020г., издадено от Началник
РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което
на Н.С.И.
с ЕГН- **********, на основание чл.683
ал.1 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането,
му е било наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 250 лева,
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от деня
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: