Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 01.07.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

 

       Председател:  Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1315 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, гр.София срещу И.И.А. ***,с която се претендира осъждане на ответника за парични вземания, произтичащо от Договор за кредит № ***/29.05.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР между ответника и „4финанс“ ЕООД, действащ под търговска марка „Vivus“ и което парично вземане кредиторът  - „4финанс“ ЕООД е прехвърли. на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., за която е изпратено уведомление на  ответника, но същото не е връчено, с оглед на което ищецът прилага към исковата молба уведомление по чл.99 от ЗЗД. Моли съдът да постанови  решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 436,51 лв., от които: 350,00 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № ***, 86,51 лв. - наказателна лихва за периода 28.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, поддържа исковете с писмена молба и представя списък на разноските.

Ответникът И.И.А. в срока по чл.131 от ГПК чрез назначен особен представител  депозира отговор на исковата молба, с който намира иска за допустим, но неоснователен, като излага съображения,  че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с доказателства, като оспорва, че ответникът при сключването на процесния договор за кредит на 29.05.2015г. е заявил и ползвал допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката, и че исканата сума в размер на 350,00лв. е отпусната от кредитодателя на същия ден -29.05.2015г., поради липса на доказателства за такова заявено желание от ответника,както и че процесната заемна сума е отпусната от кредитодателя в Изипей на същия ден-29.05.2015г., също поради липса на доказателства. Оспорва и твърдението , че кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита срещу заплащане на съответна такса по сметка на кредитодателя, както и  че ответникът е упражнил това си право няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до новата падежна дата-27.08.2015г. Сочи, че не е подкрепено с доказателства и твърдението на ищеца, че след настъпването на падежа, непогасяване на дължимите суми и изпадането в забава, от „Вивус" били изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, като не бил посочен и способа за изпращането на въпросните писма и на кой точно адрес са изпратени, след като в Договора за кредит са посочени два адреса-постоянен в гр. Кърджали и текущ адрес в гр. Пловдив; излага съображения , че след сключването на Договора за прехвърляне на вземанията между цесионера-първоначалния кредитор и цедента-ищец по настоящото дело, на длъжника-ответник не е съобщено по надлежния ред за прехвърлянето на вземанията от стария кредитор. Освен това, въпреки упълномощаването от цедента от негово име цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на задълженията му, в крайна сметка длъжникът не е уведомен за това обстоятелство, тъй като препоръчаната писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД, е върната с отметка „Преместен". Моли да се постанови решение, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, вкл. искането за присъждане на разноски. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора, като оспорва,   ответникът да е получил заемната сума и срокът на срокът на договора да е бил удължен, поради липса на доказателства. Моли съдът да постанови решението въз основа на събраните по делото доказателства.   

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „4финанс“ ЕООД /Вивус/ гр.София не представя отговор и доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище сочи, че ответницата е упражнила правото си да удължи кредита си на 28.07.2015г. , като е заплатила Такса удължаване на кредита за 30 дни на стойност 66, 50 лева, с което от датата на плащане на таксата - 28.07.2015г. следвала нова падежна дата, а именно 27.08.2015г., като между ответника и кредитната институция е сключено ново споразумение за промяна на вече съществуващия договор за кредит, с непроменени параметри по същия, с изключение на падежната дата.  Клиентката  заявила желание за удължаване на кредита, чрез провеждане на разговор по телефона със служител на „4финанс" ЕООД град София, след което наредила на каса на „Изипей“ АД посочената сума с основание за плащането ѝ: „ Удължаване кредит № ***,  ЕГН: **********- И.И.А.”. Сочи още, че на 01.02.2018г. е подписан договор за продажба на прехвърляне на вземания / цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г. , сключен между „4финанс" ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД , съгласно който вземането на „4финанс" ЕООД срещу длъжника И.А. , произтичащо от договор за онлайн кредит № *** от 29.05.2015г. е прехвърлено изцяло на „ Кредитреформ България“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, поради което понастоящем кредиторът по задължението на И.А. по договор за кредит № *** от 29.05.2015г. е „Кредитреформ България“ ЕООД. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Установават се изложените в исковата молба обстоятелства, че ответникът на 29.05.2015г. е сключил с третото лице – помагач на страната на ищеца - „4финанс" ЕООД, гр. София договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние под формата на Договор за кредит № ***, като дружеството в качеството му на заемодател е предоставило на ответника в качеството на заемател сумата от 350,00 лв. чрез „Изипей“АД, изплатена на ответницата лично срещу подпис и в брой на каса на „Изипей“ АД на 29.05.2015г. при посочено в разписката основание за превода: ЕГН **********, ***.

Ищецът претендира свое парично вземане по възникналото заемно правоотношение за предоставяне на заем от разстояние между ответника в качеството му на  кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, гр.София, в качеството му на кредитор по Договор за кредит № ***/29.05.2015г., по който е предоставена на 29.05.2015г. в заем сумата от 350,00 лв. със срок на връщане от 30 дни до 28.06.2015г., при лихвен процент 0,00 %, годишен лихвен процент на разходите  - 0,00 % и общодължима сума за връщане  - 350,00 лв. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, като страните са уговорили надбавка за наказателна лихва /т.13.3/, добавена към  договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, или, наказателната лихва за просрочие възлиза на 10,01 %. Договорено е в т.9.8 при частично плащане задълженията да се покриват в следната последователност: разходи и лихва за просрочие на задължения;  такса за експресно разглеждане  и  такса за удължаване, лихва за предоставяне на кредита, други дължгими суми по Договора за кредит и главницата по предоставения Кредит и допълнителните кредити. На 28.07.2015г. ответницата е упражнила правото си по т. 11.1 от Общите условия на договора за кредит да удължи срока за връщане на кредита чрез заплащане по сметка на кредитора такса за удължаване в размер на 66,50 лв.,  или, 19% за 30-дневно удължаване преди датата на падежа, или, до 27.08.2015г., като в разписката за извършеното плащане изрично е посочено като основание: удължаване на кредит № ***/29.05.2015г., ЕГН и имената на ответницата. Вземането по процесния договор кредиторът „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца на 01.02.2018г. с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера под № 1548 вземанията си по процесния Договор № ***/29.05.2015г., като е потвърдил цесията и е упълномощил ищецът да я съобщи на длъжника, което не е сторено, тъй като изпратеното съобщение се е върнало с отбелязване „преместен“. От името на цедента е връчено на ответника чрез назначения особен представител уведомление за извършената цесия, като приложение към исковата молба, което с оглед съдебната практика  - решение № 3/16.04.2014г. по гр.д. № 1711/2013г. ,ТК, Първо т.о. на ВКС следва да се съобрази от съда по смисъла на чл.235,ал.1 от ГПК. Ето защо, съдът намира, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответника по чл.99 от ЗЗД с връчване на книжата по делото и дължи изпълнение на задълженията си по договора за кредит на новия кредитор – ищеца, при което възражението в тази насока е неоснователно.  

Ответникът не оспорва валидното възникване на заемното правоотношение за сумата от 350,00 лв. и поради установено реално предаване на заемната сума и липса на доказателства за частично или пълно плащане от ответника, следва да се направи извод, че искът за главница в размер на 350,00 лв. е основателен и вземането се дължи ведно със законната липхва от постъпване  на исковата молба в съда на 27.08.2018г. до окончателното изплащане. С оглед основателността на иска за главница, основателна е претенцията за наказателна лихва за периода от 28.08.2015г. до 31.01.2018г., чийто размер изчислен на осн. чл.162 от ГПК посредствум онлайн калкулатор върху главницата от 350,00 лв. съдът намира, че възлиза на сума в размер на 86,51 лв., при което и този иск следва да бъде уважен.  

За изчерпателност съдът следва да посочи,че искът е предявен на 27.08.2018г. /п.кл.24.08.2018г./, като предвид установеното по делото удължаване на срока за връщане на кредита и определяне на нова падежна дата - 27.08.2015г., респ. настъпила изискуемост на вземането на ищеца на 28.08.2015г., към датата на предявяване на исковата претенция не е изтекъл тригодишният давностен срок за вземането за лихва, както и петгодишния срок за вземането за главница.

С оглед крайния изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете,или,в пълен размер, както следва: за заплатена държавна такса - 100,00 лв., за възнаграждение за особен представител – 300,00 лв., както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., всичко общо 760,00 лв., които следва да се възложат изцяло в тежест на ответника.

На третото лице помагач не се дължат разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И   :

 

ОСЪЖДА И.И.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 350,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ***/29.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска  - 27.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане и 86,51 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.08.2015г. до 31.01.2018г.

ОСЪЖДА И.И.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  направените по делото разноски в размер на 760,00 лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач "4финанс" ЕООД /“Вивус“/, ЕИК ***, на страната на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: