№ 256
гр. Бургас, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20242100900208 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А. С. С.,
гражданин на *** ***, роден на **.**.19** г. в *** област, *** ***, притежаващ паспорт тип
*, № ** ********, издаден на **.**.20** г. от *** ***** и със срок на валидност до
**.**.20** г., чрез адв. Камен Петров Шойлев, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий” № 19Б, ет. 3, офис № ЗА против „УРАЛ ИМОТИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич” № 3, ет. 1, оф. 3,
представлявано от управителя Сергей Владимирович Лаврентьев за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, дължима като предоставена и
подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от 24.11.2008 г., изменен c анекс от
10.03.2010 г., сключен между „УРАЛ ИМОТИ” ЕООД и А. С. С., ведно със законната лихва
от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем, по
силата на който ищецът се задължил да предостави на ответното дружество парични суми в
размер до 600 000 лева. В изпълнение на задължението си ищецът превел по банкова сметка
на ответника суми в общ размер на 529 326,58 лева. Сумата била приведена на 16 броя
вноски.
Заявява се от ищецът, че заемът бил предоставен за финансиране на дейността
на дружеството - за изпълнение на СМР и довършителни работи, за изграждане на
„жилищна сграда за сезонно обитаване” в с. Равда, общ. Несебър. Съгласно договора за заем,
заемната сума следвало да бъде върната на ищеца, ведно с натрупаната лихва в срок от 7 г.
от въвеждане на сградата в експлоатация. Страните договорили лихва в размер на 7,5%
годишно.
1
Твърди се в исковата молба, че сградата, за която бил предоставен заема била
въведена в експлоатация на 10.02.2010 г., поради което падежът по договора е настъпил на
10.02.2017 г.
На 10.03.2010 г., страните пописали анекс към договора, с който предвидили
разсрочено плащане на задължението, валута, в която трябва да се върне заема, удължаване
на срока на договора и редуциране на размера на дължимата лихва. Посочват се клаузи от
анекса, които са от значение за претенцията. Сочи се, че с анекса е уговорено и разсрочено
плащане, като падежа на първата вноска от 100 000 лева е уговорен на 10.02.2022 г., но до
настоящия момент не е налице изпълнение от страна на ответника.
С исковата молба се претендира и лихва за забава в размер на законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„УРАЛ ИМОТИ” ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който я оспорва изцяло по
основание и размер.
Оспорват се твърденията на ищеца, че въз основа на договор за заем е
предоставил на ответното дружество сума в общ размер на 529 326,58 лева. Счита за
съществено обстоятелството, че от 03.11.2008 г. до 12.01.2017 г. управител на дружеството е
бил именно ищеца А. С. С.. Навеждат се твърдения, че към датата на прекратяване
качеството му на съдружник и управител на дружеството, процесният договор за заем и
анекса към него не са съществували. Последните са сключени фиктивно, като не доказват
отразените в тях факти, нито дата и мястото на съставянето им. Съставени са след
освобождаването на ищеца като управител и вписването на това обстоятелство в търговския
регистър. Оспорва ги като неистински.
Оспорва се твърдението на ищеца за предаване на процесната заемна сума на
дружеството. В тази връзка се оспорват представените банкови извлечения като неистински
и документи с невярно съдържание. Навежда твърдения, че дори да отразяват вярна
информация, от извлеченията не може да бъде установено, че сумите са привеждани от
ищеца на основание процесния договор за заем. Подчертава се и обстоятелството, че в
представените платежни нареждания не е посочено и основание за превода на съответната
сума.
На следващо място се оспорва таблична справка „Извлечение по сметка от 2008-
2011г.“, като се навеждат доводи, че не е ясна датата на съставянето както и нейният
автор. Счита се от ответното дружество, че за периода от 23.10.2008 г. до 12.01.2017 г. в
счетоводните регистри на дружеството, не се съдържат данни за предоставянето на сумите
по процесните договор и анекс. Сумите по договора за заем не са осчетоводени в
счетоводството на дружеството към 31.12.2008 г., нито в по – късен момент. Не е
осчетоводено получаване на парични суми под формата на заем с основание, произтичащо
от наличието и съдържанието на процесния договор. Посочените в исковата молба като
доказателства документи. не са депозирани и пред данъчните органи в периода 2008- 2011 г.
2
Сочи се в отговора на исковата молба, че не са спазени изискванията на чл. 84,
ал. 2 от ТЗ, тъй като липсва формирана воля и съгласие на съдружниците, че управителя на
дружеството може да сключва договори за кредит. В тази връзка се подчертава и
обстоятелството, че в случая ищеца е договарял сам със себе си – от една страна като
управител на дружеството, от друга страна като физическо лице. Ответникът счита, че
договорът е сключен при липса на съгласие, поради което се явява нищожен, както и че
договорът и анексът са нищожни и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.
Навеждат се доводи от ответното дружество, че на 31.08.2016 г., ищецът подал
писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ за напускане на дружеството като
съдружник. С предизвестието отправил предложение за изкупуване на притежаваните от
него дялове за сумата от 300 870 евро. Ответникът сочи, че към него момент, капиталът на
дружеството бил в размер на 5 000 лева, като съдружникът А. С. разполагал с дялово
участие от 2 200 лева. Дружеството не разполагало със средства, с които да обезпечи искана
от ищеца сума, поради което било взето решение от общото събрание на съдружниците да
бъде освободен от членство, на основание подаденото от него писмено предизвестие, след
което същия е заличен в ТР като управител на дружеството. Ответникът поставя въпроса –
защо ищецът не е предявил вземането си към момента на напускане на дружеството.
По отношение на анекса се навеждат твърдения, че с него се цели
възстановяване на пропуснати процесуални и материалноправни възможности предоставени
от закона. В тази връзка се прави възражение, че вземането обективирано в Договор за заем,
е погасено по давност.
На последно място, ответникът счита, че Договорът за заем и анекса са
нищожни на основание чл. 26, ал. и ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на „добрите нрави“ и
заобикаляне на закона. Заявява, че от доказателствата по делото не с установява
добросъвестност от страна на заемодателя, тъй като при сключването на процесната сделка е
налице неравновесие на насрещните престации. По отношение на твърдението, че двата
документа заобикалят закона, се навеждат твърдения, че с тях се цели заобикаляне на
императивни изисквания на закона, включило нормите за давност.
В допълнителна искова молба, ищецът пояснява и допълва фактическите си
твърдения като взема отношение и по заявените от ответника обстоятелства. Заявява, че
договорът и анексът са били сключени между страните на посочените дати, като отразяват в
пълнота съгласието на страните, а твърденията за недействителност и антидатираност са
изцяло неверни и неоснователни. В тази връзка се заявя, че между страните били водени
дела, в които по безспорен начин е установено както сключването на договора за заем, така и
предоставянето на паричните суми по него в общ размер на 529 326,58 лв.
Излагат се подробни твърдения за развилите се отношения между страните –
незаконосъобразно изключване на съдружника А. С. (ТД № 580/2018 по описа на БОС; ВТД
№ 22/2020 по описа на БАС и ТД № 198/2020 по описа на ВКС); разпореждане с
имуществото на дружеството в полза на свързано лице и предприемане на процедура по
ликвидация и заличаването му; водени от ищеца отменителни искове по чл. 135 от ЗЗД (ТД
3
№ 582/2017 по описа на БОС; ВТД № 77/2021 г. по описа на БАС); иск по чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ. В подкрепа на твърденията си за основателност на настоящата претенция,
ищецът цитира част от мотивите на съда по посочените съдебни производства.
Излагат се твърдения, че с направените от ответника оспорвания и направени
искани във връзка с процесните договор, анекс и документите за извършени плащания целят
да шиканират процеса, тъй като той се е запознал с тези документи и ги е оспорвал в
предходните съдебни производства.
Заявява се от ищцовата страна, че счетоводното отчитане на едно
правоотношение по никакъв начин не влияе върху неговата действителност и съществуване.
Твърди се от ищеца, че в публикуваните в ТРРЮЛНЦ годишните финансови отчети на
„Урал Имоти” ЕООД за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е
отразено предоставянето на парични суми от собствениците в общ размер на около 1 100
000 лв. От друга страна счита, че никоя страна не може да се позовава на нередовността на
своето счетоводство.
По отношение на наведените от ответника твърдения за липса на
представителна власт у А. С. при сключването на процесния договор и анекс, ищецът
заявява, че те с сключени на посочените в тях дати, към който момент той е имал качеството
на органен представител на „Урал Имоти” ЕООД. Сочи, че нито един от другите
съдружници не се е противопоставил на така сключения договор за заем, на анекса и на
предоставените в заем парични суми, поради което обстоятелството, че управителят на
дружеството е договарял сам със себе си, по никакъв начин не влияе върху действителността
на договора и неговите правни последици.
За несъстоятелни са счетени доводите на ответника за несъответствие между
имущественото състояние на дружеството и неговия капитал, като се сочи, че това са
различни понятия с различни функции и дадените в заем средства не могат да бъдат
отнесени в капитала на ответника.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните задължения
е счетено за неоснователно. Сочи се, че те са били с отложен падеж, който е изцяло в
интерес на дружеството. С анекса била намалена и договорена лихва, за да не бъдЕ.
увредени интересите на кредитополучателя с прекомерно високи такива. Заявява се, че
когато е предвидено връщането на заемната сума на вноски, давностният срок започва да
тече за всяка вноска от датата на нейния падеж, по тази причина при изключването на ищеца
от дружеството, той не претендирал връщането на заема, тъй като не бил настъпил падежа
на нито една вноска. Подчертава се обстоятелството, че погасителната давност е била спряла
в периода в който „Урал Имоти” ЕООД е било заличено като правен субект -от 11.04.2018 г.
до 12.08.2021 г., както и давностният срок за връщане на заемните суми е 5 годишен.
Като неоснователни са счетени и твърденията на ответното дружество, че със
сключеният договор за заем и анекс са накърнени добрите нрави. Ищецът заявява, че с тях се
финансира дейността на дружеството при едни изключително облекчени условия, които
4
позволяват на дружеството да погаси задълженията си в един удобен срок. Счита, че
ответникът не е посочил в кой аспект и по какъв начин са нарушени добрите нрави.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба, в който поддържа и допълва първоначалните си твърдения и възражения.
Излага съображения за несъстоятелност на твърденията на ищеца относно правните
последици на производства по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 135 от ЗЗД за настоящото
производство. Заявява, че до момента на образуване на настоящото производство, вземането
на ищеца по договора за заем не е било предмет на осъдителен иск и по отношение на
неговото съществуване не е формирана СПН. Сочи се какъв е предметът на всети от
исковете по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 135 от ЗЗД, както и последиците от тях, като се
заключава, че въпросът дали ищецът има вземане по договор за заем от 24.11.2008 год., не е
бил предмет и на тези искове.
Ответникът счита, че в настоящия случай управителят на дружеството, в
качеството си на негов представляващ, без решение на Общо събрание, е договарял сам със
себе си като физическо лице за предоставяне заем на дружеството. Сочи, че
доказателствената тежест за установяване на предаването на заемната сума и получаването
от дружеството е в тежест на ответника и следва да следва да бъде удостоверено с
надлежни доказателства.
По отношение на заявеното от ищеца спиране на давността, ответникът заявява,
че следва да се приложат нормите на чл. 115 и чл. 116 от ЗДЦ, така че това
материалноправно възражение да получи обективен анализ свързан с неговата
основателност. Счита, че ищецът е имал правна възможност да предяви осъдителен иск и да
защити материалното си право и по време на действието на заличаването на ответното
дружество, като поиска спиране на производството до решаване на въпроса с пасивната
легитимация по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
С доклада по делото , съдът е указал на страните на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 и чл. 146, ал. 2 от ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях. По-специално е указал на ищеца, че следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение,
по което той е изправна страна – предал е на ответника сума в размер на 529 326,58 лева,
размера на изискуемите си вземания, както и че ответника е изпаднал в забава. На ответника
е указано, че следва да докаже всички изключващи, погасяващи, отлагащи или
унищожаващи спорното материално право възражения, които е въвел в настоящото
производство, включително възражението за нищожност на сочените в отговора на исковата
молба основания, както и погасяване по давност на процесното вземане.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същите, счита че предявените искове са допустими.
5
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД А. С. С., гражданин на *** ***,
роден на **.**.19** г. в *** област, *** ***, притежаващ паспорт тип *, № ** ********,
издаден на **.**.20** г. от *** ***** и със срок на валидност до **.**.20** г., чрез адв.
Камен Петров Шойлев, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 19Б, ет. 3,
офис № ЗА против „УРАЛ ИМОТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич” № 3, ет. 1, оф. 3, представлявано от управителя
Сергей Владимирович Лаврентьев за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
100 000 лв. /сто хиляди лева/, дължима като предоставена и подлежаща на връщане заемна
сума по договор за заем от 24.11.2008 г., изменен c анекс от 10.03.2010 г., сключен между
„УРАЛ ИМОТИ” ЕООД и А. С. С., ведно със законната лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото.
По делото е представен договор за заем/л.5/, по силата на който ищецът се
задължил да предостави на ответното дружество парични суми в размер до 600 000 лева. С
анекса към договора са променени падежите на задължението за връщане на заемната сума,
както и е уговорено разсрочено плащане, като падежа на първата вноска от 100 000 лева е
уговорен на 10.02.2022 г. Анексът е с вписана дата на подписване 10.03.2010 год.
Договорът за заем от 24.11.2008 год. и анекс към същия от 10.03.2010год. са
представени с исковата молба в копие, а след направено искане от ответника – в оригинал,
като същите са оспорени по отношение на автентичността на подписа на А. С., който е
посочен в договора като представляващ заемодателя и заемателя по договора, както са
оспорени и по отношение на верността на датата на сключване , като се твърди, че са
антидатирани. Съдът е открил производство по оспорване на автентичността на частния
диспозитивен документ, в рамките на което е представена писмена декларация с нотариялна
заверка на подписа от ищеца С., с която се удостоверява , че подписите са положени от него.
Следователно представените документи са автентични. Не са представени доказателства
относно верността на датата на сключване на договора и анекса.
Твърди се , че в изпълнение на задължението си ищецът превел по банкова
сметка на ответника суми в общ размер на 529 326,58 лева, която сума била приведена на 16
броя вноски.
Заявява се от ищецът, че заемът бил предоставен за финансиране на дейността
на дружеството - за изпълнение на СМР и довършителни работи, за изграждане на
„жилищна сграда за сезонно обитаване” в с. Равда, общ. Несебър. Съгласно договора за заем,
заемната сума следвало да бъде върната на ищеца, ведно с натрупаната лихва в срок от 7 г.
от въвеждане на сградата в експлоатация. Страните договорили лихва в размер на 7,5%
годишно.
6
Твърди се в исковата молба, че сградата, за която бил предоставен заема била
въведена в експлоатация на 10.02.2010 г., поради което падежът по договора е настъпил на
10.02.2017 г.
На 10.03.2010 г., страните пописали анекс към договора, с който предвидили
разсрочено плащане на задължението, валута, в която трябва да се върне заема, удължаване
на срока на договора и редуциране на размера на дължимата лихва. Посочват се клаузи от
анекса, които са от значение за претенцията. Сочи се, че с анекса е уговорено и разсрочено
плащане, като падежа на първата вноска от 100 000 лева е уговорен на 10.02.2022 г., но до
настоящия момент не е налице изпълнение от страна на ответника.
От представените по делото писмени доказателства от ищеца с исковата молба–
платежни документи и справки - извлечения от сметки и представени по реда на чл.192 от
ГПК от обслужващата ответното дружество банка извлечения от банковите сметки на
ответното дружество , по които сметки, видно от представените от ищеца платежни
нареждания са били превеждани процесните суми, както и от приетото заключение на
вещото лице Вълчева, се установява , че действително по банковата сметка на ответното
дружество са получени общо 529326,58 лв., но на нито едно от плащанията няма вписано
основание – по договор за заем. Част от паричните преводи са направени след дата на анекса
, което води до извод, че или анексът е антидатиран, или получените суми след тази дата
нямат никаква връзка с твърдяното заемно правоотношение. Това е така , защото в т.1 от
анекса се променят датите на падежите на връщане на заетата сума , което означава , че
цялата заемна сума следва да е била предоставена до 10.03.2010 год. , което очевидно не е
вярно, предвид представените извлечения от сметки. По отношение на сумата от 59150 евро,
преведена на 15.12.2008 год. , с който превод ищецът твърди , че е превел заемната сума ,
която претендира частично в настоящото производство се установи, че същата не е
преведена от ищеца , а от дружеството „ONTEX company“, като не е посочено основание за
превода, още по-малко е посочен договор за заем, по който наредителя не е страна – договор
от 24.11.2008 год. , не е посочено, че се плаща от името и за сметка на ищеца и неса
представени каквито и да е доказателства за връзка между ищеца и това дружество , за
наличие на каквато и да е сделка , по силата на която „ONTEX company“ да е превело сумата
от 59150 евро от името на ищеца , като заемна сума по договор за заем с ответното
дружество , сключен на 24.11.2008 год.
От горните констатации могат да бъдат направени следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основани чл. 240 от ЗЗД.
При договор за заем, заемодателят предава на заемателя парична сума или
определено количество заместими вещи, като вторият се задължава при прекратяване на
договора да върне еквивалентно количество на получените в заем вещи заемът е реален
договор и се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз
основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
7
Валидността на договора за заем не е обусловена от спазване на някаква форма. Простото
съгласие, придружено с предаване е достатъчно за действителността на договора, но тя е
необходима с оглед доказване съществуването му.
Договорът за заем е реален неформален договор, сключването на който се
извършва с предаване на заемната сума. В настоящият случай се твърди подписване на
писмен договор и предаване на сумата по банков път, като предаването на сумата не е
доказано, поради което независимо от автентичността на подписания частен диспозитивен
документ не е налице сключен договор за заем.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума. Те са - съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и второ - реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В същият
смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20
от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.
д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на
ВКС, IV г.о.
В настоящият случай не е доказано предаването на заемната сума , поради което
договор за заем не е сключен, съответно предявеният иск за връщане на заемната сума
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед на горното не е необходимо съдът да обсъжда останалите наведени от
ответника правопогасяващи и правоотричаци възражения, повечето от които, като това за
липса на предмет и за противоречие с нормата на чл.38 от ЗЗД са неоснователни предвид
липсата на предпоставки за нищожност на посочените основания и постоянната съдебна
практика в същия смисъл по идентични казуси, включително тълкувателна такава.
Поради отхвърляне на иска в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в производството, но поради липса на доказателства за
направени такива, включително липса на вписано адвокатско възнаграждение в
представеното пълномощно на адв. Ц., такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. С., гражданин на *** ***, роден на **.**.19**
8
г. в *** област, *** ***, притежаващ паспорт тип *, № ** ********, издаден на **.**.20** г.
от *** ***** и със срок на валидност до **.**.20** г., чрез адв. Камен Петров Шойлев, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 19Б, ет. 3, офис № ЗА срещу „УРАЛ
ИМОТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Адам
Мицкевич” № 3, ет. 1, оф. 3, представлявано от управителя Сергей Владимирович
Лаврентьев искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто
хиляди лева/, дължима като предоставена и подлежаща на връщане заемна сума по договор
за заем от 24.11.2008 г., изменен c анекс от 10.03.2010 г., сключен между „УРАЛ ИМОТИ”
ЕООД и А. С. С., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9