№ 531
гр. П., 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103972 по описа за 2021 година
Ищецът М. Р. АТ. е предявил срещу „ЗУУМ” АД иск с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер
на 254,55 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датат на предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 148 от 04.09.2019 г. е работил при
ответника, като със Заповед № 2021025/14.05.2021 г. трудовото му правоотношение било
прекратено, считано от 15.06.2021г. Твърди, че има неизползван платен годишен отпуск в
размер на 8 дни за 2021 г., който не му е
заплатен.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по подробното наведените възражения.
По реда на чл. 214 ГПК претенцията е изменена по основание, като се претендира
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.
Напрен е отказ от иск за разликата над сумата от 247,94 лв. до заявения първоначално
размер от 254,55 лв. С влязло в сила определение от 21.01.22 г. производството в тази част е
прекратено.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения като писмено доказателство трудов
договор № 148/04.09.2019 г. се установява, че между тях е съществувало трудово
1
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “*********”.
Това трудово правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа със Заповед № 2021025/14.05.2021 г.,
считано от 15.06.2021 г., като в самата заповед се съдържа признание на работодателя, че
същият дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ неизползван платен годишен отпуск.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие се установява, че брутният размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ за седем дни неизползван платен годишен отпуск е 247,94 лв., а нетният 223, 15 лв.
Вещото лице посочва, че на ищеца съгласно трудовия договор се полагат 20 работни дни
отпуск годишно, като за 2021г. до 15.06.2021г. има право на 8 дни, а същият е използвал 11
дни, видно от посочени молби за отпуск. Във фиша за заплата за м. 06.2021г. е начислено
обезщетение за 7 дни. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при извършената
проверка е установило, че за 2020 г. ищецът е използвал 10 дни отпуск, останали му 10 дни,
3 от които е използвал пред 2021г. и останали неизползвани 7 дни за 2020 г. Във фиша,
издаден за м. 06.2021 г.са начислени 7 дни, без посочване на година, като вещото лице не е
проверило дали са изплатени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата
фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на
трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В
конкретния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав. От заключението
на ССчЕ се установява, че към прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал
неизползван платен годишен отпуск от седем работни дни, чиято парична равностойност в
брутен размер възлиза на 247,94 лв. В тежест на ответника е било да докаже, че е изплатил
това обезщетение, което не е направено, а и не се твърди. При това положение искът следва
да се уважи за пълния предявения размер, а като законна последица от това ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Обезщетението за неизползвания платен годишен се изчислява по реда на чл. 177 КТ
към деня на прекратяването на трудовото правоотношение /чл. 224, ал.2 КТ/. Съгласно
посочената разпоредба за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения
2
образуват брутното трудово възнаграждение /чл.3 от Наредба № 7/2007г. за структурата и
организацията на работната заплата / и по силата на чл.245 КТ именно то се дължи от
работодателя на работника/служителя. С оглед на това и определянето на обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него
данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се
отдържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за обезщетението са
предвидени такива публични задължения, те ще се отдържат/от работодателя или от
съдебния изпълнител/ при изплащането му. В този смисъл неоснователно е възражението на
ответника, че следва да се присъди нетния размер на възнаграждението, доколкото ищецът
претендира брутния, а не нетния размер.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер на 292,50 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
26.07.2021 г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПРС на основание чл. 78, ал.
6 държавна такса за уважената част на иска в размер на 50,00 лв., както и сумата от 97,40
лв., представляваща разноски за вещо лице.
На осн. чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски за прекратената част от
производството в размер на 7,50лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
П., ул. „Иван Шишман“ № 12, да заплати на М. Р. АТ. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „******” № 36, вх. Б, ет. 4, ап. 11 на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
247,94 лв., представляваща брутен размер на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателното й
изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 292,50 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
П., ул. „Иван Шишман“ № 12 да заплати по сметка на Пернишкия районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на сумата от 50,00 лв., както и
сумата от 97,40 лв., представляваща разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА М. Р. АТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „******” №
36,вх. Б, ет. 4, ап. 11 да заплати на „ЗУУМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление – гр. П., ул. „Иван Шишман“ № 12, на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата от 7,50
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4