РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Монтана, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20211600900097 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430-432 от
ТЗ във вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със
седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. *, чрез процесуален представител адв. Д. Б. срещу ЕТ
„С.М. – *“, ЕИК *със седалище гр.*, ЕТ „А..-* И.Н.“, ЕИК *със седалище гр.*, И.М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*, С.М., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*и „С.К.“ ООД, ЕИК *със седалище гр.*, с
която са предявени искове за установяване съществуването на вземания на банката за
следните суми: 69 993,07 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 ГПК - 05.03.2021г., до окончателното изплащане на вземането, 4 365,83 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г., 2 473,37 лева - мораторна
лихва за периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г. и разноски в заповедното производство в
размер на 3 555,63 лв.
В исковата молба се излагат обстоятелства за проведено заповедно производство
по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *в качеството на
Кредитополучател и ЕТ „А.-.-* И.Н.“, ЕИК *, И.М., ЕГН **********, С.М., ЕГН **********
и „С.К.“ ООД, ЕИК *– съдлъжници. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
476/2021 г. по описа на РС-Лом ответниците по настоящото дело са подали възражение,
поради което и на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му.
1
Ищецът твърди, че на 03.06.2010г. между „Ю.Б.“ АД, ЕИК *(сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД) и ЕТ „С.М.-*", ЕИК *, в качеството му на Кредитополучател и
ЕТ „А..-* И.Н.“, ЕИК *, И.М., ЕГН ********** и С.М., ЕГН **********, в качеството им на
съдлъжници, е сключен Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА
ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. (сделка № *). Съгласно чл. 1 и сл. от Договора за
кредит, Банката отпуска на Кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна
линия в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), при краен срок за ползване и погасяване на
кредита 120 месеца, при дължима годишна лихва за предоставения кредит, включваща сбора
от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева и договорна лихвена
надбавка в размер на 0,1 (нула цяло и една десета) пункта. С Приложение от 24.06.2010г.
към договора Кредитополучателят и Банката удостоверяват, че заемната сметка по договора
е открита на 24.06.2010г., от когато започва да тече срока за погасяване на кредита - чл. 1,
ал. 2 от договора. В чл. 6 като обезпечение на вземанията на Банката, страните се съгласяват
да бъде учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена впоследствие с
Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело № *от 2010г.
С Анекс № 1 от 17.03.2014 г. страните се съгласяват, че дължимата годишна лихва
по предоставения кредит, включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който към датата на
подписване на анекса е в размер на 14.1% (четиринадесет цяло и една десети процента),
намален с 6.1 (шест цяло и една десета) пункта. Крайният срок за погасяване на кредита
става 24.06.2020г., като Кредитополучателят се задължава да изплаща кредита на равни
месечни анюитетни вноски. Също така, Кредитополучателят се задължава да плаща на
банката такса за управление на кредита в размер на 0.05% (нула цяло и пет стотни)
процента върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.
С Анекс № 2 от 05.03.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен
ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще
ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от дата на влизане в сила на
анекса.
С Анекс № 3 от 06.11.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен
ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще
ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от 21-во число следващо
датата на подписване на анекса.
С Анекс № 4 от 13.07.2016г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита,
като Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на кредита от 3 (три)
месеца, считано от датата на подписване на анекса до 21.09.2016г., през който период ще
заплаща сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) месечно. Страните договарят
Кредитополучателят да ползва и 9 (девет) месечен период на облекчено погасяване на
кредита, считано от 21.10.2016г. - 21.06.2017г., през който период ще заплаща сума в размер
на 1950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева) месечно. Със същия анекс „С.К.“ ООД,
ЕИК -*встъпва като съдлъжник. Кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния
срок на кредита, като крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г.
2
С Анекс № 5 от 04.10.2017г. страните уговарят, че главницата по кредита се
преоформя и кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния му срок, като
крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г. Страните се съгласяват, че
дължимата годишна лихва по предоставения кредит включва БЛПМФ за лева, обявен от
банката, който не подлежи на договаряне и промените по него стават незабавно
задължителни за страните, намален с 6.60 (шест цяло и шестдесет стотни процентни
пункта). Уговорено е, че при просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима
погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава с 0,05 % (нула цяло и пет десети
процентни пункта) и увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен срок по
кредита. Страните се съгласяват, че учредената с Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело
№ *от 2010г., договорна ипотека ще продължава да обезпечава задълженията на
Кредитополучателя.
Ищецът поддържа,че кредитополучателят е спрял плащанията на дължимите месечни
вноски и договорни лихви, като към 26.11.2018г. длъжникът е формирал просрочия в размер
общо на 81 425,36 лв. (осемдесет и една хиляди четиристотин двадесет и пет лева и тридесет
и шест стотинки). Предвид това банката е обявила целия дълг за предсрочно изискуем и е
връчила надлежни уведомления в тази насока.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че последните дължат солидарно исковата сума, както и
законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и разноските по настоящото дело.
В срока по чл.367 от ГПК е подаден отговор от ответниците ЕТ „С.М.-*", ЕТ „А.-.-*
И.Н.“, И. М. и С.М.. С отговора оспорват редовността на исковата молба с твърдение, че
ищецът не е посочил датата на спиране на погасяване на дължимите погасителни вноски. По
същество поддържат становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват
твърдяното в исковата молба неизпълнение на задълженията по договора за кредит.
Оспорват и твърденията от ищеца, че дължат сумата по договора за банков кредит в
условията на солидарност. Твърдят, че имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП,
като в тази връзка навеждат доводи за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 от ЗЗП в процесния договор. Сочат, че неравноправните клаузи са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Навеждат се
доводи, че договорът, анексите, допълнителните споразумения и общите условия на банката
са сключени в противоречие на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.2 и чл.11, ал.2 от ЗПК, поради което
последните са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърдят, че като икономически
слаби участници са третирани неравноправно от банката, като са били принуждавани да
сключват последващи анекси към договора. Предвид горното твърдят, че кредитното
правоотношение не е породено. Твърдят, че предсрочната изискуемост изключва наличие на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Също така,
твърди се, че банката не е превеждала постъпилите суми към НАП, имайки предвид, че е
бил наложен запор на ответника от 2015г., поради което се навеждат доводи за претърпени
3
вреди в тази насока.
В срока по чл.367 от ГПК е подаден отговор и от ответника „С.К.“ ООД, който по
своето съдържание е идентичен с отговора на останалите ответници. Също така, сочи се, че
банката е оказвала натиск на ответника да сключи анекс №4 към договора. Оспорва се и
твърдението на ищеца за дължимост на възнаградителна лихва.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
заявява, че поддържа първоначалната исковата молба. По отношение на твърденията,
изложени в отговора, взема становище за неоснователност на същите, като се излагат
подробни доводи в тази насока. Оспорва се твърдението на ответниците, че същите са
потребители по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП като се навеждат
доводи, че кредитополучателя ЕТ „С.М.“ е физическо лице с качеството на търговец, а
кредитът е за „оборотни нужди“. Със същите доводи се оспорват и твърденията на
останалите ответници. Също така, навеждат се доводи, че ответниците не се ползват от
защитата от ЗЗП, тъй като процесния договор е обезпечен с ипотека, поради което
разпоредбите на ЗПК са неприложими за него. В допълнителната искова молба ищецът
оспорва твърденията за указан натиск за подписване на анекс №4 и №5 от ответниците.
Твърди, че физическо лице, което има качеството на търговец би следвало да има
достатъчно знания и да е добре информирано при извършване на търговската си дейност,
поради което се оспорват и твърденията, че банката е разполагала със специални знания в
банковото дело и е била по-силната страна при подписването на договора.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците, в който
се поддържат и доразвиват доводите, развити в първоначалния отговор.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, изпълнена е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е и ч.гр. д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом.
С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с 430-432 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД.
По възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба, МОС се е
произнесъл с определението си от 06.01.2022 г., като е приел, че са неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, приема следното от фактическа страна:
Със заявление, подадено до РС-Лом въз основа на извлечение от счетоводните книги
на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *за дължимите суми по Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. (сделка №*) и подробно описани 5
бр. анекси към договора, цедентът „Ю.Б.“ АД е предявил искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците в
настоящето производство.
Въз основа на така подаденото заявление РС-Лом е издал Заповед от 08.03.2021 г.,
съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 476/2021 г., с която е
4
разпоредено длъжниците ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *в качеството на Кредитополучател и ЕТ „А.-
.-*И.Н.“, ЕИК *, И. М., ЕГН **********, С.М., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК *–
съдлъжници да заплатят солидарно на Ю.Б.“ АД, ЕИК */цедент/ сумата от 76 832,27 лв., от
които главница в размер на 69 993,07 лв., възнаградителна лихва в размер 4365,83 лв. за
периода от 21.06.2019г. до 03.03.2021г., мораторна лихва в размер 2473,37 лв. за времето от
21.06.2019г. до 03.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
05.03.2021г. до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 3555,63 лв., от които 1536,65 лв. – държавна такса и 2018, 98 лв. – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК всички длъжници са депозирали възражения срещу
издадената заповед. Съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането и да довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на заявителя на 06.08.2021г.
Следва да се отбележи, че настоящия иск е предявен от ищеца „С. Г. Г.“ ЕАД с ЕИК
*в качеството му на цесионер по извършена на 30.06.2021г. цесия между „С. Г. Г.“ ЕАД с
ЕИК *и „Ю.Б.“ АД с ЕИК *на вземанията на последния. Към исковата молба е приложено и
уведомление до длъжниците за извършената цесия, като към уведомлението е приложено и
нотариално заверено пълномощно, с което „Ю. Б.“ АД като цедент упълномощава цесионера
„С. Г. Г.“ ЕАД в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да изготвя, подписва и
връчва уведомления до длъжниците /ответници по настоящото дело/.
В законоустановения едномесечен срок ищецът /цесионер/ „С.Г. Г.“ ЕАД е предявил
претенцията си - исковата молба е заведена в деловодството на МОС с вх. № 3216/970 от
08.09.2021 г., като е отбелязано, че е изпратена чрез „Е.Е.“ ЕООД на 07.09.2021г., а по
заповедното производство са представени доказателства за предявяването й с молба вх. №
270678 от 08.09.2021 г., при което така предявеният иск е допустим.
Безспорно установено е, че на 03.06.2010 г. между „Ю.Б.“ АД, ЕИК *(сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД) и първия ответник „ЕТ „С.М.-*“, ЕИК *– кредитополучател, е
сключен Договор за банков кредит - Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ –
ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя при
условията на договора револвиращ кредит в размер на 100 000,00лв. за посрещане на
краткосрочни оборотни нужни, а кредитополучателя се задължава да го върне заедно с
дължимите лихви при условията на договора. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора крайният срок
за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриването на заемната
сметка по кредита.
Съгласно чл.2, ал. 1 от договора кредитът се усвоява в брой или чрез превод към
друга сметка, през сметка IBAN №*
Съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва за
предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми
5
(БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0.1 (нула
цяло и една десета) пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от банката
БЛПМФ за лева е в размер на 14.1 (четиринадесет цяло и една десета) процента.
Съгласно чл.4 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя
лихва по чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съгласно чл. 6 от договора Кредитополучателят е длъжен да учреди договорна
ипотека върху 5 /пет/ подробно описани в договора имота. Договорната ипотека върху
недвижими имоти е учредена впоследствие с Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело №
*от 2010г. /стр.59-62 от делото/.
С договора за кредит като солидарни длъжници са се задължили ответниците ЕТ „А.-
-* И.Н.“, ЕИК *, И.М., ЕГН **********, С. М., ЕГН ********** - чл.8а във вр. чл.8б от
договора.
В чл.25 от договора са уредени условията, при които банката има правото да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, сред които условия е и невнасянето на
дължима вноска по главница и/или лихва.
Съгласно чл.32 от договора неразделна част от последния са Общите условия за
отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по
ЗЗД. От приложения по делото договор се установява, че последният е подписан от всички
страни /стр.57 от делото/.
С Приложение от 24.06.2010г. към договора Кредитополучателят и Банката
удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 24.06.2010г. Установява се, че
от тази дата започва да тече срока за погасяване на кредита по смисъла на чл.1, ал.2 от
договора.
Договорът е изменян с пет анекса за периода от 17.03.2014. до 04.10.2017г., с
повечето от които е променян крайният срок на издължаване. С Анекс № 4 от 13.07.2016г.
солидарно с кредитополучателя се е задължил и ответникът „С. К.“ ООД, ЕИК *.
С Анекс № 5 от 04.10.2017г. страните уговарят, че главницата по кредита се
преоформя и кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния му срок, като
крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г. Страните се съгласяват, че
дължимата годишна лихва по предоставения кредит включва БЛПМФ за лева, обявен от
банката, който не подлежи на договаряне и промените по него стават незабавно
задължителни за страните, намален с 6.60 (шест цяло и шестдесет стотни процентни
пункта). Уговорено е, че при просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима
погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава с 0,05 % (нула цяло и пет десети
процентни пункта) и увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен срок по
кредита. Страните се съгласяват, че учредената с Нотариален акт №*, том *, per. № *, дело
№ *от 2010г., договорна ипотека ще продължава да обезпечава задълженията на
6
Кредитополучателя. С анекса освен краен срок на издължаване, страните са приели и
погасителен план за внасяне на дължими вноски.
От заключението на вещото лице се установява, че върху банковата сметка на ЕТ
„С.М.-*“ открита във връзка с процесния договор за кредит и анекси към него има наложени
запори, като първия от тях е от ТД НАП Велико Търново, наложен с Постановление от
05.02.2015г. на основание чл.202, ал.1 от ДОПК - запор върху вземания на длъжника от
банкa.
С нотариални покани пратени и валидно връчени на ответниците, „Ю.Б.“ АД е
обявила договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем поради непогасяване на
формирани просрочия в размер на 4079,59 лв. и неизпълнение на условията по кредита.
От т.3 от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 17.07.2018г. в размер на 3500лв. е реализирано последното
плащане преди датата 26.11.2018г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост се установява от удостоверения на Я.Й.–
помощник нотариус при нотариус Д.М. с район на действие ЛРС, вписван под № *в
регистъра на Нотариалната камара. От удостоверенията става ясно, че длъжниците са
уведомени за предсрочната изискуемост по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
От назначената експертиза се установява, че внесените суми от ответника по
банковия кредит след 26.11.2018г. до момента на депозиране на исковата молба са в размер
на 19 748,19 лв., като сумата в размер от 68,23 лв. е възстановена лихва от преизчисление на
корекция на лихвен процент. Сумите са разпределени от банката като: погасена просрочена
главница в размер на 6162,34 лв. погасена възнаградителна лихва в размер 10 328,66 лв.;
погасена лихва за забава в размер 1653,62 лв.; погасени разноски по кредит в размер
843,20лв.; погасена – такса администриране кредит в просрочие в размер 120лв.; погасена
имуществена застраховка в размер 708,60лв. Това разпределение не е съобразено с
наложения запор на длъжника - от банковата сметка не са извършвани плащания във връзка
с изпълнение на запорни съобщения.
От заключението на вещото лице се установява, че сумата внесена от ответника по
„кредит-запор“, считано от 2015г. до 2019г./вкл./, е в размер от 55 077,45 лв. Допълнителен
приход по заемната сметка има от увеличение на сумата по кредитна сделка, съгласно Анекс
№2/ 05.03.2015г. и Анекс №3/06.11.2015г. в размер от 11 898,86лв., т.е общия приход е
66 976,31 лв. Внасяните суми за периода от 2015г. до 2019г./вкл./ са разпределяни за
погасяване на просрочена главница в размер 32 969,15лв.; погасяване на възнаградителна
лихва в размер 29 198,41 лв.; погасяване на лихва за забава в размер 1490,06 лв.; погасяване
на разноски по кредит в размер на 208,80 лв.; погасяване на такса администриране на кредит
в размер 1630,18 лв.; погасяване на имуществена застраховка в размер 1479,71 лв. От
заключението на вещото лице се установява, че банката не е изпълнявала наложения запор.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено, отпуснатият по силата на договор Продукт
„БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. банков кредит е усвоен
на 5 транша, последен на 25.10.2010 г., като сумата на кредита възлиза на 100 000,00 лева.
Предоставените средства от кредита са нареждани към друга сметка с получател ЕТ „С.М.
*“, както и към получател ЕТ „А.-.-*Й. Н.. Следователно, кредитът е усвоен от
кредитополучателя по смисъла на чл.2, ал.1 от процесния договор.
7
От експертизата се установява, че на 30.12.2020г. е реализирано последното плащане,
което е в размер на 7500,00 лв., като след датата на предявяване на заявлението по чл.417 от
ГПК няма погасявания по кредита.
От заключението на вещото лице се установява, че по кредитната сделка са
постъпили суми за периода от 29.07.2010г. (датата на внесена сума за първо лихвено
погасяване) до 30.12.2020г., когато е направена последната вноска от ответника. Общата
постъпила сума е в размер на 134 932,12 лв. и постъпила сума от 11 898,86 лв. - сума по
сметка на кредита от увеличение, съгласно Анекс №2 от 05.03.2015г. и Анекс
№3/12.11.2015г. Установява се, че общо приходите за периода от 29.07.2010г. до
30.12.2020г. са в размер на 146 830,98 лв. Тази сума е разходвана за погасяване на
възнаградителна лихва по редовна главница в размер 90 822,50лв.; лихва за забава по
просрочена главница в размер на 2939,00 лв.; погасена главница по кредита в размер на
41 905,79 лв.; такси администриране на кредит в размер 3 906,25 лв.; заплащане на
имуществена застраховка в размер на 2360, 49лв.; погасени разноски по кредит в размер
843,20 лв., т.е общо разходите по кредитна сделка от 29.07.2010г. до 30.12.2020г. са в размер
на 142 777,23 лв. От прихода по сметката са направени и други разходи в размер 4053,75 лв.,
които не се отнасят пряко по процесния кредит и всички анекси към него, от които сумата
479,50 лв. – такса поддръжка на разплащателна сметка, такси превод, такси теглене и др.
такси, съгласно тарифата на банката и сумата 3574,25 лв. преводи към доставчици.
Назначената експертиза потвърждава, че погасителните вноски са изчислявани
правилно в съответствие с размера на възнаградителната лихва съгласно договора за банков
кредит и всички анекси към него.
Проследявайки в табличен вид извършените плащания и направените с тях
погашения, вещото лице дава заключение, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение - 05.03.2021г. общото задължение по кредита е в
размер 76 092,13лв., от които просрочена главница - 69 993,07 лв., просрочени
възнаградителни лихви - 4046,94 лв. и просрочени мораторни лихви - 2052,12 лв.
От правна страна съдът приема следното:
С разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК се предоставя правото за предявяване от
кредитора на иск за съществуване на вземането, предявено в заповедното производство.
Предпоставките за предявяването му са нормативно установени: възражение по чл.414 от
ГПК, указание на съда по чл.415 от ГПК за предявяване на иск в предвидения от закона срок
и упражняване правото на иск в едномесечния срок. В случая законовите предпоставки са
спазени, респ. предявеният иск е допустим.
Ищецът в настоящото производство е процесуално легитимиран да предяви иск по
чл.422 от ГПК. Действително, заявлението пред заповедният съд е предявено от „Ю.Б.“ АД,
но впоследствие преди предявяването на настоящия иск е извършена цесия на 30.06.2021г.
между „С. Г. Г.“ ЕАД /цесионер/ и „Ю.Б.“ АД /цедент/ на вземанията на последния.
Уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне
на вземания. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика допуска цедентът
да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл. 99,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от негово име (в този смисъл е Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. III г. о., ГК на ВКС). Цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
8
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Във тази връзка, предвид
приложеното към исковата молба уведомление и нотариално заверено пълномощно, с което
„Ю.Б.“ АД като цедент упълномощава цесионера „С. Г. Г.“ ЕАД в изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да изготвя, подписва и връчва уведомления до
длъжниците, МОС приема, че длъжниците са надлежно уведомени за извършената цесия.
Уважаването на иска по чл.422 от ГПК предполага доказване кумулативното наличие
на няколко предпоставки, а именно: между страните да съществува валидно договорно
правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил своите
задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдения
размер; да е налице изпадане в забава – т. е. вземането да е изискуемо. Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В случая ищецът следва да установи факта на
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението /включително и наличието на
просрочие на вноските/ и размера на задължението, а ответниците - наличието на
неравноправни клаузи, както и качеството им на потребители по ЗЗП.
На първо място, МОС приема, че е налице валидно договорно правоотношение
между страните, респ. сключеният договор за банков кредит е в изискуемата форма. От
приложения по делото договор се установява, че последният е подписан от всички страни
/стр.57 от делото/.
Спорно по делото е дали ответниците, които са физически лица притежават
качеството на „потребители“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. По смисъла на цитирания параграф „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В решение по дело С-110/14 на СЕС е прието, че понятието „потребител“ е
обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има или от
информацията, с която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши
преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на
представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на
придобиването или съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството на
„потребител“ на страната по него /т. 22-т. 23/. В случая Кредитополучателят ЕТ „С.М. – *“ е
едноличен търговец. С конституирането на едноличния търговец в правния мир не възниква
нов правен субект. Единствено се разширява неговата правоспособност, като му се открива
възможността да бъде страна и по търговски правоотношения. Предметът му на дейност се
изразява в покупка на стоки или други вещи с цел продажба на едро и дребно, внос, износ,
извършване на бартерни и реекспортни сделки и др. /служебна справка в Търговския
регистър/. Съгласно чл.1, ал.1 от процесния договор банката предоставя на
9
кредитополучателя кредит в размер на 100 000,00лв. за посрещане на краткосрочни
оборотни нужни. От това следва извода, че договорът за банков кредит е сключен, за
придобиване на стоки и/или услуги, които са предназначени за извършване на търговска
и/или професионална дейност на ответника С.М., от което следва, че последният не
притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП.
По отношение на И. М. също не може да се приеме, че последният има качеството
на потребител. На първо място, той е встъпил като съдлъжник в качеството си на
едноличен търговец веднъж и втори път като физическо лице, нямащо качеството на
търговец. Както бе споменато горе с конституирането на едноличния търговец в правния
мир не възниква нов правен субект. След като веднъж се е съгласил да встъпи като
съдлъжник в качеството си на едноличен търговец и то именно в рамките на своята
търговска и/или професионална дейност, не може да се приеме, че встъпването му и като
физическо лице, нямащо качеството на търговец обосновава извода, че последният е
действал в лично качество за цели извън рамките на своята търговска дейност и/или
професионална дейност.
Гореизложеното довежда до единствения извод, че ответниците не притежават
качеството на „потребител“, респ. не могат да претендират за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор, доколкото чл.143, ал.1 от ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. След като ответниците нямат
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП, то последните не могат да се
позоват на неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.1 във вр. ал.2 от ЗЗП, респ. не
могат да се ползват от защита, която този закон предоставя. Поради това, възраженията на
ответниците в тази насока са неоснователни.
На следващо място, МОС намира, че процесния договор не е договор за
потребителски кредит, респ. възраженията за недействителност на договора по смисъла на
чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ се явяват неоснователни. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Алинея 2 на същия член определя страните:
потребител и кредитор. В чл.9, ал.3 от ЗПК е дадено определение за „потребител“ - всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Това понятие се покрива с
даденото за потребител в § 13, т.1 от ЗЗП. Като допълнителен аргумент е и разпоредбата на
10
чл.37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове,
съгласно която думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ
смисъл във всички нормативни актове.
Във връзка с горното, след като ответниците не притежават качеството на
„потребител“ по смисъла на цитираните разпоредби, това води до извода, че процесния
договор не е за потребителски кредит. Наведените доводи, че клаузите в договора,
допълнителните анекси към него и общите условия са недействителни, респ. нищожни, се
явяват неоснователни. Освен това, чл.4, ал.1, т.2 ЗПК гласи, че разпоредбите на този закон
не се прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на
кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим
имот. В тази връзка, в чл.6 от процесния договор страните са се съгласили като обезпечение
на вземанията на Банката да бъде учредена договорна ипотека върху недвижими имоти.
Видно от приложените доказателства ипотека е учредена впоследствие с Нотариален акт
№*, том *, per. № *, дело № *от 2010г. Това е допълнителен аргумент, че разпоредбите на
Закона за потребителския кредит не могат да се приложат в настоящия казус.
На следващо място, ответниците оспорват твърдяното от кредитора неизпълнение на
задължението по договора за кредит. Това оспорване МОС намира за неоснователно по
следните причини:
От приложените по делото доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че действително на 03.06.2010г. между „Ю.Б.“ АД и първия ответник „ЕТ
„С.М.-*“, е сключен Договор за банков кредит, респ. породило се е валидно облигационно
отношение между страните. Договорът е в изискуемата форма и е действителен. Както стана
ясно по-горе съдът намира, че не са налице основания за недействителност процесния
договор.
Безспорно е, че ответниците ЕТ „А.-.-*И.Н.“, И.М. и С.М. са се съгласили да встъпят
като съдлъжници и да отговарят солидарно към Банката. Безспорно е, че с Анекс № 4 от
13.07.2016г. ответникът „С.К.“ ООД, ЕИК *встъпва също като съдлъжник и отговаря
солидарно.
От заключението на вещото лице се установява, че банката е изпълнила своето
задължение като е предоставила кредита в размер на 100 000,00 лв., а кредитополучателят е
усвоил кредита.
В последствие ответниците прекратили плащанията и на основание чл.25, б. „г“ от
договора за кредит „Ю.Б.“ АД е изпратила нотариална покана до ответниците, като от нея
става ясно, че поради неизпълнение на условията по договора за кредит Банката обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем. От поканата се установява, че става въпрос за
непогасяване на формирани просрочия в размер на 4097,58 лв.
Видно от приложените писмени доказателства предсрочната изискуемост е обявена
надлежно на всеки един от ответниците. Договорът е обявен за предсрочно изискуем на
26.11.2018г. Обявяването на предсрочната изискуемост се установява от удостоверения на
11
Я. Й. – помощник нотариус при нотариус Д.М. с район на действие ЛРС, вписван под № *в
регистъра на Нотариалната камара. От удостоверенията става ясно, че длъжниците са
уведомени за предсрочната изискуемост по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
От назначената експертиза се установява, че на 17.07.2018г. в размер на 3500лв. е
реализирано последното плащане преди 26.11.2018г., когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Нотариалната покана е подписана от „Ю.Б.“ АД на 09.10.2018г.
Видно е, че става въпрос за период от почти три месеца, в който не са извършвани плащания
от страна на ответника, а съобразно погасителния план, приложен към Анекс № 5 от
04.10.2017г, ответникът е следвало да внася определена сума всеки месец.
От заключението на вещото лице се установява, че по кредитната сделка са
постъпили суми за периода от 29.07.2010г. (датата на внесена сума за първо лихвено
погасяване) до 30.12.2020г., когато е направена последната вноска от ответника.
Следователно, установява се, че сред обявената предсрочна изискуемост ответникът е
извършвал плащания, но същите не са покрили целия размер на дължимото задължение.
От заключението на вещото лице се установява, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 05.03.2021г. общото задължение по
кредита е в размер 76 092,13 лв., от които просрочена главница - 69 993,07 лв., просрочени
възнаградителни лихви - 4046,94 лв. и просрочени мораторни лихви - 2052,12 лв.
Във връзка с гореизложеното МОС намира за доказано, че съществува валидно
договорно правоотношение, а ищецът е изправна страна по последното. Последният е
изпълнил своите задължения по договора като е предоставил процесната сума. Доказа се, че
ответникът не е извършил в срок дължимата насрещна престация, а договорът е обявен
надлежно за предсрочно изискуем. Доказан е и размерът на общото задължение по кредита
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Недоказани и неоснователни са твърденията на ответниците, че Банката ги е
принуждавала да сключват последващите анекси. Видно от приложените писмени
доказателства /стр.288-291/ ответникът ЕТ „С.М.-*“ е изявила желание за предоговаряне на
ползвания кредит в нейна полза поради намели приходи от продажби. В тази връзка
ответникът е приложил и отчет за приходите и разходите си. Очевидно е, че става въпрос за
финансови затруднения, които са били мотив ответника да иска предоговаряне на кредита.
Това не води до извод, че е оказван натиск върху последния от страна на Банката.
Твърденията в тази насока са голословни и недоказани.
Неоснователни са твърденията на ответниците, че предсрочната изискуемост
изключва наличие на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен
характер. Това е така защото при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита -
кредитополучателят дължи заплащане изцяло както на предоставения кредит (главница),
така и на всички уговорени възнаградителни лихви и допълнителни такси, дори и те да не са
изтекли до този момент.
На следващо място следва да се уточни, че по делото безспорно се установи, че на
12
ответника ЕТ „С.М. – 2000“ са наложени няколко запора. От заключението на вещото лице
се установява, че от 2015г. до 2019г. сумата внесена по „кредит-запор“ от ответника е в
размер от 55 077,45 лв, като за така внесената сума банката не е изпълнявала наложения
запор, респ. от банковата сметка не са извършвани плащания във връзка с изпълнение на
запорните съобщения. В тази връзка твърдените от ответника вреди поради неизпълнение на
наложения от банката запор не са предмет на настоящото производство, поради което съдът
не може да се произнесе по тях.
Воден от гореизложеното, МОС намира за доказано и следва да се признае за
установено, че ответниците, в условията на договорна солидарност, дължат на ищеца „С. Г.
Г.“ ЕАД следната сума, произтичаща от процесния договор: 76 092,13 лв., от която
просрочена главница - 69 993,07 лв., просрочени възнаградителни лихви - 4046,94 лв. и
просрочени мораторни лихви - 2052,12 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответниците по иска
следва да заплатят на ищеца направените разноски по делото съразмерно с уважената част
от иска – 5263,44 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците следните
суми: на ЕТ „С.М. – *“ - 7,50 лв.; на С.М. – 5,00 лв.; на ЕТ „А.-.-*И.Н.“, - 5,00 лв. ; на И.М.
– 5,00 лв. ; на „С. К.“ ООД – 15,00 лв, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че ЕТ „С.М. –
*“, ЕИК *със седалище гр.*, ЕТ „А.-.-*И.Н.“, ЕИК *със седалище гр.*, И.М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*, С.М., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*и „С. К.“ ООД, ЕИК *със седалище гр.*
при условията на договорна солидарност дължат на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК * със седалище
гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. *, следната сума, произтичаща от Договор за банков кредит
Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № *от 03.06.2010г. и последвалите
го 5 бр. анекси: 76 092,13 лв., от която просрочена главница - 69 993,07 лв., просрочени
възнаградителни лихви - 4046,94 лв. и просрочени мораторни лихви - 2052,12 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено съществуването на вземането над сумата 76 092,13 лв. до
13
76 832,27 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом.
ОСЪЖДА ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *със седалище гр.*, ЕТ „А.-.-*И.Н.“, ЕИК *със
седалище гр.*, И. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*,
С.М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*и „С.К.“ ООД,
ЕИК *със седалище гр.* да заплатят на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. *
№*, ет. * разноски в размер на 3520,00 лв., направени в заповедното производство и
разноски по настоящото дело в размер на 5263,44, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. * да
заплати на ЕТ „С.М. – *“, ЕИК *със седалище гр.*разноски в размер на 7,50 лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК * със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. * да
заплати на С.М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*,
ап.*разноски в размер на 5,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. * да
заплати на ЕТ „А.-.-* И.Н.“, ЕИК *със седалище гр.*разноски в размер на 5,00 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. * да
заплати на И. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*, ул. „*“ №*, вх. „*“, ет.*, ап.*
разноски в размер на 5,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *със седалище гр. *, р-н *, ул. * №*, ет. * да
заплати на „С. К.“ ООД, ЕИК *със седалище гр.* разноски в размер на 15,00 лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
14