Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Гюнай Шюкрю Али от с.Подкова, общ. Кирково против решение № 65/17.05.2005 година, постановено по НАХД № 69/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 0506-А/20.08.2004 година, издадено от директора на ТДД Кърджали. Със същото за извършено административно нарушение и на основание чл.17а ал.2 от Закона за акцизите, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева и на основание чл. 17к ал.1 т.1 от ЗА- принудителна административна мярка “запечатване на обект и забрана за достъп до него” за срок от един месец. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и като необосновано. Съдът направил изводи, които не кореспондирали с доказателствата по делото. Деянието, визирано в акта и НП не представлявало административно нарушение, поради отсъствие на субективна страна. Търговецът не знаел, че в шкаф в помещението, което не било към магазина се намират бутилки с мастика, които били оставени от предишния собственик. Помещението също така не било склад и не обслужвало нуждите на магазина. То било самостоятелно, в което собственикът държал лични вещи. Намерената мастика в пластмасови бутилки очевидно не била предназначена за търговия. Бутилките били покрити с прах, проядени от гризачи, без търговска стойност и очевидно не били предназначени за продажба. С оглед на изложеното, касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по касация оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема следното: Като основания за обжалване на първоинстанционното решение се сочат и трите касационни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 218б ал.1 от ГПК, а именно решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост. Прието за установено от фактическа страна по делото е, че при извършена на 22.07.2004 година проверка на обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Подкова и стопанисван от ЕТ “Енис-Гюнай Али” , в складово помещение към магазина се държи алкохол без акцизен бандерол. Съставени са съответно протокол за извършена проверка, протокол за извършено изземване на акцизната стока без бандерол и акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на тези документи е издадено наказателно постановление № 0506-А/20.08.2004 година на директора на ТДД Кърджали, с което за извършено нарушение и на основание чл. 17а ал.2 от ЗА, на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Така издаденото срещу търговеца наказателно постановление е потвърдено с обжалваното решение, като съдът е възприел изцяло обясненията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта относно обстоятелството, че процесният алкохол е държан в склад към търговското помещение и не е кредитирал обясненията на жалбодателя, че това помещение не се ползвало за склад, както и че не знаел за наличието на такъв алкохол. Въз основа на установените факти по делото, районният съд е приел, че търговецът е извършил административно нарушение по чл.17а ал.2 от ЗА и наложената му имуществена санкция е законосъобразна по своето основание и размер. Тези изводи на районния съд са обосновани, тъй като почиват на доказателствата по делото. От една страна касаторът твърди, че нарушението не е извършено от обективна страна, т.к. помещението, в което е намерен алкохолът не е склад по смисъла на ЗА, и от друга страна, че не е осъществено от субективна страна, тъй като търговецът не знаел, че в това помещение се държи алкохол без акцизен бандерол. В тази връзка, от гласните доказателства по делото е прието за установено, че помещението се е намирало зад магазинния щанд и в същото е имало шкафове и рафтове, както стекове със захар и ориз, при което изводът, че помещението обслужва магазина и представлява склад към него, е правилен. При това положение, с всяко държане на акцизни стоки без бандерол в такова помещение, се осъществява административното нарушение по чл. 17а от Закона за акцизите. Очевидно, щом е даден достъп на проверяващите органи до това помещение, същото не е било отделено от магазинната част по начин, който несъмнено да показва, че между двете няма връзка и че това помещение не обслужва магазина. Относно твърдението на жалбодателя, че нарушението не било осъществено от субективна страна: не се доказва, че касаторът не е знаел, че в помещението до магазина се е държал акцизен алкохол. Същият впрочем сам не отрича това обстоятелство, но твърди, че бутилките били оставени от дядо му, че били покрити с прах от времето, както и че капачките му били проядени от гризачи и не били предназначени за продажба. В тази връзка, следва да се има предвид, че на жалбодателя е вменено като нарушение самото държане на акцизна стока без бандерол, но не и предлагането й за продажба; както и това, че административно нарушение е такова действие или бездействие, което е извършено виновно, съответно умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Настоящият не попада в последната хипотеза, като държането по чл. 17а от ЗА е осъществено по непредпазливост. От една страна, жалбодателят е знаел за акцизната стока, но тъй като същата е стояла от години в това помещение, била е покрита с прах и с проядени капачки, е считал, че не следва да я махне оттам. Това е именно неумишленото, непредпазливо административно нарушение- жалбодателят е търговец и като такъв, държейки акцизна стока с изтекъл бандерол или без бандерол в помещение, свързано с основното търговско такова, е бил длъжен и е могъл да предвиди административнонаказателните последици от държането на такава стока в нарушение на закона. Като е достигнал до същия извод, районният съд не е допуснал нарушение на закона при прилагане на правната норма към установените при делото факти, нито при формиране на правните си изводи. Ето защо и доводите на касатора за липса на извършено нарушение по чл. 17а ал.2 от ЗА от субективна страна, са неоснователни. Съдът с оглед на изложеното, не констатира обжалваното решение да е неправилно поради необоснованост, тъй като фактическите изводи на съда съответстват на установените по делото факти; или поради нарушение на материалния закон, тъй като не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед точното им юридическото квалифициране; нито е допуснал процесуални нарушения, които да са съществени по своя характер и да са нарушили процесуалните права на страните. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/17.05.2005 година, постановено по НАХД № 69/2005 година на Момчилградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|