Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№6802/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело № 20208510400655 на ЧСИ М.П.с рег.
№851 от РКЧСИ, срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя за размера над 230,00
лв., както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ. Твърди, че е поискал от съдебния изпълнител да намали процесното
адвокатско възнаграждение на сумата от 200,00 лв., както и по отношение на
приетата за събиране такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 9,60
лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалния представител на
взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1
от 09.04.2004 г. на ВАС. Твърди, че е платил дълга в срока за доброволно
изпълнение. Сочи, че в адвокатът на взискателя е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се
дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 Наредба №1 от
09.04.2000 г. възнаграждение. Моли съда да отмени отказа на съдебния
изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело К.А.К.е
подал възражение в законовия срок, в което излага подробно становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че размера на възнаграждението за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело е съобразен с минималните ставки,
предвидени в НМРАВ. Излага,че след като му се налагало да инициира промяна на
изпълнителните способи и отделни действия по събиране на вземането, дължи му се
възнаграждение за процесуален представител съгласно чл.10 т.2 НМРАВ. Поддържа,
че държавната такса за издаване на изпълнителен лист следва да се събере от
ЧСИ, без да е нужно да е обективирана в изпълнителния титул.
Частен съдебен изпълнител М.П.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното
дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10 т.1 и 2 НМРАВ.
Излага доводи за дължимост на разноски за процесуално представителство, защита
и съдействие съгласно чл.10 т.2 НМРАВ, тъй като адвокатът изпълнява тези си
задължения през цялото време на висящност на делото. Твърди, че след образуване
на изпълнителното дело процесуалният представител е посочил нов способ за
изпълнение, предоставил е собствена сметка за получаване на постъпленията по
изп. дело и е осъществил защита в настоящото производство по обжалване
действията на ЧСИ. Счита, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се начислява върху цялата
събрана сума по делото. Намира, че разноските, направени от взискателя за
снабдяване с изпълнителен лист и таксата за банков превод за тази такса, следва
да бъдат събирани рамките на изпълнителния процес, тъй като представляват пряко
изпълнително основание.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите
на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 16.03.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П.с
peг. №851 е образувано изпълнително дело №20208510400655 въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 15.04.2019 г. на основание съдебно решение по гр.д.
№59149/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, с взискател К.А.К.и длъжник „Т.С.“
ЕАД. В депозираната молба за образуване на изп. дело се претендират освен
сумите по изпълнителния лист /50,00 лв. за разноски в съдебното производство/ и
сумата от 9,60 лв., от които 5,00 лв. - държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, 1,60 лв. – такса за банков превод и 3,00 лв. – за банков
превод на такси на ЧСИ. В нея е възложено на съдебния изпълнител да наложи
запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите имоти и да наложи
запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Претендира се и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 230,00 лв. Представен е договор
за адвокатско защита и съдействие от 06.03.2020 г., в който е отбелязано, че
доверителят е заплатил по банков път на довереника сума в размер на 230,00 лв.
за процесуално представителство по процесното изпълнително дело. Приложени са и
платежните нареждания за заплатените по сметка н СРС сума за издаване на
изпълнителен лист и вносна бележка за заплащане на такси към ЧСИ М.П..
Издадена е сметка на взискателя за
авансово платени такси в размер на 66,00 лв. с ДДС.
С молба от 17.03.2020 г. взискателят е
възложил на ЧСИ да връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение, както и оттегля
посочените в молбата за образуване способи за събиране на вземането и определя
като единствен способ на изпълнението запор на банковите сметки на длъжника.
На 18.03.2020 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен
общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 239,60
лв., от които 50,00 лв. – по изпълнителния лист и 118,75 лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 30.03.2020 г.
На 24.03.2020 г. длъжникът е депозирал
по делото възражение срещу размера на разноските с искане адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200,00 лв. - за образуване на
изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, както и да не бъдат предмет на принудително събиране
разноските в размер на 9,60 лв.
С разпореждане от 01.04.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи всички искания на длъжника за
намаляване на разноските. С придружително писмо, изх. №18092/01.04.2020 г.,
получено на 02.04.2020 г., длъжникът е уведомен за разпореждането. В
двуседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК длъжникът е депозирал процесната жалба.
На 07.04.2020 г. съдебният изпълнител е
издал сметка на длъжника за заплатени от него такси и разноски в общ размер 36,00
лв. с ДДС, вкл. пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 5,00 лв.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, като е
подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК вр. чл.3 т.1 Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015
г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че
постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските,
които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по
реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомило за начислените разноски длъжника с поканата
за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 18.03.2020 г., видно
от приложената по изп. дело товарителница. В поканата в сумата за разноски по
изпълнителното дело са включени: 230,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 9,60
лв., представляващи 5,00 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, 1,60 лв. – такса за банков превод и 3,00 лв. – за банков превод на такси на
ЧСИ. Производството по издаване на изпълнителния лист теоретично се разглежда
като поставящо началото на изпълнителното производство, понеже в неговите рамки
се издава титула, овластяващ изпълнителния орган да започне принудителното
изпълнение, ако бъде сезиран. Ето защо, посочените суми в общ сбор от 9,60 лв.
следва да се разглеждат като такси по изпълнението, както правилно са приети от
съдебния изпълнител. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на
18.03.2020 г. двуседмичният срок съгласно чл.436 ал.1 ГПК следва да се счита
спрян на основание чл.3 т.1 Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил две
фактически действия – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е посочен изпълнителният способ – запор на движимите вещи на длъжника,
да възбрани недвижимите имоти и да наложи запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва
начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина,
само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с
конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това,
че взискателят с нова молба е посочил друг способ за принудително изпълнение,
не е следствие на неуспешно реализиране на първоначално посочените в молбата за
образуване. Тези действия на взискателя пораждат съмнения за злоупотреба с
процесуалното право, уредено в чл.426 ал.2 ГПК – да определя начина на
изпълнение. Злоупотребата
с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 КРБ/. Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Прогласената от
закона легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение е оправдана,
единствено при реална необходимост, т.е. ако е реална заплахата, че при
посочването само на един „начин на изпълнение“ удовлетворяването на притезанието
му ще бъде затруднено. В случая при неприлагане на първоначалните способи
посочването на нови само ден след образуването на изп. дело е ясна индикация,
че целта на втората молба да се даде само формален повод за претендиране на
адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие. По този начин се нанася имуществена
вреда на ответника в размер на претендираните 30,00 лв. за адвокатско
възнаграждение на това основание. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.“ АД, което
е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни
указания и съдействие от взискателя. Няма данни по изпълнителното дело
съдебният изпълнител да е наложил нито посочените с молбата за образуване
изпълнителни способи, нито последващите от молбата от 17.03.2020 г.
Не е отбелязано по изпълнителния лист
дали са изплатени дължимите суми. Издадена е сметка по чл.79 ЗЧСИ на ответника
от съдебния изпълнител от 07.04.2020 г., в която са посочени като платени
дължимите му такси, извън авансово заплатените от взискателя, в това число и
цялата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху материалния интерес по
изпълнителния лист /50,00 лв./. По аргумент от заб.1 по т. 6 ТТРЗЧСИ
изплащането на целия размер на процесната пропорционална такса е индикация за
изплащане на материалния интерес по делото в пълен размер. Отбелязано е че, плащането е извършено по
банкова сметка *** №ХХ-**********. Предвид спирането на всички срокове в
изпълнителното производство, съгласно разпоредбата на чл.3 т.1 Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, следва да се
приеме, че плащането на дълга е направено в срока за доброволно
изпълнение.
С оглед процесуалното поведение на
страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
както и че е платено в срока за доброволно изпълнение, без да са прилагани
каквито и да е изпълнителни способи за събиране на дълга, следва да се заключи,
че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени
в НМРАВ. Предвид изложеното, в тежест на жалбоподателя следва да се възложи
сума в размер на 200,00 лв., съгласно чл.10 т.1, в редакцията му от изм. и доп.
ДВ. бр.7 от 22.01.2019 г.
Ето защо, настоящият въззивен състав
приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на сумата от 200,00 лв.
Предвид промяната на размера на
адвокатското възнаграждение и наличието на съответно обжалване в тази част,
следва да бъде преизчислен и размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, която както правилно съдебният изпълнител е изложил в мотивите се определя
върху всички събрани суми за взискателя вкл. адвокатското възнаграждение, но
без авансовите такси, по арг. от заб.4 към т.26 ТТРЗЧСИ вр. чл.8, ал 1 ЗЧСИ. С
оглед промяната на адвокатското възнаграждение, размерът на пропорционалната
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ е 31,15 лв. с ДДС.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, по изпълнително дело №20208510400655 на ЧСИ М.П.с
рег. №851 от РКЧСИ, отказ от 01.04.2020 г., изх. №18091, за намаляване на
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство
на взискателя К.А.К.за размера над сумата от 200,00 лв., както и срещу
определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя К.А.К., от 230,00 лв. на 200,00 лв., и
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 34,75 лв. с ДДС на 31,15 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.