№ 499
гр. Л., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20234310100468 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувана по повод постъпила молба от
„П. К. Б.“ ЕООД против А. Х. В. за установяване на вземания за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за
изпълнение и за присъждане за такса за допълнителна услуга.
Твърди се, че по искане на Д. В. Г. и А. Х. В., след предоставена им
преддоговорна информация, е постигнато съгласие и сключен договор за
кредит в размер на 1 100,00 лв., за срок от 36 месеца, с ГПР от 49,88 %,
годишен лихвен процент от 41,17 %.
Договорът е сключен при общи условия, като за връщането му,
солидарно с Г., се е задължила А. Х. В..
При сключването на договора Г. и В. са заявили, че желаят да закупят
пакет допълнителни услуги, срещу заплащане на възнаграждение, включващи
възможност за разглеждане на искането във възможно най-кратки срокове, за
отлагане плащането на вноски, промяна в падежа и размер на 2 вноските,
получаване бързо на допълнителни парични средства. Уговореното
възнаграждение е разсрочено на вноски в размер на 69,35 лв., като общо
размера на задълженията по договора е 2 496,60 лв.
С част от сумата е рефинансирано задължение към ищеца в размер на
1
578,33 лв., а разликата от 521,67 лв. е преведена по посочена в договора
банкова сметка.
По договора не е предложено изпълнение, а след падежа на последната
вноска върху вземанията е начислено обезщетение за забава.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземания по
договор за потребителски кредит в размер на 1 100,00 лв. – главница, ведно
със законната лихва, 832,12 лв. – договорна лихва за периода 10.09.20216 г.
до 10.08.2019 г., 579,62 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2019 г. до
24.11.2022 г. и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 564,48 лв. -
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
10.08.2019 г., ведно със законната лихва до изпащането на вземането и
сторените разноски в настоящото производството и в производството по
издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът не ангажира отговор, а във възражението, подадено срещу
изпълнението на заповедта, твърди, че не е получавала средства по
договорната връзка.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано ч. гр. д. №
939/2022 г. по описа на РС Л.. По него в полза на ищеца против ответника е
издадена Заповед № 393 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 19.12.2022 г. и е разпредено А. Х. В. да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД
сумата от 1 100,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.11.2022 г.
до изплащането й, 832,12 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2016 г. до
10.08.2019 г., 579,62 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2019 г. до
24.11.2022 г. и 90,81 лв. – разноски. Заявлението, в частта в която е поискано
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 564,48 лв. – възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги е отхвърлено. Заповедта е връчена на
длъжника, като срещу изпълнението ѝ той е подал възражение.
Д. В. Г. и А. Х. В. са подали искане до „П. К. Б.“ ЕООД за отпускане на
кредит в размер на 1 100,00 лв., за срок от 36 месеца, с размер на вноската от
2
69,35 лв. на месец и датата за погасяване на задълженията 10-то число на
месеца. В искането В. е посочена като солидарен длъжник. С него е заявено
ползването на пакет допълнителни услуги „Екстра +“, включващ:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване
на определен брой вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В искането е
отразено, че закупуването на пакета не е условие за отпускане на кредита.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителски кредит от 12.07.2016 г., предоставен на Д. В. Г., е посечен вида
на кредита, поискан от него – Профи кредит Стандарт с пакет от
допълнителна услуга Екстра +КДК 2, с максимален кредитен лимит от 1
100,00 лв., със срок за връщане 36 месеца, с месечна вноска от 53,67 лв., общ
размер на сумата за връщане 1 932,12 лв. и ГПР 49,88 %. Аналогично е
съдържанието на информацията и в представени формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 11.07.2016 г.
Въз основана на подадено искане между Д. В. Г., като клиент и А. Х. В.,
като солидарен длъжник от една страна и „П. К. Б.“ ЕООД, от друга страна, е
постигнато съгласие и сключен договор, съгласно който „П. К. Б.“ ЕООД се е
задължил да предостави кредит в размер на 1 100,00 лв., като с част от нея
рефинансира задължение на Г., за срок от 36 месеца, с месечна вноска от
53,67 лв., ГПР 49,88, годишен лихвен процент от 41,17 % и общ размер на
задълженията по кредита 1 932,12 лв. и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 564,48 лв., платимо на вноски всяка в
размер на 15,68 лв. Общият размер на задълженията по договора е 2 496,60
лв., с размер на месечната вноска от 69,35 лв. В декларация към договора
клиентът и съдлъжникът са удостоверели, че неразделна част от договора са
общите услови, които са им предоставени, запознати са с тях и са ги приели
без забележки.
В споразумение за предоставени допълнителни услуги кредиторът се е
задължил да предостави една или всички от посочените услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой
вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснената процедура за
3
получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението по пакета
допълнителни услуги става изискуемо с подписването на споразумението, но
страните се съгласява да бъде разсрочено за срока на договора на равни
месечни вноски, добавено към месечните вноски за погасяване на главницата.
Със споразумението страните са се съгласили, че 15 % от възнаграждението,
но не повече от 300,00 лв., представляват разходи за услугата приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредита, като тя е дължима изцяло
при сключването на кредита, но страните се съгласява да бъде разсрочено за
срока на договора на равни месечни вноски, добавено към месечните вноски
за погасяване на главницата.
В общите условия към договора е отразен начина на формиране на
ГПР-то при съобразяване на следните допускания: договорът е валиден за
срока, посочен в него, съобразно условията, посочени в него, като се приема,
че лихвата и другите разходи са неизменени съобразно първоначалния им
размер. В общите условия е посочено правото на клиента да се откаже от
договора и начина, по който може да упражни това свое право. При
просрочие на задължения клиента/солидарния длъжник дължат лихва за
забава в размер на основния лихвен процент увеличен с 10 % годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. В
общите услови са отразени условията за ползване на допълнителните услуги
и начина на удостоверяване на обстоятелствата, обуславящи ползването им.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
част от средствата по кредита в размер на 521,67 лв., са преведи по сметка,
посочена в договора, а с разликата от 578,33 лв. са погасени стари задължения
по договор № **********. По договорната връзка не е предлагано
изпълнение, а размерът на вземанията е: 1 100,00 лв. – главница, 832,12 лв. –
договорна лихва, 564,48 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги и 579,62 лв. – обезщетение за забава. Размерът на годишния процент
на разходите, посочен в договора – 49,88 %, е формиран при следните
допускания – годишен лихвен процент, брой и вид на погасителните вноски.
Ако при изчисляването му се вземат предвид средствата за допълнителна
услуга годишния процент на разходите би бил 202,38 %. Счетоводството на
ищеца във връзка с кредита е водено редовно.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
4
Предявени са искове за установяване на вземания по главница и
договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и за присъждане за такса за допълнителна
услуга с правна квалификация чл. 10а ЗПК.
Между „П. К. Б.“ ЕООД от една страна и Д. В. Г., като
кредитополучател и А. Х. В., като солидарен длъжник е постигнато съгласие
и сключен договор за потребителски кредит.
Договорът е сключен в изискуемата от закона форма (писмена), а
съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към датата на
сключването му.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да е
изготвен по ясен и разбираем начин. Това изискване на закона не е спазено,
когато от него за потребителя е неясна основната му цел, като от него той не
може да се ориентира за съдържанието на правата и задълженията си по него.
В договора е посочен размера на отпусната сума, целите за които тя се
предоставя – рефинансиране на друг кредит, срокът за връщането й, размерът
на договореното възнаграждение, което потребителя следва да заплати за
срока на договора. Размерът на възнаграждението за целия срок на договора е
фиксиран.
В договора за кредит е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му – по посочена разплащателна сметка, открита на името на
кредитополучателя. В договора са посочени изискванията за погасяване на
кредита. Към него не е приложен погасителен план, тъй като съставянето на
такъв, при уговорения фиксирана годишна лихва, не е условия за неговата
валидност (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).
В раздела права и задължения на кредитополучателя е записана
възможността потребителя да се откаже от сключения договор, включително
какво следва да върне по договора. Посочен е срока, в който той може да
упражни това си право.
От изложеното следва извода, че на кредитополучателя е предоставяне
цялата информация, на база на която да извърши преценка за икономическите
параметри на договора, като то е сторено по ясен и разбираем начин.
5
По договорната връзка кредиторът е изпълнил задълженията си да
предостави кредит в размер на 1 100,00 лв., като с част от сумата – 578,33 лв.,
е погасил задължения на Г. по друга договорна връзка, по която е кредитор, а
с разликата от 521,67 лв. е заверена сметката, посочена в договора. С тези си
действия кредиторът е изпълнил задължението си по договорната връзка, а за
кредитополучателя Г. и солидарния длъжник В. е възникнало задължение за
връщане на предоставената сума в уговорените условия и срокове. В тази
връзка неоснователни са възраженията на ответника, заявени във
възражението по чл. 414 ГПК, че не дължи връщане, тъй като не е получила
изпълнение по договора. В. се е задължила солидарно с кредитополучателя за
връщането на сумата по кредита. Поетият от нея ангажимент по договорната
връзка е форма на лично обезпечение, като тя отговаря за връщането па
получените суми без оглед на това дали тя е отишли в нейна полза или не.
Повдигнатите от ответника въпроси са свързани с вътрешните отношения
между него и кредитополучателя, а не с отношенията му с кредитора.
Изпълнението по договора е уговорено части. В рамките на уговорения
период и падежи не е предложено изпълнение за вземания по главница и
договорна лихва. Размерът на тези вземания се установява от заключението
на вещото лице.
Поради забава при заплащане на вноските ответникът е изпаднал в
забава, като дължи обезщетение, чиито размер е посочен от вещото лице.
Вземанията са в размерите, заявени от ищеца в исковата молба, като за
тях съдът следва да установи съществуването им съобразно издадена заповед
за изпълнение, а именно: 1 100,00 лв. – главница, ведно със законната лихва
от 25.11.2022 г. до изплащането й, 832,12 лв. – договорна лихва за периода
10.09.2016 г. до 10.08.2019 г., 579,62 лв. – обезщетение за забава за периода
10.08.2019 г. до 24.11.2022 г.
Заявена е претенция за присъждане на вземане за възнаграждение за
допълнителни услуги. Съдът намира, че тази претенция за неоснователна по
следните съображения.
Страните са обвързани от договор за потребителски кредити. В
допълнително споразумение, което няма самостоятелен характер, тъй като
уговорените в него услуги са свързани с усвояването или управлението на
кредита. Първата услуга - приоритетно разглеждане и изплащане на
6
потребителския кредит, е свързана с усвояването му, а втората, третата и
четвъртата услуги (възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж) са свързани с управлението на
кредита, а петата услуга (улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства) касае евентуални бъдещи отношения между страните, от
които кредитодателят, в качеството му на търговско дружество, цели да
извлече печалба. Предметът на допълнителното споразумение е предоставяне
на възможност от страна на потребителя, а не на услуга, тъй като при
сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде упражнена
от него дали той изрази желание да се ползва от нея, ще отговаря ли на
изискванията за това по общите условия. Същевременно за него възниква
реално задължение за плащане ежемесечно на суми с определен падеж.
Подобно положение отговаря на всички критерии за неравноправна клауза,
като налага на потребителя да изпълни своите задължения (за заплащане на
цената) дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите (не му е
предоставил уговорените услуги защото такива не са поискани или ако са
поискани не са изпълнени условията за предоставянето им). Наред с това,
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а уговарянето на такива е в противоречие с въведена законова
забрана.
По изложените съображения, съдът приема, че вземането за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги произтича от недействителна
уговорка, което изключва възможността то да се присъди в полза на
кредитора.
Ищецът е заявил искане за разноски. В производството по установяване
на вземания по издадена заповед за изпълнение ищецът е сторил разноски в
размер на 179,71 лв. (88,90 лв. – държавна такса за установителното
производство и 90,81 лв. в производството по издаване на заповед за
изпълнение). В производството по делото ищецът е представляван от
юрисконсулт, на който съдът, съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. Общо размерът на сторените
разноски по уставителните искове по делото е 279,71 лв. При изхода на спора
7
тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника. По иска за
присъждане на вземане за допълнителни услуги разноски в полза на ищеца не
следва да се присъждат, тъй като той е отхвърлен.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с
решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. В., с ЕГН
**********, адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, ************, че „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49,
************ има вземания в размер на 1 100,00 лв. (хиляда сто лева) –
главница, ведно със законната лихва от 25.11.2022 г. до изплащането й, 832,12
лв. (осемстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки) – договорна лихва
за периода 10.09.2016 г. до 10.08.2019 г., 579,62 лв. (петстотин седемдесет и
девет лева шестдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода
10.08.2019 г. до 24.11.2022 г., предмет на издадена по ч. гр. д. № 1718/202- г.
на РС Л. Заповед № 939 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, ************ против
А. Х. В., с ЕГН **********, адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, ************ иск за
присъждане на вземане за възнаграждение за допълнителна услуга по договор
за потребителски кредит № **********/12.07.2016 г. в размер на 564,48 лв.
(петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), ведно
със законната лихва от 29.03.2023 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА А. Х. В., с ЕГН **********, адрес: гр. Л., ж. к. „З.“,
************ да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, ************ сумата
от 279,71 лв. (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) -
сторени разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение и в
настоящото по установителните искове.
8
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9