Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.08.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 30.06.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 260 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 от КЗ.
В исковата
молба се посочва, че първите двама ищци са
родители, а третия - дъщеря на З.А.С., ЕГН **********, който починал при ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км. 267.
Изложени са обстоятелства, че на
12.04.2018г., техният син и баща - З.А.С., управлявал лек автомобил марка „*“,
модел „*“ с рег.№ ***, по АМ „Тракия“. На км. 267 от автомагистралата З. С. е
спрял управляваният от него автомобил в аварийната лента на платното за
движение, след което бил ударен отзад от лек автомобил марка „П.“, модел “*“, с
peг. № ***, управляван от Р.М.С.. В следствие на настъпилото ПТП техният син и
баща З.А.С. е починал.
За така настъпилото ПТП е образувано наказателно
производство срещу виновния водач Р.М.С.. С присъда №9/22.04.2019г. (невлязла в
сила), постановена по нохд. № 134/2019г. по описа на Окръжен съд С.,
подсъдимият Р.М.С. е признат за виновен за това, че на 12.04.2018г. на АМ
„Тракия“, км.267 в общ.С., при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.58 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно З.А.С., Е.М.А.а
и Е.Е.А., поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.4, б.“б“ предл.1,
вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест години, което на основание чл.57,
ал.1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален Общ режим. Със същата присъда на
основание чл.343г от НК подсъдимият Р.М.С. е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест години.
В исковата молба се излагат подробни обстоятелства
за претърпените болки и страдания от страна на ищците от внезапната загуба на
техния син и баща.
Сочи се, че съгласно Кодекса за застраховане ищците
се явяват увредени лица. Съществува пряка причинна връзка между настъпилото
ПТП, смъртта на техният син и баща З. С. и причинените им неимуществени вреди -
болки и страдания.
Причина за ПТП-то е виновното нарушение на
правилата за движение от водача на застрахования в ЗД „**” АД автомобил. От
приложените заве* копие на застрахователна полица и справка от електронната
страница на Гаранционен фонд за налична задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, според ищците, е видно, че за лек автомобил „П. *“, с рег.№ ***,
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ЗД „**” АД, полица № BG/02/117002876921, с покритие от
30.12.2017г. до 29.12.2018г., действаща към датата на застрахователното
събитие.
В изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1
от КЗ на 10.10.2018г., са депозирали застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. С
писма Изх.№№ НЩ - 7663/29.10.2018г.; НЩ -7664/29.10.2018г. и НЩ -
7665/29.10.2018г., са уведомени, че изискват от тях влязъл в законна сила съдебен
акт и други документи, доказващ виновността на водача управлявал застрахованото
МПС и, че без същите нямал основание да изплати претендиралото застрахователно
обезщетение. Считат отказа на ответното дружество за неоснователен.
Считат, че са налице всички елементи от
фактическия състав за реализиране на отговорността на ответното застрахователно
дружество за причинените им неимуществени вреди. Претърпените болки и страдания
са неоценими в пари, но обезщетение за тях е предвидено, за да компенсира до известна
степен неимуществените вреди. За обезщетяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди във връзка със смъртта на З.А.С., претендират от ответника
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за А.С.Т.;
200 000 лв. за М.З.Т. и 250 000 лв. за М.З.С..
Молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
да заплати на:
- А.С.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му - З.А.С., в
следствие на ПТП настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на
уведомяването на ответното дружество за настъпило застрахователно събитие, до
окончателното плащане, като го осъди да заплати и всички такси и разноски по
производството, включително и адвокатски хонорар;
- М.З.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина й - З.А.С., в
следствие на ПТП настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването
на ответното дружество за настъпило застрахователно събитие, до окончателното
плащане, като го осъди да заплати и всички такси и разноски по производството,
включително и адвокатски хонорар;
- М.З.С., ЕГН **********,***, сумата в размер
на 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на баща й - З.А.С., в следствие на ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпило застрахователно събитие, до окончателното плащане, като
го осъди да заплати и всички такси и разноски по производството, включително и
адвокатски хонорар.
Ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, в който
излага следното становище:
Счита, че исковата молба е нередовна - не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ТПК, поради което моли, съдът
да остави производството по делото без движение, по следните съображения:
В исковата молба не са изложени точно, ясно и
изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти.
Липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което ищците твърдят, че
са им причинени неимуществени вреди.
Исковата молба не отговаря на изискването на
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основа искът. Повод за това становище давал безспорно наложеното изискване за
закона, ищецът, в случая ищците да посочат фактическите обстоятелства, на които
се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от тях
субективно право или правоотношение, чиято защита претендират, което разбира се
следвало да бъде сто* по начин, щото ответникът да има достатъчно информация,
за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. Сочи
се, че в тази посока е позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016год. по
т. д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т.
д. № 455/2010год., II т. о. Счита, че в исковата молба не е описан механизма на
настъпилото ПТП. Липсвало каквото и да било изложение и посочване на факти и
обстоятелства, от които да стане ясно по какви причини е настъпило процесното
ПТП. Заявява, че от съдържанието на исковата молба не е видно по каква причина
управляваният от З.А.С. лек автомобил „ *”, модел „ * “ с рег. № *** е спрял е
аварийната лента, къде е бил пострадалия по време на самия инцидент в или извън
автомобила, в коя част на денонощието е настъпило ПТП, както и други релевантни
за спора факти.
Непосочването на горните обстоятелства без
съмнение не позволявало на ответника да вземе становище и да възрази по исковете
в тази им част.
Изложеното давало повод да твърди, че
обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни
и ясни твърдения относно правно - релевантните факти, на които всеки един от
тримата ищци основава правото си. Този порок в исковата молба препятства
възможността на ответното дружество да формира в пълнота представа за търсената
от всеки един от ищците защита.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради
което, моли, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените
недостатъци.
Взето е следното становище
по основателността на предявените искове:
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по
тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба
твърдения и наведени обстоятелства.
Предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:
Твърди, че ЗД „**“ АД не е дало повод за
завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Увредените лица - ищци по делото - А.С.Т., М.З.Т.
и М.З.С., не са изпълнили посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения да
представят на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагат и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с
твърдяното от ищците ПТП, настъпило на 12.04.2018год. на АМ „Тракия" на
километър 267, в следствие на което ПТП починал наследодателя им З.А.С.,***“ АД
и по подадени заявления за изплащане на застрахователно обезщетение са
образувани застрахователни преписки - щети за всеки един от молителите, както
следва: за А.С.Т. - щета № **********, за М.З.Т. - щета № ********** и за М.З.С.
щета № **********. С предявената извънсъдебно претенция ищците са представили
единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 136/12.04.2018год.,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт
и акт за раждане на ищцата М.З.С.. На застрахователното дружество не е
представен нито един документ, установяващ виновността на някой от водачите на
участващите в ПТП автомобили. В тази връзка, с писма изх. № НЩ -
7663/29.10.2018г; № НЩ - 7664/29.10.2018г и № НЩ - 7665/29.10.2018г, съответно
до всеки един от молителите - настоящи ищци, застрахователното дружество е
поискало от ищците да представят влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „**“ АД, както
и други документи във връзка с твърдяното за настъпило ПТП. Исканите от
застрахователя документи не са били представени от ищците по образуваните
преписки и по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл. 498,
ал. 2 от КЗ свои задължения.
Посочва се, че с предявената искова молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, отново не са представени
доказателства, установяващи виновността на водача на автомобил марка „П.“,
модел „*“, с peг. № ***и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗД „**“ АД.
Предвид гореизложеното, счита, че в конкретния случай, не е установена и
доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при
ответното застрахователно дружество. Отделно от това се сочи, че в представения
с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 136/12.04.2018год., не е посочено по отношение на кой участник в ПТП е
взето отношение, като е отразено само, че е образувано дознание, което
обстоятелство поставя под въпрос наличието на виновен за настъпване на ПТП
водач на ППС. Нещо повече, без каквито и да било данни и доказателства, Р.М.С.,
предварително е обявен от ищците, за виновният водач станал причина за
настъпването на процесното ПТП. Не е налице влязла в сила присъда, която да
установява дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Оспорва твърдението за изключителна вина на
водача на автомобил марка „П.“, модел „*“, с peг. № *** Р.М.С. за настъпването
на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия З.А.С., изразяващо се в нарушение
на регламентираните в чл. 58 ЗДвП и чл. 59 ЗДвП задължения на водачите на МПС,
с което поведение сам се е поставил в риск и е допринесъл за настъпването на
тежкия вредоносен резултат.
При движение на автомагистрала законът
изрично забранявал водачът да се движи по лентата за принудително спиране,
както и да спира за престой, почивка или за паркиране извън специално
обозначени за това места (отбивки и паркинги).
Твърди, че въпреки изричната забрана на
закона, пострадалият З.А.С. е управлявал и/или е спрял процесния автомобил в
лентата за принудително спиране.
Твърди, че пострадалият З.А.С. е спрял
процесния автомобил в лентата за принудително спиране, през нощта и при
намалена видимост, без да сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник и без включен светлинен авариен
сигнал.
Счита, че посочените обстоятелства
осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде
отчетено от Съда при постановяване на Решението по съществото на спора,
дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г. по т.д. №
1117/2009г на II т.о. и № 98 от 08.07.2010г по т.д. № 942/2009г на II т.о.,
принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със
своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването е без значение дали
пострадалият е действал виновно.
Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпилото пътно — транспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в
исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават
размера на исковите претенции.
Счита, че предявените по настоящото дело
претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Според
ответника, подобен висок размер на обезщетението за неимуществени вреди се
отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е
съобразен с характера на търпените - неимуществени вреди от смърт на близък
родственик.
Оспорва размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Посочено е,
че следва да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба няма изложени
данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищците, както и следва да се
съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост
и песимистични нагласи при тях. Не са представени доказателства за проведени
медикаментозни психиатрични терапии и посещения при психотерапевт във връзка с
психоемоционалното състояние на ищците вследствие на ПТП и загубата на техния
син и съответно баща, което води до извода, че такива не са били провеждани.
Изминала е близо година и половина от датата на ПТП, период през който ищците
са рационализирали преживените психотравми, като психиката им се е адаптирала и
преработила преживяното.
Заявено е, че обезщетенията за неимуществени
вреди, които се претендират, не отговарят на действителната вреда, като са
прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответстват с изискването за справедливост,
заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищците. Сочи се, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът давал
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Според ответника, при
определяне на обезщетението, съдът следва да отчете още един фактор, а именно -
конкретните икономически условия към момента на увреждането (решение на ВКС
83-2009-Н т.о. по търговско дело 795/2008г и решение 1 -2012-11 на т.о. по
търговско дело 299/2011 г, с което ВКС се е произнесъл с решение постановено по
реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства, ответникът заявява, че поддържа,
че претендираните от ищците парични суми са в изключително завишен размер, за
да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.
Твърди, че предявените размери са прекомерни
и предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в
посочената степен от страна на пострадалия З.А.С.. По - конкретни твърдения във
връзка със съпричиняването ще изложи след отстраняване на нередовностите в
обстоятелствената част на исковата молба, с оглед липсата на данни за механизма
на твърдяното ПТП .
Оспорва основателността на акцесорните искове
за лихва за забава, предвид аргументите изложени относно главните искове.
Оспорва и началния момент, от който се
претендира лихвата - от 04.05.2018год. - датата на уведомяване на
застрахователното дружество, при основателност и доказаност на главните искове.
Когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да
уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен
ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от
неговата забава. Отбелязва, че същото важи и когато претендиращият
застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз
основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая
обстоятелства. В конкретния случай, ответното дружество е било сезирано с
искане за изплащане на застрахователни обезщетения с писмена застрахователна
претенция. Тъй като същата не е била придружена от всички документи, имащи
значение за установяване на основателността на претенциите, от ищците и техния
представител е било изискано да представят допълнително документи, както и
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано
в Застрахователно дружество „**“ АД. Такива обаче не са представени. Ето защо,
ответникът счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би
могла да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съда.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което
да отхвърли изцяло предявените от А.С.Т., М.З.Т. и М.З.С., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител С.А.А. искове за претърпени
неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции на ищците, то да се намали размера на
претендираните обезщетения, тъй като претендираните
размери за претърпени неимуществени вреди не кореспондират с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за
претърпени в исковата молба неимуществени вреди от ищците. Ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото
обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост,
заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе
предвид съпричиняването от страна на пострадалия З.А.С..
Моли, да се осъдят ищците, да заплатят на Застрахователно
акционерно дружество „**“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число
и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат
исковите претенции, да се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Моли за присъждане на разноски по
компенсация.
Претендира направените разноски по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна
искова молба, в която ищците заявяват, че поддържат изцяло твърденията,
изложени в исковата молба.
Оспорват изцяло подадения от ответника
отговор.
Молят, предвид липсата на оспорване в тази
насока, да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между водача на лек автомобил марка „П.“,
модел “*“ с д.к.№ ***и ответното застрахователно дружество.
Оспорват искането на ответника за оставяне на
исковата молба без движение. При образуване на настоящото дело с исковата молба
са представени всички налични у ищците документи.
Оспорват възражението на ответника относно
механизма на ПТП и липсата на виновно противоправно поведение от страна на
водача Р.М.С. при управление на лек автомобил марка „П.“, модел “*“ с д.к.№ ***.
В допълнение и пояснение на исковата молба
твърдят следното:
Водачът Р.М.С. при управление лек автомобил
марка „П.“, модел “*“ с д.к. № *** по АМ “Тракия“, в посока от гр.Бургас към
гр.София при км.267 нарушил правилата за движение по пътищата, като напуснал
активната лента за движение и навлязъл в аварийната лента на магистралата,
където реализирал удар в лек автомобил марка „*“, модел „*“ с д.к.№ ***, който
бил спрял в същата, с включени фарове и аварийни светлини. За доказване на
посочените в исковата молба обстоятелства, както и за доказване на описания
механизъм на ПТП и вината на водача на лек автомобил марка „П.“, модел “*“ Р.М.С.,
с настоящата правят доказателствени искания за изслушване на АТЕ, СМЕ и
снабдяване с документи, съставени по пр.пр. № 1072/2018г., приложени по НОХД №
134/2019г. по описа Окръжен съд С..
Относно вината и отговорността на
застрахования в ЗД “**“ АД водач Р.М.С., прилагат копие на Решение №151/09.10.2019г.,
постановено по ВНОХД № 169/2019г. по описа на Апелативен съд Бургас, образувано
по повод обжалване на Присъда № 9 от 22.04.2019 по НОХД № 134/2019г. по описа
на Окръжен съд С.. Посочват, че от същото е видно, че присъдата е потвърдена,
досежно вината на деликвента и е изменена единствено по отношение размера на
наложеното му наказание.
Оспорват възражението на ответника, че ПТП не
е реализирано по изключителна вина на водача на лек автомобил марка „П.“, модел
“*“ с д.к.№ ***.
Оспорват изцяло, от фактическа и правна
страна, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия З.А.С., изразяващо се в нарушение на чл.58 от ЗДвП и
чл.59 от същия закон.
Оспорват възражението на ответника, че в
резултат на процесното ПТП за ищците са настъпили описаните в исковата молба
неимуществени вреди, или ако са възникнали, то не обосновават размера на
исковите претенции.
Твърди се, че исковите претенции са
съобразени със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време, а
за доказване на техния обем са направили доказателствено искане в исковата
молба.
В законният срок по чл. 373, ал. 1 ГПК,
ответникът е депозирал допълнителен отговор
на предявените искови претенции във връзка, с които е образувано
производството, като излага следното становище:
Поддържа всички възражения относно
неоснователността на предявените искове. Счита последните за неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по
тяхното основание, така и по размер, както и изложените в допълнителната
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Изцяло поддържа изложените в отговора на
исковата молба твърдения и оспорвания, както и направените в него
доказателствени искания.
Поддържа твърдението, че ответното дружество
не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение.
Посочва, че увредените лица - ищци по делото
- А.С.Т., М.З.Т. и М.З.С., не са изпълнили посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои
задължения - да представят на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполагат и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди. Във връзка с твърдяното от ищците ПТП, настъпило на 12.04.2018год. на АМ
„Тракия“ на километър 267, в следствие на което ПТП починал наследодателя им З.А.С.,***"
АД и по подадени заявления за изплащане на застрахователно обезщетение са
образувани застрахователни преписки - щети за всеки един от молителите, както
следва: за А.С.Т. - щета № **********, за М.З.Т. - щета № 91810031702 и за М.З.С.
- щета №**********. С предявените извън съдебно претенции, ищците са
представили единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №136/12.04.2018год.,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт
и акт за раждане на ищцата М.З.С.. Сочи се, че на застрахователното дружество
не е представен нито един документ, установяващ виновността на някой от водачите
на участващите в ПТП автомобили. В тази връзка, с писма изх. № НЩ -
7663/29.10.2018г; № НЩ - 7664/29.10.2018г и № НЩ - 7665/29.10.2018г, съответно
до всеки един от молителите - настоящи ищци, застрахователното дружество е
поискало от ищците да представят влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „**“ АД, както
и други документи във връзка с твърдяното за настъпило ПТП. Исканите от
застрахователя документи не са били представени от ищците по образуваните
преписки и по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл. 498,
ал. 2 от КЗ свои задължения.
Твърди се, че с подадената допълнителна
искова молба, отново не са представени доказателства, установяващи виновността
на водача на автомобил марка „П.", модел „*“, с peг. № *** и въобще на
водач на МПС, застраховано в ЗД „**“ АД. Представено е Решение на Апелативен
съд Бургас, постановено по ВНОХД № 169 по описа за 2019год. на същия съд, което
подлежи на обжалване пред ВКС. Т.е. не е налице влязла в сила присъда, която да
установява дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поддържа становището, че в конкретния случай, не е установена и доказана
виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при
ответното застрахователно дружество.
Поддържа оспорването на твърдението за
изключителна вина на водача на автомобил марка „П.“, модел „*“, с peг. № *** Р.М.С.
за настъпването на твърдяните в производството вреди, както и наведеният от ответника
в отговора на исковата молба довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия З.А.С., изразяващо се в нарушение на регламентираните в
чл. 58 и чл. 59 ЗДвП задължения на водачите на МПС, с което поведение сам се е
поставил в риск и е допринесъл за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
Поддържа твърдението, че въпреки изричната
забрана на закона, пострадалият З.А.С. е управлявал и/или е спрял процесния
автомобил в лентата за принудително спиране.
Поддържа и твърдението, че пострадалият З.А.С.
е спрял процесния автомобил в лентата за принудително спиране, през нощта и при
намалена видимост, без да сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник и без включен авариен сигнал.
За доказване на твърденията, ответникът сочи,
че е направил доказателствени искания в отговора на исковата молба, а именно за
назначаване на САТЕ и допускането на свидетели, които искания поддържа изцяло.
Поддържа оспорването на твърденията за
интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за
периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковите претенции.
Счита, че предявените претенции за
неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост
и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди се отклонява от обичайно присъжданите
обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените -
неимуществени вреди от смърт на близък родственик.
Предявените размери са прекомерни и предвид
наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената степен
отстрана на пострадалия З.А.С..
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени
вреди, като счита същите за прекомерни и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело
претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Поддържа оспорването на исковете за
присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като неоснователни,
по съображенията за неоснователност на главните искове.
Поддържа оспорването относно началния момент,
от който се претендира лихвата - от 04.05.2018год. - датата на уведомяване на
застрахователното дружество, при основателност и доказаност на главните искове.
Когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да
уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен
ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от
неговата забава. Посочва се, че същото важи и когато претендиращият
застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз
основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая
обстоятелства. В конкретния случай, ответникът сочи, че дружеството е било
сезирано с искане за изплащане на застрахователни обезщетения с писмена
застрахователна претенция. Тъй като същата не е била придружена от всички
документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите, от
ищците и техния представител е било изискано да представят допълнително
документи, както и влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „**“ АД. Такива обаче
не са представени. Ето защо счита, че при евентуална основателност на
претенциите, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата
молба пред съда.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което
да отхвърли изцяло предявените от А.С.Т., М.З.Т. и М.З.С., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител С.А.А. искове за претърпени
неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции на ищците, то да се намали размера на
претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери за претърпени
неимуществени вреди не кореспондират с принципа на справедливостта и установената
съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба
неимуществени вреди от ищците. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за
установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се
определи размера на дължимото обезщетение, като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването отстрана на пострадалия З.А.С..
Моли, да се осъдят ищците, да заплатят на
Застрахователно акционерно дружество „**“ АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство.
Моли, в случай, че частично се уважат
исковите претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това
число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Моли, да му се присъдят разноски по
компенсация.
Претендира направените разноски по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 12.04.2018г. З.А.С.,
управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ ***, по АМ „Тракия“. На
км. 267 от автомагистралата З. С. е спрял управляваният от него автомобил в
аварийната лента на платното за движение, след което бил ударен отзад от лек
автомобил марка „П.“, модел “*“, с peг. № ***, управляван от Р.М.С., като
вследствие на настъпилото ПТП З.А.С. е починал.
От приложените заве* копие на застрахователна
полица и справка от електронната страница на Гаранционен фонд е видно, че за
лек автомобил „П. *“, с рег.№ ***, има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗД „**” АД, полица № BG/02/117002876921,
с покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г., действаща към датата на
застрахователното събитие.
Налице е влязла в сила присъда по НОХД №
134/2019г. по описа на ОС С., с която водачът Р.М.С. е признат за виновен за
това, че на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км 267 в общ. С., при управление на
МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1, чл. 58
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно З.А.С.,
Е.М.А.а и Е.Е.А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б.“б“
предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1
от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от пет години, което
на основание чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален Общ режим. Със
същата присъда на основание чл. 343г от НК подсъдимият Р.М.С. е лишен от право
да управлява МПС за срок от пет години.
Безспорно е установено, че А.С.Т. и М.З.Т. са
родители на починалия З.А.С., а М.З.С. е дъщеря на З.А.С..
На 04.05.2018 г. А.С.Т. ***” АД за
настъпилото застрахователно събитие на 12.04.2018 г., при което починал З.А.С..
В изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1
от КЗ на 10.10.2018г. ищците са подали застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество.
С писма Изх.№№ НЩ - 7663/29.10.2018г.; НЩ -7664/29.10.2018г. и НЩ -
7665/29.10.2018г., ответното дружество уведомява ищците, че изискват от тях
влязъл в законна сила съдебен акт и други документи, доказващ виновността на
водача управлявал застрахованото МПС.
От заключението на съдебнопсихологическата
експертиза се установява, че загубата на З.А.С. се е отразила върху психичния
статус на неговата дъщеря М.З.С..
Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват да
се приеме, че вследствие на претърпения инцидент смъртта на баща й З.А.С. на
12.04.2018 г. при осв. М.З.С.: е настъпило РАЗСТРОЙСТВО
В АДАПТАЦИЯТА /Код по МКБ-10: Р 43.2/.
Разстройството в адаптацията представлява състояние на
субективен дистрес и емоционални проблеми, възникнали в периода на адаптация
към настъпилите жизнени промени и последиците на стресогенното жизнено събитие.
Същото затруднява социалното и личностово функциониране на осв. лице.
Налице е причинна връзка между състоянието на осв. М.З.С.,
ЕГН ********** дъщеря на загиналия З.А.Т.. Смъртта на баща й З.А.Т. е причина
за влошаване на психично състояние на осв. М.З.С., ЕГН **********, което е
описано в експертизата.
Не е провеждана медикаментозна терапия от осв. М.З.С.,
ЕГН ********** във връзка с психоемоционалното й състояние вследствие на
загубата на баща й З.А.С. поради непълнолетната и малолетна възраст когато се е
случило събитието, а е приемала лечение с билки и психотерапия от специалист, д-р Радка Ботева Джелебова- психиатър.
Към настоящия момент за осв. М.З.С., ЕГН **********
дъщеря на загиналия в ПТП З.А.С. в състоянието й се регистрира повишена
емоционална лабилност; повишени показатели на ситуативна и личностова тревожност;
неуве*ст и несигурност; лек депресивитет и изживявания свързани с предходни
спомени свързани с баща й З.А.С. и кореспондиращи със загубата му.
Към настоящия момент осв. М.З.С., ЕГН ********** - дъщеря
на загиналия в ПТП З.А.С. не се е върнала към нормалния си начин на живот.
Осв. М.З.С., ЕГН **********
се нуждае от лекарска помощ - психотерапия във връзка с преодоляването на
загубата на своя родственик - баща.
От заключението на съдебнопсихологическата експертиза се
установява, че загубата на З.А.С. се е отразила върху психичния статус на
неговата майка М.З.Т..
Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват да
се приеме, че вследствие на претърпения инцидент смъртта на сина й З.А.С. на
12.04 2018 г. при осв. М.З.Т., ЕГН ********** е настъпила ОСТРА СТРЕСОВА
РЕАКЦИЯ /Код по МКБ-10: Р 43.0/, коморбидно съчетана с РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА /Код по МКБ-10: Р 43.2/ Острата стресова реакция е възникнала като
непосредствен отговор на стресогенното събитие, като симптомите остават
устойчиви и интензивни за период от около 72 часа. Същата е възникнала като
непосредствен отговор на събитие, застрашило физическата сигурност и
безопасност на осв. лице М.З.Т.. Налице са данни за: първоначално състояние на
уплаха, последвани от напрегнатост, тревожност, безпокойство, проблеми със съня
и апетита, чувство на неуве*ст и несигурност, „оживяване" на спомена за
случилото се, повишена емоционална лабилност, липса на съзвучност спрямо
заобикалящата среда, пристъпна тревога, съчетана със сомато-вегетативна
симптоматика, страхови изживявания, избягващо и ограничително поведение,
неспособност за ефективно справяне с обичайни ежедневни дейности и базисни
социални роли, ограничаване на социалните контакти и на обичайните активности.
Симптомите са били по-силно изразени през първите 2-3 денонощия след случилото
се, след което претърпели частична редукция
Разстройството в адаптацията представлява състояние на
субективен дистрес и емоционални проблеми, възникнали в периода на адаптация
към настъпилите жизнени промени и последиците на стресогенното жизнено събитие.
Същото затруднява социалното и личностово функциониране на осв. лице и
възможността му за справяне с базисните социални роли и обичайните делнични
ангажименти.
Налице е причинна
връзка между състоянието на осв. М.З.Т. - майка на загиналия З.А.Т.. Смъртта на
сина й З.А.Т. е причина за влошаване
на соматичното и психично състояние на осв. М.З.Т.. Подробно е описано
влошаване на здравословното й състояние в експертизата.
Провеждана е и продължава приема на медикаментозна
терапия от осв. М.З.Т. във връзка с психоемоционалното й състояние вследствие
на загубата на сина й З.А.С. , а именно: прием на Дианксит в дозировки за
приема 2 по 1 таблетка и Атаракс табл. от 25 мгр в дозировка на прием по 1
таблетка вечер. Терапията е изписана от д-р Радка Ботева Джелебова- психиатър.
Към настоящия
момент осв. М.З.Т. - майка на загиналия в ПТП З.А.С. в състоянието й се
регистрира повишена емоционална лабилност; повишени показатели на ситуативна и
личностова тревожност; повишено чувство на безпокойство, неуве*ст и
несигурност; епизодично непроизволно припомняне травматичната ситуация;
депресивни изживявания свързани с предходни спомени свързани със сина й З.А.С.
и кореспондиращи със загубата му и субективен дискомфорт, свързан със
сомато-вегегативните симптоми и нарушенията на съня; редуцирани социални
контакти; и депресивни изживявания.
Описаните симптоми още са предпоставка за субективен
дистрес който затруднява осв. М.З.Т. ефективно да се справя с обичайните си
ежедневни дейности.
Към настоящия момент осв. М.З.Т.- майка на загиналия е
ПТП З.А.С. не се е върнала към нормалния си начин на живот.
Осв. М.З.Т. се нуждае от лекарска помощ във връзка с
преодоляването на загубата на своя родственик.
От заключението на съдебнопсихологическата експертиза се
установява, че загубата на З.А.С. се е отразила върху психичния статус на
неговия баща А.С.Т..
Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват да
се приеме, че вследствие на претърпения инцидент смъртта на сина му З.А.С. на
12.04.2018 година при осв. е настъпила ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ/Код по МКБ-10: Р
43.0/, коморбидно съчетана с Протрахирана депресивна реакция /Код по МКБ-10: Р
41.21 /.
Острата стресова реакция е възникнала като непосредствен
отговор на стресогенното събитие, като симптомите остават устойчиви и
интензивни за период от около 72 часа. Същата е възникнала като непосредствен
отговор на събитие, застрашило сигурността на осв. лице. Налице са данни за:
първоначално състояние на уплаха, последвани от тревожност, безпокойство,
проблеми със съня и апетита, чувство на неуве*ст и несигурност,
„оживяване" на спомена за случилото се, повишена емоционална лабилност,
липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, пристъпна тревога, съчетана със
сомато-вегетативна симптоматика, страхови изживявания, избягващо и
ограничително поведение, неспособност за ефективно справяне с обичайни
ежедневни дейности и базисни социални роли, ограничаване на социалните контакти
и на обичайните активности. Симптомите са били по-силно изразени през първите
2-3 денонощия след случилото се, след което претърпели частична редукция.
Протрахираната депресивна реакция е с типичните прояви
които включват повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на
минали сцени (flashbacks"), сънища или кошмари, продължаващо чувство за "вцепененост”,
емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, анхедония и избягване на
действия и ситуации, напомнящи за травмата. Наблюдава се безсъние, тревожност и
депресия.
Налице е причинна връзка между състоянието на А.С.Т. ,
баща на загиналия му син З.А.Т.. Смъртта на З.А.Т. е причина за влошаване на
соматичното и психично състояние на осв. А.С.Т.. Подробно е описано влошаване
на здравословното му състояние в експертизата.
Провеждана е медикаментозна терапия на осв. А.С.Т. във
връзка с психоемоционалното му състояние вследствие на загубата на сина му З.А.С.,
а именно Флуанксол 0,5 в дозировка на приема 2 пъти по 1 табл.като последния
прием е в 16,00 часа.
Към настоящия момент осв. А.С.Т. в състоянието му се
регистрират: повишена емоционална лабилност; повишена ситуативна и уме*
повишена личностова тревожност; уме* повишено чувство на безпокойство, неуве*ст
и несигурност; епизодично непроизволно припомняне травматичната ситуация;
депресивни изживявания свързани с предходни спомени свързани със сина му З.А.С.
и кореспондиращи с последния инцидент; смъртта му и субективен дискомфорт,
свързан със сомато-вегегативните симптоми високо артериално кръвно налягане,
повишение на стойностите на кръвната захар, намаление на слуха и нарушенията на
съня; редуцирани социални контакти; ограничително и избягващо поведение,
свързано антиципираща тревожност и депресивни изживявания.
Описаните симптоми още са предпоставка за субективен
дистрес и затрудняват възможността за достатъчно ефективно справяне с
обичайните ежедневни дейности и базисни социални роли,
Към настоящия момент осв. А.С.Т. - баща на загиналия З.А.С.
не се е върнал към нормалния си начин на живот.
Осв. А.С.Т. се
нуждае от лекарска помощ във връзка с преодоляването на загубата на своя родственик.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Положението на л.а.* в момента на удара, а именно в
аварийната лента, с лява габаритна линия на около 0,7м. в дясно от линията
разделяща дясната активна лента от аварийната лента.
Характера на оставените следи показва, че л.а.* в момента
на удара е бил в покой. Ударът за него е централен заден под ъгъл спрямо
надлъжната му ос.
Следователно центъра на мястото на удара се проектира
върху платното на около 1,5м. в дясно от линията разделяща дясната активна
лента от аварийната лента и на около 48м. западно от бетонна шахта при км.267
на АМТ.
Разрешената скорост на движение в зоната на ПТП е била
140 км/ч.
Скорост на л.а.* в момента на удара - 0 км/ч.
Скорост на л.а.П. в момента на удара - 145 км/ч.
Преди ударът скоростта на л.а.П. също е била 145 км/ч.
Водачът на л.а.П. е имал техническа възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП, дори при скорост на движение над изчислената.
Той е имал на разположение ширината на двете активни ленти за движение на
автомагистралата, за преминаване покрай спрелия в аварийната лента л.а.*.
Водачът на л.а.* не е трябвало да спира в рамките на
платното включително и в аварийната лента на автомагистралата.
Произшествието е настъпило в условия на нощна тъмнина,
движение на фарове, при ясно сухо време. Платното за движение при посочения
километър е хоризонтален участък, с асфалтова настилка в отлично състояние.
Атмосферните и пътните условия не са създали предпоставка
за настъпване на ПТП
С голяма степен на достоверност може да се предположи, че
поради късния час (2:30ч.) и монотонността на пътуването по автомагистрала, са
повлияли на вниманието на водача в последните секунди преди да настъпи удара.
Водачът на л.а.П. е имал възможност да възприеме л.а.* от
много голямо разстояние. Участъка на ПТП е прав и при условия на ненатоварен
трафик, сигналите от аварийните светлини на л.а.* може да бъдат възприети от
150-200м. Водачът на л.а.П. е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП без да намалява скоростта. Двете активни ленти за движение на
магистралата са били свободни. Изчислената скорост на л.а.П. не е предпоставка
за настъпване на произшествието. Водачът не е бил в затруднение да премине
покрай спрелия л.а.* по дясната или лявата лента на магистралата дори и с
по-висока скорост. Величината на скоростта има значение единствено за тежестта
на удара и последиците от него.
Произшествието е настъпило на автомагистрала „Тракия“,
при км.267, в платното за посока София, в 2:30часа на 12.04.2018г. Лек
автомобил * * с рег. № *** е спрял в аварийната лента. По същото време след
него се е движил л.а. П. * с рег.№ ***. Водачът му се е отклонил от активните
ленти за движение, навлязъл е в аварийната лента и се е ударил в задната част
на л.а.*. Контактували са предна челна част на л.а.П. със задна част на л.а.*.
В резултат на удара са настъпили значителни деформации по двата
автомобила. След удара л.а.* се придвижил напред и в ляво. Извършил е
сложно ротационно и транслационно движение. Ротацията е била около вертикална
ос, по посока обратна на часовата стрелка, а транслацията по разтеглена
„8-образна“ крива. В края на движението си, л.а.* е спрял върху линията между
аварийната и дясната лента, с предна част насочена на север. Лекият автомобил П.,
след удара е продължил напред и в дясно. Спрял е в отводнителна канавка,
разположена в дясно от асфалтовото платно, с предна част насочена на запад.
От техническа гледна точка, процесното ПТП е настъпило
поради едновременното настъпване на две събития.
-л.а.П. е навлязъл в аварийната лента в зоната зад л.а.*
и не е спрял зад него.
-л.а.* е спрял в аварийната лента на автомагистралата,
въпреки забраната за това.
В материалите по делото има данни, че служителите на
РСПБЗН - С., при пристигане на място са установили, че л.а.* е с включени
фарове и аварийни светлини. Те са изключили акумулатора от противопожарни
съображения.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
При ПТП на 12.04.2018 г. пострадалият З.А.С., е получил
следните травматични увреждания:
Черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна
рана в лявото слепоочие, кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка.
Гръбначномозъчна травма - прекъсване на гръбначния стълб,
включително и гръбначния мозък на ниво между пети и шести гръден прешлен.
Гръдна травма - множество охлузвания и кръвонасядания н
гръдния кош, счупване на ребра двустранно /всички в ляво и от първо до четвърто
в дясно/, контузии на белите дробове и средостението.
Коремна травма - кръвонасядания и охлузвания на кожата в
двете подребрия, разкъсване на слезката и черния дроб, набиране на един литър
кръв в коремната кухина.
Кръвонасядане и оток на дясната подбедрица.
Охлузвания по четирите крайника.
Описаните увреждания са от действие на твърди тъпи
предмети по механизма на удари и екстремен натиск. Отговарят да са получени при
конкретното ПТП.
Причината за смъртта на З.А.С. са тежки и множествени
травматични увреждания в четири области на тялото - глава, гръбнак, гръден кош,
корем. Тези увреждания са несъвместими с живота.
Налице е причинно - следствена връзка между причинените
травматични увреждания на З.А.С. при ПТП на 12.04.2018г. и последвалата му
смърт.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. А.Й. посочва, че от 35 години е съсед с А.
и М., познава и синовете им, включително и загиналия З.. А. имал четири сина, подкрепял
много всички. Със З. били в прекрасни отношения, живеели в една къща. Брата на З.
- Митко е в Англия, там били и майка му
и, баща му. З. също бил в Англия, майка му М. била също там да гледа внучката и
баща му А. също бил там. След като загинал З. всички се върнали от Англия след
погребението. Според свидетеля след ПТП – то, майката на З. рухнала, а баща му
бил вече половин човек, постоянно плачели. В момента А. и М. се грижели за дъщерята
на З. – М.. Те полагали грижи за нея от малка, тъй като З. и майката на М. били
разведени и М. останала при баща си. Според свидетеля М. понесла тежко смъртта
на баща си. Искала да продължи да учи заради баща си.
Свидетелят Е. Г.С., посочва, че познава А. и М., тъй като
е бил приятел със З. от много години. Били
заедно в Англия, в една къща живеели. В Англия били А., М., З. и М.. З.
се върнал с жена си, за да вземат нейното дете, да оправят документите. Чакали
го да пристигне, когато разбрали за случилото се. Заедно се прибрали за
погребението. А. и М. много тежко го приели, непрекъснато плачели и детето М. тъгува, все още не можела да се осъзнае.
Свидетелят посочва, че от много години З. и майката на М. са разведени, като
след развода М. останала при баща си. З. полагал грижи за нея, искал да се
изучи в Англия. Двамата не можели един без друг. И с майка си и баща си бил в
много добри отношения. Неговите родители се грижели за М., с които и към
настоящия момент живеела.
Свидетелят Ч.М.Ч.посочва, че познава З. от 2017г., заедно
били в Англия. Дъщеря му М. била през цялото време с баща си, в последствие той
взел майка си и баща си там, те работили и гледали детето. Пет часа преди ПТП, З.
бил на гости при свидетеля. Към 20:30ч. се прибрали – З., съпругата му и
нейното дете. Към 8:30ч. се обадили на свидетеля, че З. го е блъснала кола на
магистралата и е починал на място. След смъртта на З., родителите му и дъщеря
му си дошли от Англия. След смъртта на З., родителите му се сринали от тежката
загуба. М. била от малка с баща си, той имал планове за нея - искал да завърши
висше образование.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 12.04.2018 г. по силата на което ЗД „**” АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил „П. *“, с рег.№ *** трети лица, се установява от
справка за застрахователна полица №
BG/02/117002876921, с покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетение
пред ЗАД “ДаллБогг Живот и Здраве“ АД на 10.10.2018 г. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че смъртта на З.А.С. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил Р.М.С., което е установено с влязла в сила присъда № 9/22.04.2019 г. постановена по НОХД №
134/2019г. по описа на Окръжен съд – С., която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
По предявените искове за неимуществени вреди от А.С.Т. и М.З.Т..
В случая, съдът взе предвид, че между родителите и
сина им са съществували изключително близки отношения и същите живеели в едно домакинство. Внезапната
и преждевременна загуба на сина е довела до изключителен срив в психиката на ищците.
Безвъзвратната загуба е налице и към настоящия момент и тя все още не е преодоляна,
което категорично се установява от заключението на съдебно психологичната
експертиза. Между родителите и сина,
привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родители и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. Загубата на сина им се е отразила
на психическото състояние на ищците и те все още не могат да преживеят и
продължават да тъжат. Животът на ищците е изгубил смисъл и значение,
каквото загубата на дете винаги причинява. Внезапната смърт на З., лишила
завинаги родителите му от неговата обич и морална и материална опора. При
нормално развитие на отношенията дете-родител, така създадената връзка не само
не отслабва, но е логично да се задълбочава, защото с напредване на възрастта отношенията
се обръщат и децата са тези, които полагат грижи от всякакво естество за своите
родители. Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да
създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство. Внезапната смърт на
сина е лишила завинаги родителите му от неговата обич и морална и материална
опора. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през
мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните
критерии съдът определи размера на обезщетението от по 200 000 лв. за всеки от ищците.
По предявения иск от М.З.С..
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид, че към датата на настъпване на смъртта на баща й, ищцата е непълнолетна,
на 14 г. Според съда, на тази възраст, детето е силно уязвимо в емоционален
аспект, тъй като още не е напълно формирано психически като самостоятелна
личност. От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно, че
между М. и баща й е съществувала изключително силна връзка и много близки
отношения, предвид факта, че след развода на родителите си М. е отглеждана само
от баща си. Връзката “баща – деца” освен кръвна е и емоционална. В случая, М. внезапно
и безвъзвратно е загубила един от най-близките си и скъпи хора – баща си. Съдът взема предвид, че с оглед възрастта на М.С., същата
неминуемо е изживяла силен шок и емоционален стрес от инцидента, което е дало
отражението върху психо-емоционалното й състояние. Преживеният стрес не е
преодолян и към настоящия момент, което се установява и от съдебнопсихологическата
експертиза, която препоръчва провеждане на психотерапия.
Занапред ищцата ще трябва да продължи да живее без баща си, като негативните
последици ще са сериозни и дългосрочни, както поради липсата на бащата, именно
в периода на съзряване на детето, така и защото семейната среда, в която то е
израснало, вече никога няма да е същата. Дори да се приеме, че с времето,
болката от случилото се ще намалява, липсата на бащата на тази възраст, както и
факта, че бащата е полагал грижи за М., неминуемо има и ще има занапред
изключително негативни последици за детето – то няма да може да разчита на
неговата обич и подкрепа, няма да може да споделя с него успехите си в личен и
обществен план. С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии
определя размер на обезщетението за М.З.С. от 250 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Ответното
дружество излага доводи, че въпреки изричната
забрана на закона, пострадалият З.А.С. е управлявал и/или е спрял процесния
автомобил в лентата за принудително спиране, през нощта, без да сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
и без включен светлинен авариен сигнал.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
В настоящия
случай действително е установено, че лекият автомобил, управляван от З.А.С. се
е намирал в лентата за принудително спиране към момента на настъпване на ПТП –
то, в състояние на покой и с включени фарове и аварийни светлини /тъй като е било
през нощта/, което е в съответствие с нормата на чл. 59 от ЗДвП. Причината,
поради която колата на З.А.С. се е намирала в лентата на принудително спиране не
е установена. Тежестта за установяване на причина за спиране в лентата за принудително
спиране, извън изрично посочените в
нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е на ответното дружество, което не установи, че
от страна на пострадалият е допуснато нарушение на горепосочените
разпоредби. Съпричиняването по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай причина за настъпилото ПТП, не
е престоя на З.А.С. в лентата за принудително спиране, а виновните действия на
водача на л.а.П., Р.М.С., който е навлязъл в аварийната лента в зоната зад л.а.*
и не е спрял зад него. Поради това съдът намира, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По
иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. По делото е представено доказателство, че на
04.05.2018 г. А.С.Т. ***” АД за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други
данни следва да бъде прието, че 04.05.2018
г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП и това
датата, от която следва да се присъди законна лихва.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД
„**” АД следва да заплати на А.С.Т. сума
в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му - З.А.С., в следствие на ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на
сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „**”
АД следва да заплати на М.З.Т. сума в
размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина й - З.А.С., в следствие на ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на
сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „**”
АД следва да заплати на М.З.С. сума в
размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на баща й - З.А.С., в следствие на ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на
сумата.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата
страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
По предявените
искове от А.С.Т. и М.З.Т. за присъждане на обезщетение за всеки в размер на по 200 000
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от
двамата ищци е в размер на по 5 530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Ф.С. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Ф.С. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на А.С.Т. и М.З.Т. е в размер на
по 6 636 лв. с ДДС /5 530 х20% = 6 636 лв./ или в общ размер на 13 272 лв.
По предявения
иск от М.З.С. за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер
на 6 530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Ф.С. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Ф.С. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на М.З.С. е в размер на 7 836 лв. с ДДС /6 530 х20% = 7 836 лв./.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са заплатени за
изготвяне на съдебнопсихологичната
експертиза възнаграждение в размер на 1110 лв.; за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза възнаграждение в размер на 500 лв. и за изготвяне
на автотехническа експертиза
възнаграждение в размер на 300 лв. или общо в размер на 1 910 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “**“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 26 000 лв. за държавна такса
и сумата от 1 910 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„**” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на А.С.Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на сина му - З.А.С., в следствие на ПТП
настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на М.З.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сума в размер на
200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина й -
З.А.С., в следствие на ПТП настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на
уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на М.З.С., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си С.А.А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес *** 65 сума в размер на
250 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на баща й -
З.А.С., в следствие на ПТП настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Тракия“, км.267,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на
уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град ***да заплати
на адв. Ф.С.С. *** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищците А.С.Т. и М.З.Т. в
общ размер на 13 272 лв.
ОСЪЖДА ЗД
„**”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати на адв. Ф.С.С. ***
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата
М.З.С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си С.А.А., в размер на 7 836 лв.
ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 26 000
лв. за държавна такса и сумата от 1 910 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :