№ 1534
гр. Велико Търново, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:К. МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от К. МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101985 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗЕАД "Б.В.И.Г." ЕАД,
чрез адвокат К. Х., АК- ***, срещу О.В.Т, иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от
Кодекс за застраховането, във връзка с чл. 49 от Закон за задълженията и договорите.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива
съображения, че на *** г. С. Г. С. управлявал лек автомобил “***” с ДК № *** по
общински път от *** към ***, като по време на движение на около 1 км. след изхода
на *** преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило ПТП с
материални щети. Твърди, че между ищцовото дружество и лизингодателя на
увредения при ПТП автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско“ със
застрахователна полица № ***, с период на валидност 01.11.2022 г. - 31.10.2027 г.
Твърди, че по подадено заявление до него била образувана застрахователна преписка
№ *** и след извършен оглед на автомобила, било установено, че следствие на
настъпилото на *** г. ПТП била увредена задна лява гума “BRIDGERSTONE 215/65/R
16”, като сочи, че общата стойност на причинените имуществени вреди на
застрахования лек автомобил “***” с ДК № *** е в размер на 247,10 лева, която сума
ищцовото дружество твърди да е изплатило на търговеца, извършил ремонта на
автомобила, чрез превод по посочена банкова сметка. Сочи се в исковата молба, че
доколкото ПТП-то е настъпило на пътен участък, за който О.В.Т не е изпълнила
задължението си да го поддържа или поне да го обезопаси, следва да понесе
отговорността за причинените вреди. Направено е искане О.В.Т да бъде осъдена да
1
заплати на ЗЕАД "Б.В.И.Г." ЕАД сума в размер на 247,10 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
лек автомобил “***” с ДК № *** при настъпило на *** г. ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторените от дружеството
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Развива съображения, че от приложените към исковата
молба доказателства не се установява наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното събитие и констатираните щети, както и описания механизъм на
настъпване на ПТП. Сочи се, че не е конкретизирано мястото на настъпване на
процесното ПТП, а с оглед приложените доказателства по делото сочи, че същото е
настъпило на републикански път I-5, поради което намира, че исковата претенция
следва да бъде насочена срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като въпросният
пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, а не част от общински пътища,
за поддръжката на които отговаря О.В.Т. Сочи се в отговора на исковата молба, че в
посока на движение от град *** към град *** за *** се стига по републикански път I-5
„*** - *** - ***“, като в участъка от същия между село *** и *** има два разклона за
***, а именно тези с общински път VTR1013 - //ПЪТ III - 504/ - *** - (граница община
***)// и общински път VTR1036 - /*** — ***/ VTR1013/, като е признато, че пътните
участъци след разклона от републикански път I-5 „*** - *** - ***“ са част от
общински пътища. Навежда доводи за наличието на съпричиняване на настъпилите
вреди от водача на лекия автомобил, тъй като не е съобразил скоростта си на движение
с пътните условия. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на направените от ответника
разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със застрахователна полица № 5*** от 31.10.2022 г. за лек автомобил “***” с
ДК № *** между ищцовото дружество и „ТИ БИ ЛИЙЗ” ООД е сключена
автомобилна застраховка „Каско стандарт” със срок на застрахователно покритие от
01.11.2022 г. до 31.10.2027 г.
От представените по делото писмени доказателства -декларация за настъпило
застрахователно събитие от *** г. на С. Г. С., свидетелство за регистрация - част II №
***, свидетелство за управление на МПС № *** на С. Г. С., контролен талон № ***,
знак за първоначален технически преглед, 19 броя фотоснимки по претенция № 50-
06010-01347/23 от 30.05.2023 година, платежно нареждане от 24.07.2023 година, опис
2
на претенция № 50-06010-01347/23 от 30.05.2023 година, по щета № *** фактура №
**********, се установява наличието на имуществена застраховка "Каско стандарт" на
лек автомобил “***” с ДК № ***, собственост на „ТИ БИ ЛИЙЗ” ООД към датата на
настъпване на ПТП- *** г., както и заплащането на сума в размер на 247.10 лева от
застрахователя на“ЕСПАС АУТО“ ООД за смяна на автомобилна гума- лятна, с
единична цена 239.00 лева и автотенекеджийски услуги в размер на 35.00 лева.
По делото е разпитан свидетелят С. С., който е управлявал автомобила към
момента на настъпване на ПТП. В разказа си пред съда свидетелят посочва, че
шофирал по път непосредствено след *** към *** преди излизане на главния път за гр.
***, движел се с не повече от 40 км./ч, като пътувал заедно със свидетеля Д. и се
движели в посока към *** от ***. Свидетелят сочи, че преминал през дупка на
пътното платно, тъй като имало силна буря и проливен дъжд, като не се виждали
дупките изобщо. Сочи, че процесната дупката се е намирала преди знак „Стоп“ на
излизане на главния път за гр. ***, по средата на платното, в неговата пътна лента за
движение, както и че, когато излязъл на този главен път, автомобилът започна да тресе
и веднага отбил плътно вдясно и извикал Пътна помощ. Установил, че автомобилът е
със спукана задна, лява гума. Свидетелят посочва, че не е имало пътни знаци, които да
указват, че пътният участък е в ремонт или, че е налице препятствие на пълното
платно, а пътната настилка била мокра към момента на инцидента, както и че в
лентата за насрещно движение не е имало други автомобили, пред него също. Твърди,
че е възприел дупката след като е преминал през нея, тъй като валяло и било мокро, а
част от дупките пълни с вода, колата започна да тресе и тогава спрял. Уточнява, че
декларацията за настъпване на застрахователно събитие е попълнена от него в деня на
ПТП, като е посочил, че то е настъпило на път № 5, тъй като това установил,
преглеждайки на картата, но действително мястото на ПТП-то е категорично заявява,
че е веднага след населеното място *** преди излизане главния път.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че същият е бил със свидетеля
С., който управлявал автомобила, а свидетелят пътувал на пасажерската седалка, по
време на процесното ПТП, осъществило се на *** г., при което бил увреден лек
автомобил „***“ с ДК № ***, както и че валял силен дъжд и имало буря. С
категоричност твърди, че произшествието е настъпило при движение посока от ***
към ***, веднага след ***, като в дупките по пътя била срязана задна, лява гума на
автомобила. Сочи, че след като излезли на главния път колата започнала да издава
странни звуци и да тресе, при което спрели и установили, че гумата е срязана.
Свидетелят твърди, че не е имало поставен знак, който да указва, че има дупки,
неравности или че пътят е в ремонт, както и че не той е изготвял декларация за
настъпило застрахователно събитие. Спомня си, че колегата му се обадил на тел. 112,
оттам казали, че трябва да се обадят на застрахователното дружество и на Пътна
помощ, като на място не са попълвали никакви документи. Сочи, че рядко пътуват до
3
***, но когато са пътували не е видял знак за неравности или ремонт на пътя. Поради
метеорологичните условия- буря и дъжд дупките не се виждали добре, сочи, че след
като вече били на главния път започнал да се чува странен шум, колата започнала да
тресе и затова отбили да видят какъв е проблемът, но е категоричен, че на главния път
не е имало дупки.
По подадено до ищеца уведомление, при последния била образувана преписка
по щета *** и след извършен оглед на автомобила, било установено, че следствие на
настъпилото на *** г. ПТП била увредена задна лява гума “BRIDGERSTONE 215/65/R
16” и увреденото МПС било отремонтирано от “ЕСПАС АУТО“ ООД, за което е
издадена фактура № **********/22.06.2023 г. на стойност 247.10 лв., като с платежно
нареждане от 24.07.2023 г. сумата била заплатена на сервиза от застрахователя- за
смяна на автомобилна гума- лятна, с единична цена 239.00 лева и автотенекеджийски
услуги в размер на 35.00 лева..
От заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза,
се установява следният механизъм на настъпване на ПТП- лек автомобил „***“ с ДК
№ ***, управляван от С. Г. С. се е движил по платното за движение по общински път,
от *** към ***, от север към юг, при което водачът с управлявания от него автомобил
попада в нарушена част от асфалтовото пътно покритие – дупка, като в резултат на
попадането на автомобила в дупката е настъпил удар със задно ляво колело. В резултат
на удара са нанесени щети на задна лява гума, от създалия се от удара импулс, спрямо
външния борд на гумата, при което същата останала без налягане и се е деформирала.
Увредена била задна лява гума марка Brigstone 215/65/16, гдн 80%, дот 1922. Пазарната
стойност на имуществените вреди, причинени на увредения на *** г. лек автомобил
„***“ с ДК № ***, представляваща сбор на стойностите на вложените за
възстановяването им части, консумативи и труд, по пазарни цени към момента на
увреждането е в размер на 214.92 лева, като в съдебно заседание проведено на
29.10.2024 г. вещото лице е уточнило, че допуснало техническа грешка в изписването
на сумата с думи, която следва да се чете 214.92 лева, а не 219.92 лева, както и че е
отчел 20 % овехтяване на увредената гума и че буквите „Д“ и „М“ означават демонтаж
и монтаж, като стойността за 1 час е 18.00 лева. Вещото лице в съдебно заседание е
допълнило още и че пътят от *** до главния път е осеян с изключително много дупки,
както и че от *** към главния път има действително два пътя като и двата са осеяни с
дупки и е възможно ПТП-то да е настъпило и на двата пътя, като и от двата пътя на
излизане към главния път има знак „Стоп“. В съдебно заседание инж. А. сочи, че при
наличието на толкова дупки и при наличието на буря и дъжд управляващият
автомобила водач не е имал възможност да възприеме дупката, докато при добра
видимост е възможно да бъде избегната, но при тези обстоятелства няма възможност
да бъде възприета опасността, тъй като дупките са били запълнени с вода.
4
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Видно от разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставки за възникване на
правото на застрахователя да предяви иск срещу причинителя на вредата са следните:
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ
към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
причинено от трето за застрахователното правоотношение лице, което отговаря пред
застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност, плащане от страна
на застрахователя на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” за лек автомобил „***“ с ДК № ***. При действието на този
договор е била образувана преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие –
ПТП при участието на водача на застрахования автомобил С. С.. Установено е че
застрахователното покритие по договора за застраховка обхваща щети причинени от
ПТП, каквито са настоящите. Материалното право на застрахователя да встъпи в
правата на увреденото от ПТП лице възниква с плащането на застрахователно
обезщетение. От представеното по делото платежно нареждане от 24.07.2023 г. се
установява, че застрахователното обезщетение е платено на същата дата на „ЕСПАС
АУТО“ ООД, след като е отстранена от търговеца настъпилата щета по автомобила.
Ответникът поддържа, че по делото не е установено, че ПТП-то е настъпило на
общински път, за който отговорността за стопанисването и управлението,
включително ремонта и поддържането му е на О.В.Т. От приобщената доказателствена
съвкупност- декларация за настъпване на застрахователно събитие от 28.05.2024 г.,
показанията на свидетелите, които съдът кредитира, с оглед безпротиворечивостта им
помежду и с останалите доказателства по делото, разясненията на вещото лице,
обективирани в проведеното по делото съдебно заседание на 29.10.2024 г., се
установява, че веднага след излизане от ***, с посока на движение ***, преди
включването на автомобила на републиканския път за град ***, същият е попаднал в
необезопасена и обозначена дупка на пътното платно. Действително по делото не е
установено дали процесното ПТП се е реализирало на общински път VTR1013 - //ПЪТ
III - 504/ - *** - (граница община ***)// или на общински път VTR1036 - /*** — ***/
VTR1013/, но безспорно по делото са събрани доказателства, че и двата пътни
участъка са осеяни с множество дупки по пътното платно, а ответникът в отговора на
5
исковата молба е признал неизгоден за него факт, а именно, че и двата пътни участъка
преди разклона за републикански път I-5 „*** - *** - ***“ са част от общински
пътища, поради което този съдебен състав намира за установено по делото, че именно
ответникът- О.В.Т е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Недоказани
останаха твърденията на процесуалния представител на ответната страна, че това
следва да е АПИ и действително свидетелите посочиха, че са спрели след като вече са
излезли на път част от републиканската пътна мрежа, който не е бил с дупки, и са
извикали Пътна помощ, но категорично и С. и Д. заявиха, че процесната дупка се е
намира в пътния участък непосредствено след населеното място и преди главния път
за град ***- част от републиканската пътна мрежа, а както вече беше посочено и път
VTR1013 - //ПЪТ III - 504/ - *** - (граница община ***)// и път VTR1036 - /*** — ***/
VTR1013/ са общински, с оглед изложеното признание от ответника в отговора на
исковата молба.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.
410 КЗ, е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са
възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.
Съдът намира, че въз основа на твърденията изложени в исковата молба е предявен
иск с правно основание чл. 410, ал.1, във вр. с чл. 49 ЗЗД, тъй като и в исковата молба
ищецът поддържа, че ПТП е възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на
собственика на пътя за поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван
въпроса за виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители),
от което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 ЗЗД при възлагане на работа на
делинквента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закон за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като съгласно § 1,
т. 14 ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. От приетите по делото писмени и
събраните по делото гласни доказателства се установява, че на *** г. лек автомобил
„***“ с ДК № *** е попаднал в дупка на път, част от общинската пътна мрежа на
О.В.Т, установява се настъпилата в резултат на това вреда- спукана задна лява гума
марка Brigstone 215/65/16. По отношение на вината на длъжностните лица е в сила
законоустановената презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани
доказателства, които да я оборят. Отговорността на ответника е обективна. Налице е и
причинно-следствена връзка между деянието – бездействието на длъжностни лица при
ответника и причинените вреди, която връзка се установява и от заключението на авто-
6
техническата експертиза- тъй като от техническа гледна точка е налице съответствие
между настъпилото ПТП и установените вреди - причинно следствена връзка между
процесното ПТП. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени
от попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
О.В.Т, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 ДР на ЗП/. Установява се и действителния размер на причинените
вреди- 214.92 лева.
Относно възражението на ответника, че по делото не е представен протокол за
ПТП, съставен от служители на МВР за реализираното ПТП съдът намира, че по
силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспорти
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център
към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване
на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания
случай. Ето защо нормата на чл. 125, т. 8 ЗДвП в случая не може да намери
приложение. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за
степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително
и чрез назначаване на автотехническа експертиза. В този смисъл с Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, търговска колегия, II отд., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, е прието също, че спорът относно настъпването на ПТП не
може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП
и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение. Следователно
след като е въведено изискване, при спор между страните, доказването на фактите с
правно значение да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия
се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, то всички доказателствени
средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е
бил съставен, какъвто е настоящият случай. При това положение и кредитирайки
събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните доказателства, кореспондиращи с
изслушаната авто-техническа експертиза, съдът приема, че при управлението на
застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в нарушена цялост на
пътното платно /дупка/, за възстановяване на които застрахователят /ищец/ е заплатил
на отстранилото повредата юридическо лице сума 247.10 лева. Действително,
представената по делото декларация, изходяща от водача на МПС за механизма на
7
произшествието не доказва твърденията на ищеца, доколкото по своя характер
представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ свидетелски показания. В
разглеждания случай обаче в производството е разпитан водача на увредения
автомобил – свидетелят С., както и пътувалият с него на процесната дата- свидетеля
Д., чиито показания са последователни, житейски логични, безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. След анализ на събраните
гласни доказателства и заключението по депозираната съдебна авто-техническа
експертиза, които съдът кредитира напълно, се установява по категоричен начин
механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между
произшествието и вредата, за която е изплатено застрахователното обезщетение. Ето
защо съдът приема за установен по безспорен начин механизма на процесното ПТП и
причинната връзка между произшествието и вредата, а именно – че вредата по
автомобила е настъпила следствие попадането му в необозначена и необезопасена
дупка на пътя, в резултат на което е настъпила вреда, обезщетена от застрахователя по
застраховка "Каско".
Недоказани са по делото твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от страна на
лицето, управлявало застрахования автомобил. По делото не са ангажирани
доказателства процесният автомобил да се е движил със скорост, която не е била
съобразена с конкретната пътна обстановка или надвишаваща максимално
допустимата в този участък. Вещото лице е допълнило в съдебно заседание, че при
условие, че пътният участък е с толкова много дупки, при буря и дъжд управляващия
МПС-то не е имал възможност да възприеме дупката, поради което не може да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, още
повече, че по делото липсват доказателства дупката да е била обезопасена,
респективно - да е имало някаква сигнализация за наличието й- напротив разпитаните
по делото свидетели с категоричност заявяват, че такива не са били налични.
Обстоятелството, че водачът не е успял да избегне необезопасената и несигнализирана
неравност на пътното платно не е достатъчен да се направи извода, че той не е
изпълнил задължението си по чл. 20 ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с
пътните условия и със състоянието на пътя, тъй като това задължение за водача не
може да изключи отговорността на лицето, което отговаря за поддържането на пътя в
изправно състояние, нито да намали обема на неговата отговорност. Задълженията за
водача, предвидени в разпоредбата на чл. 20 ЗДвП предполагат движение по път в
изправно състояние или при наличие на сигнализация за неравности или препятствия
по пътя, а в случая категорично по делото е установено, че такава сигнализация не е
имало.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че причинената от
произшествието вреда е произлязла от обективните недостатъците на пътя, за който
8
ответникът- О.В.Т има задължение да поддържа, като от съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства безспорно се установява в какво се е изразил
характерът и размерът й, както и механизма на настъпване.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че предявеният по делото иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е основателен и доказан, до размер на 214.92
лева, с оглед заключението на вещото лице, определило пазарната стойност на щетата,
като сбор на стойностите на вложените за възстановяването й части, консумативи и
труд, към момента на увреждането- *** г. Ето защо искът следва да бъде уважен за
сумата в размер на 214.92 лева, а за разликата до пълния претендиран размер
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. От забавата за изпълнение, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е възникнало и правото на застрахователя да търси обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата от ответната страна за периода от
подаване на исковата молба- 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за производство съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 860.00 лева, от
които сума в размер на 50.00 - внесена държавна такса, сума в размерна 60.00 лева -
депозит за разпит на свидетели, сума в размер на 350.00 лева - внесен депозит за
възнаграждение на вещото лице изготвило авто-техническата експертиза и сума в
размер на 400.00 лева - адвокатско възнаграждение, като съразмерно с уважената част
от иска му се дължат разноски в общ размер на 748.00 лева.
С оглед нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна също има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. В процеса ответникът е защитаван
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП му
се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, определено от съда
в границите по чл. 25, ал. 1 НЗПП. При това положение размерът на разноските
съразмерно с отхвърлената част от иска, които ищецът следва да заплати на ответника
за настоящото производство е 26.05 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В.Т, с ЕИК ***, с адрес град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
"Б.В.И.Г." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 214.92 лева
/двеста и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
9
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „***“ с ДК № *** при ПТП
настъпило на *** година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба- 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил „***“ с ДК № *** при ПТП настъпило на ***
година за разликата над уважения размер от 214.92 лева до пълния предявен размер от
247.10 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.В.Т, с ЕИК ***, с адрес град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
"Б.В.И.Г." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 748.00 лева /седемстотин
четиридесет и осем лева/, разноски за производството по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Б.В.И.Г." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град *** ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Т, с ЕИК ***, с адрес град ***, ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 26.05 лева /двадесет и шест лева и
пет стотинки/, разноски за производството по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10