Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.04.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7- ми
състав
На
шести март година
2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14304 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79,
ал.1, пр. І,
вр. с чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл.
244, ал.7, изр.ІІ
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в искова молба и в молба –уточнение от
27.11.2015г. обстоятелства М.Г.К. ЕГН **********, адрес: *** е
предявила против „Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
обективно съединени осъдителни
искове,
както следва: иск с правно основание чл.244,
ал.7 от ТЗ за заплащане на сумата
36 602.61лв., представляваща дължими възнаграждения по договор за
възлагане управление от 14.08.2012год. за
периода от м.02.2013 г. до 18.03.2014г.,
ведно със законната лихва считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане, иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата 9
099.73лв., за периода от 01.09.2012г. до
05.11.2015г., вкл., иск по чл.286 от ЗЗД във вр. чл.7, т.1 от договора за възлагане управлението на „Г.”АД от
14.08.2012год., за заплащане на уговорена сума за работно облекло в размер на 1400лв. / по 700лв., годишно за 2012год., съответно
за 2014год./ , ведно със законната лихва считано от завеждане на делото в съда
до окончателното изплащане и направените разноски.
Твърди
се в исковата молба, че с Решение на Общото събрание на „Г.” АД по Протокол от 06.07.2012 год. /т. 7 от протокол на ОС/ била извършена промяна в състава на Съвета на директорите на ответното
дружество, изразяваща се в освобождаване на А.Б.Х.в качеството му на член на
Съвета на директорите и избор на негово място в рамките на мандата на същия съвет на директорите на ищцата - М.Г.К.. Твърди се, че това Общо събрание е
свикано и проведено при спазване разпоредбите на закона и Устава на дружеството,
а решението за избора на ищцата в качеството на член на колективния орган на управление на дружеството на мястото на освободения член А.Б.Х., е надлежно вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията на 14.08.2012 год.
Твърди
се, че на същата дата 14.08.2012 год. между ищцата и ответното
дружество „Г.”АД е
сключен Договор за възлагане на управление, уреждащ мандатното правоотношение по управление на
предприятието. Сочи се, че с този
договор ответното „Г.”АД възложило, а ищцата приела да управлява дружеството,
упражнявайки правата и задълженията на член на съвета на директорите срещу
заплащане на възнаграждение. Сочи се,
че съгласно чл.3, ал1 от договора е определено от възнаграждение в
размер на 10 минимални работни заплати /MP3/ за страната. Твърди се, че ищцата заемала позиция член
на съвета на директорите на „Г.”АД до 18.03.2014г., когато мандатното
правоотношение било прекратено с с Решение на Общото събрание на „Г.” АД.
Ищцата твърди, че за периода м.08.2012г. –
м.12.2012г., са и платени частично 60 % от дължимите помесечни възнаграждения
уговорени в договора за управление. Твърди, че изцяло незаплатени са
възнагражденията за периода
м.02.2013г. до м.12.2013г.,
възлизащи на 29 574, 00лв., както и възнагражденията за месец 01.2014г. до
м.03.2014г. вкл. общо за 2014 година дължими са 7028,26лв. Твърди се, че общия размер на неплатените възнаграждения
по договор за възлагане управление от 14.08.2012год. за периода 14.08.2012г. до прекратяване на договора
на 18.03.2014г., възлиза на сумата 36 602.61лв.
Твърди,
че съгласно уговореното в чл.7, ал.1 от договора, са дължими и суми за работно
облекло от по 700 лв. годишно. Твърди, че такива възнаграждения не са му
изплатено за 2012г. и 2014 г., поради което претендира същите, както следва:
сумата от 1400лева. Ищцата претендира лихва за забава върху неплатените възнаграждения за периода на
забава до завеждане на иска от 8659.71лв.
Твърди, че падежа на всяко възнаграждение по договора за управление настъпва с
изтичане на месеца за който се отнася съответното възнаграждение, а неговата
изискуемост настъпва от следващия ден – от първо число на месеца, следващ
месеца, за който е дължимо и ответното
дружество изпада в забава от този момент.
Поддържа, че обезщетението за забава от
01.09.2012г. /датата на
изискуемост на първото възнаграждение по процесния договор/ до 05.11.2015г. до
05.11.2015г. /датата предхождаща предявяване на иска/ възлиза на сумата от 9 099.73 лв.
Ответникът
„Г.”АД в срока по чл.131 ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени,
като неоснователни. Твърди, че в протокола от ОС от 06.07.2012год. не е
определено лице, което да сключи процесния договор за управление, поради което
същият е сключен от лице без валидно учредена представителна власт по смисъла
на чл.244, ал.7 от ТЗ, като възнаграждение и срок за изплащане на
възнаграждение не е определено. Твърди, че председател на общото събрание се
избира за всяко общо събрание отделно и същия не съставлява постоянен орган на
дружеството. Позовава се на нормите на чл.221,
т.5 от ТЗ и чл.36, ал.1 от Устава на „Г.”АД, че възнаграждението на членовете
на съвета на директорите се определя от общото събрание, като сочи, че в случая
в Протокол на общото събрание от
06.07.2012 год. липсва определяне на възнаграждение. Твърди, че съгласно клаузата на чл.5 от договора за възлагане на управление предвижда, че
дружеството не гарантира размера на възнагражденията на довереника и не го
компенсира при липса на средства на дружеството. Поддържа, че тази клауза
освобождава ответника от отговорност за заплащане на претендираното
възнаграждение. Сочи се, че с решение на общото събрание на акционерите в „Г.”АД
от 28.02.2014г. ищцата е освободена от заеманата от нея длъжност, което
обстоятелство е вписано в ТР, като на това основание претенциите и за следващ
освобождаването и период до
06.11.2015г. са неоснователни. В отговора ответникът, при евентуалност е навел възражение съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, за изтекла на
тригодишна погасителна давност относно вземането за възнаграждение, като твърди че същото е
погасено по давност за периода от м.08.2012год. до м.01.2013год. Моли да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищцата К. лично
поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В съдебно
заседание ответното „Г.”АД, чрез
пълномощника адв.И. предявения
иск.
Софийски
градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията
на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява
от приетия Протокол от общо
събрание на акционерите на „Г.”АД от 06.07.2012 год., че с решение по т. 7 от дневния
ред – „Промени в съвета на директорите”, ОСА е освободило А.Б.Х.в качеството му
на член на Съвета на директорите и единодушно избрало за член на съвет на директорите на ищцата - М.Г.К.. /л.11- л.14 от делото/ Не е спорно, че избора на ищцата в съвета на
директорите е вписан в Търговския регистър към АВ по партида на „Г.” АД с
ЕИК ******** на 14.08.2014г., което се установи и при извършена от съда справка
по реда на чл.23 от ЗТР.
Видно от приетия договор
за възлагане на управлението на „Г.”АД от 14.08.2012 г., същия е сключен от ответното дружество,
представлявано от Е.Т.Е.в качеството му на Председател на общо събрание на акционерите на дружеството,
като „доверител” и М.Г.К., като „доверник”. Съгласно
раздел първи, чл.1 от договора
ответното „Г.” АД възложило, а ищцата приела да управлява дружеството,
упражнявайки правата и задълженията на член на съвета на директорите срещу
заплащане на възнаграждение.
В чл.3, ал.1 от договора за управление е уредено дължимото месечно възнаграждение в размер на 10 /десет/ минимални месечни работни заплати за страната. В чл.7, т.1 от договора е предвидено, че довереника има право на самостоятелно облекло на обща стойност 700 /седемстотин/ лева годишно. В клаузата на чл.5 от договора за възлагане на управление предвижда, че дружеството не гарантира размера на възнагражденията на довереника и не го компенсира при липса на средства на дружеството./л.9 - л.10 от делото/
Съгласно чл.36, ал.1 от Устава на „Г.” АД, всеки член на
съвета на директорите има право на възнаграждение в размер определен от общото
събрание на акционерите.
Видно
от неоспорения протокол от ОСА на „Г.”
АД от 02.05.2011г., на проведено на 02.05.2011г. общо събрание на акционерите в ответното
дружество, единодушно е взето следните
решение: за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор от 22
минимални работни заплати за страната, а за членове на съвета на директорите 10
минимални работни заплати за страната./л.83 от делото/
Не е
спорно, като се установява и от приетия протокол от общото събрание на акционерите в „Г.”АД от 28.02.2014г., че с решение по т.1 от
дневния ред, ищцата М. К. е освободена
от длъжността член на съвета на
директорите в "Г." АД и от отговорност за дейността. На нейно място
за член на съвета ОСА е избрало П.А..
/л.16-л.17 от делото/ Освобождаването на ищцата К., като член на
съвета на директорите е вписано в Търговския регистър към АВ по партида на „Г.”АД с
ЕИК ******** на 19.03.2014г.
По делото са приети Удостоверение изх.№15/ 09.04.2014г. и Удостоверение изх.№1 /05.02.2015г. и двете издадени от "Г." АД, чрез изпълнителния директор Б.З., за изплатена сума на М.Г.К., в качеството на изпълнител по договор за възлагане на управление на "Г." АД, съответно 10566.09лв. за 2013г. и сумата 4340.00лв. за 2014г., като е посочен и удължания данък по чл.42 от ЗДДФЛ. /л.87 и л.95 от делото/
В приетата неоспорена Справка за дължими суми по Договор за
управление и контрол на М.К. към 21.10.2014 год. с изх.№19/21.10.2014г. издадена
от "Г." АД и подписана
от изпълнителния директор Б.З. и главния счетоводител В.Й., е отразена като
дължима към ищцата за 2013г. сумата от 29 574.00лв. /за периода м.февруари 2013г. - м.декември
2013г./,
както и сумата 7028,61лв. за
2014г. /за периода м.януари 2013г.
- м. март 2013г./ или общо 36 602,61 лв. /л.39 от делото/ В
цитираната справка е отразено брутно месечно възнаграждение от 3100лв. и чиста
сума 2790лв. за 2013г., както и брутно възнаграждение от 3400лв. и чиста сума
2 781,36лв. за м.януари и м.
февруари на 2014г.
По своята правна
характеристика представената справка, която е част от приобщения по делото
доказателствен материал, представлява частен свидетелстващ документ. Следва да
бъде посочено, че частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти. Такъв е и настоящият случай, тъй като издателят на документа – "Г."
АД е удостоверил в него неизгодния за него факт.
От приетото неоспорено заключение
съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице В.Г., се установява, че за периода
от м.02.2013г. до 18.03.2014г. неизплатените възнаграждения по Договор за
управление на "Г." АД възлизат
36 602,61 лева; а неизплатената сума за
работно облекло е в размер на 419,03 лева, като суми по месеци за 2013г. и
2014г. вещото лице е онагледило в Таблица 2 от констативно –съобразителната
част. По отношение на сумите за периода м.август 2012 г. – м.януари 2013г.
вещото лице сочи, че същите са изплатени на ищцата, като плащанията по размери
и дати вещо лице е в Таблица 1 от констативно –съобразителната
част. Размера на лихвата за забава върху
неизплатените възнаграждения, за периода
от първо число на месеца, следващ месеца за който се отнасят до датата на
завеждане на исковата молба - 05.11.2015г. вещото лице е изчислило на 7970,99лв.
От приетото заключение
на допълнителната ССчЕ с вещо лице В.Г., се установява, че през целия анализиран
период от 01.02.2013 год. до 31.13.2014 год. в „Г.“ ОД е имало налични парични
средства, надвишаващи задължението му към М.Г.К. за възнагражденията й по
Договора за възлагане управлението на Акционерно дружество „Г.“ АД от
14.08.2012г.
Заключенията на съдебно-счетоводна
експертиза и Допълнителната ССчЕ с вещо лице В. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадени и кореспондиращи с приети неоспорени писмени
доказателства.
От заключението на
повторната Съдебно - счетоводна експертиза с
в.л. А.Б. се установява, че през
процесния период от 01.02.2013 год. до 31.13.2014 год. в „Г.“ АД е имало
налични парични средства, но те са използвани за погасяване на задължения към
персонала и директори за минали периоди.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения главен иск е за изплащане на възнаграждения по
договор за възлагане на управлението, сключен между страните.
По допустимостта: Главния иск
с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. І ЗЗД, във вр. с чл. 244, ал.7 от ТЗ е допустим, предявен при наличие на правен интерес и
надлежно упражняване на правото иск.
По същество:
Предявеният иск за
заплащане възнаграждение на ищцата, като член на съвета на директорите на
ответното дружество би бил основателен и доказан при наличието на две
кумулативни предпоставки - ищецът да е била член на съвета на директорите в
този период от време и да не и е плащано възнаграждение.
Отношенията между акционерното
дружество /АД/, от една страна и членовете на органите му на управление, от
друга, се уреждат с договор за управление, който е разновидност на договора за
поръчка. Съгласно чл. 211, т.5 от ТЗ общото събрание на АД определя размера на
възнаграждението на членовете на съвета на директорите /СД/, на които няма да
бъде възложено управлението. Нормата на чл.
244, ал.7 изр.ІІ-ро от ТЗ, предвижда, че „отношенията с останалите
членове на съвета могат да се уредят
с договор, който се сключва от името на дружеството, чрез лице оправомощено от
общото събрание на акционерите”. Под „останалите
членове на съвета”, следва да се разбира
тези членове, които не са изпълнителен член
/изпълнителен директор/, за чието правоотношение на чл. 244, ал.7
изр.І-во от ТЗ, предвижда задължително договор в
писмена форма с председателя на СД, като представител на дружеството. Безспорно се установи, че избора на ищцата в съвета на директорите е вписан в
Търговския регистър към АВ по партида на
„Г.”АД с ЕИК ******** на
14.08.2014г. и ответникът не въвежда оспорване законността на избора и.
В
настоящия случай не е спорно, че процесният договор е сключен от лице, с
качество на председател на ОСА, както и че в него са
обективираните клаузи относно размера на основното и допълнителните
възнаграждения на изпълнителя. Ответникът в отговора оспорва обаче
представителната власт на лицето подписало процесния договор за възлагане на
управление, като доверител от името на „Г.“
АД. Оспорва и
възнаграждението на ищцата с
мотива, че същото не е определено от ОСА. Това оспорване не
бе доказано.
На първо място, граматическото и
систематично тълкуване на нормата
на чл. 244, ал.7
изр.ІІ-ро от ТЗ, според която:
„отношенията с останалите членове на съвета могат
да се уредят с договор..”, сочи на извода, че сключване на договор за
управление с членове на съвета на
директори, които не са изпълнителен член е факултативно и договора не е
задължителен е елемент от правоотношението на тези членове с акционерното
дружество.
На следващо
място, действията на Е.Т.Е.,
подписал процесния договор за възлагане на управление в качеството му на
Председател на общо събрание на акционерите
на ответното дружество, дори и да са извършени без надлежна представителната
власт следва да се считат потвърдени по см. на чл. 301 от ТЗ, доколкото
задълженията по този договор за надлежно осчетоводени при ответното дружество /вж.
приетото заключение на ССчЕ/ и изпълнителния директор на "Г."
АД е издал Удостоверение
изх.№15/ 09.04.2014г. и Удостоверение изх.№1 /05.02.2015г. на М.Г.К., което сочи на безспорно узнаване
от страна на търговеца и липса на противопоставяне.
По отношение на възражението, че възнаграждението
на ищцата не е определено от ОСА, съдът намира същото за неоснователно, доколкото от неоспорения протокол от ОСА
на „Г.” АД от 02.05.2011г., се установи, че общото
събрание на акционерите в ответното дружество, на сочената
дата
е взело
решение: за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор от 22
минимални работни заплати за страната, а за членове на съвета на директорите 10
минимални работни заплати за страната.
Договореното възнаграждение на члена на съвета на директорите не зависи от никакви условия, включително не е поставено в зависимост от стопанския резултат на дружеството.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна
експертиза става ясно, че за процесния период - м.02.2013г. до 18.03.2014г. по отношение на ищцата са начислявани дължими възнаграждения по договор за управление
и тези начисления са били отразени в счетоводните книги на ответното дружество,
но възнагражденията не са получени от нея. Установи се от заключението на ССчЕ, че
неизплатените възнаграждения по Договор за управление на "Г."
АД възлизат 36 602,61 лева.
По делото е приложена
издадена от ответника счетоводна справка, озаглавена Справка за дължими суми по Договор за
управление и контрол на М.К. към 21.10.2014 год. с изх.№19/21.10.2014г.
издадена от "Г."
АД и подписана от изпълнителния директор Б.З. и главния счетоводител В.Й., от
която е видно, че дължима към ищцата за 2013г. сумата от 29 574.00лв. както и 7028,61лв. за 2014г. или общо
36 602,61 лв.
По своята правна
характеристика представената справка, която е част от приобщения по делото
доказателствен материал, представлява частен свидетелстващ документ. Следва да
бъде посочено, че частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти. Такъв е и настоящият случай, тъй като издателят на документа – "Г."
АД е удостоверил в него неизгодния за него факт, че не е изплатил на ищеца
начислените му възнаграждения, посочени като "работни заплати" за
процесния период. Следователно този документ има пълна доказателствена сила за
обстоятелствата, отразени в него. Той има силата на извънсъдебно признание и
важи срещу своя издател.
Що се касае до
включената в договора клауза на чл. 5 съгласно която дружеството не гарантира размера
на задължението на изпълнителния директор и не го компенсира при липса на
средства, то същата не може да обоснове извод за недължимост на договореното
възнаграждение.
По изложените съображения решаващия състав намира предявеният главен иск за основателен и доказан и следва да се уважи, така както е предявен.
Доказан по основание е
и иска за възнаграждение за облекло, тъй като такова възнаграждение е договорено в чл.7 договора за управление от 14.08.2012 г., а договорът е валиден и поражда правни последици. От заключението
на приетата ССчЕ, че неизплатените суми за облекло са в размер на 419, 03лв. до
който размер искът е доказан, а за разликата да предявения размер от 1400лв.,
следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица
върху присъдените главници ответникът дължи и законна лихва от предявяване на
иска – 06.11.2015г. до изплащането.
По възражението за
погасителна давност:
Изпълнението
на повтарящото се задължение за плащане възнаграждение на чл. на НС, безспорно
поето от търговското дружество, предпоставя "периодични плащания ",
по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД вр. с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС: с единен правопораждащ факт - сключения неформален
договор с характеристика на мандатен, падеж настъпващ ежемесечно, съгласно уговореното
и при изначално договорен, непроменлив в случая размер на всяко помесечно
възнаграждение - две минимални работни заплати за страната. С оглед този им
характер, безспорно за погасяването по давност е приложима кратката погасителна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД./Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
145/2012 г., II т. о., ТК/ Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатени
възнаграждения за периода преди 06.11.2012г. / предвид момента на депозиране на
исковата молба в СГС – 06.11.2015г./, са били погасени по давност. Същите обаче
не са предмет на исковата претенция, която обхваща периода м.02.2013г. до
м.03.2014г. вкл. По отношение на вземанията за 2012г., самата ищца сочи в ИМ,
че същите са заплатени. Предвид изложеното наведеното възражение за погасителна давност се
явява неоснователно, относно периода, за които ищцата претендира неплатени
тантиеми.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Искът за обезщетение
за забава има самостоятелен характер.
Като самостоятелен иск страната, която черпи благоприятни правни последици и
прави изявления са осъществяването на положителни факти, следва да установи с
процесуалната си доказателствена активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. Ищецът носи тежестта да установи
по реда на пълното и главно доказване падеж
на задължението на ответника за плащане на възнаграждение по валидно
сключени договори за управление, период
на забавата и размера на
претендираните обезщетения за забава. По делото безспорно се установи наличие
на валиден договор за управление,
сключени между ответник като доверител и
ищцата като довереник.
Съгласно константната съдебна практика падежът е този момент, който е
определен за осъществяване на дължимия резултат. Когото е определен срок за
изпълнение в договор, падежът настъпва с изтичане на срока – чл.84, ал.1 от ЗЗД. Когато вземането не е срочно, то е изискуемо веднага – чл.69, ал.1 от ЗЗД,
но длъжникът изпада в забава след поканата за изпълнение – чл.84, ал.2 от ЗЗД. /в този см. т.4 на ТР
№2 от 1.12.1997г. на ОСГК на ВКС, Определение №402 от 3.06.2011г. на ВКС по
т.д.№985/2010г. І т.о. ТК, определение №415 от 28.05.2012г. на ВКС, Т.К., І
т.о. по т.д.№856/2011г./ Отговора на
въпроса от кой момент длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86,
ал.1от ЗЗД се съдържа в разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД – началния момент на
забавата тече от поканата на кредитора.
В процесния договор за възлагане на управление от
14.08.2012г. липсва уговорен срок за изплащане на възнаграждението по чл.3,
ал.1. В случая, ищцата
не установи по сключения договор за възлагане на управление да е договорен
определен ден за изпълнение на
задължението на ответното дружество за плащане на възнаграждението
. Обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва, репариращо мораторните вреди от
неизпълнението, понесени от кредитора на парично вземане, се дължи не поради
настъпване изискуемостта на задължението, като възможност да се търси
принудителното му изпълнение, а поради изпадането на длъжника в забава. Поставянето
му в забава се осъществява по общите правила на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. В производството
по делото пред настоящата инстанция ищецът, който съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства, че е поканил ответника да му заплати сумите за процесния период, с оглед
поставянето на последния в забава досежно изпълнението на паричното задължение.
По изложените съображения предявения
акцесорен осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да
се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По
разноските:
При този изход от делото съгл. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски по делото в размер на 1891,45лв., съразмерно на уважената част от
исковете. / Общо сторените от ищеца разноски
в исковия процес са 2384,09лв за държавна такса 1884,09 лв. и депозит за
вещо лице в размер на 500 лева./
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищцата
следва да заплати разноски
на ответника в размер на 156,52 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
/Общо сторените разноски от ответника в исковото производство са в размер
на 800лв. депозити за ССчЕ и повторна
ССчЕ/
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
М.Г.К. ЕГН ********** с адрес: ***, на основание
чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. от ЗЗД, във вр. с чл. 244, ал.7, изр. второ от ТЗ, сумата
от 36 602,61 лева, възнаграждение за
договор за управление от 14.08.2012 г., дължимо за периода от м.02.2013 г. до 18.03.2014г., ведно със законната лихва от
06.11.2015 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 419, 03лв. уговорена сума за облекло съгл. чл.7 от договор за възлагане
на управление, ведно със законната лихва от 06.11.2016 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика от присъдения до предявения
размер от 1400 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.К. ЕГН **********, срещу „Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответната
дружество да заплати на ищцата сумата
от размер на сумата 9 099.73лв., обезщетение за забава на възнагражденията от
36 602,61лв. за периода от
01.09.2012г. до 05.11.2015г., като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Г.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
М.Г.К. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски
по делото в размер на 1891,45лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.К. ЕГН **********,
да заплати на „Г.” АД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 156,
52 лв., представляваща
направени разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
СЪДИЯ: