Определение по дело №2228/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2148
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20207050702228
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

……………………………., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  09.10.2020г. в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

                  

        

като разгледа докладваното от съдията    административно дело № 2228 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Делото е образувано по жалба на „Кредо 2012“ ЕООД, представлявано от управителя Ивайло Ганчев Ганев чрез адв. В.А.против заповед за налагане на принудителна административна мярка №276-ФК/21.09.2020г., издадена от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП с включено в нея разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

Във връзка с особеното искане в жалбата за спиране на допуснатото от административния орган предварително изпълнение е образувано производство  по реда на чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.60 ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  Принудителната административна мярка е наложена по реда на  чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – пицария „Пицарела“, находяща се на ул.“Васил Петлешков“  /ул.“А.Маймункова“/ парцел 1358 в гр.Варна, стопанисван от „Кредо 2012“ ЕООД  с ЕИК ********* за срок от 14 дни.  

Според разпоредбата на чл.188 ал.1 от Закона за данък върху добавена стойност,  принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60 ал.1-7 от Административнопроцесуалния кодекс. Това от своя страна означава, че предварителното изпълнение не е допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60 ал.1 от АПК. Ето защо, самия административен орган е включил изрично разпореждане по чл.60 от АПК в цитираната по-горе заповед.

Следователно, тежестта на доказване лежи върху административния орган, който трябва да ангажира доказателства относно обстоятелствата, посочени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение е за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта,  или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда от обществена значимост. В разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на принудителната административна мярка съдържа общи фрази и цитиране само на хипотезата на чл.60 ал.1 от АПК без конкретна обосновка  за съществуването на предпоставките,  изброените в цитираната разпоредба, което прави разпореждането за предварително изпълнение немотивирано.

В случай се сочи, че нарушението е извършено на 17.09.2020г. /отбелязано не само в заповедта за налагане на принудителна административна мярка, но и в акта за установяване на административно нарушение № F 571705 от 25.09.2020г./ макар да се твърди от органите по приходите, че нарушението и съответно мярката, която се налага заради него е било извършено на 29.08.2020г., на която дата според сигнал  /който липсва в административната преписка/ дружеството е издало в обекта си само служебен бон вместо фискална касова бележка. Датата на нарушението е от съществено значение не само за налагане на административно-наказателна санкция, но и за налагане на принудителна административна мярка, тъй като същата е наложена за преустановяване на административно нарушение, а не за предотвратяване на бъдещо такова предвид липсата на доказателства за системни нарушения от страна на потърпевшия търговец. Датата на нарушението е свързана със самия факт на извършването му и с прякото приложение на материалния закон. В тази връзка, видно от доказателствата в административната преписка, на 17.09.20202г. не е установена разлика между касовата наличност и тази отчетена през фискалното устройство, регистрирано и работещо в проверяваната пицария, т.е. липсват доказателства за извършено нарушение на данъчните правила. Събраният от органите по приходите и представен в съда доказателствен материал не установява извършване на нарушение и на 29.08.2020г. Голословните твърдения на административния орган не се подкрепят с документи, които да ги обосновават.

При липса на доказателства за извършено нарушение, което се цели да бъде преустановено и за предотвратяване на бъдещи такива, обжалваното разпореждане нарушава материалния закон до степен, че  запечатването на търговския обект е мярка, която нарушава принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и принципът на Европейския съюз за пропорционалност,  като по този начин ще бъдат засегнати права и законни интереси на  „Кредо 2012“ ЕООД в по-голяма степен от необходимото за целта. Този принцип, залегнал както в българското, така и в европейското законодателство е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

По правилата на правото, всяко едно твърдение подлежи на доказване, което поради равенството на страните в съдебното производство /чл.8 от АПК/  важи със същата сила и за органа по приходите. Видно от разпоредбите на  чл.186 и на чл.185 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с предварителна доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, органът по приходите трябва  не е обосновал приложението на чл.60 ал.1 от АПК със съответните факти и доказателства, които ги подкрепят, които е нарушение на изискването за мотивираност по ал.2 на чл.60 от АПК.

Следва да се добави, че подобна необоснована принудителна мярка представлява превратно упражняване на власт от страна на данъчните органи, тъй като не съответства  целта на закона. Мотивирането ѝ с общи фрази не изпълнява изискването по чл.186 ал.3 от ЗДДС и не променя  извода за нейната незаконосъобразност.

Освен това, определяне размера на принудителната административна мярка е преценка, която се прави при упражняване на оперативна самостоятелност. В тази връзка, органът по приходите трябва мотивирано, последователно и предвидимо да излага всеки път критериите, по които определя срока на запечатване. Длъжен е по силата на чл.13 от АПК своевременно да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на законовите му правомощия за налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС и постигане на законовите  цели. Принципът за последователност и предвидимост по чл.13 от АПК е свързан с принципите за оправдани правни очаквания и правна сигурност на правото на Европейския съюз, което е част от националното ни законодателство. Няма данни задължението по чл.13 от АПК да е изпълнено по отношение на разглеждания казус.

Воден от изложеното и на основание чл.186 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.60 ал.7 във връзка с ал.2 от АПК  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №276-ФК/21.09.2020г., издадена от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на  чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – пицария „Пицарела“, находяща се на ул.“Васил Петлешков“  /ул.“А.Маймункова“/ парцел 1358 в гр.Варна, стопанисван от „Кредо 2012“ ЕООД  с ЕИК ********* за срок от 14 дни.  

ЗАДЪЛЖАВА началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП незабавно да възстанови положението, съществувало преди издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

 

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.188 ал.2 от ЗДДС.

 

Определението да бъде съобщено на жалбоподателя по телефоните, посочени в жалбата и това да се отбележи по делото.

 

Настоящото определение да бъде изпратено на  ел. поща на ТД на НАП - Варна, като бъде приложено копие от записа на изпращане.

 

 

ДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: