Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 02.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 221 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз оС.ова на касационна
жалба на ДП „К.“***, депозирана чрез адвокат С..
И. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 72/23.06.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 709/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № И-16-4/01.04.2021г. на директора
на Регионална инспекция по околна среда и води, гр. Шумен, с което на оС.ование
чл. 69а, във вр. с чл. 69, ал. 1 от
Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл. 1, ал. 1, чл. 13 и
чл. 19, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП „К.“***, е
наложена текуща месечна санкция в размер на 2418.48 лева, считано от 18.02.2021г.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно
е била ангажирана отговорността му, тъй като установеното замърсяване не е
резултат от дейността му, а е следствие от дейността на мандрата, находяща се
на територията на държавното предприятие. Аргументира се и становището за
„маловажност“ на нарушението. Поради това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание
касаторът се представлява от адвокат И., която поддържа предявената жалба.
Ответната страна, РИОСВ,
гр. Шумен, представя писмено възражение чрез юрисконсулт Е. Г., в което
възприема позиция за неоС.ователност на оспорването. В съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Г., която претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоС.ователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съглаС.о
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоС.ователна по
следните съображения:
ПроцеС.ото решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 18.02.2021г. била
извършена планова проверка на обект Канализационна система на с. Коньовец и
Предприятие за селекционна и развъдна дейност, стопанисвано от ДП „К.“. Било
констатирано, че канализационната система и предприятието за селекционна и
развъдна дейност са в експлоатация, като формираните отпадъчни води се
пречиствали през четири броя локални пречиствателни съоръжения /ЛПС/утаители/ и
се зауствали във воден обект дере, приток на „Сутлю дере“, вливащо се в р.
Каменица, поречие на р. Провадийска, съглаС.о Разрешително за заустване №
23710023/21.07.2008г., продължено с Решение № 1387/12. 0602014г., изменено с
Решение № 1478/07.11.2014г., продължено с Решение № 56/06.06.2016г., продължено
с Решение № 79/03.06.2019г.
За установяване
качеството на заустваните отпадъчни води били взети едни брой еднократна и един
брой съставна проба от точка за мониторинг – Пункт № 1 – изход на смесен поток,
пречистени отпадни води, след четири броя ЛПС преди заустване. Показанията на
измервателното устройство били 399460м3 с натрупване, докато при
предходната проверка на 28.09.2020 г. били 393604м3. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за проверка №ПС-06/18.02.2021г.
След получаване на
резултатите от анализираните водни проби и сравнение с индивидуалните емисионни
ограничения /ИЕО/, заложени в посочените по-горе разрешителни и решения, с
Протоколи за изпитване № 15-0027/25.02.2021г. и № 150028/25.02.2021г. на РЛ - Шумен,
входирани в РИОСВ-Шумен с вх. №ОА-858/26.02.2021г., било установено превишение
на индивидуалните емисионни ограничения на следните показатели: Нефтопродукти -
0.46 мг. /л от проба при емисионно ограничение 0.3 мг. /л; Неразтворени
вещества-184 мг. /л от проба при емисионно ограничение 50 мг. /л; БПК5-617 мг.
/л от проба при емисионно ограничение 15 мг. /л и ХПК-1243 мг. /л от проба при
емисионно ограничение 70 мг. /л. По показател „активна реакция-рН“ не било
констатирано отклонение от ЕО. Резултатите от анализа били обективирани в
Констативен протокол №ПС-06-1 от 08.03.2021г.
Във връзка с
констатираното нарушение свидетелката Пепа И. Савова отправила до директора на
РИОСВ - Шумен предложение за издаване на наказателно постановление, по силата
на което на ДП „К.“ да бъде наложена текуща месечна санкция в размер на 2418.47
лева, считано от 18.02.2021г.
Съобразявайки
направеното предложение и материалите в административнонаказателната преписка,
АНО издал процеС.ото наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са спазени специфичните процедурни правила отноС.о реда за
издаване на НП, регламентирани в ЗООС. Съдът достигнал и до извод, че на
посочената в НП дата ДП „К.“ е допуС.ал констатираното нарушение, изразяващо превишаване
на индивидуалните емисионни ограничения по конкретно посочени показатели в
отпадъчните води. Простъпката съдебният състав посочил, че не съставлява
„маловажен случай“ на административно нарушение и потвърдил определената текуща
санкция на дружеството по посочената по-горе Наредба.
Настоящият касационен състав приема,
че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е
изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Съдът
е изложил подробни аргументи точно по отношение доказаността на авторството на
нарушението, съобразявайки обстоятелството, че мандрата и ДП имат различни
точки за мониторинг, като мандрата разполага с отделна точка на заустване, при
която също е извършено замерване, а констатираното нарушение, вменено на
жалбоподателя, е констатирано при изхода от общата канализация. Изложеното от
районния съд се споделя напълно от касационния състав, поради което и на оС.ование
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
По несъмнен начин е установено и
извършването на вмененото на предприятието нарушение, изразяващо се в превишение
на съдържанието на определените индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ на
вредни вещества в отпадъчните води, зауствани във воден обект по показатели
нефтопродукти, неразтворени вещества, ХПК и БПК5, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС.
Превишенията по тези показатели са установени чрез съответните лабораторни
изследвания, като конкретните отклонения са изчерпателно посочени от АНО. По
този начин касаторът е допуС.ало описаното в КП и НП законово неизпълнение,
което е оС.ование за ангажиране на административнонаказателната му отговорност
с налагане на санкция, определена по реда на наредбата, приета на оС.ование чл.
69, ал. 8 от ЗООС, въз оС.ова на предложение на контролиращото длъжностно лице,
направено по реда на чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС и чл. 12, ал. 1 от Наредбата
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения. Редът за определяне на санкциите е
разписан в чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 6 от Наредбата за санкциите, а
съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от цитирания подзаконов нормативен акт
санкцията се изчислява по установената формула по т. 2 от Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 4 от наредбата, като по този начин е била определена и санкцията в
настоящата хипотеза.
НеоС.ователно е твърдението на
касатора, че са налице оС.ования за приложение на чл. 28 от ЗАНН – претенция,
законосъобразно отклонена от районния съд. На първо място следва да се посочи,
че в касационната жалба липсват каквито и да са аргументи за маловажност на
процеС.ото нарушение. Съдът приема, че „маловажен случай“ ще е налице само ако
съвкупната преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
обуславя по-ниска степен на обществена опаС.ост на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. В настоящия случай по делото не се съдържат каквито и да е
данни, сочещи, че процеС.ото деяние се характеризира с по-ниска обществена опаС.ост
в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на
засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като
маловажен, а наложената санкция е справедлива и съответства на извършеното
нарушение. В този смисъл не са налице оС.ование за приложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
оС.ование за отмяна на неговото решение.
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното
присъждане. Същите следва да се определят на оС.ование чл. 65, ал. 5 ЗАНН във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, в
минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 72/23.06.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 709/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ДП „К.“*** да заплати на РИОСВ, гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.11.2021 г.