Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Пазарджик, 16.11.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в
публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ИВАНКА
ИЛИНОВА
при секретаря Е.П. като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1595 по описа на съда за 2014г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск, предявен от „Юробанк България“ АД,ЕИК *********
против Т.И.Н.,ЕГН-********** ***. В исковата молба се твърди, че на
13.03.2008г. между Търговска Банка „Юробанк България„ АД и ответника Т.И.Н. бил
сключен Договор за издаване на кредитна карта Euroline по Общи условия. По
сключения договор ответникът усвоил сума в размер на 2 876.88 лв. Съгласно
чл.11.1 от ОУ ползваната сума можела да бъде изплатена изцяло или на части. В
случай на частично погасяване с месечно извлечение се определяла минималната
месечна вноска, /изчислявала се като процент от използвания кредитен лимит/ и
срокът за плащането й. В този случай Картодържателят се задължавал да заплаща
възнаградителна лихва, като дължимите конкретно суми се посочвали в
извлечението. Твърди се, че ответникът преустановил плащането на задълженията
си като пропуснал две последователни вноски - с падеж 08.06.2012г. и
06.07.2012г., съответно обстоятелство, което мотивирало ищеца да депозира
Заявление, с правно основание чл.417 ГПК. Посочено е, че по образуваното
гражданско дело № 3681 по описа на PC Пазарджик за 2013 г. съдът се е
произнесъл и разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника, било образувано и изпълнително дело №
1723/2014г. при Частен съдебен изпълнител Милен Иванов Бъзински, с район на
действие Софийски градски съд, а длъжникът Т.И.Н. депозирала възражение срещу
издадената срещу нея Заповед за незабавно изпълнение, като във връзка с
подаденото от длъжника възражение се предявявал и настоящият иск.
Съдът е сезиран с искане за постановяване на решение,с
което да се признае за установено съществуването към 23.08.2013г. на паричното
вземане на „Търговска Банка „Юробанк България„ АД срещу Т.И.Н., въз основа на
сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта Euroline от
13.03.2008г.и Извлечение от счетоводната книга на Търговска Банка „Юробанк
България„ АД и на основание Заповед за изпълнение на сумата от 3003,94 лв., от
които 2 876.88 лв., представляваща неизплатена главница, както и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, сумата от
127.06 лв. представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2008 г. до 23.08.2013г. Направено е искане за присъждане на
направените в исковото производство разноски. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и е формулирано
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза .
В срока
по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Т.И.Н. със становище,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан. В исковата молба не било
посочено каква е сумата по кредитната карта. Твърдяло се, че по сключения
договор ответницата била усвоила сума в размер на 2876.88 лв., но никъде в
исковата молба не било посочено, че ответницата била изплащала суми за мобилен
телефон Нокиа - сумата 469 лв. Освен
това, по кредитната карта за 2008 г. била изплатила суми на 30.04. 2008 г. - 15 лв.; 24.07.2008 г. -
40 лв.; 25.09. - 30 лв. ; 28.10. - 40 лв. или общо 125 лв. за 2008 г. За 2009 г. 10.01. - 50 лв. ;
23.03. - 53 лв. ; 09.06. - 29.00 лв. ; 01.09. - 87 лв., ; 23.12. - 95 лв. или
общо 314 лв. за 2009 година. За 2010 год.: 25.02, - 105 лв.; 01.06.- 115 лв. ;
08.09. - 125 лв.; 10.11 - 90 лв. или общо за 2010 год. 435 лв. За 2011 год. на
11.01. - 90 лв. ; на 07.02. -50 лв.; на 17.03. - 51 лв.; 02.05. - 50 лв. ;
24.06. - 20 лв.; 14.07. - 20 лв. ; 21.07. - 40 лв.; 10.10. - 60 лв.; 16.11. -
63 лв.; и 05.12. - 62 лв. или общо за 2011 г.
била изплатила сумата 506 лв. За
2012 год. е изплатила на 13.02. - 50 лв.,
17.02. - 80 лв.; 07.03. - 60 лв. или общо 190 лв. за 2012 г .в отговора
се сочи, че всичко ответницата била
изплатила за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012 г. общо сума в размер
на 1570 лв. Изразяват становище, че претендираната сума от 2876, 88 лв. не била
доказана, тъй като се твърди, че това била главница. Направено е искане в тази
връзка да бъде задължена ищцовата страна
да конкретизира иска - от къде идва сумата от 2876.88 лв. за да можела
ответницата да се защити правилно и обосновано, тъй като същата твърди, че
стойността на телефонният апарат била в размер на 469 лв. и е изплатена изцяло.
Сочи се, че по кредитната карта сумата била 500 лв. Общите условия за издаване
и ползване на кредитни карти от Договора били неясни и нечетливи. Освен това
ответницата сочи, че подписът, който бил положен върху втора страница от
Заявление - договор за издаване на кредитна карта на абзац - клиент, както и на
общите условия за издаване и ползване на кредитна карта на мястото на подпис,
име, фамилия, клиент, подпис не били
нейните подписи и оспорва положените подписи.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
С оглед на горното ,за да се произнесе от фактическа
страна съдът приема за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото не е спорно,че страните са сключили договор
за издаване на кредитна карта на 13.03.2008г.с кредитен лимит 450,00 лв.за
целия срок на действие на договора,който е прекратен на основание чл.17.1 б.“а“
от Договора заради неплащане на две поредни погасителни вноски съответно на
08.06.2012г.в размер на 219,44 лв.и на 08.07.2012г.в размер на 297,19лв.
От заключението на допуснатата по делото СИЕ,което
съдът цени и кредитира като доказателство по делото като компетентно изготвено
и неоспорено от страните,се установява,че ответницата е усвоила сума в размер
на 894,60лв.,от които 370,00лв.в брой и 524,60лв.представляващи направени 12
погасителни вноски за заплащане на извършена в магазин Германос покупка на
мобилен телефон.Последната усвоена сума е в размер на 30,00лв.на
09.05.2013г.Вещото лице установява,че до 10.04.2012г.ответницата е извършила
плащания към ищеца в размер на 1998,00лв.Досежно задълженията на ответницата
,вещото лице установява,че в информационната база на ищеца са отразени следните
дължими суми по основание и по размери:894,60лв.-главница,1081,15лв.начислени
лихви и 3026,19лв.начислени такси,или общо 5001,94лв.Исковата сума,според
констатациите на вещото лице представлява разликата между начислените
задължения 5001,94лв.и внесените от ответницата
1998,00лв.
От допълнителното заключение на вещото лице от
06.03.2015г.се установява,че по сметката на ЧСИ Бъзински от сметката на
ответницата в Общинска Банка за периода от 13.01.2014г.-31.12.2014г. са
преведени 519,64 лв.
При това положение от правна страна съдът приема,че
предявения иск е неоснователен.
Спецификата на предявени установителен иск по чл.422
от ГПК се свежда до това ,че същия предоставя правна възможност да се установи
със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника вземане на
кредитора заявено по реда на чл.410 или чл.417 от ГПК,за което е издадена от
заповедния съд заповед за изпълнение.Задължителната положителна процесуално
правна предпоставка за предявяване на иска ,а именно правния интерес
,произхожда от пълната идентичност на претендираното в заповедното и в исковото
производство- както по основание, така и по размер на вземането.
В настоящия казус както в заповедното ,така и в
исковото производство ищецът претендира главница по договора в размер на
2876,88 лв.и договорна лихва в размер на 127,06лв.за периода от 13.03.2018г.до
23.08.2013г.Както в т.14 от заявлението ,така и в изложените в исковата молба
обстоятелства-допълнени и конкретизирани с допълнителни молби и изявления в
хода на производството по делото,досежно претендираната главница от ищцовата
страна се твърди и поддържа,че същата се
формира единствено и само от усвоените от ответницата средства по кредитната
карта.
При това положение и на тази плоскост вещото лице е
изготвило и представените и приети като доказателства по делото експертни
заключения-основно и допълнително.Съобразно тях усвоената от ответницата сума
възлиза на 894,60лв.,а размера на договорната лихва за срока на действие на
договора – на 1081,15лв.,или общия размер на задължението към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3681/2013г.по описа на
ПРС – 24.09.2013г.,възлиза на 1975,75лв.Вещото лице установява,че ответницата е
извършила плащания отразени в информационните масиви на ищеца в общ размер на
1998,00лв.към горната дата .
С оглед на горното съдът приема,че иска е
неоснователен.Претендираното от ищеца вземане против ответницата – за главница
и лихви по договора за издаване на кредитна карта от 13.03.2008г.,е било
погасено чрез извършени от нея плащания и към датата на депозиране на заявлението,а
и към датата на постановяване на настоящето решение същото не
съществува.Предявения иск за главница и лихва по договора следва да бъде
отхвърлен.
Без значение за изхода на делото е обстоятелството,че
вещото лице установява,че ищеца е начислил такси в тежест на ответницата като страна по
договора в размер на 3026,19лв.В случая съдът не може да приложи разпоредбата
на чл.76 ал.2 от ЗЗД,тъй като самия ищец не се позовава на нея от една
страна,а от друга страна ищеца не излага
обстоятелства за това на какво основание са начислени такси в такъв размер,за
да се обсъди въпроса за тяхната дължимост след като същия се включи в предмета
на делото по надлежния процесуален ред.
Въпреки изхода на делото,искането на ответницата за
присъждане на разноски по делото е неоснователно,тъй като липсват доказателства
за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение на адв.Н.В..
Водим от горното съдът
Р
Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска предявен от „Юробанк България“ АД,ЕИК
********* против Т.И.Н.,ЕГН-********** *** за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата,че ищцовото
дружество има вземане ,за което е издадена заповед за изпълнение от
Пазарджишкия районен съд по гр.д.№3681/2013г.в размер на 3003,94 лв., от които 2876,88лв.неизплатена
главница по Договор за издаване на
кредитна карта Euroline по Общи условия от 13.03.2008г. и 127,06 лв.-договорна лихва за периода от
13.03.2008г.до 23.08.2013г. ,ведно със законната лихва,считано от подаване на
Заявлението по 417 ГПК -224.09.2013г.до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в
заповедното производство в размер на 341,71 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Т.И.Н.,ЕГН-**********
*** да й бъдат присъдени деловодни разноски представляващи изплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: