Р Е
Ш Е Н И Е
№260229/14.5.2021
г.
14.05.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи април през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 4081 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б. – *** на Съвета на директорите, съдебен адрес:***, чрез адв. А. Б.-Д. в качеството и на пълномощник срещу И.М.В., ЕГН ********** *** .
С исковата молба се твърди че на 19.03.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков с кредит № *** по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в общ размер на 1 890 лв., представляващ продажната цена за закупуване на мебели - спално обзавеждане на цена 1890 лв.
Поддържа се, че пописвайки договора за кредит, ответникът като кредитополучател се е съгласил да заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти – ФЛ, като едновременно с това е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора тарифа. Сочи се, че съгласно ОУ в случай на забава за плащане на месечната вноска от деня, следващ падежната дата върху съответната част от главницата, се начислява надбавка за забава в размер на 10 % пункта.
На 11.04.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца е бил сключен рамков договор за продажба на прехвърляне на вземане, а на 22.11.2018г. било подписано допълнително споразумение с което били прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит № ***г.
Твърди се, че длъжникът /ответника/ е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия от цедента “Банка ДСК“ ЕАД, чрез упълномощения за това цесионер – ищцовото дружество с уведомително писмо от 23.04.2019г., връчено лично на длъжника на 08.05.2019г., чрез ЧСИ И.Х. рег. № *** на КЧСИ.
На следващо място се твърди, че с оглед преустановяване на плащането по кредита, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост за която предсрочна изискуемост длъжникът бил уведомен с уведомително писмо, връчено му лично отново на 08.05.2019г., чрез ЧСИ И.Х..
На следващо място се сочи, че ищца е инициирал пред съда производство по реда на чл. 410 от ГПК, като пред РС – Я. е било образувано ч.гр.д.№***/19г. по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Същата била връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК с което и по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 2 210.54 лв., както следва:1 890 лв. главница по договора за кредит; 228.10 лв. – договорна лихва за периода от 13.04.2018г. до 22.11.2018г., 92.44 лв. – обезщетение за забава от 13.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в РС – Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от *** на ответника – адв. С.В. *** в който на първо място се поддържа, че иска е недопустим, тъй като в заповедното производство липсвало направено възражение от ответника, срещу издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение.
Признава се обстоятелството, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД има сключен договор за стоков кредит.
Не се спори, че ответника не е изплатил пълният размер на задълженията по кредита.
Не се спори и относно цедирането на вземането на ищеца по делото, както и досежно това, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.
Оспорва се дали действително е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като в тази насока не били представени доказателства.
По възражението на особения представител на ответника за недопустимост на предявеният иск, съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК, намира същото за неоснователно, доколкото единствено и само факта на връчване на заповедта за изпълнение и на парично задължение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК обосновава законовата възможност, а и от тук и правния интерес за ищеца да предяви искът, предмет на разглеждане на настоящото производство.
Редовно при зован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв.
За ответника И.М.В., в съдебно заседание се явява, в качеството на назначен *** – адв. Б.В. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че с оглед изслушаната в съдебно заседание експертиза е доказана основателността на иска.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ***РС, на 01.08.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, срещу длъжника-ответник И.М.В. за сумите от: 1890,00 лева – главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 13.04.2018 год. до 19.03.2020 год.; 228,10 лева – договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. до 22.11.2018 год. и 92,44 лева – обезщетение за забава за периода от 13.04.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/02.08.2019 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства: зав.копие на договор за стоков кредит № *** от 19.03.2018г., зав.копие на погасителен план и ГПР, искане за кредит № *** от 19.03.2018г., зав.копие на Общи условия по договори за стокови кредити, зав.копие на декларация от И.М.В. от 19.03.2018г., зав.копие от искане за стоков кредит с кредитоискател И.М.В. от 19.03.2018г., зав.копие на фактура № ***г., зав.копие на операционна бележка с номер на документа № ***, зав.копие на рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., зав.копие от допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., зав.копие на уведомление на „Банка ДСК“ до „АСВ“ ЕАД № ***г. към ***, зав.копие на пълномощно № ***/22.11.2018г., зав.копие от писмо изх. № ***г. на Камара на ЧСИ до „АСВ“ ЕАД, зав.копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от дата 23.04.2019г.,зав.копие от пълномощно № ***г., зав.копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от дата 23.04.2019г., зав.копие от потвърждение за плащане с наредител А. Б. – Д..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че на 19.03.2018 година „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1890,00 лева, с основание „БОТРО 2003“ООД – ПОС кредитиране, авт.усвояване *** на ***“. Отпуснатата сума по кредита е усвоена еднократно, чрез превод по банкова сметка ***. Посочените в договора стоки са заплатени от Банка ДСК“ ЕАД по сметка на „БОТРО 2003“ООД с операционна бележка № *** год., в размер на 1890,00 лева с основание „автоматично плащане на търговец тип Б за ПОС-кредит ***“. Няма извършени плащания по договор за стоков кредит № *** год. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2019 год., остатъчното задължение по договор за стоков кредит № ***год. е в размер на 2 086,56 лева, от които: 1890,00 лева – главница и 196,56 лева – договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. – 22.11.2018 год. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, начислена върху непогасената главница – 1890,00 лева от 13.04.2018 год. до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 01.08.2019 год. е общо 254,65 лева. В случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за забава, начислена върху непогасената главница – 1890,00 лева от 13.04.2018 год. до датата на изготвяне на експертизата – 27.01.2021 год. е общо 536,07 лева. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху падежиралата и непогасена главница, за периода от падежа на всяка неплатена погасителна вноска до датата на изготвяне на експертизата – 27.01.2021 година е 342,02 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер, на следните съображения:
По делото се установява, че ответникът е останал задължен по договор за стоков кредит № *** год., както и че няма извършени плащания по него. Ето защо съдът и като съобрази решението си със заключението на вещото лице намира, че предявения иск за главницата в размер на сумата от 1890,00 лева и обезщетения за забава в размер на 92,44 лева следва да се уважи изцяло, а предявения иск за договорна лихва съобразно заключението на вещото лице следва да се уважи до размера на сумата от 196,65 лева, като за разликата над този размер до предявения такъв от 228,10 лева да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство за основателно. Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в размер общо на 1005,49 лева, от които: 87.80 лева – държавна такса; 384,74 лева – възнаграждение за особен представител; 150,00 лева – възнаграждение и разноски за вещо лице и 382.95 лева - адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 94,21 лева, от които: 44,21 – платена държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в исковото и заповедното производство в размер на 1099,70 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на И.М.В. с ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 22 офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от *** Д. Б. Б., сумите: 1890,00 лева – главница по договор за стоков кредит № *** година; 196,65 лева – договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. до 22.11.2018 год. и сумата от 92,44 лева – обезщетение за забава от 13.04.2018 год. до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Я., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за периода от 13.04.2018 год. до 22.11.2018 год. за разликата над сумата от 196,65 лева до предявения размер от 228,10 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.М.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 22 офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от *** Д.Б.Б., сумата от 1099,70 лева – представляваща сбор от сторените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: