Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 75/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 58 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0274-001216/29.10.2020 г., на началника на РУ- Ихтиман, с което на Б.Й.А.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се твърди, че изложеното в НП не отговаря на
фактическата обстановка, налице е тенденциозност в поведението на полицейските
служители поради издаването на 5 броя АУАН за различни нарушения, както и че
жалбоподателят е бил блъскан и обиждан от полицейските служители пред своята
дъщеря, а впоследствие е бит в РУ- Ихтиман.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и допълва,
че дъщерята на жалбоподателя не е възприела сигнала, както и че сигналът е
неправилно подаден.
АНО, редовно уведомен, не се представлява. В съпроводително
писмо моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от отбелязване в НП на л. 7 и л. 33 от делото същото е връчено на 18.02.2021г., а видно от отбелязване върху жалбата същата е подадена на 25.01.2021г.), от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Следва да бъде посочено, че в справка за нарушител/водач на л. 13 от делото е посочено като дата на връчване на НП- 19.01.2021г., но съдът кредитира отбелязването в НП, тъй като същото носи и подпис на жалбоподателя, поради което е с по- голяма доказателствена стойност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.09.2020г. в 10,30
ч. в в гр. Ихтиман, в близост до кръстовището на ул. Цар Освободител и ул.
Христо Смирненски, служителите на РУ- Ихтиман Р. и Л., изпълнявайки служебните
си задължения, възприели управлявания от жалбоподателя автомобил ОПЕЛ АСТРА с
рег. №С7852ВТ, както и обстоятелството, че водачът не е поставил обезопасителен
колан при наличието на такъв в МПС. Водачът не спрял на подадения сигнал, след
което бил последван със служебния автомобил и спрян след около 500м. при
училище „Васил Левски“, гр. Ихтиман.
За горното били съставени няколко АУАН, един от тях за
непоставянето на обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила, който
бил връчен лично и подписан от жалбоподателя с възражения. Въз основа на така
съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
при идентичност на описанието на нарушението за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50лв.
Съдът намира, че приетите в АУАН и НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и
писмените доказателства по делото и съдебно- графологическата експертиза..
От показанията на свидетелите Р. и Л., както и от писмените
доказателства по делото, се установява, че на процесните време и място,
жалбоподателят е управлявал процесното МПС без поставен обезопасителен колан
при наличието на такъв в МПС.
Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира
като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
В частност от показанията на св. Л. се установява, че
жалбоподателят е възприел подадения сигнал, който е бил подаден в светлата част
на денонощието и преди да бъде предприета маневрата за завой надясно.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
При съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на процесната дата, място и час жалбоподателят е управлявал МПС без поставен
обезопасителния колан при наличие на такъв в автомобила.
Съгласно чл. 137а, ал. 2 ЗДвП могат да не използват
обезопасителни колани право бременните жени; лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания
на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. В конкретния случай
не се установи, а и не се твърди, наличието на някое от тези изключения.
Нарушението е извършено при форма на вина - пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС без обезопасителен колан,
въпреки задължението си да постави такъв.
Възраженията на жалбоподателя във връзка с упражнено върху
него насилие касаят поведение на полицейските служители след извършване
на нарушението. Във връзка с твърдяното насилие е сезирана РП- Ихтиман и същото
не е предмет на настоящото дело.
Неоснователно е възражението, че издаването на 5 броя АУАН
сочи на тенденциозно отношение от страна на полицейските служители.
Нормативната уредба не вменява задължения на актосъставителя да обедини всички
констатирани нарушения в един единствен АУАН.
Ирелевантно е възражението, че дъщерята на жалбоподателя не е
възприела подадения сигнал, тъй като същата не е била водач на процесното МПС и
не е имала задължение да след пътната обстановка.
Неоснователно е и възражението за неправилно подаване на
сигнала, тъй като нормативната уредба не поставя изискване полицейският орган
да се намира от дясната страна на автомобила, към който е подаден сигнал за
спиране.
На последно място по- голямата част от възраженията на
жалбоподателя касаят възприемането на сигнала за спирането и редовността на
подаването, които нямат отношение към процесното нарушение. В разглежданото НП
жалбоподателят не е санкциониран за неподчинение на подаден сигнал, за да
изследва дали го е възприел и правилно ли е бил подаден същият. Жалбоподателят
в случая е санкциониран за непоставяне на обезопасителен колан при наличие на
такъв в автомобила, като това нарушение се доказа от събраните по делото
доказателства.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП се наказва с глоба
в размер на 50лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Санкцията е в абсолютен размер от 50 лева и не дава възможност
за индивидуализация.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените в производството разноски за
съдебно- графологическа експертиза в размер на 250лв..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0274-001216/29.10.2020 г., на началника на РУ-
Ихтиман, с което на Б.Й.А., ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Б.Й.А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Ихтиман сумата от 250лв. - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: