РЕШЕНИЕ
№ 704/20.4.2022г.
гр. Пловдив, 20.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
С. МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 393 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ София, обжалва
Решение № 138/21.12.2021 г. на Районен съд Карлово, постановено по АНД № 156/2021 г. по описа на
посочения съд. С обжалваното решение е
било отменено наказателно постановление
№ НП-27 от 10.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор“ гр. София, с което на д-р Ц.С.Д.-В., с ЕГН ********** от гр. Карлово, е
наложено административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.229, ал.1
от Закона за здравето за нарушение по чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.81, ал.2, т.1
от ЗЗ. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Ц.Д.- В.
разноски за адвокат от 300 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна
на решението на РС Карлово, като се сочи като касационно основание неправилно
приложение на закона. Прави се искане за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призован жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба – Ц.С.Д. – В., е депозирала чрез
пълномощник адв. К. писмен отговор по касационната жалба, като моли жалбата да
се остави без уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното
съдебно решение. Изложени са подробни съображения и се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, редовно призована, ответницата не се е явила и не е
изпратила представител. Депозирана е писмена молба чрез пълномощника, с която
се поддържат исканията по писмения отговор, включително и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева
сочи на неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Карлово, след като е положил необходимите процесуални усилия
за изясняване на фактите по делото, като е събрал относимите доказателства, е
счел, че в конкретния случай са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, предвид неизпълнение от страна на актосъставителя и наказващия
орган на задължението им като опишат пълно точно и конкретно извършеното
нарушение, да му дадат и съответната коректна правна квалификация. В тази
връзка първоинстанционният съд е отчел факта, че по отношение на ответницата по
касация д-р Д.- В., макар да е налице описание на нейни фактически действия по
преглед и наблюдение на родилка, които според наказващия орган са довели до
описаното с подробности преципитирано раждане от *** г. в МБАЛ „Д-р Киро Попов“
ЕООД гр. Карлово, не е бил запълнен бланкетът на правните норми от Закона за
здравето, посочени като нарушени, като по този начин е засегнато правото на защита
на нарушителя и съдът е поставен в невъзможност да осъществи контрол. Отразено
е в мотивите към обжалвания съдебен акт, че в конкретния случай не е налице
привръзка на посочените общи норми на чл.86, ал.1, т.3, вр. с чл.81,ал.2, т.1
от ЗЗ, съдържащи съответни принципи, които следва да се спазват при оказване на
медицинска помощ, с разпоредби от съответната наредба за утвърждаване на
медицински стандарт, за да може да се прецени и дали конкретно извършените
действия от посочения нарушител са в действително противоречие с конкретни
утвърдени медицински стандарти, или правила за добра медицинска практика. В
крайна сметка е прието, че липсата на такава конкретизация на правната квалификация
на твърдяното нарушение е несъответствие с изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление и съставлява
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на наказателното
постановление.
Настоящата съдебна инстанция възприема изложените от страна на
първоинстанционния съд мотиви за отмяната на наказателното постановление като
обосновани и съответни на закона. В рамките на наказателното постановление са
описани осъществените на 19.06.2020 г. дейности по оказване на медицинска помощ
на жена, свързани с приемането ѝ в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ гр. Карлово по
повод раждане и описаните в ИБР наблюдения, изследвания и медицински дейности,
манипулации и интервенции. Описано е какво следва да е наблюдението на
раждането и на състоянието на плода, съгласно приети алгоритми за поведение при
нормално вагинално раждане, както и че е изготвено становище, изискано от
външен експерт, съгласно което е налице неправилно мониториране и следене на
бременната според изискванията за правилно водене на раждане по естествен начин,
което ако било извършено правилно е нямало да се стигне до усложненото раждане и
то би завършило с по-малко рискове за майката и плода със спешно Цезарово
сечение. Записано е, че д-р Д. – В. не е направила преоценка на родовия процес,
както и че окситоциновата стимулация, която е назначила и продължила, без
преоценка състоянието на бременната, е довела до преципитирано раждане, като
със своите решения по този начин Д-р Д.
е нарушила чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ, във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ в частта
„качество на медицинската помощ“.
С оглед обстоятелството, че в конкретния случай на практика е вменено на
посочения нарушител извършването на неправилна медицинска преценка, свързана с
качеството на оказваната медицинска помощ при реално оказана такава с извършването
на конкретно описани действия, то за осъществяване пък на надлежна проверка от
съда дали действително, с оглед конкретиката на случая, конкретният лекар е
спазил, или не, принципа за оказване качествена медицинска помощ, принципно е
необходимо използването на специални знания. В тази насока и обикновено преценката
се извършва след назначаване на съответна съдебно-медицинска експертиза. За да
бъде използвано обаче такова доказателствено средство, би следвало преди това
да е налице конкретизация в рамките на
наказателното постановление какво би следвало да е поведението на лекаря в
конкретната ситуация според наказващия орган, което, ако бе съобразено, щеше да
е изпълнено задължението за оказване на качествена медицинска помощ и не само
това, но и въз основа на какъв норматив лекарят е задължен да има това именно
конкретно поведение в дадената ситуация. В тази насока, както правилно е
посочено и от първоинстанционния съд, именно поради обстоятелството, че поради
развитието ѝ в медицинската наука и практика съществуват различни
схващания и модели на поведение и отработване на случаите, то поради това и в
чл.80 от ЗЗ е изрично предвидено, че качеството на медицинската помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и
Правила за добра медицинска практика, утвърдени по реда на чл.5, т.4 от
ЗСОЛЛДМ. В конкретния случай следва да се има предвид, че към датата на
посоченото нарушение, с възстановено действие е бил медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, приет като приложение към Наредба № 12/21.07.2014
г. Наказващият орган обаче, не е обвързал общите разпоредби, изискващи оказване
на качествена медицинска помощ, с някое от изискванията, посочени в утвърдения
медицински стандарт АГ, като дори и посоченото описание на поведение,
съпоставено с посоченото становище на външен експерт, като логика да може да доведе
до извод за нарушение на някое от задълженията по стандарта, то недопустимо е
съдът да формира изводите си по тълкувателен път и да извежда някаква
имплицитно вложена в описанието квалификация на нарушението, каквато не
фигурира като изрично посочена и по която наказаното лице не е могло конкретно
да се защити. В тази връзка следва да се посочи, че за да се прецени дали
действията на лекаря, посочен като нарушител, действително съставляват
нарушение и на кое точно изискване, или че същият е оказал качествена
медицинска помощ, но въпреки това поради други причини и обстоятелства са
настъпили описаните в наказателното постановление неблагополучни последици,
следва да е изначално ясно какво е било дължимото поведение и кой нормативен
документ го прави задължително. Сиреч, както е посочил и районният съд,
следвало е в случая да е посочено извършените от дееца действия в противоречие
с кои задължения по утвърдения медицински стандарт са, или кои правила на
добрата медицинска практика са нарушили. Това е така, защото разпоредбите от
ЗЗ, посочени от наказващия орган установяват само принципите, при които следва
да се осъществява правото на достъпна медицинска помощ – своевременност,
достатъчност и качество, но не вменяват конкретни задължения за лицата,
предоставящи медицинска помощ, които, както се посочи, произтичат от съответния
утвърден медицински стандарт, нарушения на задължения от който обаче в случая
не се сочат в наказателното постановление. Тази непълнота при квалифициране на
административното нарушение правилно е оценена от страна на районния съд като
оказваща влияние върху адекватното упражняване правото на защита и особено
върху възможността на съда да осъществи надлежен контрол за това дали
поведението на сочения за нарушител действително покрива съставомерни белези на
конкретно нарушение. Непосочването в АУАН и в наказателното постановление на
конкретна правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, която да
е нарушена и въз основа на което вече да се прецени дали това нарушение е
повлияло и доколко върху качеството на оказаната медицинска помощ, съставлява
действително съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
наказателното постановление.
Затова и като е достигнал до такъв извод, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който поради това и следва да се остави
в сила.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за адвокат и
предвид липсата на възражение по размера на претендираното такова по договора
за правна защита и съдействие от страна на жалбоподателя, следва на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника
разноските за адвокат от 600 лева за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 21.12.2021 г., постановено по
АНД № 156/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София ул. “Св. Георги
Софийски“ № 3 да заплати на Ц.С.Д.- В. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, съставляващи направени разноски за един адвокат пред
касационния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: