Присъда по дело №14/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 12
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20221210200014
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Благоевград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
и прокурора П. Люб. М.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Наказателно дело от
общ характер № 20221210200014 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. М. М. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че след като е бил осъден с влязло в сила на 15.05.2013г. Решение № 3404/
25.04.2013г. по гр.д. № 385 от 2013г. по описа на РС- Благоевград, да издържа
свой низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М.а, родена на 14.07.2011г.
като й заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, платими чрез нейната
майка и законен представител Г. Д. Н. в Благоевград, в условията на
продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно не е
изпълнил задължението за издръжка по отношение на дъщеря си М. С. М.а в
размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 53 месечни вноски от
по 130,00 лева, в общ размер на 6890,00лв (шест хиляди осемстотин и
деветдесет/, както следва
1. След като е бил осъден с влязло в сила на 15.05.2013г. Решение №
3404/25.04.2013г. по гр.д. № 385/2013г. по описа на РС- Благоевград, да
издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М.а, родена на
1
14.07.2011г. като й заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, платими
чрез нейната майка и законен представител Г. Д. Н., в Благоевград съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 32/тридесет и две/ месечни вноски от по 130,00 лева, за периода от
месец ноември 2015г. до месец юни 2018г. /включително в общ размер на
4160,00 лева /четири хиляди сто и шестдесет лева/.
2. След като е бил осъден с влязло в сила на 15.05.2013г. Решение №
3404/25.04.2013г. по гр.д. № 385/2013г. по описа на РС- Благоевград, да
издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М.а, родена на
14.07.2011г. като й заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, платими
чрез нейната майка и законен представител Г. Д. Н., в гр.Благоевград
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 21/двадесет и една/ месечни вноски от по 130,00 лева, за
периода от месец януари 2020г. до месец септември 2021г. /включително в
общ размер на 2730,00 лева /две хиляди седемстотин и тридесет лева/,
като деянието е извършено в условията на повторност, а именно СТ. М. М. е
извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление-по НОХД 497/2014г. по описа на Районен съд
Благоевград, по което с Определение №4411/18.06.2014г., влязло в законна
сила на дата 18.06.2014г. е одобрено споразумение по силата на което СТ. М.
М. се е признал, за виновен в извършено престъпление по член 183, ал.1 НК и
му е наложено наказание „Глоба“ в: размер на 500, 00 /петстотин/ лева-
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 НК, вр. чл. 28, ал.1 НК, вр. чл.26, ал.1
НК, поради което и на основание чл. 183, ал.4, вр. ал.1 НК, вр. чл. 28, ал.1 НК
вр. чл.26, ал.1 НК, вр.чл.54 НК му налага наказание „ПРОБАЦИЯ“,
включващо следните пробационни мерки:
1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1/една/ година и 8
/осем / месеца с периодичност два пъти седмично;
2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок 1/една/
година и 8 /осем / месеца по график, определен от пробационния служител.
3 „включване в курсове за професионална квалификация и програми за
обществено въздействие“ за срок 1 /една/ година и 8 /осем / месеца.
като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА за това да е извършил
две отделни престъпления по чл.183, ал.4, вр. ал.1 НК, вр. чл. 28, ал.1 НК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд - Благоевград по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД №14/2022г. на РС- Благоевград, НО, 7
състав

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Благоевград
обвинителен акт против С. М. М. с ЕГН за това, че
В град Благоевград, ул.“Арсений Костенцев“ №13, ет.1, след като е бил
осъден с влязло в сила на дата 15.05.2013г. съдебно решение № 3404 от 25.04.2013г. по
гр.д. № 385 от 2013г. по описа на Благоевградски районен съд, да издържа свой
низходящ – дъщеря му М. С. М. с ЕГН **********, ., като заплаща месечна издръжка
в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, считано от дата 14.02.2013г., чрез нейната
майка и законен представител Г. Д. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 /тридесет и две/ месечни вноски,
за периода от месец ноември 2015 г. до месец юни 2018г. включително, като всички
дължими вноски възлизат на общо дължимата сума в размер на 4 160, 00 лева /четири
хиляди сто и шестдесет лева/, като деянието е извършено в условията на повторност, а
именно С. М. М. е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление – по НОХД 497/2014г. по описа на Районен съд
Благоевград, по което с Определение №4411/18.06.2014г., влязло в законна сила на
дата 18.06.2014г., е одобрено споразумение по силата на което С. М. М. се е признал за
виновен в извършено престъпление по член 183, ал.1 НК и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева - престъпление по член 183, ал.4 във вр. с
ал.1, пр.3 във вр. с член 28, ал.1 от НК
И ЗА ТОВА, ЧЕ
В град Благоевград, ул.“Арсений Костенцев“ №13, ет.1, след като е бил
осъден с влязло в сила на дата 15.05.2013г. съдебно решение № 3404 от 25.04.2013г. по
гр.д. № 385 от 2013г. по описа на Благоевградски районен съд, да издържа свой
низходящ – дъщеря му М. С. М. с ЕГН **********, .., като заплаща месечна издръжка
в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, считано от дата 14.02.2013г., чрез нейната
майка и законен представител Г. Д. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 /двадесет и една/ месечни вноски,
за периода от месец януари 2020 г. до месец септември 2021г. включително, като
всички дължими вноски възлизат на общо дължимата сума в размер на 2 730, 00 лева
/две хиляди седемстотин и тридесет лева/, като деянието е извършено в условията на
повторност, а именно С. М. М. е извършил престъплението след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление – по НОХД 497/2014г. по описа на
Районен съд Благоевград, по което с Определение №4411/18.06.2014г., влязло в
законна сила на дата 18.06.2014г., е одобрено споразумение по силата на което С. М.
М. се е признал за виновен в извършено престъпление по член 183, ал.1 НК и му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева - престъпление по
член 183, ал.4 във вр. с ал.1, пр.3 във вр. с член 28, ал.1 от НК. Първоинстанционното
съдебно производство е проведено по реда на глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП- Благоевград поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че от доказателствата по делото се доказвало по
категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъпления по чл.183, ал.4 вр. ал.1
НК вр. чл.28 НК досежно дължимата издръжка спрямо малолетната му дъщеря М. Н..
Счита, че показанията на свидетелката Д. в частта им, че не е получила реално
описаната в разписката сума не следва да бъдат кредитирани предвид опровергаването
им от представената разписка.
1
Излага съображения, че с оглед продължителността на периода от над 1
година между двете деяния, описани в обвинителния акт, не било възможно
квалифицирането на престъплението като продължавано такова, а следвало да се
приеме, че подсъдимият е извършил две отделни престъпления, намиращи се в реална
съвкупност. Излага анализ на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Подсъдимият признава извършването на описаните в обвинителния акт
деяния, като моли да му бъде наложено наказание „пробация”, което ще му позволи да
работи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. М. М. ., с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката Г. Д. Н. били във фактическо съжителство, по
време на което на 14.07.2011г. се родила дъщеря им – М. Г. Н.. На 25.07.2011г. детето
било припознато от подъсъдимия, като въз основа на подадена от него декларация,
бащиното и фамилното име на детето били променени на С. М.. През 2015 година
подсъдимият и Д. се разделили, като детето останало да живее със свидетелката Д..
С Решение № 3404/25.04.2013г. постановено по гр.д.№385/2013г. по описа на
РС Благоевград, влязло в законна сила на 15.05.2013г., М. бил осъден да заплаща на
детето си М. С. М., . месечна издръжка в размер на 130 лева, платими чрез нейната
майка и законен представител –Г. Д. Н. от гр.Благоевград.
След влизането в сила на Решението, М. не изпълнявал задължението си да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря – М. М. в определения от
съда размер, като от м. ноември 2015г. до м.юни 2018г. включително не били заплатени
32 месечни вноски в общ размер на 4160лв.
С влязла в сила присъда по НОХД 2608/2018г. по описа на РС- Благоевград на
М. е наложено наказание „лишаване от свобода“, което е изтърпяно от подсъдимия за
времето от 06.07.2018г. до 07.12.2019г, когато бил освободен от затвора.
След изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” М.
продължил да не изпълнява задължението си да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетната си дъщеря – М. М. в определения със съдебното решение размер, като от
м. януари 2020г. до м.септември 2021г. включително не били заплатени 21 месечни
вноски в общ размер на 2730лв.
Поради неизпълнение на задължението за издръжка на детето М. М.,
свидетелката Н. депозирала жалба до 01 РУ- Благоевград, инициирала образуването на
ДП №114/2021г. по описа на районното управление.
Към описаните в обвинителния акт периоди подсъдимият е бил собственик на
два автомобила и е притежавал в съсобственост жилище, земя и гараж.
Мирчев няма регистрирани трудови договори, като не е подавал и декларации
като самоосигуряващо се лице. Подсъдимият е управител и едноличен собственик на
капитала на „Т. Б. 1” ЕООД.
За периода 01.05.2013г. – 15.03.2021г. подсъдимият не е получавал парични
обезщетения за временна неработоспособност и парични обезщетения за безработица и
пенсия.
Въз основа на издаден Изпълнителен лист от 09.05.2013г. по гр.д.398/2013г. е
образувано изп.д.138/2013 по описа на ДСИ при РС- Благоевград, като по
2
изпълнителното дело за периодите от м. ноември 2015г. до м.юни 2018г. включително
и от м. януари 2020г. до м.септември 2021г. не са постъпвали суми за дължимата се от
М. издръжка.
До приключване на съдебното следствие пред първата инстанция,
подсъдимият не е изпълнил задължението за заплащане на сумата за дължимата се от
него на дъщеря му М. М. издръжка за описаните в обвинителния акт периоди.
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият М. е осъждан
неколкократно, като 3 от осъжданията му са за престъпление по чл.183, ал.1 НК.
С влязла в сила на 22.11.2007г. Присъда 4828/06.11.2007г., постановена по
НОХД 214/2007г. на РС-Благоевград, М. е признат за виновен за извършването на
престъпление по чл.183, ал.1 НК, поради неплащане на издръжка на дъщеря си К. М. за
периода 25.01.2006г. до 25.11.2006г., като на основание чл.183, ал.3 НК не му е
наложено наказание.
С влязло в сила на 18.06.2014г. Определение 4411/18.06.2014., постановено по
НОХД 497/2014г. на РС-Благоевград е одобрено споразумение, с което М. е признат за
виновен за извършването на престъпление по чл.183, ал.1 НК, поради неплащане на
издръжка на дъщеря си М. М. за периода м.май 2013г. до м.февруари 2014г. като му е
наложено наказание „глоба” в размер на 500лв.
С влязло в сила на 20.10.2016г. Определение 8043/20.10.2016г., постановено
по НОХД 1422/2016г. на РС-Благоевград е одобрено споразумение, с което
подсъдимият е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1 НК, вр. чл.28, ал.1 НК поради неплащане на издръжка на дъщеря си М. М. за
периода м.юни 2014г. до м.октомври 2015г. като му е наложено наказание „пробация”,
включващо следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично и "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок 6 месеца, както и наказание
„обществено порицание”.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се установява от:
1. гласни доказателствени средства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката Г. Д..
2. писмени доказателства и доказателствени средства: Имейл от 26.02.2021 г.
с вх. №1624/2021 г. от 26.02.2021 г.; Данни от Търговски регистър от 15.11.2017 г.;
Решение №3404/25.04.2013 г.; Изпълнителен лист от 27.01.2020 г.; Справка съдимост
за лицето С. М. М. с рег. №498/05.03.2021 г.; Протокол за предупреждение от
05.03.2021 г.; Писмо от 01 РУ Благоевград по УРИ 189900-1196/02.033.2021
г./06.03.2021 г.; Писмо от Районен съд - Благоевград по гр. д. №385/2019 г. ведно с
Решение №3404/25.04.2013 г.; Писмо от ТД на НАП София – офис Благоевград с изх.
№4622/15.03.2021 г.; Писмо от ТП на НАП – Благоевград с изх. №1029-01-
1450/15.03.2021 г.; Писмо от Българска народна банка с изх. №БНБ[1]29235/15.03.2021
г.; Справка за банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лице от 12.03.2021
г.; Писмо от Агенция по вписванията с изх. №242/12.03.2021 г.; Справка по данни за
физическо/юридическо лице от Агенция по вписванията за периода от 22.05.1997 г. до
10.03.2021 г. за лицето Станислав Митков Мирчев; Писмо от ОДМВР – Благоевград с
УРИ 1899р-5845/31.03.21 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №1116р-
2039/08.04.2021 г.; Справка за собственост на ППС; Писмо от 01 РУ – Благоевград с
УРИ 189900-1843/02.04.21 г.; Писмо от ТД на НАП – София офис – Благоевград с изх.
№6207/13.04.21 г.; Писмо от Община Благоевград с изх. №70-00-362/14.04.2021 г.;
3
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх.
№ДО001979/13.04.2021 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
с изх. №ДО001978/13.04.2021 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх. №4274/19.07.2010 г.; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №4275/19.07.2010 г.; Удостоверение
за наследници №001748/19.07.2010 г.; Удостоверение за наследници
№001747/19.07.2010 г.; Писмо от Община Благоевград с изх. №24-00-271/07.04.2021 г.;
Акт за раждане №0412/19.07.2011 г.; 1899фп55/21/01.04.21 г.; Декларация от 15.06.21
г.; Декларация от 15.06.21 г.;Извлечение от банкова сметка от лист 80 до лист 107;
Договор за покупко[1]продажба на дялове на търговско дружество от 07.11.2017 г.;
Изпълнителен лист от 09.05.2013 г.; Извлечение от сметка от 05.07.2019 г.; Платежно
нареждане №146/11.07.2019 г.; Извлечение от сметка от 07.08.2019 г.; Платежно
нареждане №167/08.08.2019 г.; Извлечение от сметка от 09.09.2019 г.; Платежно
нареждане №189/10.09.2019 г.; Извлечение от сметка от 04.10.2019 г.; Платежно
нареждане №1210/07.10.2019 г.; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 29.09.2021 г.; Констативен протокол от 29.09.2021 г.; Справка за
лице от АИС „Български документи за самоличност от 29.12.2021 г.; Справка за
пътуване на лице[1]Български гражданин; Писмо от 01 РУ – Благоевград с УРИ
1899р[1]12/04.01.22 г.
Първоинстанционният съд подложи на внимателен анализ обясненията на
подсъдимия М. и като съобрази двойствената им природа като доказателствено
средство и средство за защита. При преценката за достоверност на обясненията на М.
следва да бъде отчетено наличието на вътрешни противоречия и логически
несъответствия, както и корелацията им с показанията на свидетелката Д. и приетите
по делото писмени доказателства. При извършване на посочената преценка, първата
инстанция намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани
частично.
Като достоверни съдът приема обясненията на М. в частта им, че не е
заплащал дължимата се от него сума за издръжка на дъщеря си М. М. за описаните в
обвинителния периоди, тъй като в тази им част същите се подкрепят от показанията на
Д. и писмените доказателства.
Съдът се довери и на обясненията на подсъдимия в частта им, че свидетелката
Д. препятства общуването на дъщеря им с подсъдимия, което наложило същият да
сезира компетентните за това органи. В тази им част обясненията на подсъдимия са
последователни и непротиворечиви, като подсъдимият емоционално, естествено и с
проявена загриженост към дъщеря си дава обяснения за създадените от свидетелката Д.
пречки да поддържа връзка с малолетната си дъщеря и притесненията му, касаещи
нейното възпитание.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че на
31.10.2021г. е заплатил сума за издръжка на стойност 5600лв., за което от свидетелката
Д. му е издадена разписка /л.6 от ВЧНД 925/2021г на ОС-Благоевград/. Независимо от
приложената по делото разписка, удостоверяваща предаването на паричната сума,
съдът приема, че не е имало реално предаване на такава, в каквато насока са и
показанията на свидетелката Д.. Съдът намира за необходимо да акцентира върху
укоримото поведение на свидетелката Д., изразяващо се в съставянето на процесната
разписка и предоставянето й на съда, но горното не се отразява на направения от съда
фактически извод за липса на предаването на тази сума на Д.. В наказателния процес
нито едно от доказателствата не притежава предварително определена доказателствена
стойност, като съдът следва да направи извод за доказателствената стойност на
4
съответното доказателство след анализ на всички, приети по делото доказателства и
преценка за тяхната достоверност. Районният съд приема за достоверни показанията на
свидетелката Д., дадени в проведеното на 24.03.2022г. ОСЗ , включително и в
извършената между нея и подсъдимия очна ставка. Изводът за достоверността на
показанията на Д. в тази им част се основава на хронологично издържаното
пресъздаване на детайли за молбата на подсъдимия да му бъде издадена такава
разписка, която да облекчи положението по настоящото дело, обещанието му да
заплати дължимите се суми за издръжка и демонстрираното от него проява на добро
отношение към Д.. Свидетелката Д. посочва, че до 24.03.2022г. подсъдимият не е
изпълнил обещанието си заплащането на дължимите се за дъщеря им издръжка, което
я мотивирало да признае създаването на разписката за нуждите на съдебното
производство, без да е налице реално предаване на отразената в нея сума.
При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери и на
останалата част от показанията на свидетелката Д., независимо от влошените й
отношения с подсъдимия, довело до подаване на жалби от двете страни, като отчете
тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им от кредитираните части
на обясненията на подсъдимия и приетите по делото писмени доказателства.
От кредитираната част на обясненията на М., показанията свидетелката Д. и
представените от ДСИ при РС- Благоевград документи, съдът установи, че
подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на дъщеря си М. М.
за периодите от м. ноември 2015г. до м.юни 2018г. включително и от м. януари 2020г.
до м.септември 2021г
Настоящият съдебен състав кредитира приетите по делото писмени
доказателства, като обективни, съставени за цели, извън процеса и допринасящи за
изясняване на релевантната фактология.
От Решение № 3404/25.04.2013г. постановено по гр.д.№385/2013г. по описа
на РС Благоевград, влязло в законна сила на 15.05.2013г., се установява, че М. е осъден
да заплаща на детето си М. С. М., .. месечна издръжка в размер на 130 лева, платими
чрез нейната майка и законен представител –Г. Д. Н. .
В представените от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“
гр.Благоевград, НАП, ТД НОИ – Благоевград, община –Благоевград и сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград справки се съдържат данни за трудовия,
осигурителния статус и имущественото състояние на подсъдимия.
Съгласно приложената по делото справка съдимост, подсъдимият М. е
осъждан, включително и за престъпления по чл.183, ал.1 НК.
От правна страна:
Обект на престъплението по чл.183, ал.1 НК са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Съдебната практика и доктрината безспорно приемат, че престъплението по
чл.183, ал.1 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява от дееца
чрез трайно, непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят
обстоятелства за неговото прекратяване.
Въпросът е обаче дали се касае за едно или за две/повече престъпления в
случаите, в които деецът с едно решение е осъден да заплаща издръжка на свое дете,
като не е изпълнявал алиментното си задължение в два отделни периода, прекъснати
помежду си от период от повече от 1 година /каквото становище застъпва
представтелят на държавното обвинение/.
5
Настоящият съдебен състав приема че в случая подсъдимият е извършил едно
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК вр.чл.28, ал.1 НК, независимо, че между двата
отделни периода за неизпълнение на алиментното му задължение по отношение на
дъщеря му М. М. има период от около 1 година и 6 месеца, през който същият е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, поради което РП- Благоевград не е
включила този период в обвинението за извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр.
ал.1 НК вр чл.28, ал.1 НК.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.11.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК е
направило подробни разяснения за продължаваното престъпление, като е посочено, че
за приложимостта му е необходимо между деянията да съществува обективна и
субективна връзка, която ги характеризира като едно продължавано престъпление,
като законът има предвид относително една и съща обстановка, а не "тъждество" на
обстановката. Белезите на "една и съща обстановка" са различни и се проявяват
специфично при отделните видове престъпления. Общото, което обединява отделните
деяния в обективно единство, е това, че деецът заема едно и също фактическо
положение, когато започва и докато осъществява продължаваното престъпление.
По време на извършването му той се намира в едно и също трайно отношение, а в
отделни случаи използва и един и същ траен повод към предмета и обекта на
посегателството - съответния вид обществени отношения, които засяга.
С т. 8 е разяснено, че времето е също обективен признак на продължавано
престъпление. За да е налице същото, отделните деяния трябва да са извършени "през
непродължителни периоди от време". Кога периодите са непродължителни се решава
от съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността,
възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни
последици. Не е необходимо промеждутъците между отделните деяния да са еднакви.
Те могат да бъдат по-големи или по-малки. Същественото е тези периоди от време да
не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния
Действително съдебната практика приема, че за непродължителен период от
време следва да се приеме такъв с продължителност от около 1 година.
Така определеният в съдебната практика период обаче не следва да се
абсолютизира, като е необходимо да бъде извършена фактическа и правна преценка,
както на всички останали признаци, предпоставящи наличието на продължаваното
престъпление, така и на обстоятелствата, обусловили наличието и продължителността
на периода от време между отделните деяния, а оттам и извод дали са налице две
отдени престъпления или едно продължавано такова.
Конкретиката на настоящия случай сочи на едно и също трайно отношение на
подсъдимия към неизпълнение на задължението си да издържа малолетното си дете,
като в случая отсъстват доказателства, установяващи различно материално-битово,
здравословно или социално състояние на подсъдимия през двата инкриминирани с
обвинителни акт периоди. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че през
периода между двете отделни деяния, подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода”, като неизпълнението на задължението му за издръжка се дължи на пречки
от обективен характер, а не на промяна в субективното му отношение към това
задължение, което личи и в последвалото неизпълнение на алиментното му задължение
след освобождаването му затвора.
Ето защо периодът от време от 1 година и 6 месеца, с оглед на причините,
обусловили неговата продължителност и липсата на промяна в отношението на
подсъдимия към изпълнението на задължението си за издръжка обуславят извода, че
изминалият период от време между двете отделни деяния не премахва единството
6
между тях.
В посочения смисъл е и Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. №
1345/2014 г., I н.о., НК, в което е разяснено, че престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е
типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
"продължаващо" бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото
прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Началото на осъществяване и на
довършване на самото престъпление може да бъде решение на дееца за извършване на
дължимото се действие или извън волята му, например започване на наказателно
преследване за неправомерното му поведение. Съдебната практика и правната теория
обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е
следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно
единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на
преследвания противоправен резултат, като само по изключение продължителността в
осъществяването на деянието оказва влияние върху правната квалификация (напр.
самоотлъчка до и над 3 денонощия по чл. 380-381 от НК и др.). Престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което се
цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат
да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за
да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът
посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е
посочил изискването те да са "последователни".
Прекъсването на "непрекъснатостта" на осъществяване на продълженото
престъпление или осъществяването му при задължение за плащане на издръжка на две
и повече ползващи се лица поставя въпроса за другата правна фигура, достояние на
българската правна мисъл - продължаваното престъпление по чл. 26 от НК,
възстановен в актуалната му редакция със ЗИДНК, ДВ бр. 92/2002 г. Или,
неизплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено
лице следва да се осмисли като "еднородна проява" с оглед и на разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от НК. За приложението на тази разпоредба ВС е приел цитираното ТР на ОСНК
на ВС № 3/71 г., като в р. I, т. 2 и р. VII, т. 1 е указал, че осъществяването на две или
повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло в сила
решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по себе си
дори да са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, но осъществяват основен,
квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление, включително
и като две или повече "продължени" престъпления, ако са налице условията на чл. 26,
ал. 1 от НК, то е налице едно единно, а не множество от престъпления, както са приели
двете съдилища. В случая, неправилното приложение (тълкуване) на закона е налице
както заради разкъсването на продълженото престъпление за всяко едно от децата, за
които осъденият е неизправен в задължението си за издръжка (Б. и Х.) в ангажирания
от прокуратурата период от м. март 2012 г. до м. ноември 2013 г. включително, така и
заради еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното
престъпление съгласно чл. 26, ал. 6 от НК в посочената редакция, действаща през
инкриминирания период.
Ето защо при наличието на характеристики на продължаваното престъпление,
извършените от съответния деец две или повече деяния, изразяващи се в неизпълнение
на задължението за изплащане на издръжка на малолетното си дете, следва да се
квалифицира именно като едно престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
7
НК
В този смисъл са и Решение № 361 от 21.10 2008 г. на ВКС по н. д. №
362/2008 г., III н. о., Решение № 2879 от 30.06.2015 г. на ОС - Благоевград по в. н. о. х.
д. № 100/2015 г. и др.
Горните съображения отнесени към настоящото дело, обуславят извод, че от
обективна страна, подсъдимият М. след като е бил осъден с влязло в сила на
15.05.2013г. Решение № 3404/ 25.04.2013г. по гр.д. № 385 от 2013г. по описа на РС-
Благоевград, да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М., . като й
заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, платими чрез нейната майка и законен
представител Г. Д. Н. в Благоевград, в условията на продължавано престъпление - с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно не е изпълнил
задължението за издръжка по отношение на дъщеря си М. С. М. в размер на повече от
две месечни вноски, а именно общо 53 месечни вноски от по 130,00 лева, в общ размер
на 6890,00лв (шест хиляди осемстотин и деветдесет/, както следва:
1. След като е бил осъден с влязло в сила на 15.05.2013г. Решение №
3404/25.04.2013г. по гр.д. № 385/2013г. по описа на РС- Благоевград, да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М., .. като й заплаща месечна издръжка в
размер на 130 лева, платими чрез нейната майка и законен представител Г. Д. Н., в
Благоевград съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 32/тридесет и две/ месечни вноски от по 130,00 лева, за
периода от месец ноември 2015г. до месец юни 2018г. /включително в общ размер на
4160,00 лева /четири хиляди сто и шестдесет лева/.
2. След като е бил осъден с влязло в сила на 15.05.2013г. Решение №
3404/25.04.2013г. по гр.д. № 385/2013г. по описа на РС- Благоевград, да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря – М. С. М.,. като й заплаща месечна издръжка в
размер на 130 лева, платими чрез нейната майка и законен представител Г. Д. Н., в
гр.Благоевград съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 21/двадесет и една/ месечни вноски от по 130,00 лева, за
периода от месец януари 2020г. до месец септември 2021г. /включително в общ размер
на 2730,00 лева /две хиляди седемстотин и тридесет лева/,
Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по
отношение на квалифициращия признак по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 НК вр. чл. 28, ал.1 НК,
доколкото към деня на извършване на деянията с влязло в законна сила на 18.06.2014г.
Определение 4411/18.06.2014., постановено по НОХД 497/2014г. на РС-Благоевград,
М. е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.183, ал.1 НК, поради
неплащане на издръжка на дъщеря си М. М. за периода м.май 2013г. до м.февруари
2014г. като му е наложено наказание „глоба” в размер на 500лв.
Не съществуват и визираните в чл.30, ал.1 НК пречки за приложение на чл.183,
ал.4 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК, тъй като към деня на извършване на деянието по
настоящото дело не са изминали 5 години от изтърпяване на наложеното по НОХД
497/2014г. на РС- Благоевград наказание.
На следващо място с оглед приетото от настоящия състав на
първоинстанционния съд становище, че извършените две отделни деяния
представляват едно престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал. НК вр. чл.28, ал.1 НК, а не две
отделни престъпления по посоченият текст, съдът призна за невиновен подсъдимия и
го оправда по обвинението да е извършил две отделни престъпления.
8
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
пряк умисъл.
Престъплението по чл.183 НК се осъществява чрез бездействие,
представляващо неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка в
размер на две или повече месечни вноски. Неплащането на същата следва да бъде
"съзнателно", т.е. за доказване на субективните измерения на инкриминираното
поведение е необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на
задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да
препятстват плащането, което следва да се установи във всеки конкретен случай. От
установените по делото факти е видно, че подсъдимият притежава движимо и
недвижимо имущество, същият е в работоспособна възраст, няма данни за
здравословни проблеми, възпрепятстващи възможността му да упражнява
общественополезен труд. Ето защо в разглеждания казус не са били налице обективни
пречки от непреодолим характер, препятстващи изпълнение на алиментното му
задължение за описаните в обвинителния акт периоди.
М. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпване им. Умисълът му, при
съществуващото знание за постановеното спрямо него осъдително решение за
издръжка спрямо детето си, несъмнено е обективиран в липсата на изпълнение, чрез
плащане на съответните суми.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал.4 вр.ал.1 НК законодателят е предвидил
наказание "Лишаване от свобода до две години" или "Пробация.
Първоинстанционният съд намира, че по делото не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова по смисъла на чл.55 НК,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. Ето защо наказанието следва да бъде индивидуализирано с прилагането на
разпоредбата на чл.54 НК.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М. и след извършване
на регламентираната с чл.57, ал.1 НК преценка съдът намира, че най-подходящото по
вид измежду предвидените алтернативно предвидените с в чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК
наказания е наказанието „пробация”. Действително за извършване на престъпление по
чл.183, ал.1 НК на подсъдимия е налагано наказание „пробация”, но съдът съобрази
както продължителността на наложените пробационни мерки, така и това, че на същия
не налагана пробационната мярка „Включване в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие”
При определянето на това наказание съдът съобрази също, че налагането на
наказание „лишаване от свобода” ще наруши интересите и на издържаното дете, както
поради липсата на възможност за заплащане в цялост на присъдената й издръжка, така
и поради създаване на обективни пречки да общува с баща си. /В този смисъл Решение
№ 447 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1483/2013 г., I н. о., НК/.Определянето на
наказание „лишаване от свобода” ще отнеме възможността на подсъдимия да получава
трудови доходи, а оттам и да се грижи за малолетната си дъщеря, като ефективното
изтърпяване на такова наказание ще влоши още повече вече влошените отношения
между родителите на пострадалата, което неминуемо ще се отрази и на отношения на
детето с подсъдимия и ще намали значително превъзпитателния ефект на наказанието.
Същевременно първата инстанция счита, че включване на подсъдимия в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие ще
благоприятства осъзнаването на значението на редовното изпълнение на задължението
9
му за издръжка на дъщеря си, като пробационната служба разполага с ресурс за
корекционно въздействие на поведението на лица, извършили престъпление по чл.183,
ал.1 НК.
Размерът на наказанието първата инстанция определи като съобрази степента
на обществена опасност на конкретното деяние, данните за личността на извършителя
и при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема самопризнанието на
подсъдимия и лишаването му от възможност за редовни контакти с малолетното си
дете.
Отегчаващи отговорността обстоятелство са предходните осъждания на
подсъдимия, извън осъждането, обуславящо квалификацията по чл.183, ал.4 НК и
големият брой /53/ на незаплатените от подсъдимия месечни вноски за издръжка, за
периодите м. ноември 2015г. до м.юни 2018г. включително и от м. януари 2020г. до
м.септември 2021г.
При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът
определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства в срок близък до средния на двете задължителни пробационни мерки -
по чл.42а, ал.2, т.1” Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година и
8 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице – два пъти седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 1 година и 8 месеца.
Първата инстанция счете, че за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия следва да бъде наложена и пробационната мярка по чл.42а, ал.2 т. 4 НК-
„Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие” за срок от 1 година и 8 месеца.
Според първостепенния съд така определеното наказание ще изпълни целите
на общата и генерална превенция, както и ще окаже превъзпитателно въздействие
върху подсъдимия и ще го възпре от извършване на други престъпления, като
същевременно няма да възпрепятства изпълнение на постановеното с влязъл в сила
съдебен акт задължение за издръжка.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
08.04.2022г.
10
Съобщи за изтекли лични данни