РЕШЕНИЕ
№ 91/11.11.201г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 02.10.2019г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
РОСИЦА СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 267 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело №267/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б. е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Н. И. Д. , представлявана от адвокат Я. , против решение № 167/08.05.2019 г. по гр.дело № 1872/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е определено местоживеене на детето, режим на контактите с неговата майка и е осъдена жалбоподателката да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановено в нарушение на интересите на детето, върху което е упражняван натиск от бащата. Сочи се, че въззивницата разполага със средства и възможности да издържа и отглежда дъщеря си, не е прекъснала връзката с нея и желае да поеме отглеждането и. Моли да и бъдат предоставени родителските права, да бъде определено местоживеене на детето при нея, да бъде определен режим на личен контакт с бащата и да бъде осъден той да заплаща месечна издръжка за отглеждането на детето.
Отговор на въззивната жалба е подаден от А. Й. М. , чрез адв. К. . Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Страната сочи, че отговор на исковата молба по делото не е подаден от майката, ответницата е признала иска в първото по делото съдебно заседание, а решението е постановено след изслушване на детето.
До подаването на въззивната жалба майката не е изразила желание да й бъдат предоставени родителските права и искането пред въззивната инстанция е недопустимо поради настъпила преклузия.
Не са представени доказателства за твърденията, че майката разполага със средства, които позволяват отглеждането на детето. Пред предходната инстанция тя е заявила, че е безработна, не получава социални помощи и живее на издръжка на своите родители.
Оспорват се твърденията за упражнен от страна на бащата натиск върху детето, предвид изложеното от него пред съда желание да живее с баща си .
Моли да му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.
Бургаският апелативен съд след цялостна преценка на събаните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П. А. М. с егн * на бащата, определил е местоживеенето на детето в местоживеенето на бащата, определил е режим на контакти на майката с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10часа до 18 часа на следващия съботата неделния ден, по три празнични дни по великден, начиная 18часа на разпети петък до 18часа на велики понеделник - на всяка четна година, по два празнични дни по коледа, начиная 12часа на 25. декември до 12часа на 27декември - на всяка нечетна година, както и по една седмица през месеците на лятната ваканция, по време уговорено между родителите, в период, в който бащата не е в платен годишен отпуск и е осъдил майката да заплаща, месечна издръжка в размер на по 140лв. месечно , считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж всяко пето число на месеца , до настъпване на основания за изменение или за прекратяване на издръжката.
За да приеме решението си съдът е отбелязял в съобразителната му част , че детето от 2018г. Живее при баща си, и изразява желание да остане при него, има пълноценни контакти с брат си и майка си, редовно посещава училище и за него освен бащагта се грижи и баба му по бащина линия.
Основното оплакване на въззивницата е ,че така определените мерки не са в интерес на детето, че то е под натиск от бащата и тя има доходи да упражнява пълни родителски права.
Действително водещ при вземане на решението е интереса на детето и в този случай въззивният съд не намира основание да приеме решениеразлично от обжалваното по следните съображения:
Детето, след раздялата на родителите през 2018г. е останало да живее при баща си и това е продължило и понастоящем. Детето е на 13 години и има развити умения да преценява личното си благополучие. То добре оценява обстановката в която живее, изразява се безпротиворечиво относно възможността да се вижда както с майка си така и с брат си, които живеят на друг адрес, но в същото населено място. Жилищните нужди на детето са задоволени в собственото на бащата жилище от 60 кв.м. / по представен документ за собственост/, докато майката и другото дете живеят в жилище на майката, за което обаче свидетелства единствено св. Д. . Страните не представят доказателства за доходите си, но при отсъствието на спор по този въпрос, съдът приема, че и двамата имат средства да издържат децата си, независимо от това, че майката декларира ,че е безработна и не получава обезщетение за отглеждане на второ дете. Продължителното живеене на детето П. при бащата и въпреки това запазените емоционални отношения с майката, мотивира съда да приеме, че детето не е подложено на отрицателно влияние в тази насока. Разпитаните свидетели не доказват обстоятелства, които да са в противоречие с направения извод.
При вземане на решение родителските права да се упражняват от бащата правилно и в съответствие със закона е и решението по отношение на определеното местоживеене на детето и определения режим на свиждане с майката.
Определената издръжка при този изход на делото също следва да бъде потвърдена, доколкото е съобразена с възрастта на детето, възможността на родителите, определените по действащата уредба размери и обичайните потребности на детето предвид отсъствието на данни за специални нужди.
При така установените обстоятелства въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава като правилно.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/08.05.2019 г. по гр.дело № 1872/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ