Мотиви към
Присъда № 16/13.04.2018г., постановена по НОХД № 1798/2017г. по описа на
Районен съд – гр.Монтана.
Районна
прокуратура – гр.Монтана е внесла обвинителен акт срещу М.Р.М., Т.Н.В. и М.Т.В.
за това, че на 14.05.2017г. в с.Стубел, Област Монтана, ул. ,,Тридесет и втора”
№ 24, за времето от около 00,30ч. до 01,00ч. влезли нощем в жилището на С.Р.С.,
живущ на същия адрес, като използвали за това сила и били въобръжени с парче
кабел с дължина 67 см. и ширина 2,5 см. – престъпление по чл.170, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
След провеждане
на разпоредително заседание с участниците в процеса, с Протоколно определение
от 16.01.2018г. съдът е постановил съдебното производство да бъде разгледано по
реда на Глава ХХ от НПК.
С Определение №
15/05.02.2018г., постановено по НОХД № 208/2018г. Районен съд – гр.Монтана е
одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо
подсъдимите М.Р.М. и Т.Н.В. и същото е продължило само по отношение на М.Т.В..
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо третия подсъдим М.В.. Намира,
че от съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, по категоричен начин се
доказва съпричастността на подсъдимия в инкриминираното деяние, за което му е
било повдигнато обвинение. В пледоарията си пред съда счита, че начинът на
извършване на престъплението се отличава с висока степен на обществена
опасност, поради което и предлага на съда да признае дееца за виновен и му
наложи наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок. В заключение изразява
становище по възлагане на разноските и разпореждане с веществените
доказателства.
В хода на
проведеното разпоредително заседание беше конституиран в процесуалното качество
на частен обвинител пострадалия от престъплението С.Р.С.. В пледоарията си пред
съда същият поддържа казаното от прокурора.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на неговия баща Т.В.,
намира, че обвинението спрямо неговия син не е доказано по отношение
авторството, тъй като разпитаните свидетели не са били единодушни в показанията
си, че именно М.В. е било едно от лицата, проникнало в жилището на пострадалия
и участвало в нанесения му побой. Също така в пледоарията си акцентира, че
липсват доказателства на инкриминираната дата, посочена в обстоятелствената
част на обвинителния акт – 13.05.2017г. да е било извършено противозаконното
проникване в жилището на пострадалия, а в диспозитива е изписана като дата 14.05.2018г.
Пред съда напомня, че в настоящия наказателен процес действа презумпцията за
невиновност на подсъдимия и същия следва да бъде осъден едва след като бъде
доказана по безспорен и категоричен начин неговата вина. В заключение моли съда
да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В своята лична
защита и последна дума подсъдимият М.В. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият М.Т.В.
е роден на xxxгxxx,,Четиринадесета” № 7, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, не осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият М.В.
и свидетелят С.Р. xxx. Последният има къща в селото на ул.,,Тридесет и втора” №
24, където се грижи за болната си майка свидетелката Б.Р.Б.. На 13.05.2017г.,
около 20,00ч. свидетелят С. се прибрал вкъщи, вечерял с майка си, след което се
оттеглил на втория етаж да спи. Междувременно свидетелите М.М. и Т.В., както и
подсъдимия М.В. се събрали в дома на последния за да се почерпят. След като
консумирали алкохол, подсъдимият В. предложил да отидат до дома на свидетеля С.С..
Свидетелите М. и В. се съгласили и около 00,30ч. влезли в двора на къщата, където
С. живеел. Портата и входната врата били отключени и тримата безпроблемно
проникнали вътре в помещението.
Подсъдимият М.В. носел в ръцете си парче кабел. Къщата не била осветена,
тъй като нямало ток. Първият етаж бил приземен с отделен вход, който не се
заключвал. До входа на втория етаж водили стълби. Подсъдимият В. влязъл първи,
а след него и свидетелите М. и В.. Свидетелят С. бил вече заспал, когато чул че
се чука на неговата входна врата. Той отговорил: ,,Да” и тогава чул глас, който
му наредил: ,,Отваряй”. Свидетелят не познал гласа, станал и отворил вратата.
Пред него се появил свидетелят М.М., който го попитал: ,,Какво става бе,
циганче?”. В този момент М., и още няколко човека, сред които били свидетелят В.
и подсъдимият В., скочили в тъмното върху С. и започнали да го налагат с
,,бухалка” от парче кабел, вериги, ръце и крака. Свидетелят съумял да се
отскубне от тях, излязъл през вратата и скочил от плочата на втория етаж на
земята, като веднага влязъл при майка си, за да я предупреди за нападателите.
Последните обаче нахлули след него и продължили да го бият. Свидетелят С. взел
случайно попаднал наблизо кухненски нож и започнал да го размахва срещу
нападателите без да вижда какво става. По едно време само чул някой да казва:
,,Тоя ме уби. Наръга ме в сърцето”, след което нападателите бързо се разотишли.
В настъпилата суматоха били наръгани свидетелите М.М. и Т. В.. Последният се
обадил на свидетеля Р.Х., че бил наръган пред дома на С.С.. Свидетелят Х.,
заедно със свидетеля Ц.В., отишли на място заварили пред имота на пострадалото
лице тримата – М., В. и В., който тъкмо излизал от къщата.
След това
свидетелят Р.Х. качил свидетелите М. и В. в колата си и заедно със свидетеля Ц.В.
ги закарал в болницата в гр. Монтана.
По случая било
образувано досъдебно производство. В хода на разследването бил извършен оглед
на местопроизшествие, при който били направени фотоснимки и бил иззет 1 брой
тампон, напоен с червеникавокафява течност, иззет от пода в коридора на първия
етаж на къщата. С Протокол за доброволно предаване от 14.05.2017г. свидетелят С.С.
предал 1 брой нож с метална дръжка и със следи от червенокафява течност по него
и 1 брой парче от кабел, черен на цвят. Били иззети изземане на образци за
сравнително изследване – дактилоскопни следи от пръстите на ръцете на М.Т.В.. С
Протокол за доброволно предаване от същата дата майката на свидетеля Т.В. – П. П.,
предала чифт черни на цвят кожени мъжки обувки ,,Euro – dan” с № 41/1 със
сива подметка, както и кафява на цвят тениска с къс ръкав и сив на цвят надпис
,,RASWEAR”, изцапана с
кафяво червеникава течност. Участниците в случилото се били предупредени с
протокол по чл.65 от ЗМВР и им били взети образци за сравнително
изследване. В хода на досъдебното
производство били назначени съдебно медицински експертизи на свидетелите С.Р.С.,
М.Р.М. и Т.Н.В..
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза на
пострадалото лице С.С. е, че на същото са били причинени подробно описани
увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Те са получени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи /вкл. и на предмет/и/ с продълговата форма и
тъпозъбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен
от пострадалия.
Същевременно от
заключенията на вещото лице по назначените съдебно медицински експертизи на
свидетелите М.М. и Т.В. се установява, че спрямо тях са налице прорезни
наранявания отговарящи на описания от тях механизъм.
В хода на
досъдебното производство са били назначени още съдебно дактилоскопна,
трасологична и биологическа експертизи. Според заключението от първата
експертиза било установено, че от извършеното изследване на представения обект,
парче кабел, черен на цвят с дължина 67 см. и ширина 2,5 см. - предаден с
протокол за доброволно предаване от С.Р.С., няма годни за изследване и
идентификация дактилоскопни следи. Също така от трасологичната експертиза се
установява, че предадената с Протокол за доброволно предаване обувка
съответства на намерената следа с червенокафяв цвят на пода на жилището на
пострадалия, а според назначената биологическа експертиза не се установява
кръвногруповата принадлежност на иззетата кръв на кое лице принадлежи.
При проведеното
разследване са разпитани в качеството на свидетели участниците в извършеното
деяние, както и пострадалия и неговата майка, а също така и Р.Х. и Ц.В.. В хода
на проведеното разследване били събрани писмени (свидетелство за съдимост, справки -
характеристики) и веществени
доказателства.
При наличие на
достатъчно данни, уличаващи подсъдимия М.Т.В. в извършване на престъпление,
същият бил подведен към наказателна отговорност с Постановление от 22.08.2017г.
В разпита си в качеството му на обвиняем, не се признал за виновен и се
възползвал от правото си да не дава обяснения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства.
Пред съда
подсъдимият М.В. не депозира обяснения. На свой ред разпитания в качеството на
свидетел С.С. заявява в своите показания пред съда, че на въпросната вечер,
след като било почукано на неговата врата в дома му, той отворил. Вътре влязъл
свидетеля Т.В., който го осветил в очите с фенерче. Последвал ритник и удари от страна на свидетелите В., М. и
подсъдимия В. и още двама души, които свидетелят не могъл да разпознае. Нанесеният побой принудил пострадалото лице
да потърси някаква помощ и намерил
такава посредством кухненски нож, с който успял да пореже свидетелите В. и М..
Тези негови действия именно принудили извършителите да преустановят побоя, да
напуснат дома му и да се обадят на свидетеля Р.Х.. Показанията на разпитания
частен обвинител С.С., се потвърждават в пълна степен и от прочетените по реда
на чл.281, ал.5 от НПК свидетелски показания, дадени пред разследващ полицай в
хода на досъдебното производство. И при
двата си разпита лицето е категорично, че единият от участниците в нанесения му
побой бил именно подсъдимият М.В.. Показанията на разпитаното лице се
потвърждават изцяло и от част от останалите свидетелски показания. Видно от
разпита на неговата майка Б.Б., дадени непосредствено в съдебното заседание е,
че тя не е сигурна дали единият от участниците в проникването в жилището и
нанасянето на побой върху сина й, е бил именно подсъдимия. Същевременно обаче
свидетелката подкрепя показанията на частния обвинител, че свидетелите В. и М.
са нанасяли удари върху пострадалия. Според съда показанията на свидетелката са
правдиви и логични предвид обстоятелството, че не е била непосредствено
очевидец на влизането на извършителите в стаята на нейния син и нанасянето на
побоя. Тя узнала за ставащото впоследствие, след като пострадалият отишъл при
нея и успяла да види част от последвалите го биячи. След това е започнала да
вика за помощ, без да обърне внимание на всички лица, проникнали в къщата. От
своя страна в своите показания като свидетели, В. и М. са категорични, че
подсъдимият М.В. е бил с тях през нощта на извършване на деянието. Видно от
разпита на М.М., депозирани в съдебно заседание е, че именно подсъдимият е дал
предложение да отидат до дома на частния обвинител, влязъл е първи в къщата,
носел е в ръка парчето кабел и е участвал в нанасянето на побоя върху С.С..
Свидетелят
същевременно отрича той да е удрял пострадалото лице. Твърди единствено, че е
бил намушкан от него, което го принудило да си тръгне.
Показанията на
разпитания свидетел се подкрепят и от тези, депозирани от другия участник в
престъплението, свидетелят Т.В.. При своя разпит същият потвърждава в пълна
степен показанията на свидетеля М., че подсъдимият е дал предложение да посетят
дома на частния обвинител, влязъл първи в къщата, носел в ръка парче кабел и
участвал в нанасянето на побоя върху пострадалия. Също като свидетелят М.,
отрича да е нанасял побой на свидетеля С.С. и подобно на него бил намушкан с
нож и избягал от местопроизшествието.
Възникналите
между тримата свидетели противоречия, относно броя на участниците в проникването
в жилището, нанесения побой и последващите действия на всеки един от
извършителите, бяха отстранени посредством проведени очни ставки между частния
обвинител С. С. от една страна и свидетелите М.М. и Т.В. от друга. При очните
ставки, както и в първоначалния си разпит пред съда и прочетения такъв в хода
на досъдебното производство, пострадалият С. е категоричен, че подсъдимият В. е
бил едно от онези, проникнали в дома му и нанесли побоя. Показанията на свидетелите
следва да бъдат кредитирани като еднопосочни, логични и непротиворечиви, още
повече че и тримата са очевидци на извършеното престъпление - единият като
пострадал, а другите двама като участници. Съдът не възприема за достоверни
твърденията на свидетелите М. и В. в частта им, относно изложеното, че не са
били пострадалия, а това е сторил само подсъдимия. Показанията им с
категоричност се оборват както от разпита на самия частен обвинител, така и
косвено от тези на неговата майка. Освен това спрямо двамата е налице влязла в
сила присъда (одобрено
споразумение), в която
изрично е посочено, че са били съпричастни не само към проникването в жилището
на частния обвинител, но и в нанесения му побой съвместно с подсъдимия. В този
смисъл за съда остава неясна позицията и на двамата подсъдими, при наличие на
влязъл в сила осъдителен съдебен акт, в който двамата са признали извършване на
престъпление относно изложените факти, поради каква причина се отрича
съпричастието им в нанасянето на удари по пострадалото лице.
Независимо от
това, в останалата им част, свидетелските им показания следва да бъдат ценени
като достоверни. Същите се подкрепят и от тези на свидетеля Р.Х., който в
разпита си пред съда от 06.02.2018г. изрично твърди, че когато отишъл пред дома
на С., подсъдимият М.В. излизал от дома му. Същевременно показанията на
свидетеля Ц.В. също следва да бъдат ценени с необходимата степен на доверие,
тъй като потвърждават показанията на свидетелите В., М. и Х. относно наличието
им в дома на пострадалия С. и извозването им до болницата в гр.Монтана. Както
пред съда, така и в показанията си в хода на досъдебното производство,
свидетелят излага твърдения, от които се установяват непосредствените му
възприятия във връзка с моментното физическо състояние на свидетелите В. и М..
В хода на
съдебното следствие беше извършен непосредствен разпит на вещите лица по
назначените в хода на досъдебното производство съдебни експертизи. В своя
разпит вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза изрично посочва,
че част от травматичните увреждания по тялото на пострадалия свидетел С.С., са
получени с удари от твърди и тъпи предмети, като това биха могли да бъдат и
кабел или верига. Съдът кредитира заключенията на вещите лица като правдиви и
ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на своя
съдебен акт. Следва обаче да се отбележи, че с изключение на заключението на
вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза на пострадалия С.С.,
заключенията на другите експертизи са неотносими към авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия М.В.. Същите касаят в пълна степен
доказателствената съвкупност на обвинението спрямо другите двама обвиняеми М.М.
и Т.В., спрямо които наказателното производство е приключило с присъда.
Със сходни
аргументи следва да бъдат обсъдени приобщените веществени доказателства. Според
настоящия съдебен състав нито едно от тях не е относимо към авторството на
извършеното инкриминирано деяние в лицето на подсъдимия М.В.. Единствено следва
да бъде обсъден въпроса за предадения кабел. Видно от показанията на
свидетелите М. и В. е, че двамата са възприели непосредствено обстоятелството,
че именно деецът е държал в ръка въпросния кабел. Независимо, че от
заключението на вещото лице се доказва, че по предадения кабел няма годни следи
за идентификация, гласните доказателствени средства безспорно установяват
наличието на такъв у подсъдимото лице.
Видно от
приобщените по делото писмени доказателства е, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият М.В. не е осъждан и не е криминално проявен, но
същевременно не работи и не се ползва с добро име сред жителите на с.Стубел.
Склонен е към употреба на алкохол и дружи с лица от криминалния контингент в
селото.
При така
направения анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни,
веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
в своята съвкупност същите по категоричен и недвусмислен начин подкрепят
обвинението, относно авторството на извършеното престъпление. Почти всички
разпитани свидетели са единодушни в показанията си, че именно подсъдимият В. е
бил инициатор и извършител на инкриминираното деяние, ведно със свидетелите М.М.
и Т.В.. Поради тази причина и не следва да бъде възприето възражението на
защитника му, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които го
уличава като едно от лицата, проникнало в дома на С.С. и участвали в нанасянето
на побоя над него. Освен разпитания пострадал, свидетелите М. и В. също
подкрепят в показанията си твърденията на лицето, че М.В. е бил с тях в дома на
С.. Напълно безпристрастен очевидец на последващите действия на тримата
извършители е свидетелят Р.Х., който след като отишъл с автомобила си пред дома
на пострадалия и видял че свидетелите М. и В. били ранени, видял също така че
от имота излязъл именно подсъдимия.
Следователно са
налице достатъчно по обем гласни доказателствени средства, които по безспорен
начин доказват съпричастността на дееца към извършване на инкриминираното
деяние. Освен показанията на разпитаната като свидетел майка на пострадалото
лице Б.Б. и тези на Ц.В., който е възприел единствено състоянието на
свидетелите М. и В., всички останали свидетели са единодушни относно
авторството на извършеното деяние в лицето на подсъдимия.
Избирателното
анализиране на част от гласните доказателства от страна на защитника на
подсъдимия се изразява единствено защитна позиция и обуславя неуспешния стремеж
към оневиняване на неговия син.
Съдът не споделя
и наведеното възражение от защитата, че в обвинителния акт липса прецизно
посочване на датата на извършване на престъплението. В обстоятелствената му
част прокурорът изрично е подчертал, че на 13.05.2017г., около 20,00ч. С. се
прибрал в дома си, вечерял и си легнал, а за времето от около 00,30ч. -
01,00ч., което е час от следващия ден - 14.05.2017г., обвиняемите М., В. и В.,
са извършили проникване в дома на свидетеля С.С..
При така
възприетата фактическа обстановка и от съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства съдът намира, че със своето поведение,
подсъдимият М.В. е съпричастен в извършване на престъпление по чл.170, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК.
Предмет на
престъплението е чуждо жилище, като съдебната практика определя че това е
помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или няколко лица и в
което деецът не живее на правно основание. Чия собственост е жилището и дали то
е вписано като имот в Агенцията по вписванията е без значение за равната
квалификация на деянието (Решение № 546 от 27.12.2011г. по н.д.№ 2846/2011г. ІІ
н.о. на ВКС).
От обективна страна престъплението е двуактно.
В коментираната хипотеза, свързана с използване на физическо насилие, първият
акт от изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила, която предшества
или съпътства проникването в имота и представлява метод, средство, начин за
преодоляване на несъгласието на собственика или обитателя на жилището да
допусне извършителите във вътрешността му, а вторият е самото влизане в
жилищните помещения. Това обстоятелство предопределя и особеностите на
престъплението, когато същото е извършено от няколко лица в съучастие. В
правната доктрина и съдебна практика еднозначно е прието, че за да е налице
съучастие под формата на съизвършителство не е необходимо всеки от
съизвършителите да участва непосредствено в принудата и в проникването в
жилището. Достатъчно е всеки един от тях да осъществи поне един от двата акта
при наличието на съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от
общата им дейност, какъвто е настоящия случай (в този смисъл е Решение № 318 от
30.09.2015г. по н.д. № 940/2015г. ІІІ - н.о. на ВКС).
В случая нарушаването на неприкосновеността на жилището е извършено
нощем от две или повече лица по смисъла на чл.93 т.12 от Допълнителните
разпоредби към Общата част на НК, едното от които е бил подсъдимия. За пълнота
следва да се отбележи, че предмет на настоящето обвинение не е нанасянето на
телесна повреда на пострадалия, а противозаконното проникване в жилището му. За
съставомерността на деянието е ирелевантно нанасянето на побоя, тъй като това
не е елемент от обективната страна на изпълнителното деяние, но следва да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед
квалифициращите признаци на субекта на наказателна отговорност се изисква
престъплението да е извършено от въоръжено лице., т.е. от лице, което по време
на проникването в чуждото жилище или на оставането в него е имало в себе си
оръжие. От събраните по делото гласни доказателствени средства безспорно се
доказва, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият М.В.
е носил в себе си кабел. От заключението на вещото лице по назначената в хода
на досъдебното производство и приета от съда съдебно медицинска експертиза, се
установява, че част от травматичните му увреждания по пострадалия могат да
бъдат причинени от вещи, които би могло да бъдат кабел или верига.
По делото
безспорно беше установено, че в патримонуима на дееца се е намирала вещ, която
е могла и е причинила увреждане на здравето на пострадалия временно и неопасно
за живота.
От субективна
страна при наличието на тази квалификация се изисква освен пряк, но и общ
умисъл. Всеки един от извършителите цели нарушаване неприкосновеността на
чуждото жилище и съзнава, че останалите лица също участват, като и те имат за
цел същия резултат. Съвкупният анализ на
събраните по делото гласни доказателства установяват, че инициативата на
подсъдимия да проникнат в дома на свидетеля С. и последващите му действия по
реализация на предложеното, доказват с категоричност неговия умисъл в
извършване на престъплението.
По отношение на
вида и размера на наказанието съдът съобрази, че към момента на извършване на
деянието, санкционната разпоредба на чл. 170, ал.2 от НК предвижда за
извършеното престъпление налагане на наказание от една до пет години лишаване
от свобода.
Преценявайки
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.В.
настоящият съдебен състав съобрази от една страна като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на дееца и доброто му процесуално
поведение, а от друга като отегчаващи такива - начинът на извършване на
престъплението, изразяващ се освен в проникване в чуждо жилище, но и в нанасяне
на побой над единия от обитателите му, употребата на алкохол, която очевидно е
способствала за вземане на решението и извършване на престъплението от страна и
на тримата извършители, даването на инициатива за реализиране на престъплението
от страна на подсъдимия, наличието на множество квалифициращи обстоятелства при
извършване на престъплението и сравнително негативните му характеристични
данни. Нанасянето на побой от множество лица спрямо пострадалия свежда неговата
потенциална възможност за защита до минимум. От събраните по делото свидетелски
показания се установява и една изключителна упоритост и последователност при
извършеното насилие. Дори и след като пострадалия е успял да се отскубне и да
се опита да отиде при майка си, извършителите са продължили да го преследват
бият. Единствено благодарение на случайното попадане на кухненския нож у
свидетеля С., с който е направил опит да се защити, се е стигнало до
преустановяване на нанесения побой. По делото са налице и данни, че към частния
обвинител са били отправени думи, съдържащи в себе си етническо обръщение.
Според съда освен под въздействието на употребения алкохол, извършителите на
престъплението са проникнали в дома на свидетеля С.С. с намерение да го набият
по чисто етнически мотив. Допълнителен аргумент в тази насока са и показанията
им, от които е видно, че досега никога не е имал пререкания и се намира в добри отношения с всеки един от тях.
При така
направения анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът намира, че размерът на определеното наказание следва да бъде при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в предвидения от закона
минимум от една година лишаване от свобода. При извършване на цялостна преценка
на причините за извършване на престъплението и индивидуализиращите данни на
дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства не се явяват многобройни или
изключителни, което да обуслови определеното наказание да бъде под предвидения
от закона минимум при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК. Размерът на
наказанието е съобразен както със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, така и със степента на застрашаване на обществените отношения.
Определянето на такова по размер наказание се явява справедливо и би постигнало
в най - пълна степен целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
По отношение на
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода съдът намира, че
индивидуалната и генерална превенция биха били постигнати с отлагане на същото
с подходящ изпитателен срок. След като се взе предвид обстоятелството, че към
момента на извършване на престъплението подсъдимият не е бил осъждан на
наказание лишаване от свобода и наложеното наказание е в размер до три години,
няма пречка същото да бъде отложено за изтърпяване с минимален изпитателен срок
от три години. Постановяване на ефективно изтърпяване би било прекалено
репресивна мярка за първоначално осъждане на дееца. Както по отношение на
размера на наказанието, целите на наказанията биха били постигнали в най -
пълна степен ако не бъде постановено неговото ефективно изтърпяване.
Спрямо иззетите
като веществени доказателства по делото мъжки обувки марка ,, Euro - dan" и нож,
предадени с Протоколи за доброволно предаване от 14.04.2017г., следва да бъде
постановено тяхното връщане на правоимащите лица - съответно свидетелите Т.Н.В.
и С.Р.С., а останалите такива - парче черен кабел с дължина 67 см., хартиен
плик, запечатан от БНТЛ ОДМВР - гр.Враца, съдържащ 3 броя марли с кръв от лица,
1 бр. марля и 1 брой тениска кафява на цвят с къс ръкав и син на цвят надпис ,,RASWEAR",
опаковани поотделно, следва да бъдат отнети в полза на държавата.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР –
гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 191.57
лева, представляваща разноски по назначените за съдебно – медицинска, съдебно -
дактилоскопна, съдебно - трасологична и съдебно - биологична експертизи, а по
сметка на Районен съд - гр.Монтана и сумата от 60 лева възнаграждение за
явяване на вещите лице по експертизите и по 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай на принудително събиране на вземанията.
При тези мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: