РЕШЕНИЕ

№158

гр. Пазарджик, 16.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Венцислав Маратилов

       ЧЛЕНОВЕ:  Димитър Бозаджиев

                             Росица Василева

 

при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д. № 154 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 21.11.2019 г., постановено по гр. дело № 621/2016 г. по описа на Районен съд - П., е обявен за окончателен, на основание чл. 350 от ГПК, разделителен протокол в производство по делба II фаза, съставен от съда с Определение № 529/14.11.2019 г. и предявен на съделителите Г.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и И.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, на допуснатите до делба между съделителите недвижим имот – гараж, ведно с 1,046 % ид.ч. от общите части на сградата, в която е построен и правото на строеж върху терена и движима вещ - лек автомобил, както следва:

ДЯЛ Първи - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.4223.1.76 по кадастралната карта на гр. П., който обект се намира в сграда № 1, за която е отреден идентификатор 55302.501.4223.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.4223, с предназначение на самостоятелния обект - ГАРАЖ в сграда, който е със застроена площ по документи от 23,55 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 55302.501.4223.1.69, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.77, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.75, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.71, под обекта - няма и над обекта - имот с идентификатор 55302.501.4223.1.37, неподеляем, с обща стойност на дела в размер на 9184,00 лв. (девет хиляди сто осемдесет и четири лева);

ДЯЛ Втори - ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ….., с рама …….. и двигател ………, неподеляем, с обща стойност на дела в размер на 4180 лв. (четири хиляди сто и осемдесет лева).

За уравнение на дяловете след тегленето на жребий, районният съд е посочил, че съделителят, получил дял първи, следва да заплати на съделителя, получил дял втори, сумата от 2502,00 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника И.З., в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оплакванията в жалбата са, че вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза, е определило стойността на недвижимия имот – гаража, без да е посетило имота. Въззивникът сочи, че експертното заключение е прието в съдебно заседание, проведено на 12.09.2019 г., на което той не е присъствал и не е имал възможност да го оспори. Като причина за неявяването си в съдебно заседание сочи обстоятелството, че след извършена електронна справка на страницата на Районен съд – П. установил, че няма данни заключението да е постъпило в съда до 12.09.2019 г., поради което мислел, че делото ще се отложи. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Г.Т. не е подала отговор на въззивната жалба.

С молба от 10.03.2020 г., след изтичане на срока за въззивно обжалване, въззивникът И.З. е формулирал пред въззивния съд доказателствено искане за изготвяне на нова оценка на процесния гараж след извършен оглед на място на същия. Доказателственото искане е оставено без уважение с Определение от 10.06.2020 г. по в.гр.д. № 154/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, поради преклудирането му.

В открито съдебно заседание въззивникът И.З. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Не прави други доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.

Въззиваемата Г.Т., чрез пълномощника си адв. Ч.Ч., в открито съдебно заседание, оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Не формулира доказателствени искания и не ангажира доказателства.

 Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса - по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 59/13.06.2017 г., постановено по гр.д. № 621/2016 г. по описа на Районен съд-П., допълнено и поправено с Решение № 133/17.11.2017 г., е допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти между съделителите – бивши съпрузи Г.Ц.Т. и И.К.З. по отношение на следните недвижим имот и движима вещ: ГАРАЖ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.4223.1.76 по кадастралната карта на гр. П., който обект се намира в сграда № 1 с идентификатор 55302.501.4223.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.4223, който гараж е със застроена площ по документи от 23,55 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 55302.501.4223.1.69, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.77, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.75, имот с идентификатор 55302.501.4223.1.71, под обекта – няма и над обекта - имот с идентификатор 55302.501.4223.1.37, с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“ № 25-31, ет. 0, ведно с припадащите се 1,046 % ид.ч. от общите части на сградата, в която е построен и правото на строеж върху мястото и ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № …, с рама …. и двигател …., в държане на ответника И.З..

От заключението на вещото лице инж. В.М. по приетата по делото пред първата инстанция съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, на което въззивният съд дава вяра като безпристрастно и компетентно изготвено, след извършен оглед на моторното превозно средство, се установява, че пазарната цена на процесния лек автомобил - неподеляем е в размер на 4180 лв. Стойността на ½ ид. част от лекия автомобил е 2090 лв.

В първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), видно от заключението на която пазарната стойност на процесния гараж, с площ от 23,55 кв.м., ведно с 1,046 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, определена по метода на аналога, е 9184 лв. Вещото лице инж. С.Б. е посочила, че е извършила оглед на гаража по снимков материал, предоставен й от вещото лице инж. В.М., поради неосигурен достъп до гаража от страна на ответника, който го владее. Според експертното заключение гаражът е реално неподеляем на два гаража, съответстващи на ½ ид. част, като стойността на ½ ид. част от имота е 4592 лв.

Въззивният съд намира експертното заключение на извършената СТЕ за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира. Независимо, че не е извършило оглед на място на гаража, вещото лице е изготвило експертното заключение след оглед на гаража по снимков материал, предоставен му от експерта инж. В.М., който видно от изслушването му пред районния съд в съдебно заседание на 06.06.2019г. е извършил оглед на лекия автомобил на място в гаража.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен съдебен  състав приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно – предвид липсата на конкретни доводи във въззивната жалба срещу правилността му и липсата в частност на нарушение на императивни норми на материалния закон, то не може да бъде отменено и следва да се потвърди (чл. 272 от ГПК). Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото във въззивната жалба и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 от ГПК, възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата, в т.ч. дали те са предявили претенции за възлагане на жилищен имот.

В настоящия казус за ликвидиране на съсобствеността е избран способа съставяне на окончателен разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 от ГПК. Доколкото стойността на двата дяла не е равна, районният съд е приел, че за уравнение на дяловете след тегленето на жребий по чл. 352 от ГПК, съделителят, изтеглил дял първи, следва да заплати на съделителя, изтеглил дял втори, сумата от 2502,00 лв.

В случая по делото не се оспорва решението в частта относно способа за извършване на делбата. В съдебно заседание пред първата инстанция във втората фаза на делбата ищцата, чрез пълномощника си адв. Ч.Ч., е поискала да се пристъпи към съставяне на разделителен протокол. Ответникът И.З. не е възразил пред районния съд срещу способа за извършване на делбата, напротив, изразил е становище, че е запознат със съставения проект на окончателния разделителен протокол и желае да бъде приет. Същият не е направил оплакване във въззивната жалба относно способа за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство. Поради това въззивният съд не разполага с правомощие да провери правилността на обжалваното решение в частта относно приложения способ за извършване на делбата.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи относно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Наведено е единствено общо възражение, с което се оспорват констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на СТЕ в частта относно определената пазарна цена на гаража, тъй като експертът не е извършил оглед на място на имота.

Относно наведеното във въззивната жалба оплакване съдът намира следното:

Видно от материалите по делото писменото заключение на СТЕ, изслушана пред Районен съд - П., е представено в законоустановения срок по чл. 199 от ГПК, а именно на 04.09.2019 г. В проведеното пред първата инстанция на 12.09.2019 г. съдебно заседание – във втората фаза на делбата, в което е прието експертното заключение, въззивникът или негов процесуален представител не са се явили, респ. не са оспорили фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала СТЕ, докато трае изслушването на вещото лице, съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Въззивникът И.З. и пълномощникът му - адв. С.Ж. са били редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК за съдебното заседание на 12.09.2019 г. Неучастието на въззивника в съдебното заседание не се дължи на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи участието на страните в производството, а на липса на достатъчно проявена процесуална активност от негова страна. Същият е пропуснал възможността да оспори своевременно експертното заключение, поради собственото си процесуално поведение.

Едва във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно определяне на пазарната стойност на делбения имот – гараж, тъй като  вещото лице не е посетило имота на място. Поради това настоящият състав счита за преклудирано, на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, като наведено за пръв път пред въззивния съд, извършеното с въззивната жалба оспорване на констатацията на вещото лице в приетото по делото заключение на СТЕ относно пазарната стойност на гаража.

Следва да се отбележи и че от материалите по делото се установява, че вещото лице не е посетило на място гаража преди да определи пазарната му стойност по обективни причини – неосигуряване на достъп от въззивника И.З. до имота. Освен това в проведеното пред районния съд съдебно заседание, в което е обявен за окончателен съставения по делото, на основание чл. 350 от ГПК, разделителен протокол въззивникът се е явил лично и с процесуалния си представител адв. С.Ж., като са изразили становище, че са запознати с проекта на съставения разделителен протокол и желаят да се приеме, без да са навели никакви възражения във връзка с пазарната стойност на гаража.

На следващо място, само за пълнота на мотивите, независимо от настъпилата преклузия, съдът намира за необходимо да посочи, че обстоятелството, че вещото лице по СТЕ не е извършило оглед на място на имота, не внася съмнение в правилността и обосноваността на експертното му заключение. В случая същото е изготвено след направен оглед на гаража, макар и по снимков материал. Не намира опора в закона направеното от въззивника общо оплакване за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. По тези аргументи изложените доводи във въззивната жалба се явяват неоснователни.

По изложените по-горе съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а  първоинстанционното решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В заключение, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи следното: доколкото с обжалваното решение не са възложени в тежест на съделителите държавните такси, които се дължат в делбеното производство върху стойността на дела им, то след влизане в сила на настоящото решение и след последващото извършване на тегленето на жребий, съдът следва да събере и възложи на страните и дължимите държавни такси в делбеното производство, на основание чл. 355 от ГПК, съобразно стойността на дела им.

По отношение на разноските:

При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство,  право на разноски има въззиваемата страна, но до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция не е релевирано съответно искане, респ. не са представени доказателства за тяхното извършване. Нещо повече, процесуалният представител на възиваемата Г.Т. – адв. Ч.Ч. изрично заявява, че не претендира разноски пред въззивната инстанция. Поради това с въззивното решение не следва да се присъждат разноски.

         Така мотивиран, Окръжен съд - Пазарджик

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 621/2016 г. по описа на Районен съд – П..

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.          

          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                                         2.