№ 51
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.34 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод подадена частна жалба от адв. К. Г. - служебен
защитник на засегнатото лице Н. Р. Н. против решение Рег.№ 18 / 08.01.2025г.
по ЧНД № 8080/2024г. по описа на СГС, НО, 28 състав, с което е признато и
прието за изпълнение Решение № 9062 5422 6545 7504 от 23.04.2024г., влязло
в сила на 04.06.2024г., поставено от Gemeente Nijmegen, Нидерландия, с което
на българския гражданин Н. Р. Н. ЕГН **********, му е наложена финансова
санкция в размер на 120,00 евро /сто и двадесет евро/ с левова равностойност
234,70 лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ на
основание Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата – чл. 2
В жалбата, която е бланкетна, се твърди, че постановеният съдебния акт
е „неоснователен и недоказан“, както и че първоинстанционният съд е
оставил без уважение направените от страна на защитата доказателствени
искания, като доводи ще бъдат изложени в съдебното заседание пред
въззивната инстанция.
1
В съдебно заседание представителят на САП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова пледира да бъде
потвърдено.
Защитникът на засегнатото лице моли за уважаване на подадената жалба,
тъй като в материалите по делото липсват доказателства, че именно
засегнатото лице е Н. Н. и той е автор на деянието. Възразява, че не може
българският съд да признава финансова санкция на несъдебна институция, на
която и да било държава, без да са представени безспорни доказателства за
извършеното деяние от български гражданин – дали той го е извършил, как и
по какъв начин го е извършил и как е установено самото нарушение. В тази
връзка, моли „за отхвърляне на иска като недоказан и за прекратяване на
делото“.
Засегнатото лице редовно призовано, не се явява.
САС, след като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните
органи на Нидерландия, което е било уважено с обжалваното решение,
предмет на настоящия инстанционен контрол.
Съгласно разпоредбите на чл.4 вр. чл.3 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС
искането на компетентните органи на издаващата държава Нидерландия е
придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, регламентиращо прилагането на принципа на взаимното признаване
по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или
административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в
друга държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която
са били наложени. По смисъла на същото и разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и 3
от ЗПИИАКОРНФС „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в
сила в държава - членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична
санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение, както и
разходите по съдебните или административните процедури, довели до
постановяване на акта.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл.31 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС се явява компетентен да се произнесе, предвид
местоживеенето на засегнатото лице, като е анализирал съдържанието на
постъпилото удостоверение, в превод на български език, приемайки го за
съответстващо на чл. 4 и 5 ЗПИИАКОРНФС. В същото не се констатират
данни, които да поставят под съмнение компетентността и легитимността на
издалия го орган, като едновременно с това е изпълнено условието за
изложение на необходимата релевантна информация относно постановеното
решение - датата на издаването му, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно
2
нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на
нарушителя.
Въззивната инстанция се солидаризира изцяло със становището на СГС
за липса на основания за уважаване на претенцията на защитника на
засегнатото лице да бъде отказано признаване и изпълнение на наложената
финансова санкция от несъдебен австрийски орган.
В съдържанието на удостоверението по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции не се установяват пропуски. Представеният
документ, включително в превод на български език, съдържа нужната
информация относно идентификацията на лицето, извършило
административно нарушение на правилата за движение по пътищата,
описанието на обстоятелствата, при които то е било осъществено и правната
му квалификация, вида и размера на наложената санкция съобразно
законодателството на издаващата държава. Изпълнено е и изискването за
изпращане от страна на издаващата държава на решението за налагане на
финансова санкция.
Относно възраженията на защитата, САС намира за нужно да посочи, че
настоящата съдебна процедура по ЗПИИАКОРНФС има чисто процесуален
характер, по оказване на правна помощ на издаващия орган, като не засяга
каквито и да е въпроси от материалноправно естество. В този смисъл от
страна на българския съд не подлежат на обсъждане и решаване въпроси по
съществото на конкретния правен спор, касаещи финансовата отговорност на
лицето, не могат да бъдат коментирани и преразглеждани обстоятелства по
съществото на проведеното в издаващата държава административно
наказателно производство, санкционираното деяние, авторството и вината на
конкретното засегнато лице.
Съдът на изпълняващата държава, в случая Република България, не може
да изследва доказателствената обезпеченост на фактите по нарушението,
посочени в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, тъй като процедурата по признаване е подчинена на принципа на
взаимно доверие между държавите - членки. Производството по чл.32 от
ЗПИИАКОРНФС не допуска възражения, свързани с презумпцията за
невиновност, както и инкорпориране на доказателства, касаещи самото
нарушение. Сътрудничеството по наказателни дела се основава на принципа
на взаимно признаване на решенията, намиращ израз в задължението на
национален съд на една държава - членка при съществуването на определени
законови предпоставки да изпълни съдебен акт, постановен в друга държава -
членка като акт на собствената му юрисдикция, без да осъществява контрол
върху него.
Преценката на първостепенния съд за наличието на всички условия за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция
срещу Н. Н. за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, в
която хипотеза не съществува изискване за двойна наказуемост на деянието
съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, се явява
3
законосъобразна. Касае се за санкционирано нарушение по Кодекса за
движение по пътищата- паркиране на паркомясто, за което се изисква
разрешение /знак Е9/ без разрешение за това превозно средство, допуснато на
20.03.2024 г.
В постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета изрично е отбелязано, че санкционираното лице е било уведомено
за проведеното писмено производство с постановено решение по изискуемия
от законодателството на издаващата държава начин и възможностите и
сроковете за обжалването му, като по делото не се установяват обстоятелства,
внасящи каквото и да било съмнение относно верността на тези данни. Към
същото е приложена изпратената до засегнатото лице покана за доброволно
плащане на финансовата санкция, в която е посочено и решението за нейното
налагане.
В чл.35 от ЗПИИАКОРНФС изчерпателно са посочени факултативните
основания, при наличието на които може да се откаже признаване и
изпълнение на наложената финансова санкция, които в конкретния случай са
били детайлно обсъдени от първата съдебна инстанция. Не се установява за
санкционираното деяние, засегнатото лице да е било наказвано в България или
в друга държава, различна от решаващата; да е лице с имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо или лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават
решението. .
Решението не се отнася за деяние, което да се приеме за извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България и поради това да е
подсъдно на български съд. Наложената финансова санкция надхвърля 70
евро, а именно 120 (сто и двадесет) евро, чиято левова равностойност към
датата на постановяване на решението по курса на БНБ е 234,70лева (двеста
тридесет и четири лева и седемдесет стотинки).
Водим от горното депозираната жалба се явява неоснователна, поради
което и на основание чл.34 ал.1 вр. чл.20 ал.3 ЗПИИАКОРНФС, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№ 18 / 08.01.2025г. по ЧНД № 8080/2024г.
по описа на СГС, НО, 28 състав, с което е признато и прието за изпълнение
Решение № 9062 5422 6545 7504 от 23.04.2024г., влязло в сила на 04.06.2024г.,
поставено от Gemeente Nijmegen, Нидерландия, с което на българския
гражданин Н. Р. Н. ЕГН **********, му е наложена финансова санкция в
размер на 120,00 евро /сто и двадесет евро/ с левова равностойност 234,70
лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ на основание
4
Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата – чл. 2.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5