Решение по дело №111/2022 на Административен съд - Видин

 Производството е по чл.211 от ЗМВР.

 Образувано е по жалба на младши инспектор Б.В.В. ***, старши полицай (помощник – командир на кораб до 20 БРТ, той и механик) в 01 група „Гранични полицейски кораби“ – Видин към РДГП Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ при МВР, против Заповед №3282з-1148/12.04.22 год. на Директора на ГДГП при МВР, поправена със Заповед №3282з-3923/04.11.22 год. Директора на ГДГП при МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР, а именно “порицание”, за срок от една година, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12, изразяващо се в нарушение на т.11, буква „а“ и „в“, т.15, т.20, т.21, т.56 и т.83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена в грубо нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и се основава на предполагаеми действия на жалбоподателя, които той никога не е извършвал. 

 Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Моли за присъждането на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – Директора на ГДГП при МВР, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да не я уважава. Твърди, че изложените доводи за отмяна на АА са формално изложени, тъй като не е вярно, че не са входирани писмени обяснения и възражения от жалбоподателя; оспорената заповед изхожда от материално компетентен орган; спазена е установената от закона форма по АПК и ЗМВР; не са налице нарушения на административнопроизводствените правила; не е нарушен материалния закон; обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и превантивно върху останалите служители; при определяне на наказанието е отчетено цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата и броя на извършените нарушения на служебната дисциплина. Претендира се присъждането на разноски за ю.к. възнаграждение.

 От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

 От фактическа страна съдът намира за установено следното:

 Видно от обстоятелствата по делото е, че със Заповед 3282з - 1148 / 12.04.2022г. на Директора на ГДГП - МВР, на Б.В.В. е наложено дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от една година, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12, изразяващо се в нарушение на т.11, буква „а“ и „в“, т.15, т.20, т.21, т.56 и т.83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради това, че:

- на 01.04.2021 г. младши инспектор В. заснел бившата си съпруга М.А.М.в магазин в гр.Видин, когато била без предпазна маска на лицето срещу КОВИД-19. По-късно тя, придружавана от настоящия си партньор Цветан Калинов Цветанов, отишла в БГПК - работното място на В., където в присъствието на множество колеги, между бившите съпрузи започнала свада, при която взаимно си разменяли обиди, ругатни и закани. Конфликтът възникнал между В., Миронова и Цветанов, сочи недвусмислено за поведение, недопустимо за служител на МВР, какъвто се явява В.. Използването от последния на обиди, ругатни и заплахи се явява в разрез с разписаните правила за етично поведение на служителите от МВР. Деянието му е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година;

- На 08.06.2021г., в канцеларията на началника на БГПК, в присъствието на началника на 01 група ГПК и други двама служители на дирекция “Вътрешна сигурност“ - МВР, след като му е снето сведение и му е връчен предупредителен протокол, във връзка с образувана прокурорска преписка, по подадена жалба от бившата му съпруга М.А.М.и след като се е запознал с преписката, В., в присъствието на всички служители е заявил: „след като се върна от командировка ще ги довърша“. Тази реплика, макар и с неясен адресат и неопределен контекст на използване, била квалифицирана като израз на неуважение и проява на арогантно поведение в присъствието на ръководен служител и такива, пряко ангажирани с проверовъчни действия, касаещи конкретно поведение на произнеслия ги служител. Безспорен факт, попадащ в приложението на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който изисква дължимо поведение, неспазено от В., с това му действие. Това е установено и документирано по реда на НПК и в хода на разследването по дисциплинарното производство, като от него следва, че мл.инспектор В. умишлено е извършвал действия, които са  нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

След като е съобразил факта, че за времето на службата му в МВР от 1993г., до издаването на обжалваната заповед, В. няма налагани дисциплинарни наказания, награждаван е два пъти, както и че в конкретния случай е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като е определил наказание за всяко едно от тях, е наложил едно общо наказание за максимално определения от закона срок, “порицание“ за срок от една година, като го е предупредил, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор, старши полицай (помощник - командир на кораб до 20 БРТ, той и механик) в 01 група “Гранични полицейски кораби” от База „Гранични полицейски кораби“ - Видин към РДГП Русе при ГДГП – МВР. Със Заповед № 3282з-4351/25.11.2021г., срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР, което е удължено със заповед № 3282з-509/16.02.2022г.

Поводът за образуване на дисциплинарното производство са следните обстоятелства:

- на 19.10.2019г. в 21.32 и в 22.15ч. на индивидуалния профил във Facebook с ID1000010151327229, бившата съпруга на жалбоподателя Мирослава Ангелова Миронова, е получила съобщение от профил с инициали „Boris“, с  отправена заплаха за живота й и на нейните близки;

- на 08.05.2020г. в 12.31ч., от личния си електронен адрес ********@***.**, жалбоподателят е подал сигнал чрез горещата линия за етични въпроси в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с непотвърдена информация за нарушения, извършени от служителите на дружеството Ц.К.Ц.и Калин Цветанов Каменов, които са съответно настоящият съжител на бившата съпруга на жалбоподателя и неговият баща.

Съдържанието на съобщенията, отправени от профила „Boris“ към Миронова и нейните близки са обидни квалификации спрямо тях, заплахи за разплата и възмездие, клевети и цинизми, които са отправени многократно, в резултат на което е налице посегателство върху честта и достойнството на лицата. Вмешателството на В. в семейните, професионални и обществени отношения на Миронова и нейните близки е било с цел подлагане на стрес, несигурност и дискредитиране пред обществото;

- на 08.06.2021г. в канцеларията на началника на БГПК гл.инспектор Филипов, в присъствието на началника на 01 група ГПК ст.инспектор Каменов и служителите на дирекция “Вътрешна сигурност“- МВР инспектор Анатоли Вълов и инспектор Елеонора Александрова, е бил връчен предупредителен протокол на мл. инспектор В., във връзка с образувана прокурорска преписка № 00883/2021г. В присъствието на всички служители В. е заявил: „след като се върна от командировка ще ги довърша“.

С тези действия, без значение към кого е отправена заплахата (ръководните служители на БГПК Видин, тези на дирекция “Вътрешна сигурност“ или бившата му съпруга Миронова и нейните близки), мл.инспектор В. е допуснал поведение, което по своята същност е укоримо и недопустимо за всеки гражданин, още повече за служител в институция, на която е възложено опазването на обществения ред и сигурността, при зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство.

В РДГП Русе, от М.А.М.са постъпили жалби, адресирани до дирекция „Инспекторат“ - МВР и до Министъра на Вътрешните работи, в които се съдържат данни за психически тормоз и отправени заплахи за живота и здравето на жалбоподателката и нейните близки. Въз основа на тях, директора на РДГП Русе е разпоредил проверка за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, от жалбоподателя, приключила със справка рег. № 4066р-16761/11.11.2021г. Тя установила тежко нарушение на служебната дисциплина, в резултат на което, директора на РДГП Русе е направил предложение с рег. № 4066р-17200/19.11.2021г. до директора на  ГДГП  за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.

Заповедта за образуване на дисциплинарно производство № 3282з-4351/25.11.2021г., е връчена на В. на 20.12.2021г. срещу подпис и същият собственоръчно е отбелязал върху нея, че ще направи възражения и ще даде обяснения в законовия срок. Заповед № 3282з-509/16.02.2022г. за удължаване на срока до му е връчена на 28.02.2022г. срещу подпис.

Проведеното дисциплинарно производство се проследява в Обобщена справка рег.№ 4745/16.03.2022г. на дисциплинарната комисия. Тя съдържа както посочените по-горе причини, довели до образуването на  дисциплинарно производство, така и последователността на извършените от комисията процесуални действия. От нея е видно, че комисията е изготвила запитване с peг. № 5401р-3038/17.02.2022 г. до ГДБОП- МВР с искане за предоставяне на всички данни, с които Facebook разполага относно потребител, който се идентифицира като “Boris”, изпратил съобщение на 19.10.2019 г. в часовия интервал UTC 00:32 - UTC 01:15., по отношение на който потребител са налице данни, че е изпращал заплахи към г-жа Миронова; снети са писмени сведения от Мирослава Ангелова Миронова, Мирослав Дачов Митов, гл.инспектор Владимир Иванов Филипов, мл. инспектор Владимир Венциславов Ангелов, Николай Йошов Наков и от инспектор Цветан Б. Цветанов. Районна прокуратура - Видин е предоставила заверен препис на постановлението за прекратяване на разследването по Досъдебно производство - следствено дело с №10/2021 г. по описа на ОСлО при ОП - Видин.

При оценка на цялостното поведение на младши инспектор Б.В.В. - старши полицай в 01 група „Гранични полицейски кораби“ от База „Гранични полицейски кораби“ - Видин към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе при ГДГП-МВР по време на службата му е  отбелязано, че от 1993г. когато е постъпил на работа в МВР до настоящия момент няма налагани дисциплинарни наказания за - допуснати нарушения на служебната дисциплина. Награждаван е два пъти с „писмена похвала“ през 2019г директора на РДГП Русе и „индивидуална парична награда“ през 2020г. със заповед peг. № 8121К-5960/24.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи.

Комисията е съобразила, че изложените в жалбите на Миронова  обстоятелства, изключват реализирането на административнонаказателна отговорност предвид изтеклия давностен срок, но следва да бъдат възприети като безспорни факти при оценката на цялостното поведение на служителя В. по време на службата му.

В резултат на това, дисциплинарноразследващият орган е дал Становище рег. № 5401р-5042/21.03.2022г., с което е направил предложение, на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.12 изразяващо се в нарушение на т.11, буква „а“ и „в“; т.15; т.20; т.21; т.56 и т.83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В. се е запознал със становището.

 Въз основа на всички събрани доказателства и след спазване на законовата процедура е издадена и обжалваната заповед на Директора на ГДГП, с която на жалбоподателя е наложено оспорваното дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от една година.

По делото е представена Заповед №3282з-1612/18.05.22 година на Директора на ГДГП, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта, а именно 03.06.22 година.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Младен Благоев Каменов, който работи в База гранично - полицейски кораби Видин, на длъжност началник на 01 група гранично - полицейски кораби, бивш колега и съсед на жалбоподателя. Той установява, че на 01.04.2021г. бившата съпруга на последния е дошла на работното му място, заедно с мъжа, с който понастоящем живее, поради тормоз от страна на В. спрямо нея. Същият ден В. я заснел с мобилен телефон, без задължителна предпазна маска в МОЛ – Видин, в разгара на пандемична обстановка, като й казал, че ще прати снимките в РЗИ. В. и Миронова взаимно се обиждали и тя му казала да престане да се заяжда с нея, защото ще вземе да го набие пред колегите. Изхождайки от това, че В. е добре сложен мъж, а тя жена, едва ли ще успее да го набие. Това го е казала съчетано от емоция, изразяваща яд. Други свидетели били  домакинът и боцманът на базата. В последствие имало коментари от колегите за какво са тези циркове, тези взаимни обиди.  Инцидентът е докладван на директора в РДГП- Русе.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Б.И.Б., който работи в База гранично - полицейски кораби Видин, установява посещението на Миронова, като единствено чул викове и крясъци, чул женски глас, а нямат колежки в базата. Свидетелят твърди, че не е чул репликите, но според него В. се държал нормално и не я е провокирал по никакъв начин, не е повишавал тон.

В съдебно заседание на 30.11.2022г. е представена и връчена на жалбоподателя Заповед № 3282з-3923/04.11.2022г. на Директора на ГДГП, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в оспорваната заповед, която се отнася до датите 18.06.2021г. на стр.3 и 18.06.2022г. на стр.4, поправени на 08.06.2021г. и 08.06.2022г. Касае се за датата на извършване на второто дисциплинарно нарушение, посочена във фактическата обстановка на заповедта и датата на изтичане на едногодишния срок от извършването му. Към датата на последното по делото заседание, заповедта не е влязла в сила, съобразно разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК, но към момента на постановяване на решението същата е влязла в законна сила и не е обжалвана. Тази ОФГ не променя фактическата обстановка, установена по делото и административната преписка, тъй като видно от Докладна записка рег.№ 3566р-1972/08.06.2021г. на началника на БГПК Видин гл.инспектор В.Ф.(лист 195 от делото, изпратено по подсъдност от Адм.съд София-град), меродавната дата е именно 08.06.2021г., а не 18.06.2021г.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

 Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя.

 В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени от жалбоподателя, че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и се основава на предполагаеми негови действия, които никога не е извършвал, са неоснователни.

Поисканите от жалбоподателя двама свидетели, разпитани в съдебно заседание не установяват различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Техните показания са във връзка с първото дисциплинарно нарушение от 01.04.2021г. и не опровергават установеното обстоятелство, че възникналата разправия на работното място на В. е предизвикана от собственото му поведение по-рано през деня. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.И.Б. в частта, че В. се държал нормално и не е провокирал Миронова по никакъв начин, не е повишавал тон. Очевидно този свидетел избирателно е възприел фактическата обстановка, след като два пъти заявява, че не е чул репликите. Невъзприемането на разменените думи не дава възможност да се направи извод има или няма провокация от когото и да било. Отделно от това той не опровергава, а и не би могъл да заяви дали е имало провокация предходния ден. За целта следва да го е възприел лично.

По отношение на второто дисциплинарно нарушение жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства.

 При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

 Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ГДГП при МВР, за налагане на дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от една година. На основание чл.211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

 По същество жалбата е неоснователна. Според съда, при така установената фактическа обстановка, оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, материалния и процесуалния закон и целта на закона.

 Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ГДГП при МВР съгласно чл.210, вр. чл.204, т.3 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма.

 Оспорената заповед е издадена и при спазване на административно - производствените правила, съдържащи се в ЗМВР.

 Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство рег. № 3282з-4351/25.11.2021г. на Директора на ГДГП, при условията на заместване съгласно чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, която е връчена на служителя на 20.12.2021г. За дисциплинарно разследващ орган е определена комисия от трима служители на ГПУ Видин, която да проведе дисциплинарното производство и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на В..

 На основание чл.207, ал.7 от ЗМВР за резултатите от разследването е изготвена обобщена справка рег.№ 4745/16.03.2022г., в която дисциплинарно-разследващият орган, след като е изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа обстановка, е направил извод, че с действията си:

- на 01.04.2021г., младши инспектор Б.В.В. не е спазил дължимото поведение вменено му в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: „т.11 Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време определените ш правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители гражданското общество и отделните граждани; т.15 Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т.21 Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото; 

- на 08.06.2021г. умишлено е извършвал действия, които следва да бъдат квалифицирани кат нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс: поведение на държавните служители в МВР, изразяващо се в неспазване на дължимото поведение съгласно: „т.11 Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно врем съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените и. правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители гражданското общество и отделните граждани, в) отношенията на държавния служител всички останали служители в МВР; т.15. Държавният служител съобразява законност на действията, които възнамерява да предприеме; т.20. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т.21. Държавния служител се отнася с уважение към всички представители на обществото; т.56 Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазване необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места; т.83 Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване пресичане и разкриване.“, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР “ се налага дисциплинарно наказание „порицание“.

 В. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 20.12.2021г. и собственоръчно е написал, че ще направи възражения в законовия срок и ще даде обяснения в срок. Посочил е данни на адвокат, който ще го подпомага в защитата. На 19.01.2022г. В. е подал становище срещу заповедта за образуване на дисциплинарно производство, която е приложена по преписката и е съобразена от дисциплинарната комисия. На 28.02.2022г. му е връчена Заповед № 5401р-3364/22.02.2022г. за удължаване на срока на проверката. На 17.03.2022г. му е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни писмени възражения и обяснения. Такива не са постъпили. В тази връзка, твърдението му в жалбата, че е бил възпрепятстван за това, не отговаря на представените по преписката доказателства (лист 18 от делото, изпратено по подсъдност от Адм.съд София-град). На 28.03.2022г. му е връчена покана рег. № 6679/25.03.2022г. за даване на писмени обяснения до 01.04.2022г., но отново не са постъпили нито обяснения, нито възражения. 

Наказващият орган се е запознал и с дадените сведения от Мирослава Миронова, Мирослав Митов, Владимир Филипов, Владимир Ангелов, Николай Няков и Ц.Ц.(лист 65-70 от делото, изпратено по подсъдност от Адм.съд София-град), тъй като те са обсъдени в обобщената справка.

 Спазена е императивната разпоредба на чл.207, ал.10 от ЗМВР преди налагането на дисциплинарно наказание нарушителят да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установените в чл.195 от ЗМВР срокове, за което няма спор по делото.

 В обжалваната заповед се съдържа точно описание на извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения - посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В административното производство са използвани всички допустими по чл.39 от АПК доказателствени средства.

 Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени от В. за неизяснена фактическа обстановка,  за предполагаеми и неизвършени от него действия, представляващи  дисциплинарни нарушения, не бяха доказани по делото.

От приложените към административната преписка обяснения, сведения и докладни записки, в които колегите на В. дават обяснения за събитията на 01.04.2021г., не се установява различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Ангажираните пред настоящата инстанция  доказателства, а именно свидетелските показания, не опровергават приетото в дисциплинарното производство.

Що се отнася до събитията на 08.06.2021г., не се установява различна фактическа обстановка, от тази която е приета от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства, различни от намиращите са в административната преписка, респ. такива които да опровергават приетото в дисциплинарното производство.

Факт е, че В. си е позволил да отправи заплаха пред трети лица – свои колеги, включително и ръководни кадри и няма значение към кого е насочена заплахата. Същественото е, че е изразена и е възприета от околните.  

 В. като дългогодишен служител в МВР следва да е бил наясно с действията си, както и с последиците от тях, поради което и съдът възприема тези твърдения на жалбоподателя, като защитна теза, каквото е сторено и в дисциплинарното производство от разследващия орган и от наказващият такъв.

 От събраните в дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че нарушенията са извършени. Както правилно е преценил дисциплинарният орган, В. умишлено е извършвал действия, които представляват „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ и следва да бъдат квалифицирани като нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР  изразяващо се в неспазване на дължимото поведение изисквано съгласно т.11, т.15, т.20, т.21, т.56, т.83  от ЕК. Доказателствата сочат за недопустимо поведение, което уврежда името на МВР като институция. Липсва дължимо поведение от страна на служителя предвид, че нормативно е въведено изискване да се пази доброто име на МВР. Налице са обстоятелства, които са станали достояние на други лица, негови колеги и граждани, техните работодатели, Районна прокуратура Видин, които обстоятелства оказват негативен ефект върху ведомството. Съгласно т.20 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР - „държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, всеки държавен служител на МВР допринася със своите действия за формиране на моралния облик на ведомството. При така събраните доказателства поведението на мл. инспектор В. е несъвместимо с морала и етичните правила за поведение на всеки гражданин, а още повече на държавен служител в МВР. ЕК за поведение на държавните служители в МВР вменява на служителите поведение, свързано със спазването на закона и личен пример в това отношение, но видно от доказателствата, в конкретните два  случая, от страна на мл.инспектор В. не е налице такова поведение.

За да е налице основание за дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е необходимо нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Двете събития от 01.04.2021г. и 08.06.2021г., както и предхождащите ги действия, станали причина за тях, които освен това са били предмет на прокурорска проверка, безспорно са от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. 

  Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да дава личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител не е имал. Ето защо въз основа на така установените по делото релевантни факти и обстоятелства съдът приема, че е налице материалноправната предпоставка (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР),  представляваща основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

 Що се отнася до защитната теза на жалбоподателя по първото нарушение, че не е станал причина за скандала на работното си място с бившата си съпруга, опита му да докаже, че тя е щяла да го бие, както и по второто нарушение неустановения адресат на заплашителните му реплики, както и всички предхождащи тези нарушения действия, то съдът намира, че установеното поведение на държавният служител правилно е било квалифицирано като дисциплинарно нарушение.

 Съдът споделя приетото от дисциплинарно наказващият орган, че са нарушени т.11, т.15, т.20, т.21, т.56, т.83  от ЕК за поведение на държавните служители в МВР - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Ответникът по делото е извършил правилна квалификация на установените факти и ги е подвел под правилните материално правни разпоредби на чл.200,ал.1,т.23 от ЗМВР.

 В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В чл.210, ал.1 от ЗМВР е дадено по императивен начин съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР, което съдът намира, че в конкретния случай е спазено. Посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са е извършени нарушенията, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата въз основа на които е установено /събраните доказателства – същите са множество сведения и обяснения от трети лица, които не е задължително да бъдат описани поединично в заповедта, още повече, че всичките са последователни, логични и не си противоречат/; правното основание и наказанието, което се налага /порицание/; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При извършената служебна проверка, съдът намира, че дисциплинарно наказващия орган е изпълнил задължението си по чл. 39,ал.2 във връзка с ал.1 от АПК.

Съдът приема, че извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение от мл. инспектор В., е доказано по несъмнен начин в съдебното производство. За описаното нарушение е налице правна квалификация, като същото може да бъде определено като нарушение на служебната дисциплина.

 Ето защо съдът възприема за доказана и кредитира като реално осъществена приетата и отразена в атакуваната заповед фактическа обстановка.

 Нарушението на служебната дисциплина следва да се окачестви като виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено и наказанието с оспорената заповед, поради което законосъобразно административният орган е наложил наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР – порицание.

 Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

 При това положение жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

 Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                       Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.В. ***, против Заповед №3282з-1148/12.04.22 год. на Директора на ГДГП при МВР, поправена със Заповед №3282з-3923/04.11.22 год. Директора на ГДГП при МВР, като неоснователна.

 ОСЪЖДА Б.В.В. *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 СЪДИЯ :