Р Е Ш Е
Н И Е № І-36
град Бургас
,17.04. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........трети април ..............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева .в.гр.д. № 278 по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Е.З.К. – ищец по гр.д. № 8946 /2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 3/02.01.2019 год. постановено по същото дело, с което са отхвърлени исковете на въззивника против „Ти Би Ай Банк“ЕАД-гр.София за заплащане на сумата от общо 12 911 лв.-представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди ,в това число 7 911 лв./4045 евро /-удържана неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2015 г. и 5000 лв.-платена наемна цена по договор за наем на жилище от 21.02.2016 г. за периода от 01.03.до 31.12.2017 г. ,в резултат на неизпълнение на служители на Банката да подават своевременно вярна информация към ЦКР на БНБ за размера на дълга и статуса на кредита по договор № **********/14.03.2013 г. ,съобразно изискванията на Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за ЦКР,ведно със законната лихва ,считано от 28.11.2017 г. до окончателното плащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо място ,че неправилно и необосновано съдът приема ,че от страна на ищцата не е установено цялостно плащане на кредита ,което е в противоречие с установените факти –а именно :че сключеният между страните договор за потребителски кредит в размер на 1000 лв. от 14.03.2013 г. е със срок до 15.03.2015 г. и след изплащане на първата вноска ,отчитайки високия лихвен процент ,на 15.04.2013 г. ищцата е изплатила цялата дължима сума ,независимо от вече направената първа вноска ,като в платежното нареждане изрично като основание за плащане е посочено окончателно погасяване на кредит по процесния договор .В тази връзка е представено по делото писмо от 12.01.2017 г. ,изходящо от банката с приложено към него извлечение от сметката ,от което става ясно ,че на 15.04.2013 г. ищцата е заплатила първата вноска по договора от 66,49 лв.,а на следващия ден –на 16.04.2013г. е заплатила още 1000 лв.от предоставения й кредит ,с което е изплатила дължимия такъв от 1000 лв.Неоснователно се приема ,че задължението на ищцата е не 1000 лв.,а с добавената към тази сума застраховка от 93,60 лв. ,плащането на която не е предмет на договора за кредит.Посочено е в договора ,че общият размер на кредита е 1000 лв.,като банката не предоставя застрахователна услуга,за да претендира и плащането на застраховката към трето лице-УНИКА АД,което не е страна по договора.Съгл. чл. 22 от сключения договор потребителят има право по всяко време на предсрочно погасяване ,като в този случай се намалява размера на дължимата лихва.Доколкото кредитър е погасен на втория ден от неговото получаване с лихва в размер на първата вноска от 66,49 лв. ,то по така предоставения кредит няма задължения.Включването в договора на задължения към трето лице е в нарушение на задължението за добросъвестно договаряне по смисъла на ЗЗП,по-специално чл. 145 ЗЗП,поради което и тази клауза във връзка с текста на чл. 146 ЗЗП е нищожна ,като сключена в очевидна вреда на потребителя Основание за подобно твърдение е и че банката ,бидейки молител в заповедно производство и снабдявайки се с изпълнителен лист за сумите ,които претендира ,след подаденото възражение от ищцата с приложените документи за плащане ,не е завела в срок претенцията си по исков ред ,при което издаденият изпълнителен лист е обезсилен и изпълнителното дело-прекратено .С тези действия банката е потвърдила липсата на задължения към нея и съответно плащане на пълния размер на дължимата сума.
Няма спор по делото ,че ищцата е сключила предваретелен договор за покупка на жилище в гр. Бургас за сумата от 40 450 евро ,от които е платила първата вноска от 20 225 евро и част от втората вноска от 10112 евро . Неизплатени са останали част от втората вноска ,както и третата и четвъртата вноска ,за заплащането на които ищцата се е обърнала към банка за предоставяне на банков кредит .Поради неиздължени задължения към ответната банка ,което било отразено в кредитното й досие в ЦКР ,ищцата е получила отказ за получаване на кредит и е била принудена за плати неустойка по сключение предварителен договор и да плаща наем за ползване на жилище ,тъй като не може да изплати закупеното .При тези факти се претендира обезщетение за виновно причинени вреди от страна на ответната банка ,което правилно е квалифицирано от съда като искове на осн.чл. 49 вр.чл. 45ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. . Представени са по делото доказателства ,че към 16.10.2017 г. банката не е изпълнила задължението си да уведоми ЦКР за плащането на процесния кредит от страна на ищцата ,което е станало основание да бъде отказано кредитирането на ищцата във връзка със закупуването на недвижим имот ,както и й е причинена пряка щета-заплащането на неустойка по предварителния договор за покупко-продажба на имот,както и наем за ползване на жилище поради невъзможността да си закупи собствено .Установено е по делото ,че отказа на кредитните институции е именно поради отразената забава в плащанията към банка ,а освен всичко друго задълженията по договора от 2013 г. са и погасени по давност ,но навизимо от това банката е продължила да отразява /въпреки задължението си / в кредитното досие на ищцата наличие на несъществуващо задължение на ищцата към нея.
Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита, че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че с договора за потребителски кредит от 14.03.2013 г. банката освен ,че е предоставила на ищцата заем от 1000 лв. и е финансирала закупуването на допълнителна услуга –застраховка в размер на 93,60 лв. ,като в чл. 7.1 от договора изрично е посочен общият размер на кредита – а именно 1093,60 лв..Страните не са оспорили ,че ищцата е погасила сумата от 1000 лв. на 16.04.2013 г,но с това задължението по договора за кредит не е било погасено изцяло .Ирелевантен бил фактът ,че банката е водила заповедно производство и издаденият в нейна полза изпълнителен лист е бил обезсилен.
Освен това ,счита се ,че в хода на съдебното производство ищцовата страна не е провела нито пълно, нито частично доказване на твърдения от нея размер на претърпени вреди.От една страна поради наличието на непогасено задължение банката не е била задължена да подава съответната информация пред ЦКР ,което същата е правила в съответствие със законовите си задължения.От друга страна ищцата не е успяла да докаже ,че е получила отказ за предоставяне на кредит поради лошата си кредитна история ,отразена в ЦКР.В заседание са били посочени кредитните институции ,отказали искания кредит-„Райфайзенбанк /България“ЕАД и ЦКБ АД.От представените в първоинстанционното производство удостоверения на двете кредитни институции се доказва обаче ,че ищцата не е кандидатствала за кредит пред ЦКБ АД.На 24.11.2016 г. ищцата е кандидатствала за кредит пред „Райфайзенбанк“ЕАД за сумата от 30 000 лв.,който кредит е бил отказан поради лоша кредитна история ,но от документите става ясно, че къч датата на отказа -24.11.2016 г.,задължението на ищцата към ответната банка не е било погасено изцяло /това е станала на 19.12.2016 г. /,а съобразно правилата на „Райфойзенбанк“ лошата кредитна история включва информация както за активни ,така и за погасени кредити .При това положение липсва причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на банката и настъпилите вреди за ищеца-дори и ответната банка да е подала информация за надлежно изплатен кредит още на 19.12.2016 г.,то за периода преди 19.12.2016 г. ищцата пак би била квалифицирана в категория „загуба над 360 дни“.Освен това поддържа се и становището на районния съд ,че ,дори и да се приеме ,че е налице противоправно поведение на банката и причинно-следствена връзка между бездействието на банката и вредите ,причинени на ищцата ,то последната не е положила никакви разумни усилия да намали тези вреди –не са представени доказателства,че са правени други опити за финансиране ,с изключение кандидатстването пред „Райфайзенбанк“.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 45 ал. 1 вр.чл. 49 ал. 1 от ЗЗД .
Безспорно е била установена фактическата обстановка по делото :а именно ,че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит от 14.03.2013 г.,по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1000 лв.,която тя се е задължила да върне в уговорения срок на месечни вноски от 24 месеца /по 66,49 лв. месечно /,начиная от 15.04.2013 г.до 15.03.2015 г./ ,заедно със сумата от 93,60 лв. –представляваща застрахователна премия по чл. 7.2.2. ,заплатена от Банката на застрахователя ,т.е. общо главница от 1093,60 лв. ,договорна лихва и такси – всичко 1595,80 лв.Няма спор също и че след внасяне на първата вноска на 15.04.2013 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 1000 лв. ,посочвайки като основание за това окончателно погасяване на кредита по договора .Както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд ,няма данни по делото / а и не се твърди /,че договорът за кредит е бил прекратен / поради отказ на кредитополучателя в 14 дневен срок от сключването му –по чл. 23.1.1 от договора ;при условията на чл. 20 от същия ,или по реда на чл. 23 .1.2 вр. чл. 22 от него-предсрочно /.
Безспорно е също ,че на 09.11.2015 г. ищцата е сключила с „Уни Инвест“ЕООД предварителен договор за покупка на недвижим имот – апартамент в жилищна сграда в ж.к. „И.“,гр. Б. ,като е била уговорена продажна цена от 40 450 евро . Ищцата платила първата вноска от 20 225 евро при сключването на договора ,както и част от втората вноска от 10 112 евро ,като за доплащане останали 4 612 евро от втората вноска ,както и третата / в размер на 8 090 евро / и четвъртата вноски ,дължими при подписване на акт обр. 16.
Във връзка с изплащането на тези задължения по предварителния договор на 24.11.2016 г. ищцата е входирала искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 30 000 лв. от „Райфайзенбанк България“АД,но такъв й е бил отказан поради лоша кредитна история –тъй като в справката от ЦКР на БНБ процесният договор с ответната банка е бил отразен като активен ,със статут“загуба „/както е отразено в представеното удостоверение на л. 95 от делото /.
Установено е също по делото ,че на 19.12.2016 г. ищцата ,заедно със свид. Обретенов е посетила офиса на ответната банка ,където била уведомена ,че има неизплатен кредит по процесния договор от 15.03.2013 г. в размер на 448,27 лв. ,която сума тя изплатила на същата дата.На 21.12.2016 г. й е било издадено удостоверение от ответника ,че задълженията по процесния договор за кредит са били изплатени изцяло и кредитът е погасен .
По делото е представено писмо от 08.03.2017 г. ,с което ответната банка е уведомила ищцата ,по по повод искането й от 10.02.2017 г. на осн.чл. 24 ал. 2 от Наредба № 22 /16.07.2009 г. на БНБ ,на 15.03.2017 г. ще подаде информация към ЦКР ,че процесният договор за кредит е приключен към м. декември 2016 г.
Междувременно на 10.03.2017 г. ищцата получила нотариална покана от дружеството –продавач по предварителния договор ,с която същият е развален поради неизпълнение на задълженията на купувача по него и е била удържана неустойка в размер на 4 045 евро –с левова равностойност 7 911 лв.
Представена е по делото и справка от ЦКР към БНБ от 16.10.2017 г. ,от която е видно ,че на 15.12.2016 г. банката – ответник е подала информация за задълженията на ищцата по договора от 14.03.2013 г. към 31.11.2016 г. ,с отразявания на задължения :441 лв. – главница ,113 лв. 0 просрочени лихви ,152 лв. – задбалансова стойност и 64 лв. –такси и други разноски . Подадена е информация на 15.03.2017 г. – за статута на кредита към 28.02.2017 г. за дължимост на 72 лв. – по пункт втори , а в информацията от 15.04.2017 г. –всички суми вече са изчистени към 31.03.2017 г.
Представен е бил и договор за наем от 21.02.2016 г. ,сключен между ищцата и М. Т. за отдаване под наем на ищцата на апартамент в Б. ,ж.к. „Л.“ бл. ** за наемна цена от 500 лв. и за срок от една година .
При тази фактическа обстановка ищцата е твърдяла ,че поради противоправното и виновно поведение на служители на ответната банка ,изразяващо се в неизпълнение на задълженията им по чл. 10 ал. 1 и ал. 3 вр.чл. 11 от Наредба № 22 на БНК /да подават своевременно вярна информация за статута на кредита й към ЦКР / е станало невъзможно да получи нов кредит и да изплати падежиралите вноски по склюцчения от нея с „Уни Инвест“ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /впоследствие развален от дружеството /,при което ищцата е претърпяла имуществени вреди- платена неустойка по предварителния договор ,както и наемна цена .Затова претендира за заплащане на обезщетение за понесените от нея имуществени вреди – в размер на исковата сума ,представляваща именно платената неустойка и наемна цена за времето ,през което е живяла под наем ,очаквайки закупуването на жилището по предварителния договор .
За да отхвърли исковите претенции ,първоинстанционният съд е приел ,че установеното по делото намаляване на имуществото на ищцата в резултат на извършените от нея плащания на задължения по други ,различни от процесното с ответника облигационни правоотношения ,не се дължи на забавянето на подаване на информация за статута на кредита и размера на дълга й към ЦКР на БНБ от страна на служителите на банката ,т.е. че няма пряка причинно –следствена връзка между твърдяното от нея противоправно поведение и евентуално претърпените вреди ,като елемент от деликтната отговорност и липсва законово основание за репарирането на последните от ответното дружество .Затова и исковите претенции са отхвърлени.
Решението е правилно и настоящият съдебен състав споделя мотивите на първостепенния съд ,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК.
Правилен е изводът ,че от страна на ищцата не е установено цялостно плащане на кредита след изплащането на първата вноска и 1000 лв.-за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит .Пллащането на тези суми не е било достатъчно ,за да покрие дължимите от нея към 15.05.2013 г. главница от 1093,60 лв. ,договорна лихва и такси .Доводите на въззивницата ,че плащането на застраховката от 93,60 лв. не е предмет на договора за кредит и е задължение към трето лице ,поради което включването в договора на такова задължение е в нарушение на задължението за добровсъвестно договоряне по смисъла на ЗЗП ,поради което тази клаеза от договора за кредит била нещожна , е неоснователно .Тук не става дума за далъжение към трето лице, доколкото банката е предоставила на ищцата сумата от 1000 лв. и е финансирала закупеването на допълнителна услуга –застраховка в размер на 93,60 лв./цената на застрахователната премия/.Задължението за заплащането на тези 93,60 лв. е също задължение към банката ,като в чл. 7.1 от цитирания договор ясно е посочен общия размер на кредита – а именно 1093,60 лв.При това положение явно с плащането на първата вноска и още 1000 лв. задълженията по договора за кредит не са били погасени изцяло, а това е станало по-късно – чак на 19.12.2016 г. ,когато тя е внесла още 448,27 лв. –за погасяването на всички задължения по кредита. Внасянето на тези 448,27 лв. са всъщност и извънсъдебно признание на ищцата за дължимост на сумите /доколкото не ги е претендирала като недължимо платени /..Което е още едно доказателство ,че кредитът е бил изцяло погасен едва на 19.12.2016 г. и до този момент ответната банка е подавала вярна информация до ЦКР относно статута на кредита .Верно е ,че служителите на банката не са изпълнили задължението си в срок до 15.01.2017 г. да подадат информация за погасяването на кредита /т.е. че кредитът е изцяло погасен към 31.12.2016 г./,като са сторили това едва на 15.04.2017 г..Обаче през този период от една страна ищцата е можела да удостовери това обстоятелство пред кредитните и финансовите институции въз основа на нарочно издаденото й от ответника удостоверение /че вече е погасила кредита си /.От друга страна не това бездействие на банката /в периода от 15.01 до 15.04.2017 г. / е причината за отказ ищцата да получи кредит от друга финансова институция.Ведно от представеното удостоверение от „Райфайзенбанк България „АД, ищцата е кандидатствала за кредит от тази банка на 24.11.2016 г. /т.е. преди кредитът й към ответника да е погасен / и такъв кредит от 30 000 лв. й е бил отказан поради лоша кредитна история.В т.3 от удостоверението се сочи,че за лоша кредитна история се отчитат активните и погасени кредити ,квалифицирани в категорията „необслужван“,“загуба“,“от 91 до 180 дни“,от“ 181 до 360 дни и над 360 дни.Следователно спорен изискванията на тази банка ,дори и „Ти би ай Банк“АД да би подала информация за надлежно изплатения кредит още на 19.12.2016 г. ,то въпреки това кредитът от „Райфайзенбанк“АД пак би бил отказан ,защото за периода пред 19.12.2016 г. ищцата е квалифицирана в катогорията „загеба“,т.е. неизплатено кредитно задължение над 360 дни ,т.е. пак би имала „лоша кредитна история „,което е обусловило отказът на“Райфайзенбанк“.
Към други кредитни институции няма данни ищцата да се е обърнала за получаването на кредит.Налице са само гласни доказателства ,че такъв й бил отказан и от „ЦКБ“АД ,но няма доказателства за причините за отказа ,още по-малко че причина е забавянето на подаването на съответната информация към ЦКР от ответника .
Затова и претенцията на ищцата относно репариране на понесените от нея вреди поради неотпускане на кредит е останала недоказана .Липсва виновно поведение на служители на ответната банка за подаване на сочената информация до ЦКР на БНБ до 19.12.2016 г. и камо на това основание е безспредметно обсъждането на останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответната банка .Що се отнася до твърдението ,че поради развалянето на предварителния договор за продажба на жилище и поради непридобиването на това жилище ищцата е живяла под наем и е заплащала наемна цена ,правилна е констатацията на районния съд ,че освен че е неоснователна ,тази претенция за заплащане на обезщетение в размер на платената наемна цена за исковия период е и недоказана .
С оглед на горното съдът счита ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/02.01.2019 г. постановено по гр.д. № 8946/2017 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.