ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000367 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ГПК.
Повод за същото е изходяща от „И.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З.,
**** частна жалба против постановеното по т. дело № 1374/2021 г. по описа
на С. окръжен съд определение № 210 от 01.04.2022 г., с което
производството по делото е спряно .
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, иска се отмяната му и връщане на
делото за разглеждане на спора по същество.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и материалите
поделото намери за установено следното:
На 05.10.2021 г. по т. дело № 1316 по описа на С. окръжен съд е
постановено определение № 209, с което е отделен за разглеждане в
самостоятелно производство предявеният от „И.С.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. С.З. против „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. К. иск с основание чл. 45 от
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 82 530 лв.
представляваща претърпени от ищеца вреди вследствие наложени по реда на
1
чл. 390 от ГПК с определение № 95 от 28.07.2021 г. по гр. дело № 324/3021 г.
на К. окръжен съд обезпечителни мерки чрез запор на вземания по банкови
сметки на „И.С.“ ЕООД за обезпечаване на исковете предмет на т. дело №
1316/ 2021 г. по описа на Ст ОС.
С оглед на това отделяне по повод на предявения с насрещната искова
молба иск е образувано т. дело № 1374/2021 г. по описа на Ст ОС.
От обстоятелствената част на същата е видно, че „И.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. С.З. иска „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. К. да бъде осъден да
му заплати сумата от 82 530 лв. претърпяна от ищеца вреда изразяваща се във
възникнало задължение за заплащане на „С.И.“ ЕООД неустойка.
Заплащането на същата се свързва с налагането с определението по гр.
дело № 324/3021 г. на К. окръжен съд на запори върху банкови сметки на
ищеца до размера на 260 251, 73 лв. за обезпечение на предявени от „В.“
ЕООД, ЕИК ********, гр. К. против „И.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З.
искове за плащане на вземания, които били несъществуващи и изискуеми.
Наред с това се сочи, че увреждането на ищеца предмет на иска предявен с
насрещната искова молба е обусловено и от факта, че запорите били
наложени едновременно върху всички банкови сметки на дружеството в
периода 04.08.2021 г.-22.08.2021 г. въпреки, че по сметка на дружеството в
„К.К.Б.Б.“ ЕАД е имало съответната наличност и същата е била запорирана.
Запорирането на сметките се свързва с невъзможност на ищеца по иска
предявен с насрещната искова молба да изпълни задължението си по сключен
на 02.08.2021 г. между „И.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З. в качеството
му на продавач и „С.И.“ ЕООД в качеството му на продавач договор.
Съгласно същия общо дължимата цена била 825 300 лв. без ДДС, като част от
същата в размер на 165 060 лв. без ДДС била дължима до 07.08.2021 г.
Запорирането на всички сметки станало причина за неизпълнение на
задълженията от страна на купувача, което пък породило в патримониума му
задължение за плащане на неустойка в размер на 82 530 лв. За изпълнението
на същото той бил поканен с покана от 14.08.2021 г.
В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба се излагат
доводи, че възникване на задължението за неустойка било в пряка и
непосредствена последица от недобросъвестните действия на „В.“ ЕООД
изразяващи се в налагане на запори за обезпечаване събирането на вземания с
2
ненастъпил падеж. Наред с това същото се свързва и с факта, че във връзка с
така наложеното обезпечение били запорирани всички сметки на дружеството
въпреки, че по този начин била надхвърлена сумата, до която бил наложен
запорът.
По повод на този иск от страна на Сз ОС е извършена двойна размяна
на книжа. По повод на същата следва да се посочи, че с ДИМ от страна на
ищеца са представени доказателства за постановени от С. апелативен съд
актове във връзка с определението по гр. дело № 324/3021 г. на К. окръжен
съд.
След размяната на книжа от страна на Сз ОС е постановено и
определението предмет на обжалване.
В мотивната част на същото е изразено мнение, че производството по т.
дело № 1374/2021 г. на Сз ОС образувано по предявения от „И.С.“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. С.З. против „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. К. иск с
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 82 530 лв. следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
приключване с влязло в сила решение на т.дело № 1316/2021 г. по описа Сз
ОС. В подкрепа на това е споменато, че спорът предмет на същото е
преюдициален.
На това основание е постановено и спирането на т. дело № 1374/ 2021 г.
по описа на Сз ОС.
Недоволен от същото е останал ищецът и е подал жалбата станала
причина за образуване на делото пред ПАС.
По повод на същата е нужно да се спомене, че между страните не се
спори, че запорът на банкови сметки до размера на 260 251, 73 лв. е наложен
за обезпечение на предявени от „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. К. против
„И.С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З., които са предмет на т. дело №
1316/2021 г. по описа Сз ОС.
В тази връзка е нужно да се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е
предвидено, че обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и
то:
а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
3
б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер,
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.
В чл. 403, ал.1 от ГПК е посочено, че ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца
срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да
му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Това на пръв поглед води до логичен извод, че основателността на
претенцията за заплащане на вреди е обусловена от отхвърляне на
обезпечения иск, т.е. въпросът за неговата основателност безспорно е
преюдициален.
Това обаче би било така ако актът, с което е допуснато налагането на
обезпечителната мярка, за която се твърди да е увредила ищецът по
настоящето дело е влезнал в сила.
В случая от приложените по делото копия от актове на С. апелативен
съд това не е така, което изключва извода за споменатата преюдициалност.
Това налага отмяна на определението като за яснота по въпроса за
характера, вида и съдбата на обезпечителните мерки довели до твърдяното
увреждане следва да се изиска и делото на К. окръжен съд.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1374/2021 г. по описа на С.
окръжен съд определение № 210 от 01.04.2022 г., с което производството по
делото е спряно до приключване на това по т. дело №1316/2021 г. по описа Сз
ОС.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
същото, сред които следва да е и изискването на гр. дело № 324/3021 г. на К.
окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5