№ 528
гр. Шумен, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500437 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С..,
ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу
разпореждане № 1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 20213620101332 на РС –
Нови Пазар, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** за сумите: 57,55лева - непогасено
договорно възнаграждение за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г., 62.64 лева
– лихви за забава дължими за периода 21.09.2019г. до 27.07.2020г. и за 84.41
лева - законна лихва за периода 20.07.2020 г. – 29.09.2021 г. Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за потребителски
кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа
всички параметри като основание и размер и е на разбираем и достъпен език.
Изготвен е погасителен план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме, че
кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява
неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно
възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в
съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между
предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със
1
законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва,
твърди, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на
кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на
законната лихва върху просрочено плащане. Предвид изложеното моли
въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови
издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.
Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 1332/2021 г. на РС – Нови Пазар е образувано по депозирано
от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с пълномощник по
делото юрисконсулт Т.Д.К., заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника АЛ. Р. Д. с
ЕГН ********** с настоящ адрес: с. П..., за заплащане на следните суми:
300.00лв. - главница; 57.55лв. - непогасено договорно възнаграждение за
периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.; 90лв. - непогасено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.07.2020г., 240 лева -
непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси,
дължимо до 20.07.2020г., 30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, 62.64 лева – лихва за забава от 21.09.2019г. – 20.07.2020г., /без
периода от 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, 84.41
лева - законна лихва за периода 20.07.2020г. - 29.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното
плащане, както и направените по заповедното производство разноски в
размер на 25лв. - държавна такса и 180лв. - юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
30039176555 от 03.09.2019 г.
С разпореждане № 1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 20213620101332
първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите: 57,55
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019г. до
2
20.07.2020г., 90.00 лева – неплатено задължение за закупена и използвана
услуга Фаст, дължимо до 20.07.2020г., 240 лева – неплатено задължение за
закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 20.07.2020г., 30.00лева -
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 05.10.2019г., лихви за забава за разликата над сумата от 25.34
лева до 62.64 лева и законна лихва от 20.07.2020г. до 29.09.2021г. за
разликата над 36.42 лева.
В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е
издадена заповед № 522 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 300,00лв. – главница, ведно със
законната лихва върху нея от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;
25.34 лева - лихва за периода 21.09.2019г. - 20.07.2020 г., 36.42 лева –
мораторна лихва от 20.07.2020г. до 29.09.2021г., 25.00 лева – държавна такса
и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва
разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, само в частта за сумите:
57,55лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019 г. –
20.07.2020 г., 62.64 лева – лихви за забава дължими за периода 21.09.2019г. до
27.07.2020г. и за 84.41 лева законна лихва за периода 20.07.2020 г. –
29.09.2021 г.. За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна
лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от
ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в договора. Досежно
законната лихва съдът е приел по-нисък размер, въз основа на изчисление
чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на
чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и
за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед
качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно
разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски
3
кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието
на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.
Заявителят претендира заплащане на сумата от 57,55лв. - неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.
Настоящата инстанция счита, че заявлението в тази част е основателно и
следва да бъде уважено. Видно от представения договор за потребителски
кредит е уговорен годишен лихвен процент 40.90 % и ГПР 48.10 %. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК /нова – ДВ бр.35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г./ е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно
потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме
като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин:
основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният
лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%,
след което и понастоящем е -0,00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
4
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР /48.10%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не
е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за
същата следва да бъде уважено.
Предвид изложеното жалбата в тази й част се явява основателна.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от
57,55лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
20.09.2019 г. – 20.07.2020 г. следва да бъде отменено, като бъде издадена
заповед за посочената сума.
Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е
отхвърлено заявлението за законна лихва над сумата от 25.34 лв. до
претендираните 62,64 лв. /или за сумата от 37,30лв./ за периода 21.09.2019г. -
20.07.2020 г. и за сумата над 36.42лв. до претендираните 84.41лв. /или за
сумата от 47,99лв./ за периода 20.07.2020 до 29.09.2021г. то същата се явява
неоснователна в тази й част. Правилно заповедния съд е определил размера
на законната лихва върху главницата от 300.00лв., за посочените периоди,
поради което в тази част разпореждането е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и
деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция съразмерно с
уважената част от жалбата, а именно за сумата от 26,19лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д. №
20213620101332 на РС – Нови Пазар, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на „Профи кредит България” ЕООД гр. С.. срещу длъжника
АЛ. Р. Д. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 57,55лв. - неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С..,
5
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН
********** с настоящ адрес с. П..., за заплащане на сумата от 57,55лв.
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. –
20.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
ОСЪЖДА АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. П... да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С., сумата от 26,19 лв.(двадесет и шест лева и
деветнадесет стотинки), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство, съразмерно с уважената част на жалбата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6