РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Перник, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500514 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана от М. И. Г., чрез адв. Е. Й. въззивна жалба
срещу Решение № 260170 от 09.03.2022г., постановено по гр. д. No 00606/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, с което
съдът е признал за установено по отношение на М. И. Г., с адрес: ***, че Т. Ц. Т., със
съдебен адрес: *** е собственик на УПИ *** (***), квартал *** по сега действащия
план на село ***, общ. ***, одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г. и изменен
със Заповед № 927 от 25.02.2009г. на Кмета на Община Перник, с площ на поземления
имот от 1072 кв. м., придобит на 22.06.2018г. и е осъдил М. И. Г. да прекрати
неоснователните си действия, възпретястващи нормалното и пълно упражняване на
правото на собственост на ищеца върху УПИ *** (***), квартал *** „“а по сега
действащия план на село ***, общ. ***, одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г.
и изменен със Заповед No 927 от 25.02.2009г. на Кмета на Община Перник, с площ на
поземления имот от 1072 кв. м., придобит на 22.06.2018г., находящ се в с. ***, общ.
***, като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *** и
навлизаща в него. Със същото съдебно решение М. И. Г. е осъден да заплати на Т. Ц.
Т. сумата от 1360,00 лева, представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба се поддържат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Сочи се, че жалбоподателя,
1
като ответник в първоинстанционното производство, е бил лишен да участва в
последното, в резултат на неспазена процедура по призоваване. На следващо място се
сочи, че предявения от ищеца иск не е бил доказан по безспорен начин, каквото е
изискването на чл. 154 от ГПК. Не е направен и правилен анализ и съпоставяне на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. С въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане, чиито показания да установят, че въззивника/ответник не е изграждал
никакви тръби и няма преминаване на канални води в имота на ищеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, респ. правилност и законосъобразност
на съдебното решение в обжалваната му част. Чрез подробни съображения изразяват
несъгласие с доводите, изложени във въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално –
правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни
норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – гр. Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че Т. Ц. Т. е собственик на процесния недвижим имот, а именно УПИ *** /***/,
квартал *** /***/ ***/, по сега действащия план на село ***, Община ***, одобрен със
Заповед № Ш-234 от 09.04.197бг. и изменен със Заповед № 297 от 25.02.2009г. на Кмет
на Община Перник, с площ на поземления имот от 1072 кв. м. /хиляда седемдесет и два
квадратни метра/, придобит 22.06.2018 г. Също така, М. И. Г. е собственик на УПИ
***, кв.*** „а“ по плана с.***, местност “***“, одобрен със Заповед № ІІІ-234 от
09.04.1976 г. , Заповед № 297 от 25.02.2009г. на Кмет на Община Перник и Заповед №
1304 от 28.08.2014 г.
Установено е още, че под повърхността на ул. „***“, с .*** се намира ПВЦ
2
тръба, чиито край навлиза в УПИ ***, собственост на Т. Т., като е установено, че не е
наличен одобрен проект за полагането й.
От разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели се
установява, че са посещавали често имота на Т. Т., като относно обстоятелствата около
поставянето на тръбата сочат както свои лични впечатления, така и такива, предадени
им от Т. Т.. След анализ и съпоставка на изложеното от свидетелите, настоящият
състав намира, че същите не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото. Видно от дадените показания е, че свидетелят К.Г. твърди, че имотът на
ответника е бил празен, след което в началото на 2019 г. е започнал строеж на ограда и
сграда. Така изложеното противоречи с приетите по делото писмени доказателства, а
именно: Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том *, рег. № ***, дело № 125 от
05.04.2017 г. на нотариус Р.М., с р-н на действие Районен съд – ***, рег. № ***, видно
от който ответникът е закупил имота, заедно с построената в имота масивна жилищна
сграда. Относно полагането на тръбата и двамата разпитани свидетели посочват, че не
са били очевидци на самото полагане на тръбата, но знаят от Т. Т., че именно
ответникът М. Г. чрез трети лица я е положил. Свидетелят К.Г. заявява, че през м.Май
2020 г. при посещаване на имота на Т. Т. е бил възпрепятстван да премине през
улицата, тъй като били извършвани ремонтни дейности по същата, а именно
„засипване“ на разкопан участък.
В производството пред Районен съд – Перник е изготвена и приета съдебно-
техническа експертиза, изготвен от вещото лице инж.Е.А.. Настоящият състав намира,
че изготвената експертиза правилно е кредитирана, доколкото изследването е
компетентно извършено, като експертът се е запознал с всички материали по делото,
включително с показанията на свидетелите, като е направило и оглед на място. По
делото липсват данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството, заключението не е оспорено от страните поради което следва да бъде
кредитирано и от настоящата инстанция. Въпреки това, настоящият състав намира, че
заключението на вещото лице макар да е отговорило на поставените въпроси, то
изследването му не е достатъчно, за да внесе яснота по спорните въпроси в
производството, а именно: точното местонахождение на процесната тръба, от къде
води началото си и изтича ли вода през нея. В тази връзка, съдът споделя доводите на
жалбоподателя, че липсва категоричност в заключението на експерта относно това,
дали при поставяне на ограда на имота на ищеца по регулационните му линии тръбата
следва да се премахне, както и относно обстоятелството дали и какви води текат през
тръбата, доколкото вещото лице е отговорило на въпросите с „вероятно“. Вещото лице
е отговорило още, че „ …е прокарана PVC тръба – Ф 110, под повърхността на ул.
„***“, водеща вероятно от УПИ ***, кв. *** …“. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват от къде води началото си тръбата - дали това е
именно имота на ответника и дали последният лично или чрез трети лица, е поставил
същата, още повече, че според твърденията на ищеца в имота на ответника живее и
бащата на последния. Не са ангажирани и доказателства, които да установят давността
на положената тръба, а именно: откога същата се намира на процесното място.
Събрания по делото доказателствен материал е недостатъчен и за да установи,
че наличието на въпросната тръба пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост. В приетата и обсъдена по-горе съдебно-техническа експертиза, вещото
лице е посочило, че е възможно да се постави ограда, но при изпълнението й вероятно
3
тръбата ще трябва да се премахне. Не е установено и до каква степен тръбата навлиза в
имота на ответника. По делото не са приложени строителни книжа, които да
установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респ.
доказателства, установяващи, че въпросната тръба категорично пречи на изграждането,
както и до каква степен пречи на евентуалния строеж.
Не са доказани и твърденията на ищеца, че течаща от тръбата вода му пречи да
засажда и отглежда зеленчукова градина, доколкото по делото не се съдържат
доказателства нито за наличие на такава зеленчукова градина, нито за възпрепятстване
на ищеца за създаването и отглеждането й, в резултат от полагането на процесната
тръба.
Същевременно и за прецизност следва да се посочи, че дори и да беше
изградено съответното съоръжение (отводнителен канал или отходен канал) от страна
на ответника, то след изграждането му същото се явява публична общинска
собственост по смисъла на чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите, респ. собственик
на това съоръжение става съответната Община.
Водим от всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е неправилно, доколкото ищецът не е успял в
условията на пълно и главно доказване да докаже своята претенция.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните, като им е указал фактите, които следва да докажат, но неправилно е приел, че
искът на ищеца е доказан изцяло. Ищецът е следвало да докаже, че е собственик на
имота, чието право на собственост е смутено, че именно ответникът смущава правото
му чрез противоправни действия и да докаже именно чрез какви действия.
Доказателствената съвкупност по делото не е в достатъчна степен, за да може съдът да
приеме за безспорно доказана исковата претенция на ищеца. Нито едно доказателство
по делото не посочва с категоричност, че именно ответникът е положил процесната
тръба. От друга страна, твърденията на свидетелите в подкрепа твърденията на ищеца
се базират на информация, дадена им от ищеца, като последния безспорно има интерес
от изхода на делото. С оглед това обстоятелство съдът е следвало да прецени и обсъди
доказателствата по делото при условията на чл. 172 ГПК. Съдебната практика е трайна
и непротиворечива, че заинтересовани са тези лица, които имат облага от решаване на
делото в полза на страната, която ги е посочила за свидетел, като облагата следва да е
непосредствена. Заинтересоваността може да се отрази както на начина, по който
свидетелят възприема фактите, така и на неговата оценка за тях и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда. Доколкото се установи, че
свидетелските показания не са основани на лични, преки и непосредствени
впечатления, и се намират в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, то фактите, за които свидетелстват не могат да се приемат за доказани. В този
смисъл е и Решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1431 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение
С оглед горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част на основание чл. 271
ал. 1 изр. 1 пр. 1 ГПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което предявения от ищеца иск на основание чл.190 ЗС, следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
4
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само въззивния
жалбоподател. Същия е доказал и претендира такива във въззивното производство в
размер на 800,00 лева – адвокатски хонорар, поради и което следва да му бъдат
присъдени. В производството пред Районен съд – Перник страната не е претендирала
и доказала извършването на разноски, поради което такива не следва да й се
присъждат.
Разноски на въззиваемия не се дължат, с оглед пълното уважаване на жалбата.
С оглед предмета на иска, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260170 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 606/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Ц. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, с който се иска М. И. Г., с ЕГН **********, адрес: *** да бъде осъден да прекрати
неоснователните си действия, възпрепятстващи нормалното и пълно упражняване на
правото на собственост на ищеца върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ ***
/***/, квартал *** /***/ ***/, по сега действащия план на село ***, Община ***,
одобрен със Заповед № Ш-234 от 09.04.197бг. и изменен със Заповед № 927 от
25.02.2009г. на Кмет на Община Перник, с площ на поземления имот от 1072 кв. м.
/хиляда седемдесет и два квадратни метра/, придобит на 22.06.2018 г., находящ се в с.
***, община ***, като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на
УПИ *** и навлизаща в него.
ОСЪЖДА Т. Ц. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. И. Г., с ЕГН**********, адрес: *** на сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5