№ 2707
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100507422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4242 от 20.03.2023 г. по гр.д. № 73517/2021 г. Софийски
районен съд, 68 състав отхвърлил предявения от „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****,
срещу „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 411, изр.
2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Дачия
Докер”, с рег. № СВ **** МК, да заплати на ищцовото дружество сумата от
1 153.20 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ по щета № 0300-19-
302-500531 за имуществените вреди на автомобил „Форд Фиеста", с рег. №
СА **** ТА, причинени при реализираното на 19.03.2019 г. в гр. София
пътно-транспортно произшествие. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв., и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.Б.“ АД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило и материална
1
незаконосъобразност на решението. В нарушение на съдопроизводствените
правила с доклада по делото съдът не указал на ищеца, че не сочи
доказателства за наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента. Независимо от това, съдът
достигнал и до грешни изводи относно материалноправната легитимация на
ответника. Последният не оспорвал, че извънсъдебно е заплатил на ищеца
сумата от 1 739.95 лв., представляваща част от размера на регресната
претенция. Само по себе си извънсъдебното плащане представлявало
признание на вземането по основание и до размер на платената сума.
Признанието на страната за неизгодни за нея факти следвало да се вземе
предвид при решаването на спора. С отговора на исковата молба ответникът
не оспорил този факт, нещо повече – в открито съдебно заседание на
24.02.2023 г. процесуалният му представител изрично посочил, че не оспорва
факта на наличие на договор по застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй
като това обстоятелство било безспорно, ищецът не бил длъжен да ангажира
допълнителни доказателства. Нещо повече, в представения двустранен
констативен протокол била описана полицата по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента. Констативният протокол в тази
част съставлявал първостепенно (пряко) доказателство за наличието на такава
застраховка. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции съгласно списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД не е депозирала отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата 1 153.20 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за
2
платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за
имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца автомобил
„Форд Фиеста“, рег. № СА **** ТА, причинени при ПТП, настъпило на
19.03.2019 г. в гр. София по вина на водача на автомобил „Дачия Докер”, рег.
№ СВ **** МК, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане
на исковата молба в съда на 22.12.2021 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за частично неправилно по следните съображения:
За да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че ищецът не е
доказал пълно и главно наличие на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното
дружество и делинквента.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
3
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
В случая тези предпоставки се установяват по безспорен начин. Не е
било спорно, и от приетата застрахователна полица № 18-0300/302/5003287 се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС между собственика на
увреденото МПС и ищеца, със срок на застрахователно покритие 27.12.2018 г.
– 26.12.2019 г.
От приетия двустранен констативен протокол и неоспореното
заключение на САТЕ се установява, че на 19.03.2019 г. водачът на автомобил
„Дачия Докер”, рег. № СВ **** МК, се движи в гр. София и в района на пл.
„Сточна гара“ реализира ПТП със спрелия пред него автомобил „Форд
Фиеста“, рег. № СА **** ТА, при което причинява вреди.
Съгласно заключението, причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на МПС „Дачия Докер”, рег. № СВ **** МК, който се
е движил със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него автомобил „Форд Фиеста“, рег. №
СА **** ТА. От техническа гледна точка описаните вреди по л.а. „Форд
Фиеста“, рег. № СА **** ТА, са в пряка причинна връзка с механизма на
ПТП. Към датата на ПТП автомобилът е бил на 6 години, 7 месеца и 24 дни от
датата на първоначалната регистрация. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на 2 822.71 лв.
Не е било спорно и от приетото платежно нареждане се установява, че
на 05.06.2019 г. ищецът е заплатил на извършилия ремонта на увреденото
МПС сума в размер на 2 868.15 лв., като ведно с ликвидационни разходи от 25
лв. е претендирал извънсъдебно от ответника да му възстанови сумата от
2 893.15 лв.
Не е било спорно също и ищецът признава неизгодния за него факт, че
по предявения регрес ответникът му е заплатил извънсъдебно сумата 1 739.95
лв.
Фактът, че гражданската отговорност на водача на МПС „Дачия Докер”,
рег. № СВ **** МК, е била застрахована при ответника към датата на ПТП, не
4
е бил спорен между страните. Този факт изрично е признат от ответника в
открито съдебно заседание на 24.02.2023 г., а се потвърждава и от вписаното в
двустранния констативен протокол. Налице е и извънсъдебно признание на
този факт от ответника с плащане на сумата 1 739.95 лв. Поради това
неправилно и в нарушение на чл. 153 ГПК първостепенният съд е приел, че от
ищеца не е доказан безспорният факт на съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и виновния за ПТП водач. Няма никаква процесуална
пречка наличието на това правоотношение да бъде прието за безспорен между
страните факт – такава пречка не съставлява писмената форма за
действителност на застрахователния договор, нито обстоятелството, че страна
по него е трето за делото лице, спрямо което не се разпростират субективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението по спора.
Основният спорен между страните въпрос всъщност се свежда до
размера на дължимото обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя
по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице
до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи
за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ) и се дължи
от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна
сума. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Ето защо ответното дружество дължи на ищцовото действителната стойност
на увреденото имущество, която е в размер на средната пазарна цена за
5
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но не
повече от платеното обезщетение.
В случая от неоспореното заключение на САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно се установи, че действителната стойност на
вредите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
2 822.71 лв. С включени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
(колкото се твърдят в исковата молба) общо дължимото от ответника възлиза
на 2 837.71 лв. След приспадане на заплатените извънсъдебно 1 739.95 лв.
дължима остава сумата 1 097.76 лв. Предявеният иск с правно основание чл.
411 КЗ е основателен до този размер, а за разликата до пълния му предявен
размер от 1 153.20 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен до размера от 1 097.76 лв. и вместо това предявеният
иск се уважи до посочения размер. Следва да се присъди и претендираната
законна лихва върху главницата от 1 097.76 лв. от завеждане на исковата
молба в съда на 22.12.2021 г. до окончателното плащане. Това налага отмяна
на решението и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за първоинстанционното производство над сумата от 9.61 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – над сумата от 2.40 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от иска в размер на 688.43 лв.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 373.20 лв. с вкл. ДДС не е прекомерно, а заявеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника. Доказано направените такива са в размер
на 25 лв. – държавна такса, като съразмерно с уважената част въззиваемият му
дължи 23.80 лв. Към въззивната жалба не е приложена описаната фактура №
6256/05.05.2023 г., а от представеното платежно нареждане не може да се
направи извод, че е преведено адвокатско възнаграждение и то по настоящото
дело. Поради това разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
6
инстанция не се присъждат. Въззиваемият не е претендирал разноски за
настоящата инстанция, нито има доказателства да е направил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4242 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
73517/2021 г. на Софийски районен съд, 68 състав в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, срещу „ЗЕАД Б.В.И.Г.“
ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 411 КЗ до размер от 1 097.76 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 22.12.2021 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да
заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски над сумата 9.61 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение над сумата 2.40 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ****, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 411 КЗ
сумата 1 097.76 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-302-500531 за
имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца по застраховка
„Каско” лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № СА **** ТА, при ПТП,
състояло се на 19.03.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждане на исковата молба в съда на 22.12.2021 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4242 от 20.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 73517/2021 г. на Софийски районен съд, 68 състав в останалата част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ****, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78
ГПК сумата 688.43 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
7
производство, и сумата 23.80 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8