Решение по дело №1490/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1792
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110201490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110201490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. Д. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № ИК – 10-3 /08.12.21г., издадено от председател на Сметната Палата на
Република България, с което на жалбоподателя ЕМ. Д. М. е наложена глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/лв. за нарушение на чл.170 ал.1 от Изборния
Кодекс.
В жалбата се твърди, че административно наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон. Оспорват се констатациите акта и
се твърди, че жалбоподателят не е лицето субект на отговорността, тъй като
не е лицето осъществило действията.
Алтернативно се иска от съда да приложи чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв.Сидерова. Тя поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Иска от
съда да отмени атакуваното наказателно постановение.
Въззиваемата страна Сметна палата на Република България се
представлява от юрк. Таръшева. Тя счита издаденото Наказателно
постановление за превилно и законосъобразно, като посочва, че следва
същото да бъде потвърдено.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕМ. Д. М. бил определен за лице по смисъла на чл. 164
ИК на ПП „Възраждане на Отечеството“, която била регистрирана с решение
№ 2078-НС/16.02.2021г. на ЦИК за участие в изборите за народни
представители, проведени на 04.04.2021г.
На 30.03.2021г. между ПП „Възраждане на Отечеството“,
представлявана от Н. М. и „КРАКРА“ АД представлявано от П. К. бил
сключен договор за медийно отразяване на предизборната кампания на
партията за участие в изборите за народни представители на стойност 1 440
лв. Разходът бил извършен по фактура № **********/30.03.2021г.. Сумата
била заплатена в брой.
Въз основа на заповед била извършена проверка в Сметната палата. В
хода на проверката свидетелката Б. Г. установила, че ЕМ. Д. М. като лице по
чл. 164 ИК е осъществил нарушение на чл. 170 ал.1 ИК. За така
констатираното свидетелката съставила АУАН № В него тя описала своите
възприятия и квалифицирала извършеното като нарушение на чл.170 ал.1 от
ИК.
Актът бил връчен, като в законоустановения срок са подадени и
писмени възражения по него от жалбоподателя Е. М..
При идентична фактическа обосновка на описаното нарушение на
жалбоподателя било издадено атакуваното НП, с което му е наложена глоба в
размер на 3 000 лв.
Така изведените фактически канстатации на съда са обусловени от
събрания в производството доказателствен материал - показанията на
разпитаната като свидетел актосъставителка – Б. Г. и св. В. Г., както и от
събраните в производството писмени доказателства- АУАН, констативен
протокол, решение на ЦИК, възражение, списък на партии и списък на
коалиции, договор за извършване на рекламна дейност, фактура, фискален
бон.
Всички доказателства, събрани в производството са единни и
непротиворечиви относно изведените от тях обстоятелства, като не се
2
открояват съществени противоречия между разказаното от свидетелката и
свидетеля, както и с въведеното в съставения АУАН. Писмените
доказателства притежават нужните откъм формална страна реквизити, за да
бъдат ценени от съда като достоверен източник на факти. В този смисъл
съдът прие, че рзказаното от свидетелката сочи установяването на
конкретните обстоятелства, свързани с начин, място и авторство на соченото
администартивно нарушение. Показанията на св. Г. не се намират в пряко
диаметрално положение на изведеното от доказателствената съвкупност.
Същият е хронологичен, последователен и ясно въвежда сведения за факти,
които непосредствено е възприел. Изведеното то него съдът кредитира. От
приетите писмени доказателства с категоричност на извода се установява
именно жалбоподателят да е лицето по чл. 164 ИК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, предвид заповедта приета като писмено даказателство
по делото.
След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите,
които правно са квалифицирани като нарушение на чл.170 ал.1 от ИК.
С нужната степен на конкретизация и яснота в двата акта е описано
какво е била конкретното поведение на субекта на отговорността и как то
осъществява определени признаци на конкретно администартивно
нарушение. В доказателствата по делото е налично възражение по акта, от
което е ясно, че жалбоподателят не е бил с преклудирана възможност за
защита срещу въведените в него консаттации.
3
Съдържанието на посочената в актовете првна норма- чл.170 ал.1 от ИК
ясно въвежда фактическите параметри на дължимо поведение. В нормата,
ясно е въведено какво следва да бъде поведението на лицата, за които
възниква конкретното задължение. Неизпълнението на това дължимо
поведение съставлява нарушение на тази правна норма и подлежи на
санкциониране, така както е описано в НП.
Правната норма на чл. 170 ал.1 от ИК въвежда задължение
финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната
кампания, на стойност над 1000 лева, да се извършва по банков път.
Съгласно чл. 476 от ИК при нарушение на изискването по чл. 170, ал. 1,
на лицето или лицата по чл. 164 ИК се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.
По делото безспорно е установено извършването на нарушение на чл.
170, ал.1 от ИК, а именно, че е извършен разход надвишаващ сумата от 1000
лева, за които не било платено по банков път, а в брой. Разходът е свързан с
предизборната кампания – видно от договорът приобщен по делото, по време
на предизборната кампания.
В цитирания текст от ИК изрично е предвидена отговорност за лицата
по чл. 164 от ИК за всички нарушения по чл. 170, ал. 1 ИК, а от
представеното решение на ЦИК несъмнено се установява, че именно
жалбоподателят ЕМ. Д. М. е посочен като лице, което да отговаря за
приходите, разходите и счетоводната отчетност по време на предизборната
кампания. Следователно, независимо от конкретното лице, което е
фактически е извършило разхода, отговорността на жалбоподателя Е.М.
следва да бъде ангажирана, доколкото същият е субект съобразно текстът на
посочената правна норма.
Нарушението е извършено виновно, като Е.М. е имал представи
относно дължимото му поведение, като въпреки тях е допуснал
осъществяването на нарушението.
Съдът счита, че така извършеното административно нарушение не може
и не следва да се окачестиви като маловажен случай, който изключва
администаративно-наказателната отговорност на субекта. Това е така, защото
конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на засягане на
защитени от правото обществени отношения, от колкото други нарушения от
същия вид.
4
Размерът на наложената глоба е законоустановен, адекватен на вида и
тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде
редуциран.
С оглед изложеното съдът прие, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на производството ЕМ. Д. М. следва да заплати в полза
на Сметна палата на Република България сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № /НП/ № ИК – 10-3
/08.12.21г., издадено от председател на Сметната Палата на Република
България, с което на жалбоподателя ЕМ. Д. М. е наложена глоба в размер на
3 000 /три хиляди/лв. за нарушение на чл.170 ал.1 от Изборния Кодекс.

ОСЪЖДА ЕМ. Д. М. да заплати в полза на Сметната Палата на
Република България, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5