№ 284
гр. Варна, 02.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20233100900408 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене, се
явиха:
Ищецът Н. Л. Л., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Б. Д. Б., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явяват се законният представител на ищеца - Б. Д. Б., заедно с
адвокат Ани Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител,
представлява се от юрисконсулт П.Б., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ ”СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ -ВАРНА , редовно уведомена по реда на чл.56, ал.2 от
ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание.
Вещото лице Ж. Г. Т., редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание, депозирала коригиращо заключение по делото.
Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.
Юриск. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено в
предходно съдебно заседание за изготвяне на коригиращо заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение с вх.№10211 на 18.04.2024г.,
коригиращо заключение с вх.№ 6364 на 11.03.2024 г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по
чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключенията по съдебно-
счетоводната експертиза, изготвени от вещото лице Ж. Г. Т. , със снета
самоличност по делото, като предупреждава същата за наказателната
отговорност по чл.291 от НК.
В.л.Т.: Представила съм коригирано заключение, което поддържам в
цялост.
На въпроси на юриск. Б.:
В.л. Т.: На стр.2 и на двете заключения, в т.ІІ - обстоятелства по делото,
съм допуснала техническа грешка, че главницата е за м.юни - не 2003 г., а
трябва да бъде 2023г.
Съдът предоставя заключението на вещото лице Т. за извършване на
корекцията.
Юриск. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. Т.: За второто заключение ми предоставиха решения за одобрение
от Управителния съвет на банката. В методиката за изчисляване на БЛП
(базовия лихвен процент) се съдържат компоненти, които аз няма как да
проверя дали са правилно изчислени или не, това е много специфична
материя.
На въпроси на съда:
В.л. Т.: По отношение посочените на стр.6 компоненти на ГПР
(годишен процент на разходите), които не се включват в него - ги видях в
определение за изчисляване на ГПР като нормативна база.
По отношение на наказателната лихва, която е остатъчната 0.08 евро по
т.8 на шести вариант - аз съм направила погасяванията на 15.03. И на 15.03.
2
имаме вноска 86.80 евро. Тоест лихвата от 0.08 евро е наказателна лихва,
дължима за период на забава след последното плащане, поради което не е
обхваната от извършеното от мен прихващане на изпълнението.
По варианта на Банката в приложение 5 - остатъчната възнаградителна
лихва от 146.78 евро е за периода от 01.05.2023 г. до 01.06.2023г. (на стр.10 от
коригиращото заключение). Тоест, тя е за един месец.
Законната лихва в размер 1635.60 евро - тук в приложение 5 го няма
изчислено. Аз го давам като отделна табличка, един вид подвариант, ако
Банката би била обявила кредита за предсрочно изискуем на падежна дата
01.06.2023г. Но всъщност, тъй като тогава настъпва крайният падеж по
договора, на стр. 10, последния абзац преди таблицата, вместо: „при условие,
че следва да се обяви кредита за предсрочно изискуем“, следва да се чете:
„при условие, че кредитът се счита изискуем, считано от 01.06.2023 г.“
Изчислената законна лихва в размер на 1635.60 евро е за периода от
01.06.2023г. до 18.04.2024г.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. Т.: В коригираното заключение на стр. 9, по т.7, в тези суми, които
съм посочила в таблицата не е включена сумата от 335 евро. Тази такса е при
разглеждане за отпускане на кредита. Така съм го разбрала въпроса. То
въобще нямаше да бъде отпуснат кредитът, ако нямаше събрани такива такси.
Затова просто не е описана.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
На въпроси на съда:
В.л.Т.: Лихвата за забава в размер на законната лихва по приложение 5,
таблицата на стр.10, т.е. по начисленията на банката, за периода 01.06.2023 г. -
19.07.2023г. (от крайния падеж до датата на предявяване на иска), тоест за 49
дена, мога да я изчисля в момента. Законната лихва за забава върху
главницата от 14 509.27 евро за периода 01.06.2023 г. -19.07.2023г. е в размер
на 197.49 евро, ако дългът бъде изчислен по ползваните от банката
параметри.
СЪДЪТ намира, че представените и днес изслушани заключения на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза са от съществено значение
3
за изясняване на спора и следва да бъдат приобщени като доказателства по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, днес
изслушаните заключения с вх.№ 6364/11.03.2024г. и вх.№ 10211/18.04.2024г.
на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложената към тях
справка- декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение в размер на 1000
лева на вещото лице Ж. Г. Т. , съобразно приложената справка-декларация на
вещото лице, от внесения от ответника за тази цел депозит (изд. РКО по вн.б.
от 30.11.2023 г. и 18.03.2024г.).
СЪДЪТ отравя въпроси към страните относно уточняването на
предявения иск, като им указва, че вземанията за възнаградителна и
мораторна лихва следва да бъдат индивидуализирани по период, за да
попаднат в обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Юриск.Б.: Считаме, че експертизата в приложение 5 е достигнала до
стойностите, които ние сме посочили в удостоверението, на база на което
ищецът формулира исковата си молба. Вземанията, които претендираме, са в
размерите, посочени от вещото лице в приложение 5 и уточнени в днешно
съдебно заседание. Изразът „непадежирала лихва“ се отнася за
възнаградителната лихва, а сме го използвали, защото Банката приема, че към
01.06.2023г. кредитът за нея не е падежирал, а е продължен срокът на база
тезата, че ние сме прилагали една и съща вноска. Сумата 67.87 евро касае
възнаградителната лихва, дължима на падежно число 01.06.2023г.
Адв. Г.: Моля да допуснете изменение на иска, като след изменението
същият да се счита предявен, както следва: за сумата 14 509.27 евро, главница
по договора за кредит; сумата 146.78 евро, възнаградителна лихва за периода
01.05.2023 г. - 01.06.2023 г., вместо първоначалните 136.47 евро и сумата
197.49 евро, законна лихва за забава върху главницата от 14 509.30 евро за
периода 01.06.2023 г. - 19.07.2023 г., вместо първоначалните 67.87 евро.
Юриск. Б.: Не възразявам.
СЪДЪТ като взе предвид изявленията на страните, счита, че исканото
от ищцовата страна изменение на иска чрез увеличаването му по размер се
4
явява допустимо, поради което и следва да бъде уважено. В частта относно
периода на възнаградителната и мораторната лихва изявлението не
представлява изменение на иска, а отстраняване на нередовност на исковата
молба, за което до момента са били налице обективни пречки.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение по размер на предявените от Н. Л. Л. с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Б. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес
**************************, срещу „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. "Цариградско
шосе" № 111 П, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, като след изменението същите да се считат предявени за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 14509.27 евро, представляваща редовна
главница по договор за банков кредит № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г.,
сключен между ответника и наследодателя на ищеца Любен Н.ев Л., починал
на 17.04.2016г., сумата от 146.78 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 01.05.2023г. – 01.06.2023г. и сумата от 197.49 евро,
представляваща законна лихва върху главницата от 14 509.27 евро за периода
01.06.2023 г. - 19.07.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Адв. Г.: С оглед експертизата на вещото лице, в която имаше едно
изчисление на стр.10, че имаме дължима една лихва от 0.08 цента и 6.22 евро
за най-неблагоприятния случай за нас сме внесли и тези суми. Дължим 6,30
евро, но сме внесли повече - 10.21 евро за да погасими абсолютно всякакви
суми. Представяме и моля да приемете копие от вносната бележка.
Представям препис и за колегата.
Юриск. Б.: Не възразявам да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца нововъзникнало доказателство следва
да бъде прието към доказателствения материал по делото, с оглед на което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, представения
от процесуалния представител на ищцовата страна препис от вносна
бележка от 26.04.2024г. за сумата 10.21 евро.
Адв. Г.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък
с разноски, с приложен договор за правна защита и съдействие. Нашето
възнаграждение е при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Изчислила съм го за
улеснение на съда. Моля да ни ги присъдите при условията на чл.38, ал.2 от
ЗАдв., иначе сме освободени от държавни такси и такси за експертизи.
Юриск.Б.: Нямам други искания по доказателствата. Представям
списък с разноски.
СЪДЪТ предоставя за сведение представените списъци по чл.80 от
ГПК, съответно на процесуалния представител на насрещната страна.
СТРАНИТЕ не възразиха по представените списъци за разноски.
СЪДЪТ намира, че представените списъци по чл.80 от ГПК и
доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените от процесуалния представител на ищцовата страна списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие №
********** 13.03.2024г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените от процесуалния представител на ответната страна списък с
разноски по чл.80 от ГПК, ведно с
Предвид процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете спора за
изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да уважите така предявения иск с коректните уточнения
днес и да присъдите на доверителката ми в мое лице разноските при
условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Установиха се твърдяните от нас
6
обстоятелства: липсва преддоговорна информация, липсва индивидуално
уговаряне на кредита, липсват подписани общи условия, кредитът е
свръхзадължен с лихви (възнаградителни и наказателни) без възможност за
отказ от договора, договорена е неустойка при предсрочно погасяване.
Всичко това са обстоятелства, които водят до неравновесие в правата на
страните – в ущърб на потребителя, респективно клаузите са неравноправни.
Допълнително: неясен е размерът на лихвата - БЛП, който е плаващ, установи
се по делото, че се формира при изключително неясна методика, която няма
как да бъде разбрана не само от средностатистическия гражданин, но и от
юрист и от счетоводител. Ще посоча само, че в случая става дума за
непълнолетно вече дете, но е било малолетно към момента, когато е
наследило задълженията на своя праводател.
В т.9.3 от договора е договорено задължение на Банката, за уведомяване
на потребителя при промяна на този брутен лихвен процент. Никъде няма
твърдение, че това е извършвано, нито се установи, че е правено и съответно
това се явява действие, което може да бъде квалифицирано като забава на
кредитора по чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД, което освобождава потребителя от
задължението му да плаща, каквато и да е лихва.
В договора също липсва посочване на годишен процент на разходите по
договора, което също е основно изискване на закона и непосочването му води
до недействителност на дължимостта на тези разходи на договора.
Наследникът (малолетното дете) не е бил поканен и да плаща дълга към и
след датата на смъртта на неговия праводател. Оттам нататък, считам, че то
изобщо не отговаря за забава, като не дължи дори обикновената законова
лихва, а не само в случая, която е начислявана от Банката в размер най-малко
на 31%.
Беше наведен аргумент от насрещната страна, че налице било знание на
длъжника, тъй като самото дете в процедурата по приемането на наследството
по опис, беше изискало такава информация от Банката. Не считам обаче, че
това нещо важи в настоящия случай, по простата причина, че става дума за
непълнолетното дете и то няма правновалидна воля, респективно няма как да
се счита, че той знаел и бил поканен да плаща лихвите.
Установи се и се твърдеше още от отговора на исковата молба, че
първоначално подписаният погасителен план е едностранно променен.
7
Самата страна твърдеше, че е променяла съотношението между лихва и
главница в погасителния план, което е недопустимо да има едностранна
промяна. Допълнително от изслушаното заключение и приложенията 4 и 5 се
установява, че първоначално подписаният погасителен план се разминава с
този, който се води в Банката.
Всичко, което изброих, води до извода, че са налице множество
неравноправни клаузи, всички от които водят до нищожността им.
Допълнително се установи, че целият размер на кредита е заплатен по
първоначалния договор и погасителния план, който е подписан от
праводателя на ищеца. Тоест, евентуален извод би могъл да са направи, че
дълг не съществува, защото е платен, независимо дали има недължимо
платени суми.
Оттук нататък, ако съдът приложи изводите, че клаузите за лихви и за
ГПР за разходи, които са дължими към кредита, са невалидни и
неравноправни, респективно нищожни клаузи, би следвало до стигне до
извода, че се дължи единствено и само главницата. До такива изводи са
стигали - проверих актуалната съдебна практика и Върховният касационен
съд, ще посоча на съда решение № 50058 от 14.07.2023г. по т.д. №1004/2022 г.
Такава е и практиката на Съда на ЕС, който прилага и една директива 93/13,
съгласно която тогава когато са уговорени неравноправни клаузи, длъжникът
по договора следва да се счита за освободен от дължимостта на лихвите и
разноските, което считам, че следва да е и релевантното решение по настоящи
иск.
По всички тези съображения, моля да уважите иска ни.
Юриск. Б.: Уважаема г-жо окръжен съдия, моля да отхвърлите
предявения срещу Банката отрицателен установителен иск за недължимост на
посочените в исковата молба суми, като неоснователен и необоснован,
подробни аргументи за което сме представили в отговора на исковата молба,
както и в молбата - уточнение, приложена по делото.
Банката счита, че с приетата по делото експертиза се установява, че
Банката е изпълнила условията по договора за банков кредит, с които
страните са се съгласили. Предоставила е кредит, който е усвоен в размер на
21 000 евро. Кредитът е обслужван, съобразно договореностите на договора
за кредит, с което са се съгласили страните и отклонение от тях, както се
8
установи от експертизата - не са налице. Приложена е възнаградителна лихва,
променлива по своя вид, която е с фиксирана надбавка и променлива
компонента. Фиксираната надбавка за целия период на кредита не е изменяна.
Клаузите в договора за банков кредит, считаме, че са индивидуално
договорени между страните, включае са изпълнени изискванията на Закона за
потребителския кредит, с оглед допустимите възможности за промяна на
лихвата от страна на кредитора.
Аргументи в този смисъл сме посочили в отговора на исковата молба и
приложената молба. Моля да постановите съдебно решение в този смисъл и
да ни присъдите сторените разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:06
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9