№ 79
гр. К., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103838 по описа за 2021 година
Предявен е иск за отмяна на незаконно уволнение с правно основание чл. 357,
ал. 1 от КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В исковата молба ищецът А.Г. твърди, че е започнал работа при ответника по
трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от
07.09.2018г. Договорът бил сключен на основание чл. 70 от Кодекса на труда
– срок на изпитване. Трудовото му правоотношение било многократно
изменяно, но към момента на прекратяването му от страна на ответника,
работил по безсрочно трудово правоотношение като „продавач-консултант“ с
място на работа – „помещенията на Работодателя (собствени или наети) в
град К.“, което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
било офисът на ответника в гр. К. на пл. „*******“ № 2. Основното му
трудово възнаграждение било в размер на 650 лева месечно.
Сочи, че на ******г. ответникът прекратил трудовото правоотношение с
ищеца, като в офиса на ****** в гр. К. на пл. „*******“ *** му представил
съответната за това заповед. Ищецът отказал да получи заповедта. Тогава
ответникът, представляван в конкретния случай от А.Д. – регионален
мениджър продажби за С.З., уведомил ищеца, че уволнението е
дисциплинарно – по чл. 330, ал. 2 т.6 от КТ и му заявил, че отказът да бъде
получена тази заповед е удостоверен от двама свидетели. Доказателство за
дата и основанието на уволнението било отразено в трудова книжка серия В,
№ ****, ответникът оформил трудовата книжка на ищеца, в която посочил, че
на ******г. прекратява процесното трудово правоотношение на основание чл.
330, ал.2, т.6 КТ. Твърди, че уволнението е незаконно. Не бил извършил
приписваното му дисциплинарно нарушение. В момента на уволнението
ползвал законно отпуск поради заболяване за 20 дни, считано от 15.10.2021г.
Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда
работодателят не е получил изрично писмено разрешение на Инспекцията по
труда преди да извърши процесното дисциплинарно уволнение.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, извършено
на ******г. от „****** България“ ЕАД със седалище в гр. С, адрес на
управление Община С, район ******, ж.к. „******“ 4, Б********, сграда 6,
представлявано от ДКК и МС, ЕИК ******.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява,
че оспорва изцяло предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, моли съда да го
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение, възникнало между ищеца
и „****** България“ ЕАД въз основа на чл.70 и чл. 68, ал.1, т.3 КТ, съгласно
Трудов договор № ****/07.09.2018г. с начало на изпълнение 10.09.2018г., за
длъжност „Продавач-консултант“. Не оспорва сключването на Допълнително
споразумение № *****/27.08.2019г. към горепосочения Трудов договор, по
силата на което, считано от дата 27.08.2019г. трудовият договор на служителя
се трансформира от договор по заместване по чл. 68, ал.1, т.3 КТ в безсрочен
трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ. Не оспорва, че към датата на
уволнението ищецът законно е ползвал отпуск поради общо заболяване, като
временно нетрудоспособен за период от 20 дни, считано от 15.10.2021г. Не
оспорва факта на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Оспорва твърдението, че ищецът не е извършил дисциплинарно нарушение,
въз основа на което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
чрез Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с №
***/******г., ведно със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
без предизвестие № ****, издадена на ******г.
Оспорва изложеното твърдение, че процесното дисциплинарно уволнение е
извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, а именно, че е
наложено без изрично писмено разрешение на Инспекция по труда. В
приложение към Заповедта за уволнение фигурирало Писмо с изх. №
******/26.10.2021г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище С.З. към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
което се разрешавало уволнение на служител, ползващ специална закрила.
Счита предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен и недоказан.
Трудовият договор на ищеца бил прекратен при спазване на всички
нормативно установени в Кодекса на труда изисквания. Двете основни
възражения на ищцовата страна почивали на твърденията, че Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № ***/******г. и
Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие №
****/******г. са издадени без основание.
По отношение на първата, служителят отричал да е извършил нарушението, в
следствие на което е настъпило налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Тези твърдения не били подкрепени с никакви доказателства.
Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца започнала по
повод постъпил в Комисията за регулиране на съобщенията Сигнал с вх.№
14-00-999/01.09.2021г. от клиент на Дружеството – г-жа В.Б., в качеството си
на управител на „********“ ЕООД, ЕИК ******. Жалбоподателката подала
сигнала във връзка с неправомерен опит за смяна на собственост и пренос на
номерата на представляваното от нея дружество от мрежата на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД в тази на „****** България“ ЕАД.
Очаквали, че с оглед подадения пред КРС сигнал, Дружеството щяло да бъде
санкционирано за нарушение на Закона за електронните съобщения.
По повод сигнала, Дружеството образувало вътрешна проверка, в рамките на
която била направена независима графологична експертиза на подписите на
2
документите за пренос на мобилните номера. Вещото лице И.Е.С. заключил в
Протокол № 21/ИСПЕ – 079, че подписите в полетата, положени от името на
В.А.Б. не са нейни, а са положени от служителя АТ. ЕНЧ. Г..
За резултатите от извършената вътрешна проверка, Дружеството съставило
Доклад № 159/2021г., издаден на 14.10.2021г., с който се установило, че АТ.
ЕНЧ. Г. извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 6.1, чл. 6.6, чл. 6.10 и чл. 6.12 във връзка с чл. 3.20 от Правилник за
вътрешния трудов ред в „****** България“ ЕАД, за които, съгласно чл. 6 от
същия, се налага дисциплинарно наказание уволнение, а именно:
- Фалшифициране, измама и унищожаване на документи на компанията
и/или оперативните системи;
- Нарушение на вътрешните правила за сключване на договори за мобилни
услуги на физически лица и корпоративни клиенти;
- Уронване доброто име и престижа на Работодателя;
- Да пази в тайна, съхранява и не разпространява лични данни на трети лица
– потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от „******
България“ ЕАД, служители на дружеството, потенциални, настоящи и бивши
контрагенти на „****** България“ ЕАД и др., до които е получил достъп при
и по повод изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва
действащото законодателство и вътрешните правила на Работодателя по
отношение на обработването на лични данни;
Основателността и законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ била последица от неправомерното поведение на
ищеца при изпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в
следното: на дата 30.08.2021г. А.Г. подправил чужди подписи, с цел опит за
пренос на два номера (прехвърляне на договор за мобилни услуги от мрежата
на един мобилен оператор в мрежата на друг оператор) със смяна на
собственост (промяна на титуляря по договора). Установено било по
безспорен начин, че лицето, представляващо титуляря по договорите, не
присъствало в магазина, съответно не било подписало необходимите за целта
документи. Вместо това, подписите му били подправени от ищеца. Всички
използвани способи в хода на проверката за установяване на извършването на
нарушенията, били подробно и хронологично описани в приложената Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № ***/******г.
По отношение на Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение без
предизвестие № ****, издадена на ******г., ищецът твърди, че същата е
незаконна. А.Г. считал, че не бил издаден документ от Инспекция по труда,
който да разрешава прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя, докато служителят се ползва със специална закрила в периода
на ползван отпуск поради общо заболяване. Разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца било дадено на Дружеството. Същото
било обективирано в Писмо с изх.№ ******/26.10.2021г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище С.З. и била цитирана в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Получаването на това
разрешение безспорно сочило за законосъобразност на издадената от
Дружеството заповед.
Сочи, че Дружеството спазило разпоредбата на чл.193 от Кодекса на труда,
като преди да наложи дисциплинарното наказание изискало чрез Искане за
даване на обяснения с изх.№ 108/29.09.2021г. и получило писмени обяснения
от ищеца. Същите били взети предвид при определяне тежестта на
наложеното наказание. Сочи, че предвид обстоятелството, че ищецът отказал
3
да получи заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за уволнение
(което било потвърдено с исковата молба), отказът от получаването им бил
удостоверен от двама свидетели: А.М.Д. и П.Р.Ц.. Моли съда да отхвърли
иска, предявен от АТ. ЕНЧ. Г., като неоснователен и недоказан. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 23, т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
В първо съдебно заседание ищецът АТ. ЕНЧ. Г., редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адвокат Л.Д.. Заема становище, че поддържа
исковата молба.
Ответникът „****** България“ ЕАД, редовно призован, се представлява от
адвокат С.К., преупълномощен от юрисконсулта на дружеството, който
оспорва исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между страните трудов договор № **** от
07.09.2018г. с начало на изпълнение 10.09.2018г. Не се спори и че на
27.08.2019г. е подписано Допълнително споразумение №*****, по силата на
което, считано от дата 27.08.2019г. трудовият договор на служителя се
трансформира от договор по заместване по чл. 68, ал.1, т.3 КТ в безсрочен
трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с №
***/******г., ведно със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
без предизвестие № ****, издадена на ******г. трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 28.10.2021г. Същите са не са
получени лично от ищеца, а отказът му да получи посочените документи е
удостоверен чрез подписите на двама служители на „****** България“ ЕАД.
Получено е и Писмо с изх.№ ******/26.10.2021г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище С.З. даващо разрешение на „****** България“ ЕАД за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
При така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният от АТ. ЕНЧ. Г. против „****** България“ ЕАД иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е процесуално допустим. Спазен е
двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на незаконно
уволнение.
Разгледан по същество, искът за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника
е прекратено на основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ - поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение поради налагане на
дисциплинарно наказание предполага съда да изследва всички изискуеми от
закона реквизити на издадената заповед и да обследва нейното
законосъобразно издаване.
При уволнение на това основание доказателствената тежест за
4
законосъобразността на упражняваното от него право се носи от
работодателя, в конкретния случай – ответника в настоящото производство.
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие №
****/******г. е издадена от Г.Д. – пълномощник на законно
представляващите ответника по силата на пълномощно с нотариална заверка
на подписите с рег. № ***** от дата *****. на Нотариус с рег. № 302 на НК,
р-н на действие РС С, представено като доказателство с отговора на исковата
молба и прието от съда.
В атакуваната пред съда заповед изчерпателно и подробно са описани
фактите и обстоятелствата довели до налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, изложени са и обстоятелствата, които работодателят е
приел за осъществени и които са го мотивирали да приеме, че на дата
30.08.2021г. ищецът е подправил чужди подписи, с цел опит за пренос на два
номера (прехвърляне на договор за мобилни услуги от мрежата на един
мобилен оператор в мрежата на друг оператор) със смяна на собственост
(промяна на титуляря по договора), с което е извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на на чл. 6.1, чл. 6.6, чл. 6.10 и чл. 6.12 във
връзка с чл. 3.20 от Правилник за вътрешния трудов ред на Работодателя. В
заповедта са подробно изброени документите, въз основа на които
работодателят е приел за установени тези факти. Съответно, същата съдържа
всички изискуеми реквизити и отговаря на изискванията по чл. 195 от
Кодекса на труда, и от тази гледна точка е мотивирана и законосъобразна.
Спазено е изискването по чл.193 ал.1 КТ за изслушване или приемане на
писмените обяснения на нарушителя.
Съдът приема за установено между страните, че към момента на връчване на
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ищецът е
ползвал отпуск поради общо заболяване. В тази връзка и на основание чл. 330
КТ ищецът се ползва с предварителна закрила при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, като работодателят може
да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.
Разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е дадено с
Писмо с изх.№ ******/26.10.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище С.З..
При тези съображения, съдебният състав намира, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно, поради което
предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. с чл. 23, т.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед отхвърлянето на иска държавна такса не следва да се определя.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. ЕНЧ. Г. с ЕГН ********** против „******
България“ ЕАД със седалище в гр. С, адрес на управление Община С, район
******, ж.к. „******“ 4, Б********, сграда 6, представлявано от ДКК и МС,
5
ЕИК ****** иск за признаване за незаконно уволнението, извършено от
„****** България“ ЕАД със Заповед № ****, издадена на ******г на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АТ. ЕНЧ. Г. с ЕГН **********, да заплати на „****** България“
ЕАД със седалище в гр. С, адрес на управление Община С, район ******, ж.к.
„******“ 4, Б********, сграда 6, представлявано от ДКК и МС, ЕИК ******.
съдебни разноски в размер на 180,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6