О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 24.09.2020 година Град
Търговище
Търговищки
Административен съд първи
състав
на
двадесет и четвърти септември 2020 година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д № 196 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба от
„Себтур“ ЕООД, ЕИК:…………, чрез а.. А.С. с
правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу РИОСВ-Шумен,
с цена на иска 1760 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендира разноски в настоящото производство.
Имуществените вреди,
за които се претендира обезщетението се сочи, че са
претърпени от незаконосъобразно и отменено
Наказателно постановление № 53/26.07.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция по околна среда и води - Шумен, с което на основание чл. 34и, ал. 26
от Закона за чистотата на атмосферния въздух на „Себтур” ЕООД гр. Търговище,
представлявано от управителя Басри Сезгинов Басриев, е било наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Допустимостта на иска се обосновава с
Тълкувателно решение № 1 на ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по ТД №
2/2016 г.
Съдът, с оглед
задължението за извършване на проверка по чл. 130
от ГПК, приложима, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, намери, че така предявената
искова претенция е недопустима към датата на предявяване на същата. В тази
насока, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която сочи, че
когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се
прилага. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че отговорност по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред
за обезщетяване.
В случая, видно от
служебно изисканото от съдията- докладчик АНД 1063/ 2019 г. по описа на Районен
съд Търговище, образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 53/26.07.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по околна среда и води - Шумен, съдебното
заседание, в което е даден ход по същество на делото е проведено на 28.12.2020
г. Към тази дата вече е в сила новата разпоредба на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, обн. В ДВ бр. 94/2019 г., предвиждаща възможност за
присъждане разноски на страните в производството по оспорване на наказателни
постановления, с решението постановено от съда по оспорването. Искането за
разноски е допустимо до приключване на съдебното следствие пред съответната
съдебна инстанция. Такова искане не е било направено пред РС Търговище и е
пропусната възможността да се реализира предвиденото с новата норма на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, право да бъдат
присъдени сторените в производството разноски, за заплатен адвокатски хонорар.
Нормата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН е обнародвана на 29.11.2019 г. и е влязла в законна сила
на 03.12.2019 г. След тази дата, ако страната участваща в производство по
оспорване на НП, по реда на ЗАНН, не е реализирала правото си да поиска
присъждане на разноски, същата не разполага с възможност да търси същите по
реда на ЗОДОВ, предвид наличие на друг ред за това. Доколкото с Тълкувателно
решение № 1 на ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по ТД № 2/2016 г. се
предвижда допустимост на иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друг предвиден законов ред за
овъзмездяване разходите за заплатен адвокатски хонорар, в производството по
оспорване на НП, то с приемане нормата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща такъв специален ред, се дерогира
задължителната сила на даденото тълкувание в тази насока.
Ето защо, иск по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вреди в размер на заплатения адвокатски
хонорар за процесуално представителство, по оспорване на НП, ще е недопустим,
съгласно посоченото в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, ако към 03.12.2019
г. страната е имала възможност да поиска тези разноски в производството по
оспорване на съответното НП, какъвто е настоящият случай.
Поради изложеното
исковата молба от „Себтур“ ЕООД, ЕИК:*********, чрез а.. А.С. с правно
основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу РИОСВ-Шумен , с цена на иска 1760 лева – имуществени
вреди, ведно със законната лихва , под формата на заплатен адвокатски хонорара
за процесуално представителство по делото се явява недопустима и следва да бъде
върната на ищцата, а производството да бъде прекратено.
Водим от горното,
Административен съд Търговище,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл.
130 от ГПК, исковата молба на „Себтур“ ЕООД,
ЕИК:……………, чрез а.. А.С. с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу РИОСВ-Шумен , с цена на иска 1760 лева –
имуществени вреди, ведно със законната лихва , под формата на заплатен
адвокатски хонорара за процесуално представителство по делото, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 196/2020 г. по описа на
Административен съд Търговище, поради недопустимост на иска.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен
срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от
съдебния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: