Решение по дело №1281/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  1181

                                          21.10.2019г, гр.Пловдив

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на  тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                    Членове: Фаня Рабчева

                                                                        Св. Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1281/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.258, ал.1 и с ГПК.

                   Въззивното производство е образувано по жалба на В.А.Ш. *** чрез адв.М.,*** с посочен съдебен адрес:***, офис 9 против Решение № 71/ 20.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1616/2018г. по описа на КРС – І гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл.200, ал.1 КТ против „ВМЗ“ЕАД – гр.Сопот за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на получените вследствие на трудовата злополука от 20.09.2017г., настъпила в ** цех на Механичен завод в гр.С**, ул.“*** травматични увреждания на втори и трети пръсти на лявата ръка за разликата от присъдения размер от 12 000 лева до 45 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 20.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата , като в тежест на ищеца са възложени разноските съразмерно на уважената част от иска. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 ал.2 и ал.1, т.2 ЗА.

                        Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „ВМЗ“ ЕАД –гр.Сопот, представлявано от ИД И.Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли като такава, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите във въззивната жалба на основание чл.269 ГПК, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима, подлежи на разглеждане по същество.

                        Съдът е сезиран с иск по чл.200, ал.1 КТ от В.А.Ш. *** против „ВМЗ“ЕАД – гр.Сопот за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата от присъдения от първоинстанционния съд размер от 12 000 лева до предявения такъв от 45 000 лева. В останалата част решението е влязло в законна сила.

                        Безспорно е установено по делото, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответния работодател, назначен  на длъжността „****“, квалификационна степен 4. Безспорно е също между страните, че на 20.09.2017г. около 8,35 ч. ищецът е претърпял трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения като е извършвал струговане на канал в изделие за поставяне на медноводящ пояс. След извършване на операцията, освободил изделието от пневматичното приспособление и хванал задния му край с лявата ръка за сваляне. При несъзнателно пускане на пневматичното приспособление, то притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката му, вследствие на което ищецът получил открита рана на пръстите на лявата ръка. На следващия ден бил съставен Протокол за трудова злополука, регистрирана от работодателя в НОИ-ТП-Пловдив, като въз основа на Декларация вх.№ 5101-15-290/ 28.09.2017г. трудовата злополука е била призната с Разпореждане № 5104-15-298/ 02.10.2017г. на ТП на НОИ-гр.Пловдив.  На 20.09.2017г. била извършена операция на ищеца, след което на 04.10.2017г. същият отново постъпил в болничното заведение на УМБАЛ“Св.Георги“ ЕАД – гр.Пловдив поради наличие на **** /****/ на трети  пръст и гноен секрет след извършената преди това операция. Извършена била повторна операция с ампутация до нивото на дисталната част на проксимална фаланга и други засегнати кости, след което изписан с препоръки и назначение за превръзки, приемане на лекарства и контролни прегледи. На 15.03.2018г. ищецът отново бил приет в болничното заведение с оплакване от силна палпиторна болка в третия пръст на лявата си ръка, който бил частично ампутиран, извършена била последваща операция на 16.03.2018г. – ампутация или дезертикулация на пръст горен крайник, на 17.03.2018г. бил изписан отново с препоръки и назначения за превръзки,  приемане на лекарства и прегледи. С ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД от 26.03.2018. ищецът е бил признат за временно нетрудоспособен, до който момент същият изпълнявал добросъвестно служебните си задължения. Описаните писмени доказателства са представени с исковата молба. Въз основа на посочените обстоятелства ищецът е основава исковата си претенция за търпени силни болки и страдания, особено интензивни непосредствено след инцидента, като две години след него изпитвал още болки в частично ампутирания му среден пръст на лявата ръка, което наложило приемането в болница за операция, а другият засегнат пръст /показалеца/ бил безчувствен към днешна дата. Освен физически болки и страдания ищецът изпитвал и други неудобства, свързани със загубата на пръста си, като се отбелязва, че до настъпването на процесната злополука същият е работил на длъжност, която изисква използване на двете ръце.

                        В първоинстанционното производство ответният работодател изложил обстоятелствата, че след назначаването на ищеца считано от  13.07.2017г. на длъжността „****“ в ПВ „Механичен завод“ ***Цех за механична обработка по безсрочен трудов договор, впоследствие на основание чл.120 КТ при условията на производствена необходимост същият бил приведен да изпълнява друга работа в „Механичен завод“ ** на длъжността „****“ за което на работника бил проведен инструктаж за запознаването с който ищецът се подписал в инструктажна книга относно Инструкцията за безопасна работа със стругове. При разследване на злополуката и въз основа обясненията на пострадалия относно несъзнателно пускане на приспособлението, вследствие на което то притиснало на дъното на изделието двата пръста на ръката на ищеца,  работодателят основал възражение за съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. В допълнение на изложеното работодателят мотивирал, че предприел действия по отношение обезщетяване на пострадалия, на който поради прекъснати осигурителни  права дружеството превело за негова сметка сумата от 557,67 лева по време на престоя в болничното заведение, както и му изплатил обезщетение от 650 лева, с които суми е счетено, че са покрити вреди при описаната степен съпричиняване от пострадалия.

                        Видно от представените по делото писмени доказателства по надлежния ред с влязло в сила Разпореждане  № 5104-15-298/ 02.10.2017г на НОИ-ТП-гр.Пловдив за признаване на трудовата злополука съобразно чл.55, ал.1 КСО безспорни са фактите, че на ищеца е причинено травматично увреждане на здравето, изразяващо се в премазване на два пръста на лявата ръка, като същият е постъпвал неколкократно в болнично заведение и претърпял първоначално и последващи оперативни интервенции. Искът безспорно е доказан по основание поради настъпили вреди от трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 КТ.  Спорен между страните във въззивната инстанция е относно репарацията на настъпилите в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди по отношение  размера на дължимото за това обезщетение, определян на основание чл.52 ЗЗД по справедливост, съобразно техния вид и степен, вземайки предвид заявените с исковата молба неимуществени вреди за причинени физически болки и страдания и свързаните с това ограничения в социално-битовата сфера на ищеца.

                         Видно от Епикриза – КОТ на УМБАЛ “Св.Георги“-Пловдив за периода на престой от 20.09.-23.09.2017г.  ищецът е претърпял оперативна интервенция с прикрепване на  трансплантат на краче и ламбо на друго място. С последваща Епикриза – КОТ на същото болнично заведение относно престой на ищеца за периода 04.10. – 06.10.2017г. е удостоверено извършването на повторно оперативно лечение на ищеца поради настъпила некроза на 3-ти пръст и гноен секрет, изписан с подобрение, в добро общо състояние.  С Епикриза – КОТ на посочената Многопрофилна болница за болничен престой на пострадалия в периода 15.-03.-17.03.2017г. е удостоверено последващо оперативно лечение   поради оплаквания за силна болка в 3-ти пръст на лявата ръка, наложена операция за ампутация и дезартикулация на пръст на горен крайник. С ЕР на ТЕЛК № 1587/ 26.03.2018г. ищецът бил временно трудоустроен до 18.03.2018г., вкл. с диагноза : смазване на палеца и друг/и/ пръст/и/ на ръката. Ангажирана е по делото от ищцовата страна св.*** **, близка на ищеца при условията на фактическо съжителство, от показанията на която освен установените с писмените доказателства факти се установяват обстоятелствата, че ищецът не е можел да ползва лявата си ръка, свивал трудно палеца, изпитвал болки при студ, пазел повече лявата си ръка и ползвал  предимно дясната ръка; трудовият договор на ищеца с ответника бил прекратен, поради което същият бил на борсата, не правил опити да започне някъде работа, смятал, че няма да се възстанови напълно от травмата, изпитвал притеснения от ръката си и я криел при общуване с хора;  най-силни болки ищецът търпял не непосредствено след операцията, а малко след това, приемал обезболяващи.

                         При тези  доказателства първоинстанционният съд на основание чл.52 ЗЗД е определил размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди за присъдената сума от 12 000 лева отчитайки периода на лечебния процес от няколко месеца, вкл. поради настъпилите усложнения, наложили ампутация на един от пръстите на лявата ръка, вследствие на което възникнали затруднения на хватателните възможности на тази ръка; търпените болки от ищеца при студено време, настъпилата временна нетрудоспособност вследствие на травмата за период от шест месеца; отчетени са въз основа на гласните доказателства настъпилите психо-емоционални преживявания на ищеца в резултат на травмата, вкл. относно инициативата за търсене на работа, както и не на последно място възрастта на пострадалия – 37 години, самочувствието му и начина на общуване с околните след трудовата злополука, които факти са съпоставени спрямо обществено икономическите условия към момента на злополуката  20.09.2017г.

                        Въззивният съд намира така определеното обезщетение в размер на 12 000 лева за съответно на критерия за справедливост  по чл.52 ЗЗД.  Определеното дължимото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД по справедливост в размера от 12 000 лева съответства на естеството на причинените здравословни увреждания на ищеца, претърпените от същия физически болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства, свързани с ограничената на ищеца хватателна способност на лявата ръка, както и лишенията, свързани с наложилата се временна нетрудоспособност и затруднения в социален аспект от една страна, като младата възраст на ищеца от друга страна предполага преодоляване на негативното психоемоционално състояние с оглед осигуряване на благоприятна прогноза за развитие на ищеца в социално- битов аспект.  Присъденият размер на обезщетението  се намира достатъчно справедлив да компенсира понесените физически болки и страдания, дискомфорт и изживени негативни емоции във връзка с претърпяната трудова злополука, при липса на противоречие с установената, вкл. задължителна съдебна практика в тази насока.

                        По така изложените съображения жалбата се намери за неоснователна, а първоинстанционното решеине в обжалваната му част следва да се потвърди като правилно и обосновано.

                        На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди  възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл.37 ЗПП съобразно чл.25 НЗПП в размер на 100 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд

 

                                                            Р    Е    Ш    И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/ 20.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1616/2018г. по описа на Карловски районен съд – І гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.А.Ш. *** иск по чл.200, ал.1 КТ против „ВМЗ“ ЕАД – гр.С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на получените вследствие на трудовата злополука от 20.09.2017г., настъпила в ** цех на Механичен завод в гр.С., ул.“*** травматични увреждания на втори и трети пръсти на лявата ръка за разликата от присъдения размер от 12 000 лева до 45 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 20.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата,  както и в частта на разноските.

                        В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

                    ОСЪЖДА В.А.Ш., ЕГН:********** *** заплати на  „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „*** сумата 100 лева / сто лева/ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

                        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

            Председател:                                             Членове: