Присъда по дело №884/2021 на Районен съд - Шумен

Подсъдимият А. Х. М. , ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, на 13.10.2019г. на гл. път I-7 на км. 127+391 в посока
към гр. Шумен, причинил на О. О. О. ЕГН **********, лека телесна повреда /удар в
лицето/, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалото лице О. О. О. предявява граждански иск в размер на 5000 лв., за
причинени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.130, ал.1 от НК. Искът е
предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано и като граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител, чрез процесуален представител, поддържа
повдигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
справедливо наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълния му
размер.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият не се признава за виновен в
извършване на посоченото в тъжбата деяние и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.19г. частният тъжител пътувал със св. С.С. от гр.В. Преслав за гр. Варна
с МПС „БМВ 330Д“с ДК № Н 6466ВА по гл. път I-7 .
Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно било сухо. В участъка на
гл. път I-7 км.127+391 пътното плътно било разделено с прекъсната линия на две пътни
ленти, по една за движение в двете посоки при наличие на пътен знак за участъка
„движение само направо след знака„. Тъжителят предприел изпреварване на два л.а. , като
при изнасянето си подал ляв мигач. Първият изпреварван автомобил бил л.а. „Хонда“ с ДК
№ Н 9218 ВР, управляван от подсъдимия А. Х. М., ЕГН **********.
При застигането му от частния тъжител, на около 50 метра преди МПС,
управлявано от тъжителя, водачът на л.а. „Хонда“ с ДК № Н 9218 ВР, изненадващо
предприел маневра ляв завой, за да навлезе в платното на стария път за с. Хан Крум, без
обаче да подаде ляв мигач.
Въпреки усилията на тъжителя да избегне ПТП, не успял, тъй като се движел със
скорост 89-90 км/ч. при предприетото вече изпреварване. От удара колата на тъжителя била
изхвърлена в десния банкет в посока гр.Шумен.
Тъжителят и спътникът му слезли от МПС. Тъжителят се обадил на тел. 112.
Докато разговарял по телефона, подс. А. Х. М. се доближил до тъжителя О. О. О. и му
нанесъл един удар с ръка в областта на главата.
На 15.10.2019г. тъжителят постъпил на лечение в ХО на МБАЛ - Шумен с
повръщане, гадене и болки в главата, където му били направени изследвания. На
22.11.2019г. посетил съдебен лекар в гр. Търговище, като му било издадено СМУ №
403/22.11.2019г. В СМУ е посочено, че при ПТП на 13.10.2019г. пострадалият е получил
охлузвания на кожата в лявата слепоочна област и зад дясна ушна мида, мозъчно
сътресение – лека степен, като му е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства, частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията
на св. Н.И., от показанията на св. С.С. –очевидец на инцидента и св.Б.Б. както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и
приложеното по делото ДП № 1177/2019г. по описа на РУ Шумен прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК .
Показанията на св. И. съдът кредитира частично, относно възприетите от нея
обстоятелства. Свидетелката е пострадала при ПТП и не е очевидец на събитията, случили
се между подсъдимия и тъжителя. Показанията на св. С. съдът кредитира изцяло, доколкото
същият е очевидец на нанесения удар от страна на подсъдимия на тъжителя. Неговите
показания подкрепят изложените в тъжбата обстоятелства и същевременно се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, включително и от записа на НС 112. Не са
налице основания за съмнение в достоверността на показанията на този свидетел, доколкото
именно той лично е възприел нанесения удар. Съдът кредитира и показанията на св. Б.
относно заявеното от него :“….…С ръката си той му нанесен един удар –не можех да видя
къде , може би в лявата част на тялото на момчето …………….Мисля, че подсъдимият
нанесе удара с дясната ръка ………….“
От съществено значение за изясняването на обстоятелствата по делото е
назначената и изготвена СМЕ.
1

В заключението на експертизата се установява, че след претърпяното ПТП на
13.10.2019г., на частният тъжител О. О. О. са установени следните травматични
увреждания – контузия на главата : Охлузвания на кожата в лявата слепоочна и в дясната
задушна област. Лекостепенно мозъчно сътресение. Всички травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети , по механизма на удар и триене / за
охлузванията /. Експертът посочва, че охлузванията в лявата слепоочна област на главата
може да бъдат получени при удар на управлявания от О. автомобил отляво и
съприкосновение на лявото му слепоочие със стъклото на предна лява врата . По
отношение данните за нанесен удар с отворена длан в дясно слепоочие, вещото лице
посочва, че травматични увреждания не са регистрирани. В резултата на конкретно
регистрираните травматични увреждания, на частния тъжител е причинено временно
разстройство на здравето, обусловено от мозъчното сътресение, като срокът за
възстановяване при лекостепенно мозъчно сътресение, протекло без неврологичен дефицит
и без регистрирани в последствие увреждания, е около 20 дни. В съдебно заседание
експертът заяви, че като резултат от евентуално нанесен удар с шамар, може да се приеме
причинена болка и страдание, но не и охлузвания.
Заключението на СМЕ се потвърждава от приложената по делото медицинска
документация.
Същевременно, в приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение
№403/2019г., издадено от съдебен лекар, са отразени уврежданията, получени от тъжителя,
като съдебният лекар, издал процесното СМУ, е преценил, че установените увреждания са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От показанията на св. С., дадени в с.з., проведено на 23.11.202021г. се установява,
че тъжителят, който управлявал МПС „БМВ 330Д“с ДК № Н 6466ВА, при случилото се
ПТП, е получил наранявания. Св. С. посочва : „……….След удара приятелят ми имаше
нараняване в лявата страна на главата, от стъклата предполагам. Вътре имаше стъкла.
По мен нямаше стъкла. Не съм се заглеждал дали по тялото на приятеля ми има стъкла,
защото аз бързах да сляза. Като слязохме от колата моя приятел от неговата лява
страна имаше точици кръв от стъклата, видях охлузване от стъклата, не е порезна рана,
като забити стъкълца, друго не видях…….
Горното се установява и от показанията на този свидетел, дадени в хода на
приобщеното по делото ДП № 1177/2019г. по описа на РУ Шумен.
Същевременно, относно сочения в тъжбата удар, получен от тъжителя, нанесен от
подсъдимия, свидетелят С. заявява, че ударът на тъжителя, получен от подсъдимото лице, е
бил нанесен от дясната страна на тъжителя:“….. Ударът му беше нанесен от дясната
страна с лявата ръка на водача на джипа…...“
Фактът, че тъжителят е получил наранявания в областта на главата в резултат на
ПТП, се потвърждава от заключението на изготвената по делото СМЕ.
Тези травматични увреждания обаче, причинили временно разстройство на
здравето, обусловено от мозъчно сътресение и описани в извършената по делото
експертиза, нямат нищо общо с данните за нанесения удар от подсъдимия на тъжителя.
Съдът приема, че показанията на свидетелите С. и Б. подкрепят частното
обвинение за еднокатно нанесен удар от подсъдимия на тъжителя. Не са налице основания
за съмнение в достоверността на показанията на тези двама свидетели, възприели лично
удара и допринасящи съществено за изясняването на фактическата обстановка.
При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства, съдът се
основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или
липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. В този смисъл показанията на
тези двама свидетели кореспондират на фактическите твърдения, изнесени в тъжбата.
Поради изложеното, съдът приема, че подсъдимият е нанесъл един удар с ръка на
тъжителя в областта на главата , на посочената дата, с което му и причинил болка и
страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Същевременно съдът констатира, че
представеното по делото съдебномедицинското удостоверение, е отразило обективно
констатирани увреждания, получени от тъжителя при случилото се ПТП, а не в резултат
на нанесения удар от подсъдимия на тъжителя, което обстоятелство обосновава извода на
съда за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 130, ал.1 от НК. Извода на съда
се подкрепя и от заключението на изготвената по делото СМЕ.
По изложените съображения съдът приема, че подсъдимият действително е
нанесъл удар на тъжителя на посочената в тъжбата дата, с което му е причинил болка и
страдание. Експертът, в СМЕ, относно данните за нанесен удар с отворена длан в
посочената анатомична област заявява, че няма констатирани видими травматични
2

увреждания.
Изслушаният запис от НС 112 в с.з., проведено на 15.02.2022г., находящ се на
стр. 64 от делото, също потвърждава извода на съда .
Прегледа на видеоклип от видеорегистратор, находащ се на стр. 29 от ДП №
1177/2019г. по опис на РУ Шумен, изгледан в с.з., проведено на 15.02.2022г., съдът намира
релевантен единствено относно механизма ПТП, но не и към предмета на настоящото
производство, поради което не се кредитира от съда.
Въпреки, че не се признава за виновен в своите обяснения, подсъдимият заяви :
“…………. Бутнах го с лявата си ръка, в областта на рамото. Убеден съм, че съм го
бутнал. Аз го бутнах с лявата си ръка. Не съм го удрял, бутнах го в областта на рамото,
на врата, някъде там, в горната част на тялото. Не съм го удрял. Бутнах го в горната
част на тялото, не мога да посоча къде. Бутнах го във високата му част. Тогава не ми
беше целта да се занимавам с него. Бутнах го, защото дойде някакво хлапе с един телефон
и ми говори, че имал видеорегистратор…………..“
Относно обясненията на подсъдимия, съдът съобрази, че следва да се отчете
безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да дава
каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес под
угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В
тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл.
107, ал.5 НПК съдът прие, че обясненията на подсъдимия представляват своеобразна
защитна теза, но не са убедителни и не се потвърждават от другите събрани
доказателства по делото.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда .
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по
чл.130, ал.2 от НК, защото:
*обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия – нанесен удар с ръка в
областта на главата, е въздействал на организма на тъжителя, което е обусловило болка и
страдание без разстройство на здравето и е в причинна връзка с поведението на
подсъдимия.
*субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл– по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК ;
Като причина за извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Гореизложените обстоятелства и извършената преценка за осъществен състав на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде
определено по следния начин:
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК, законодателят e предвидил наказание
"лишаване от свобода" до 6 месеца или “пробация ” или глоба от 100 до 300 лв .
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, той е неосъждан за престъпление,
нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК,
така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.
С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не
представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати, като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал.1
от НК - "глоба" в размер на минималния, предвиден от закона, а именно 1000лв.
Същевременно съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
първоначалното повдигнато с частната тъжба обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.
3

Така определеното наказание съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия, съдът счита, че същият е
допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В
кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки,
че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено.Нормата на чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13
от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – начинът на извършеното, обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
гражданския иск за деянието извършено от подсъдимия, да бъде уважен до размер на
500лв. /петстотин лева/, като взема предвид претърпяната болка и страдание от тъжителя в
резултат на нанесения удар, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния
предявен размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни
разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.189, ал.3 от НПК, а
така също и да заплати в полза на държавата дължимите държавни такси върху уважената
част на гражданския иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :
4

Номер на акта:	20
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20213630200884
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 май 2021 г.

Присъда по дело №884/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите