РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 105 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
С решение № 83 от 01.04.2020
година, постановено по наказателно административен характер дело № 1129 по
описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, решаващият състав е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0906- 001307 от 30.09.2019 г., издадено от Началника на Сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с
което е наложено на А.В.Г. с ЕГН : ********** и адрес: ***, административно
наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 предл.1-во от ЗДвП - глоба в размер на
20 лева, основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
В касационната жалба се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният
жалбоподател счита, че решението на съда е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, както и че решаващият състав не е съобразил възраженията
за липсата на задължителни реквизити на
съставения акт-непосочено еднозначно мястото на нарушението, както и точната
квалификация на същото. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с
което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуалният си представите поддържа жалбата, вкл. с доводи, че се касае за
маловажен случай, който съдът е следвало да обсъди и да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по делото – ОД на МВР Ловеч, сектор
„Пътна полиция”, редовно призован, не се представлява.
Представителят на прокуратурата дава заключение,
че касационната жалба е основателна и пледира за отмяна на съдебният акт и на
издаденото наказателно постановление, поради нарушение на закона. Сочи, че в
конкретния случай са налице всички предпоставки за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Изрично в своя съдебен акт,
първоинстанционният съд е посочил, че от справката за нарушител, издадена за
водача-жалбоподател е станало видно, че не са му налагани наказания за
нарушение по ЗДвП. Видно е, че се касае за извършено административно нарушение
от което не са настъпили, каквито и да било вредни последици и в конкретната
ситуация, може да се приеме, че е такова отличаващо се с ниска степен на
обществена опасност.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на
основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна
страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно
обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба
оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1
от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, се явява основателна
по следните съображения:
Производството пред Районен съд - Ловеч е образувано по жалба на А.В.Г. против Наказателно
постановление /НП/ № 19-0906- 001307 от 30.09.2019 година на Началника на
Сектор ПП към ОДМВР Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 71277 / 23.09.2019, на същия е
наложено на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от същия закон, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.
Административнонаказателната отговорност е
ангажирана за това, че на 23.09.2019г. в 23.37 ч. в гр.Ловеч на посоченото
място е управлявал описаното и индивидуализирано моторно превозно средство лек
автомобил Ауди, като не спира на пътен знак Б2 /спри, пропусни движещите се по
пътя с предимство/.
За да направи своите изводи по фактите,
районният съд се е позовал на редовно събраните по делото доказателства, за
което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред. При тези
доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че
е доказано визираното в НП нарушение, наложеното за него наказание е правилно
определено по основание и размер, както и
че според справката за нарушител водачът няма налагани наказания за
нарушения по ЗДвП, като е счел, че не е налице маловажен случай.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият касационен състав споделя
изводите на районния съд, че по същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на водача на
автомобила с пътни знак Б2, въведен с чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата при предвижване по републикански
път, за което се носи административно-наказателната
отговорност, установена в разпоредбата на чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП.
Противно на твърдяното в жалбата, АУАН и
НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН. Посоченото място на нарушението
удовлетворява изискванията на чл.42 т.3
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което наказващият орган не е
допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на НП, респективно
решаващият съд не е нарушил материалния закон при преценка законосъобразността
на същото на това основание. Независимо от горното, след преценка доказателствата по делото настоящият касационен състав намира,
че са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното н
акта и НП нарушение представлява маловажен случай.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Безспорно, административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В чл.28
и чл.39 ал.1 ЗАНН законът си служи с понятията “маловажни” и “явно маловажни”
нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл.6 ЗАНН, регламентиращ общото понятие на административно нарушение. Когато
деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той
следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Всъщност
наказващият орган освобождава от административно наказателна отговорност, което
не почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона “може” означава
възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващият
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по
чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д.№1/2005г., Общото
събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е
произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган за “маловажност”
на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при
административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП следва да се съобразяват разпоредбите
на чл.11 от ЗАНН и чл.93 т.9 от НК. Нормата на чл.11 от ЗАНН урежда
правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита,
субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не се предвижда друго.
В Закона за административните нарушения и
наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи /ЗАНН/
законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „маловажен случай”,
поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно
нарушение като „маловажен случай” да се изведат от чл.93 т.9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай” по
чл.93 т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
От анализа на цитираната правна норма
следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно
нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса
или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Като от съдържанието на чл.93 т.9 от НК
следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз
основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на
административно нарушение, както правилно е отбелязал решаващият състав.
За да се приеме случаят за маловажен следва
да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, като релевантни
за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.
При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай”
законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се
преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите
и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението,
така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
Преценката в този смисъл се прави
на база фактическите данни за всеки конкретен случай. При анализ на
установените факти, може да се приеме, че се касае за маловажен случай и че
нарушителят не следва да се наказва, а само да се предупреди, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно е, че
конкретното нарушение е такова на просто, формално извършване, при което
законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия
състав, но липсата на настъпили вредни последици от деянието е от значение при
преценката дали макар от обективна страна да осъществява състава на определено
нарушение, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид.
При това следва да се съобрази обстоятелството, че извършеното е за
първи път, че от нарушението не са настъпили каквито и да било вредни
последици, и не са причинени вреди. Видно от събраните доказателства се касае
за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Допълнителен аргумент за прилагането на чл.28 от ЗАНН, освен липсата на
вредни последици от извършеното нарушение, е това на първо осъществяване-
обстоятелството че според справката за нарушител на водача не са налагани
наказания за нарушения по ЗДВП, че се касае за изолиран случай, наред с
оказаното съдействие на контролните органи, обуславящи определянето на деянието
като такова с по - ниска степен на обществена укоримост, поради което се
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието или вината на
дееца, които да мотивират настоящата инстанция да приложи чл.28 от ЗАНН. С оглед това налагането на
санкция, макар и минимално предвидената в закона се явява несъразмерно тежка и
не съответства на характера, и тежестта на нарушението.
С този извод, по никакъв начин не се
омаловажават охраняваните от законодателя обществени отношения. Напротив,
именно конкретният, задълбочен подход към всеки отделен случай спомага и е
гаранция за утвърждаване на законосъобразността в тези обществени отношения и
за изграждане на съзнание за необходимостта от съблюдаването на нормативните
изисквания. Действително, законодателят е предвидил санкция за определено
деяние, но при наличието на определени факти и обстоятелства става въпрос за
маловажност на дадено нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложеното е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона.
По изложените мотиви съдът
намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд - предмет
на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в
нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно издаденото на касатора наказателно постановление.
Водим от изложеното и на основание чл.221
ал.1 и ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, във вр. с
чл.63 ал.1 изреч. второ от ЗАНН, Ловешки административен съд, касационен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 83 от 01.04.2020 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 1129 по описа за 2019 година на Районен съд - Ловеч,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0906- 001307 от 30.09.2019 година на Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР
Ловеч, с което е наложено на А.В.Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***,
административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 предл.1-во от ЗДвП - глоба
в размер на 20 лева и основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 8 контролни
точки, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.