Решение по дело №1381/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК

Делото е образувано по касационна жалба на П. Г. П., полицай в група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив чрез юрк. И. П. против Решение № 1996/06.05.2024г. постановено по АД № 18626/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 438з-393/2023г. от 01.12.2023г. на касационния жалбоподател.

В жалбата е посочено, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваната заповед за задържане по реда на ЗМВР, което се изразявало в неправилното изписване на вида и номера на лекия автомобил, който е управлявал Ц. В.. Иска се отмяна на обжалваното Решение и оставяне в сила на заповедта за задържане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответник Ц. В. чрез адв. Н. К. – Роудс оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на Решението прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантната по делото фактическа обстановка затова че със Заповед за задържане на лице за 24 часа по реда на ЗМВР рег. № 438з-393/2023г. от 01.12.2023г. издадена от П. Г. П., полицай в група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив на ответника по касационната жалба В. му е вменено, че на 01.12.2023г. около 23:20 часа при управление на МПС чужда собственост след употреба на наркотични вещества – установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARKF – 0023, който е отчел положителен резултат на употреба на кокаин, опиати, бензодиазепини, амфетамин, метадон. Правилно е установено и че в заповедта за задържане за 24 часа по реда на ЗМВР погрешно е посочено, че В. е управлявал л.а [Марка] с рег. № [рег. номер] вместо правилния л.а. [Марка] е 320 с рег. № [рег. номер] в която насока са събраните в хода на съдебното дирене АУАН от 02.12.2023г., мотивирана резолюция от 04.12.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, талон за медицинско изследване от 02.12.2023г., Заповед за прилагане на ПАМ от 04.12.2023г. на Началник сектор при ОДМВР – Пловдив, докладна записка от 12.12.2023г., докладна записка изготвена от касационния жалбоподател, писмо от РП - Пловдив, показанията на св.М. Д..

При така установената фактология обаче съдът е извършил неправилна правна оценка като е формирал вътрешно убеждение по правото, което е в противоречие със закона.

На първо място, обжалваната заповед за задържане по реда на ЗМВР съдържа както фактическите, така и правните основания за задържането на В. като се държи сметка затова че с този акт нито се установява по несъмнен начин вината на дееца, нито пък законът изисква пълно и точно описание на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на противоправното деяние. Изискването е да има достатъчно данни за извършено престъпление, а в случая такива са налични и са били констатирани от органа издал заповедта, защото нито жалбоподателя, нито контролирания съд отричат управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а последният факт не е опроверган в хода на първоинстанционното обжалване. Следователно, щом има управление на МПС от конкретно лице след употреба на наркотични вещества и след като това лице е заварено на място при извършена проверка, самоличността му е категорично и безспорно установена, несъмнено е установено управлението на лекия автомобил в [населено място], на [улица].2023г. около 23:43 часа, то ирелеватно за задържането му за 24 часа е описанието на точния автомобил с марка и регистрационен номер, който е бил управляван, защото се касае именно до автомобил, а не до друго средство за придвижване /напр.колело в който случай и въобще деянието не би било противоправно, а от там и би била резонна тезата на първостепенния съд затова че не може да се направи преценка дали е налице обосновано предположение за наличието на данни за конкретно противоправно деяние/.

Второ, задържането на В. е изцяло в съответствие с целта на закона, защото управлява МПС – автомобил в състояние след употреба на наркотично вещество документирано чрез одобрено техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARKF – 0023. Целта на закона при задържането за 24 освен да се предотврати укриване и обезпечаване провеждането на предварително разследване е да се преустанови деянието и деецът да бъде възпрян от продължаване противоправното действие – в случая продължаване шофиране на автомобила след употреба на наркотици, като в случая е деяние с висока степен на обществена опасност.

Трето, допуснатата грешка в заповедта за задържане за 24 часа относно правилното описание на модел и рег.номер на МПС не води до нарушаване правото на защита на дееца, защото деецът е наясно, че е управлявал МПС и от доказателствата по делото по никакъв начин не възниква съмнение затова обстоятелство. Като се има предвид че знанието на закона у всички правни субекти се предполага необоримо, В. напълно е съзнавал, че като управлява автомобил след употреба на наркотични вещества извършва противоправно деяние. Правото му на защита би било накърнено ако въобще не беше документирано управление на МПС, а какво отношение има погрешното посочване на марката и модела на МПС се изяснява не в хода на задържането по реда на ЗМВР, а в хода на образуваното досъдебно производство;

Неправилен е изводът на първостепенния съд и затова че полицейското задържане е произволно и че от наличните данни констатирани от полицейския орган издал заповедта не може да се установи връзка за конкретно извършено правонарушение и нарушителя. Такава връзка се извежда както от протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества в който изрично е посочено, че се касае до управление на МПС, така и от издадения талон за изследване, в който също е посочено, че В. е водач на МПС и извършената проба е показала положителен резултат за наркотични вещества. Тези доказателства са пренебрегнати от решаващия съд в първата инстанция и е отдадено абсолютно доказателствено значение на сгрешения модел и рег. номер на МПС в заповедта за задържане като последната е приравнена на формален акт, чийто грешки и пропуски са приравнени на съществено процесуално нарушение. Този подход би бил правилен ако се касае до обвинителен акт, където изискванията на законодателя са завишени, а в случая заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт.

Неоснователни са доводите развити в отговора на касационната жалба, не е налице грешност на мотивите на заповедта за задържане, защото са установени два факта – единият за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а другият затова, че управлението на МПС е от страна на В. поради което и не е нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, респ. съдът не е в невъзможност да извърши проверка за извършеното от задържаното лице престъпление като материалноправното основание по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е категорично доказано

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 АПК и вместо него обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 438з-393/2023г. от 01.12.2023г. да бъде оставена в сила.

С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанция за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 160 лева.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1996/06.05.2024г. постановено по АД № 18626/2023г. по описа на РС – Пловдив И ВМЕСТО него ОСТАВЯ В СИЛА Заповед за задържане на лице рег. № 438з-393/2023г. от 01.12.2023г. издадена от П. Г. П., полицай в група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив;

ОСЪЖДА Ц. М. В. с [ЕГН] да заплати в полза ОДМВР – Пловдив сумата от 160 лева разноски за настоящата инстанция и за първоинстанционното производство.

Решението е окончателно.