№ /10.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV
състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 1906 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. чл.
46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалбата на Е.Е., гражданин на Република
Турция, срещу Заповед № 365з-2588/06.06.2019 година, издадена от директора на
Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „отнемане на правото на
постоянно пребиваване в Република България“, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6
от ЗЧРБ. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като
постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е
напуснал територията на Република България, за да се лекува в Република Турция.
Твърди, че завръщането му в Република България е било възпрепятствано от
гранични служители на Република Турция, които са отнели задграничния му
паспорт. Твърди, че е сезирал властите на Република Турция с искане за връщане
на иззетия документ или издаване на нов, което не било удовлетворено. Твърди,
че синът му М.Е. живее и учи в Република България. Твърди, че семейството му е
социализирано на територията на Република България. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез
процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът – директорът на Областна дирекция – Варна на
Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че оспореният акт е законосъобразен. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното :
Административното производство е започнало въз основа на
Заявление № 16685 от 08.04.2019 година, с което жалбоподателят е поискал
разрешение за пребиваване на територията на Република България.
С Уведомление рег. № 125560-843 от 17.05.2019 година,
връчено на 27.05.2019 година, жалбоподателят е уведомен, че срещу него е
започнало производство по издаване на заповед за отнемане на правото на
пребиваване на територията на Република Турция на основание чл. 40, ал. 1, т. 6
от ЗЧРБ.
Със Заповед № 365з-2588 от 06.06.2019 година директорът
на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи е наложил ПАМ
– „отнемане правото на пребиваване в Република България“ по отношение на Е.Е..
За да постанови този резултат органът е приел, че Е. е отсъствал от Република
България за период по-голям от 12 месеца (от 08.03.2015 година до 27.07.2016
година и от 30.11.2016 година до 30.03.2019 година).
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.06.2019
година, поради което подадената на 08.07.2019 година жалба е в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ.
Е.Е. е гражданин на Република Турция, с придобит статут
на постоянно пребиваващ чужденец в Република България от 20.09.2006 година, на
основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ. Същият е отсъствал от територията на
Република България за периода от 08.03.2015 година до 27.07.2016 година и от
30.11.2016 година до 30.03.2019 година.
Видно от писмо от 13.06.2019 година от Генералния консул
на Република Турция в Бургас задграничен паспорт № U03714330, издаден на жалбоподателя е
иззет на 30.11.2016 година. В документа е посочено, че жалбоподателят използва
задграничен паспорт № U21655780, издаден на 28.03.2019 година от Валийство
Кърклалери.
Видно от представената Епикриза № 14664/10.10.2013 година
от УМБАЛ „Софиямед“ гр. София, жалбоподателят е претърпял хирургическа
интервенция на 07.10.2013 година.
Видно от Епикриза от Частна болница „Севги“ Газиантеп,
Република Турция жалбоподателят е претърпял хирургическа интервенция на
27.07.2014 година
Видно от представената Епикриза от Градска болница
Ескишехир, Република Турция жалбоподателят е претърпял хирургическа интервенция
на 18.01.2016 година.
От заключенията на Съдебно-медицинската експертиза се
установява, че жалбоподателят страда от дискова херния на ниво L4-L5 вдясно, с
проведено оперативно лечение през 2013 година. Вещото лице е дало заключение,
че възстановителният период след оперативно лечение обичайно е 1 месец, като не
се препоръчва пътуване, с оглед необходимостта при пътуване да се заема седнало
положение. Жалбоподателят е бил хоспитализиран в отделение Обща хирургия на
Градска болница Ескишехир, Република Турция за периода 15.01.2016 – 01.02.2016
година, при липсата на данни за проведено оперативно лечение.
Видно от представената извадка от регистъра на
гражданското състояние жалбоподателят е в брак със С.Е., постоянно пребиваваща
на територията на Република България и има родено от брака дете М.Е. (2003
година), постоянно пребиваващо на територията на Република България.
Представен е договор за наем от който е видно, че
жалбоподателят е наел жилище в гр. Шумен, считано от 30.08.2019 година.
Жалбоподателят е управител на „Килими“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Шумен.
Съгласно
ЗЧРБ
в приложимата редакция към датата на издаване на обжалвания административен
акт, отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се
установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския
съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено
постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6,
7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25,
ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. Аналогично е съдържанието на
разпоредбата на чл.
9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО,
съгласно която дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на такъв в случай на отсъствие от
територията на общността за период от 12 последователни месеца.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е отсъствал от територията на
Република България за период по-дълъг от 12 последователни месеца за периодите
от 08.03.2015 година до 27.07.2016 година и от
30.11.2016 година до 30.03.2019 година.
Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че причина за
продължителното отсъствие за периода 08.03.2015 – 27.07.2016 година е проведено
медицинско лечение на територията на Република Турция. От представените писмени
документи - Епикриза от Градска болница Ескишехир,
Република Турция се установява, че жалбоподателят е претърпял хирургическа
интервенция на 18.01.2016 година и е хоспитализиран за периода 15.01.2016 –
01.02.2016 година. Вещото лице – лекар неврохирург е дало заключение, че
възстановителният период при този вид заболяване е 1 месец, поради което
продължителното отсъствие на жалбоподателя от страната за този период не може
да се обоснове с необходимостта от лечение.
Установено е обаче, че причината за отсъствието на жалбоподателя за периода
30.11.2016 – 30.03.2019 година е изземване на задграничния му паспорт на
30.11.2016 година. С определения от 15.07.2019 година, 04.09.2019 година,
13.10.2019 година и 29.11.2019 година съдът е задължил генералния консул на
Република Турция в Бургас да предостави информация за причината, поради която е
иззет задграничния паспорт на жалбоподателя и правил ли е същия опити за
снабдяване с друг документ. До даване ход на устните състезания изисканата
информация не беше предоставена. От показанията на разпитания в с.з. на
24.01.2020 година св. Бюлент Калъч се установява, че при опит да напусне
страната задграничният паспорт на жалбоподателя е иззет. Въз основа на така
коментираните доказателства съдът приема, че жалбоподателят е бил
възпрепятстван да пребивава на територията на Република България за периода
30.11.2016 – 30.03.2019 година.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в нарушение на чл.
44, ал. 2 от ЗЧРБ. Съгласно тази правна разпоредба, при налагане на
принудителни административни мерки, компетентните органи отчитат
продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република
България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и
бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или
друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение,
както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по
произход на лицето. В конкретния случай, не се спори, а е посочено и в
предложението за налагане на ПАМ, че жалбоподателят пребивава на територията на
страната от 2006 година – 8 години. Жалбоподателят е в брак с постоянно пребиваваща на територията на Република
България гражданка на Република Турция, от който е родено детето М. (2003 година). Семейството на жалбоподателя е установено
в гр. Шумен. Детето М. е ученик в Профилирана езикова гимназия „Никола Йонков
Вапцаров“ в 10-ти клас.
Жалбоподателят изрично е посочил в дадените писмени обяснения, че
животът му е неразривно свързван с Република България, където са неговите най-близки. Жалбоподателят е управител на търговско дружество.
С
оглед на тези обстоятелства, административният орган необосновано е приел, че
налагането на ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК и не засяга правото на семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (КЗПОЧС). КЗПОЧС е ратифицирана със закон, приет на
31.07.1992 година (ДВ бр. 66/1992 година, в сила от 07.09.1992 година), и е част от националното ни
законодателство. Същата представлява приложимо право, което има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат, съобразно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ). В част
I – „Права и свободи“ от КЗПЧОС е регламентирано
правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8, ал. 1), чието
ограничаване е допустимо от страна на държавните власти само в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите (чл. 8, ал. 2). Следователно основанието за
ограничаване правото на личен и семеен живот трябва да е предвидено в закона,
какъвто е настоящият случай. Но това законово ограничение е приложимо от държавните
власти и намесата им в личния и семейния живот е допустима и правомерна, само
когато предвиденото в закона основание за налагане на ПАМ е в кумулативна
даденост с наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.
8, ал. 2 от КЗПЧОС предпоставки. Наложената ПАМ създава неоправдани затруднения за поддържане на връзката
между оспорващия и неговия 16-годишен син, което пряко рефлектира, както
върху неговия личен и семеен живот, така и върху живота на детето му, и по този
начин представлява недопустима намеса в правото на личен и семеен живот на
същите. Несъмнено, не е налице основание по чл.
8, ал. 2 от КЗПЧОС, обосноваващо накърняването на правото на личен и семеен
живот с налагането на оспорената ПАМ. За административния орган съществува
задължение да съобрази горепосочените обстоятелства, като отчете
преимуществената ценност и закрила на личния и семейния живот на чужденеца и
неговия низходящ роднина (дете), особената закрила на децата и
необходимостта на детето на чужденеца от безпрепятствена и гарантирана връзка и
пълноценни отношения с баща му.
Предвид горното оспорената заповед следва да се отмени.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 365з-2588 от 06.06.2019
година на директора на Областен отдел – Варна на Министерство на вътрешните
работи, с която е наложена принудителна административна мярка „отнемане правото
на пребиваване в Република България“ спрямо Е.Е., по жалбата на Е.Е., роден на ***
година, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :