Решение по дело №198/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 103
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20221300600198
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Видин, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.Л.
Членове:В.Д. С.

Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600198 по описа за 2022 година
С присъда № 8/11.07.2022г. по НЧХД № 98/2021г. по описа на Районен съд Белоградчик,
подсъдимата Ц. И. Й. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА в това, че на 02.04.2021г.,
в с. Боровица, обл.Видин, нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимата
е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На основание чл.304 от НПК, подсъдимата Ц. И. Й. е призната за невинна, за това че
на 31.03.2021г. и на 15.04.2021г., в условията на продължавано престъпление, в с. Боровица,
обл.Видин, е нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл. 148, ал.1 от НК във
вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимата е оправдана за деянието, в
тази част на повдигнатото обвинение с тъжбата.
Подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН **********, на
основание чл.45 от ЗЗД сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, нанесени с деянието, за което Й. е призната за виновна, като иска в останалата му
част до пълния му размер от 7000 лева, е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати по сметка на ВСС, на основание чл.189,
ал.3 от НПК направените по делото разноски от частния тъжител разноски в размер на 12
лева- такса за завеждане на делото и 750 лева за възнаграждение на адвокат.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата Ц. И. Й.. В жалбата са
направени оплаквания, че присъдата в осъдителната й част е необоснована и
незаконосъобразна. Иска се присъдата, в посочената част, да бъде отменена и подсъдимата
1
да бъде призната за невинна за престъплението за което е осъдена, като гражданския иск
бъде отхвърлен изцяло.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от
НПК, намира, че присъдата в обжалваната част е неправилна.
БРС е допуснал в последователност две процесуални нарушения, като предходното е
във връзка с последвалото и го задълбочава.
Първоинстанционния съд, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да
квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено
още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно
чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасЯ.то
на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част.
Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които
е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни
или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци
на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в
тъжбата. Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда
и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-
горе критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с
разпореждането за насрочване на делото. Независимо, че квалификацията в тъжбата е по
146, ал.1 от НК, БРС е следвало да прецени дали това е правилната квалификация, като се
има предвид описанието в тъжбата на инкриминираното поведение на подсъдимата. Видно
от разпореждане №119/28.04.2022г. по първоинстанционното дело /л.88/, в него липсва
правна квалификация на деянието, а още по малко е обсъдена и поправена квалификацията
визирана в тъжбата. Това е съществено процесуално нарушение по чл.55, ал.1, предложение
първо от НПК, тъй като нарушава правото на привлечения към наказателна отговорност да
се запознае в пълнота с обвинението във фактически и правен аспект, което следва да му
бъде гарантирано на всеки етап от процеса. БРС не е визирал правна квалификация на
обвинението в тъжбата и след направени възражения от защитата в първото по делото с.з. на
26.05.2022г., свързани с неяснота относно обвинението. При това положение БРС е
разгледал делото и след последното с.з. на 11.07.2022г. е постановил обжалваната присъда,
като за пръв път в нея е квалифицирал деянието на подсъдимата, като я е осъдил по чл.148,
ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Това е друго съществено процесуално
нарушение, което задълбочава предходното. От една страна, защото правната квалификация
на съда е направена за пръв път с крайния акт на първоинстанционния съд, а от друга-
подсъдимата е осъдена за по-тежко престъпление, респ. за квалифициран състав на обида, за
разлика от чл. 146, ал.1 от НК, т.е. основния състав визиран в тъжбата, който не е коригиран
от БРС. Това е недопустимо и е в разрез с правото на защита на подсъдимата.
Посочените процесуални нарушения са съществени, с оглед чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Те са отстраними, но не могат да бъдат отстранени във въззивното производство.
2
С оглед горните съображения, присъдата на ВРС е неправилна в нейната осъдителна
част и следва да бъде отменена. При това положение следва да бъде отменена присъдата и в
нейната гражданска част /основателността на гражданския иск, с оглед чл.45 от ЗЗД, е в
зависимост от преЦ.та на съставомерността на деянието на подсъдимия/ и в частта относно
разноските /присъждането на разноските по чл.189, ал.3 и 4 от НПК и на държавната такса е
свързан и е след решаване на въпроса за виновността на подсъдимата/.
Делото следва да бъде върнато на първата съдебна инстанция за ново разглеждане в
отменената част, от друг състав.
На основание чл. 304 от НПК, БРС е признал за невинна подсъдимата Ц. И. Й. по
повдигнатото ѝ обвинение в останалата му част, респ. за това че на 31.03.2021г. и на
15.04.2021г., в условията на продължавано престъпление, в с. Боровица, обл.Видин, е
нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл. 148, ал.1 от НК във вр. чл.146, ал.1
от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимата е оправдана за деянието, в тази част на
повдигнатото обвинение с тъжбата. Оправдателната присъда обхваща случаите на
посочените дати, описани в тъжбата във фактически аспект.
По същество ВОС е съгласен със съображенията на БРС, които касаят липса на
съставомерност от обективна страна, а освен това е необходимо да се има предвид следното:
Делото е образувано само по жалба на подсъдимата, срещу присъдата на РС,
единствено в осъдителната част. При това положение и доколкото оправдателната
присъда е реализация на правото на защита на подсъдимата в пълнота, и тъй като липсва
съответна жалбата от тъжителя срещу присъдата в тази и част, и съобразно чл.335, ал.4 и
336, ал.2 от НПК, ВОС няма друга алтернатива, освен да потвърди присъдата в нейната
оправдателна част.
Предвид горното и на основание чл.335, ал.2 и чл.338 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8/11.07.2022г. по НЧХД № 98/2021г. по описа на Районен съд
Белоградчик, В ОСЪДИТЕЛНАТА Й ЧАСТ, в която: подсъдимата Ц. И. Й. с ЕГН
**********, е призната за ВИНОВНА в това, че на 02.04.2021г., в с. Боровица, обл.Видин,
нанесла публично обида на Я. Г. Я. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с
чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимата е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева; подсъдимата Ц. И. Й. е осъдена да заплати на Я. Г. Я. с ЕГН **********, на
основание чл.45 от ЗЗД сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, нанесени с деянието, за което Й. е призната за виновна, като иска в останалата му
част до пълния му размер от 7000 лева, е отхвърлен като неоснователен; подсъдимата Ц. И.
Й. е осъдена да заплати по сметка на ВСС, на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по
делото разноски от частния тъжител разноски в размер на 12 лева- такса за завеждане на
делото и 750 лева за възнаграждение на адвокат.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районен съд Белоградчик, в
отменената част, за отстраняване на посоченото процесуално нарушение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата /оправдателната/ ѝ част.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4