Присъда по дело №998/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 116
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20224520200998
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 116
гр. Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
СъдебниМ.Ст.Ст.

заседатели:Н.П.Н.
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
и прокурора Д. Д. М.
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20224520200998 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. С., ЕГН: **********, роден на ***, български
гражданин, с основно образование, женен, работи като строител, неосъждан
/реабилитиран/, живущ в ***, за ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2020 г. в гр. Русе
причинил на К. И. П. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
коронката на първи горен ляв зъб (21) със загуба на повече от 2/3 от зъбната коронка,
довело до избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради
което и на основание чл. 129, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета – от три години на ДВЕ
ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия М. А. С. /със снета по-горе
самоличност/ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ВЪЗЛАГА възпитателната работа с условно осъдения на Началника на
съответното РУ при ОД на МВР по местоживеене на лицето.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия М. А. С. /със снета по-горе
самоличност/ да заплати на К. И. П., с ЕГН: **********, сума в размер на 312,69
/триста и дванадесет и 69 стотинки/ лева, представляваща претърпени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на деликта – 11.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и сума в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща претърпени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта –
11.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата
до пълния претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. А. С. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати на К. И. П., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 1200 лева /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени от последния
разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. А. С. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР-Русе сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща
направени на досъдебна фаза разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 998/2022 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е
повдигнала обвинение и е предала на съд подсъдимия М. А. С. за това, че на 11.07.2020
г. в гр. Русе причинил на К. И. П. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на коронката на първи горен ляв зъб (21) със загуба на повече от 2/3 от
зъбната коронка, довело до избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
С Протоколно определение от 07.10.2022 г. съдът е конституирал пострадалия К.
И. П. в качеството му на частен обвинител и граждански ищец, приемайки за
съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия М. С. за сумата в размер
на 312,69 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
11.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
11.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият С.
е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 18.10.2022 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият С.
следва да бъде признат за виновен за престъплението, за което е предаден на съд. В
тази насока и при отчитане на на липсата както на смекчаващите вината обстоятелства,
така и отегчаващите такива, предлага за извършеното от подсъдимия С. престъпление
да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към средата
на предвиденото в НК, който след приложение на предвидената в чл. 373, ал. 2 от НПК
във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция се намали с една трета. Сочи, че са налице
предпоставките спрямо подсъдимия С. да се приложи института на условното
осъждане, като при приложение на същия счита, че следва да му се определи
изпитателен срок в размер, ориентиран към средата на предвиденото в НК. Счита, че
предявения от пострадалия граждански иск следва да се уважи изцяло, доколкото
същият е доказан по основание и размер.
Частният обвинител и граждански ищец К. П. се явява лично и с адв. В. В., в
качеството му на упълномощен повереник.
В хода на пледоарията си адв. В. се солидаризира с изложеното от представителя
на РП-Русе касателно виновността на подсъдимия С. за престъплението, за което е
предаден на съд, както и касателно размера и начина на изпълнение на наказанието,
което последният следва да търпи. Счита, че така предявения граждански иск се явява
1
основателен, поради което и следва да бъде уважен изцяло. Претендира направените в
настоящото наказателно производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият М. А. С. се явява лично и заедно с адв. З. З., последният в
качеството му на упълномощен защитник.
В хода на пледоарията си адв. З. не оспорва виновността на подзащитния му, с
оглед начина на провеждане на настоящото производство, а именно по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Що се отнася до
индивидуализацията на наказанието, счита, че следва да се отчете, че подсъдимият С.
има семейство, за което полага грижи, поради което не е налице пречка да му се опрели
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, а именно „Пробация“. В условията
на алтернативност, ако съдът не възприеме последното, счита, че на подсъдимия С.
следва да се наложи наказние „Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран между
средата и минимума, като изпълнението на наказанието бъде отложено съобразно
разпоредбата на чл. 66 от НК. По отношение на така предявения граждански иск счита,
че същият се явява крайно завишен, поради което и следва да се уважи частично.
Подсъдимият С., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума,
споделя изложеното от защитника му и изразява съжаление за стореното, като моли да
му бъде наложено справедливо наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. А. С., с ЕГН: **********, е роден на 07.08.1981 г. в гр. Русе.
Същият е български гражданин, има основно образование, женен е, работи като
монтажник и е реабилитиран.
През месец юли 2020 г. подсъдимият М. С. и свидетелят К. П. живеели в гр.
Русе и бегло се познавали.
В следобедните часове на 11.07.2020г. свиедетелят К. П. бил в компанията на
свидетеля К.А. в близост до бл. „Камчия“, в района на стадион „Дунав“, когато се
срещнал с подсъдимия С.. При срещата им между двамата възникнал спор относно
заплащането на труда в сферата на строителството и по-точно относно размера на
възнаграждението, което подсъдимият С. предлагал. Този спор влошил
взаимоотношенията помежду им и те се разделили.
По-късно, във вечерните часове на същия ден, свидетелите К. П. и К.А. се
намирали до денонощен магазин в близост до бл. „Боримечка“ в гр. Русе, когато там
пристигнали подсъдимият М. С. в компанията на свидетеля К. Х.. Последните двама
влезли в магазина, за да пазаруват, при което били обслужени от продавача —
свидетелката Г. В.а. След това излезли отвън, където подсъдимият С. отново разменил
реплики със свидетеля К. П., след което решил да се саморазправи с него. В
изпълнение на намисленото подсъдимият С. му нанесъл силен удар с юмрук в областта
на главата. В резултат на удара свидетелят К. П. загубил равновесие и паднал от
собствен ръст на земята, при което ударил лицето си в твърдата настилка, с която бил
покрит пода. Така той получил множество наранявания по лицето, контузии по зъбите,
като настьпило и счупване на коронката на първи горен ляв зъб (21) със загуба на
повече от 2/3-ти от зъбната коронка. Случващото се станало достояние и на намиращия
се в близост свидетел И. Т..
По повод на инцидента постьпил сигнал на „ЕЕН112“ и на мястото пристигнали
2
екип на „ЦСМП“ — гр. Русе, в който присъствал свидетеля Б.Б.. На свидетеля К. П.
бил извършен преглед, след което бил транспортиран за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД
- Русе. На мястото пристигнали и полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР-
Русе, които съставили докладна записка и така била образувана преписка, по която
била проведена проверка от свидетеля П.. К.. Впоследствие било образувано
настоящото наказателно производство.
Видно от назначените и изготвени в хода на разследването съдебно-медицинска
и допълнителна съдбно-медицинска експертизи, свидетелят К. П. получил следните
увреждания: счупване на леви максиларен и етмоидален синуси; колекция от кръв в
леви максиларен и етмоидален синуси; счупване на пода на лява орбита; счупване на
носни кости; охлузване на главата; разкъснo-контузна рана на лява вежда; отоци на
лява вежда, клепачите на ляво око и на носа; кръвонасядания на клепачите на двете
очи; тотални субконюнкгивални кръвоизливи на двете очни ябълки; счупване на
коронката на първи горен ляв зъб (21) сьс загуба на повече от 2/3-ти от зъбната
коронка; контузии на втори горен ляв зъб (22), трети горен ляв зъб (23), първи горен
десен зъб (11) и втори горен десен зъб (12); охлузване в областта на долната челюсг в
дясно; охлузвания на дясна ушна мида; охлузване в лява стeрно-клавикуларна област;
охлузване на левия лакет. В заключението си вещото лице приел, че описаните
увреждания били резултат на действието на твърди тьпи предмети и могли да бъдат
получени при инцидент на 11.07.2020 г. по начина, описан свидеетеля П.. Така
констатираните наранявания би могло да бъдат получени от удар с юмрук в главата на
свидетеля К. П. и последващо падане от собствен ръст или от малка височина на
същия напред с удар на лицето му в бетонна или асфалтова настилка. По главата на
свидетеля К. П. не били установени увреждания, които да оттоварят на такива,
получени от удар с юмрук, но била налице възможносг да не останат видими следи от
травматични увреждакия. Установените увреждания на свидетеля К. П. следвало да се
преценяват по медино-биологичния признак като загуба на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия М. А. С. по чл. 371, т. 2 от НПК, от подкрепящите го
по съдържание и насоченост показания на свидетелите К.А., К. П., К. Х., И. Т., Г. В.а,
Б. Б., П. К. и С. М., от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – преписи от медицински документи, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за
съдимост, както и заключения по изготвена съдебно-медицинска и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
3
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във
взаимовръзка помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са
събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
129, ал. 1 от НК, за което е предаден съд.
От обективна страна на 11.07.2020 г. в гр. Русе М. С. причинил на К. И. П. от гр.
Русе средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен
ляв зъб (21) със загуба на повече от 2/3 от зъбната коронка, довело до избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК е резултатно увреждащо престъпление.
Изпълнителното му деяние се изразява в предприемане на действия, които причиняват
травматични последици върху човешкия организъм, имащи за свой престъпен резултат
някой от изчерпателно изброените в чл. 129, ал. 2 от НК хипотези.
В процесния случай изпълнителното деяние на престъплението е извършено
чрез действие, изразяващо се в нанасяне на юмручен удар в областта на задната част на
глава, вследствие от което пострадалия е загубил равновесие и е паднал от собствен
ръст и е настъпил удар между лицето му и бетонната или асфалтова настилка. Налице е
и пряко причинно-следствен връзка между изпълнителното деяние и настъпилия
вредоносен резултат – счупване на коронката на първи горен ляв зъб (21) със загуба на
повече от 2/3 от зъбната коронка. Видно от заключението по изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза така посоченото увреждане – попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК, доколкото е довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето, и следва да се квалифицира именно като средна телесна
повреда.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият М. С. е бил пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението
умишлено, при форма на вината – евентуален умисъл. В съзнанието на подсъдимия са
намерили отражение представи, че в резултат на нанесения на пострадалия удар и
факта, че неминуемо ще настъпи отрицателно изменение на непостедствения обект на
защита – обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическа цялост на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, изразяваща се в увреждане анатомичната цялост и здраве на пострадалия и
макар пряко да не е целял причиняването на по-тежкия резултат – средна телесна
повреда – силата на удара, мястото на въздействие и фактът, че става дума за лице,
което не е очаквало да бъде нападнато, подсъдимият е допускал, че може да настъпи
именно по-тежкия престъпен резултат и въпреки това се е отнесъл безразлично към
него и се е съгласил с настъпването на тези общественоопасни последици от своето
деяние и като не се е отказал от извършване на деянието, подсъдимият следва да
отговаря именно за причинения по-тежък престъпен резултат, при условията на
евентуален умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия М. С. предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на инкриминираното деяние, като определя същата на средна, доколкото се
касае за тежко умишлено престъпление, чието изпълнително деяние е осъществено с
4
удар в момент, когато пострадалият е бил с гръб спрямо нападателя, в тъмната част на
денонощието и в присъствието на други лица, и вследствие от което освен
инкриминирания престъпен резултат са настъпили и други увреждания.
На следващо място при индивидуализацията на наказанието съдът отчете
личността на подсъдимия, очитайки наличието единствено на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно трудовата ангажираност на подсъдимия, обстоятелството, че е
семеен и полага грижи за непълнолетните си деца и болни родители, фактът, че е
признал за извършеното още в хода на полицейската проверка, изказаното съжаление и
оказаното съдействие на досъдебна и съдебна фаза. Така изложеното сочи, че
подсъдимият С. е личност с ниска обществена опасност.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете и подбудите за
осъществяването му, а именно възникналия вербален конфликт между тях, който е
мотивирал и подсъдимият да приеме действия за саморазправа с пострадалия.
Съобразявайки така изложеното, съдът счита, че наказанието на подсъдимия С.
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, като на последния се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към средата, а именно
три години.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, доколкото делото се гледа по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, съдът следва след определяне на наказанието на подсъдимия да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като намали наложеното наказание с една
трета. Съобразявайки изложеното, така определеното наказание „Лишаване на
свобода“ в размер на три години следва да се редуцира с една трета до размер от две
години.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същите съответстват на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия. Съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест наказанието на подсъдимия не би
могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Доколкото подсъдимият С. не е личност с висока степен на обществена
опасност, съдът счита, че в процесния случай следва да намери приложение института
на условното осъждане. Същевременно съдът счита, че, макар по делото да се
установи, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, което
беше отчетено и при индивидуализация на наказанието му, то извършеното от него
престъпление не би могло да се квалифицира като деяние с ниска обществена
опасност. В тази насока съдебният състав счита, че така констатираното следва да
намери отражение при определяне на изпитателния срок, като на основание чл. 66 от
НК изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години се отложи за изпитателен срок от четири години. Съдът счита, че този срок би
бил достатъчен за преосмисляне на извършеното от подсъдимия С. и би му дал
възможност да приведе поведението си съобразно изискванията на закона.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Фактът, че подсъдимият С. е осъществил престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност, налага извод, че последният следва да възстанови
причинените на пострадалия имуществени и неимуществени вреди. Частният тъжител
и граждански ищец е предявил граждански иск за сумата в размер на 312,69 лева,
представляваща имуществени вреди и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта –
11.07.2020 г., до окончателното изплащане на тези суми.
Съдът, като съобрази наличната по делото медицинска документация и
свидетелските показания на Е. П.а – майка на пострадалия, счита, че претенцията
5
касателно претърпените от пострадалия имуществени вреди следва да се уважи в пълен
размер от 312,69 лева. По отношение на претенцията за присъждане на неимуществени
вреди, съдът счита, че същата следва да бъде уважена частично. До този извод, съдът
стигна, като съобрази от една страна продължителността на периода на
възстановяване, обстоятелството, че пострадалия се е възстановил напълно, както и че
са му нанесени няколко увреждания. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване
на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата в
размер на 5000 лева би се явяви справедлив еквивалент на претърпените от
пострадалия вреди от инкриминираното деяние, като искът се отхвърли в останалата
част до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Предвид уважаване на главните
искове за имуществени и неимуществени вреди, то следва да се уважат и акцесорните
за лихви, считано от деня на деликта - 11.07.2020 г., до окончателното плащане на така
определените главници.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият С. следва
да заплати сумата в размер на 370 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-
Русе, представляваща направени в досъдебното производство разноски в размер, и
сумата в размер на 1200 лева в полза на частния тъжител и граждански ищец в полза на
К. П., представляваща направени разноски от последния за процесуално
представителство.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни