№ 40385
гр. София, 12.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110141643 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. Р. А. срещу етажните собственици
при Етажна собственост с адрес: ....
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
С исковата молба ищецът сочи, че предявява иск за нищожност на решението по
т. 8, обективирано в протокол от ОС на ЕС от 14.07.2023 г., а в условията на
евентуалност решението да бъде отменено като незаконосъобразно на осн. чл. 40
ЗУЕС. По квалификацията на предявения иск съдът намира следното: ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Решенията на общото събрание на етажната собственост са
правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се
прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за
вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила
за недействителност на сделките, като в посочения смисъл е Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със
срок - чл. 38 ЗУЕС. Уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че
тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на
решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да
се установява без срок /в този смисъл е напр. Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. Доколкото искът е предявен в предвидения в закона
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, то се налага извод, че е предявен именно иск за отмяна на
1
аткуваното решение по реда на чл. 40 ЗУЕС, какъвто следва да бъде докладван от съда.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.01.2024 г.
от 10:50 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложението към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т.
8 на Общото събрание на Етажна собственост, находяща се в гр. ..., прието на
14.07.2023 г.
Ищецът Д. Р. А. твърди, че е собственик на .., находящ се в процесната етажна
собственост. Сочи, че на 14.07.2023 г. е проведено Общо събрание на етажните
собственици, за което е съставен протокол от тази дата. Твърди се, че на общото
събрание били приети различни решения, като атакува решението по т. 8,
обективирано в съставения протокол за ОС, а именно: „Всички фактури за таксите и
разходите за управление и поддръжка да се издават на собствениците и
ползвателите /с вещно право на ползване/ в етажната собственост“.
Според ищеца решението е незаконосъобразн и следва да се отмени. Сочи, че
съгласно чл. 6, ал. 3 ЗУЕС, обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост /каквото качество твърди да имат наемателите/ имат задълженията
по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между
собственика и ползвателя. Намира, че в нарушение на тази законова разпоредба
етажните собственици са взели атакуваното от него решение по т. 8 от дневния ред,
тъй като разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата по
смисъла на чл. 6, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС /редакция на закона към момента на
ОС/, следва да се заплащат от ползвателите на съответните имоти. Ето защо счита за
незаконосъобразно тези разходи да се фактурират на името на собствениците и
ползвателите /с вещно право на ползване/ в етажната собственост. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК етажните собственици при процесната Етажна
собственост са подали отговор, с който изцяло оспорват исковата молба. Твърди се, че
атакуваното решение по т. 8 от протокола от проведено ОС на 14.07.2023 г. е
законосъобразно, за което се развиват подробни съображения. Сочат, че страна по
договора за възлагане на управление и поддръжка на ЕС са съответните собственици, а
не техните наематели, поради което дружеството, осъществяващо управлението и
поддръжката не може да бъде задължено по желание на собственика да издава фактура
на друго лице, различно от страната по договора. Сочи се, че независимо, че
фактурата е издадена на името на собственика, самият разход по нея може да бъде
заплатен от трето лице, каквото е наемателят, като това зависи от условията по
наемното правоотношение. За пример се сочат и задълженията към доставчиците на
комунални услуги, при които, ако не е променена съответната партида, задължението
се фактурира на името на собственика, макар и реално същите да са заплащани от
2
наемателя. Считат, че и собствениците, и ползвателите, и обитателите (наемателите)
отговарят за изпълнението на едно и също задължение, всеки на собствено основание,
като погасяването на задължението от страна на когото и да е от тях, освобождава и
другия. Сочат, че ако по наемното правоотношение не е уговорено кой заплаща
разходите, то при наличието на договор за наем, то задължението за заплащане на
разходите за ползването на вещта, е на наемателя. Последното обаче намират, че има
значение единствено за вътрешните отношения между наемател и наемодател. Считат,
че е в компетентността на ОС на ЕС да вземе решение от кого да търси изпълнение на
това парично задължение, като дали след плащането му собственикът може да търси
сумата от своя наемател, е въпрос на липса или наличие на вътрешна договорка между
тях. Намират, че разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗУЕС няма императивен характер, като
още по-малко може да се тълкува, че фактура за разходите за управление и поддръжка
следва да се издава единствено на името на наемателите, с които дружеството по
поддръжка няма сключен договор. Поради тези и останалите изложени съображения
молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е
да докаже, че е собственик на индивидуален обект в процесната сграда с режим на
етажна собственост, че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения
на проведеното Общо събрание, както и че решенията, чиято отмяна се иска, са били
взети. В тежест на ответниците, с оглед наведените основания за отмяна на атакуваното
решение, е да установят материална законосъобразност на взетото решение. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти,
на които основава твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или
процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите
решения на общото събрание.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че на 14.07.2023 г. се е състояло общо
събрание на етажната собственост с адрес: гр. ..., при спазване на правилата за
свикване и провеждане на ОС, за което е съставен протокол от същата дата, в който е
обективирано и взето решение по т. 8, както и че ищецът е собственик на
индивидуален обект в процесната сграда.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва,
че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и
че с постигането й спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството
пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са
обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма
“Спогодби” при Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки
работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в
Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III №
54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4